От 40 години ловя риба ама сега хванах компа.

[stankof]

Бая на югозапад е, чак у испанско...

Д...а,тоя щи излезне скъпо ако трябва да се пляска чак в Испания.
По добре ги връткай "китайците" тогава и го благославяй

[баш майстора]

Здравейте колеги.
Сблъсках се с нещо странно и непознато за скромните ми риболовни умения. И понеже не знам какъв е тоя такъм и как се води из средите на корифейте на това изкуство, то реших да ви го покажа. Случайно, разглеждайки снимки от фейсбук попаднах на това



Та молбата ми е ако някой знае какъв е тоя монтаж и какво се лови с него да пише.
Само да спомена че следващата снимка беше мивка с 5 шарана и до тук с риболовните снимки.

Питай тоя, требва да знай!!!

[Marco Polo]

Така си е, знам От 2008 знам за този монтаж
Но тайната е толкова дълбока, че се предава само от баща на син на смъртен одър!

Иначе след правилно приложени заклинания, воблерът лови

[Дълголай]

Марко, Голям си!!!!!!

[rangel_bac]

Толкова е таен монтажа, че нарочно за снимката си позирал и с друга въдица... и Харабейшо не би открил методата :Д

[Дълголай]

Замря ми риболова, позамря и темата. Огоста през последния месец и половина е като жена в менопауза. Не знае какво иска. Ту голяма и възмътничка, ту се поизбистри. Благодарение на вецовете, температурата на водата варира като нивото и цвета, а рибоците се ошашкаха и решиха че ще се пръснат като сестри по мъже. Не се хранят, а и няма какво да кльопат. Предишните години по това време салатата от водорасли вече е превзела голяма част от реката, и е богато гарнирана с мамарци, пиявици, бръмбарчета, бабаруги и всякакви там гадинки и дребни рибета. Любима храна на клена. Ама сега НАЦ. Няма нищо. А на всичко отгоре и цвета и нивото се менят като на млада невеста бузките кога я задяват на първата и седянка.
В съботата щях да си ходя ама късно, че жената беше на работа. Но късмета ми проработи, и чичо ми ме закара на село още в петък на обяд. Бях се облякъл за риболов още преди да тръгна, тъй, че хвърлих едно здрасти на старците и бегом на реката. А тя ме посрещна с вид невъзможен да се опише... Нито голяма, нито малка, нито бистра, нито мътна. Започнах от дълбоките места с бавно течение и обезсърчен от нищото което си кълвеше с постоянство, постепенно се придвижих към бързеите. Така изминаха около три часа. Реших че за първи път ще съм капо, но продължих вяло да пошляпвам с воблерите, сменяйки ги на всеки няколко хвърляния. Нищото продължаваше да кълве с постоянство. Стигнах до едно местенце с островчета, заобиколени с бързейчета пълни с дупки от времето когато вадеха баластра от реката и преминах на едно островче. Разрових кутията и попаднах на една микроклатушка която ми беше подарил Сандиста на чъбфеста на Лехчево. Още не я бях пробвал и за това я нанизах на карабинката с недоверие. След първите две-три замятания, не ми хареса перушината която се мъдреше на куката и взех че остригах всичко до кожа... до кука исках да кажа. Заметнах, течението я подзе и я изкара до сами-брега. В тоя момент Оооо чудо. УДАР. Засякох невярващ и излезе е тоя припикник.



Понечих да го хвърля във водата, но се сетих баща ми какво ми казваше като бях малък.. Казваше ми че първото рибе, което хвана за деня, ако го пусна повече няма да хвана, и така след като удостоих кленчето с фото с новия ми телефон, го пуснах в торбичката. А то горкото беше малко но не маломерно.
След тоя небивал успех, замятах настървено с мисълта, че с тая лъжичка ще избия рибата, но нищото се завърна и продължи упорито да си ми кълве. Сложих отново тайванеца и още с първото замятане пръчката се изви в ръцете ми. Удара беше рязък и мощен. След което олекна и започна да се държи като зъбатка. Благодарих на господ че бях сложил повод собствено производство и без да бързам извадих е тоя хубавец.





В това време някой започна да вика за помощ, гледам едно хлапе с каруца и кон се бухнало в реката. Брегът стръмничък, каруцата уцелила една от дупките а коня полегнал на една страна. Детето викаше за помощ и държеше главата на коня над водата. Захвърлих мигом цялото оборудване и се хвърлих напряко. Изпрегнахме коня, изкарахме и каручката, сглобихме я че се беше разглобила при каскадата и чак тогава познах малкия. Ми той преди две години гепи колелото на дъщеря ми. Оставих хлапето да се оправя и минах на острова. Запалих цигара и се загледах в малкия. Не му се сърдя за колелото, Той е от семейство на потомствени козари. Баща му е отраснал в крайна бедност. Бяха седем деца и живееха в една къщурка с една стая и малко коридорче.
Както и да е. Живота е сложно нещо, май ще излезе по сложно и от мислите на жена пред мол с 1000лв в джоба.
На другия ден слязох пак на реката и се започна... Смяна на примамки, смяна на места,
смяна на тактики и стратегии и пак нищо. Привечер реших да пробвам едно място. Трябваше да се понамокря че иначе е непристъпно. Закачих едно СК 4см на екогеар и тоя път ги започнах. За половин час 28 риби. Най малката около 300гр. а най голямата не
надвишаваше 600гр. Страхотен кеф. Снимки не направих, защото имах на ум че ще се наложи да се навирам където не трябва и за това не взех нито телефон нито фотоапарат.
Пропуснах най важното от петъка. Свечеряваше се когато в един дебел бързей излезе ето тоя красавец


48см. кило двеста и осемдесе . Още едно доказателство че в реката няма количеството храна от предишните години. Миналата година клен с тоя размер тежеше около двата килограма. И по това време естествено. А япончето успя да хване и това...



Пликче с кастери. Реших на другия ден да отида на плувка.... стръв имах Ама в последствие се отказах. Нахраних уклея а пликчето прибрах в джоба. Не му беше мястото в реката.
В неделята голям карък. Цял ден ловях с повод, и излизаше само клен. Накрая свалих повода и още на първото хвърляне, япончето се напъха в устата на едра щука. Три секунди и се сбогувах с рядък цвят и много уловист воблер.



На това място пак привечер, от дъното се надигна животно каквото не бях виждал до тогава. Бях застанал до сухия пън на високото и налагах тормоз на любимия ми страйк про. Държах го на три метра от мен в течението над една от дупките и от време на време леко го пусках по водата. Десетина сантиметра и пак задържане. Течението точно там едва едва поклащаше тайванчето когато чудовището се надигна. Щипна нежно воблера, а аз от страх се опитах да му го взема. Дръпнах леко и голиат се разсърди. Сви се на обръч, разгъна се рязко и без да усетя никакво съпротивление, воблера мина със свистене покрай лявото ми ухо. Предната тройка беше смачкана до неузнаваемост а клена ми се стори над 5 кила. Пак се разтреперах при спомена. Не се сетих да снимам тройката. Моментално смених и двете тройки с едни които свалих от SX на екогеар.
Поздрави и дано всеки види на три метра от себе си това което видях аз. А и да го извадите....

[sandista]

Поредния майсторски описан излет

Само една забележка- карабинката я подари на някой враг и повече не слагай такава

[ivo Vratsa]

Поредния майсторски описан излет

Само една забележка- карабинката я подари на някой враг и повече не слагай такава

+1
ПС Къв е тоя кленозавър, дето си видял

[Дълголай]

+1
ПС Къв е тоя кленозавър, дето си видял [/quote]


Не знам брат. Нито пия нито се дрогирам. Замислих се какво ли слагат в борото ми.

[sandista]

Миналото лято и аз случайно видях един 8-85см. Скочих в жипъ и газ да си взема въдицата. Лазене,криене .. пусна ми се 3 пъти в краката и не удари. Още го сънувам ...
Което ме подсеща,че трябва да отида да го преслушам дали е още там

[6tukara]

Миналото лято и аз случайно видях един 8-85см. Скочих в жипъ и газ да си взема въдицата. Лазене,криене .. пусна ми се 3 пъти в краката и не удари. Още го сънувам ...
Което ме подсеща,че трябва да отида да го преслушам дали е още там

Може да е било бял амур

[sandista]

Това си помислих и аз първоначално като го видях от високия бряг. Но не, не беше амур ...

[Itso]

Малий, за тоя си требва паркетче
От 80-грамовите

[баш майстора]

Малий, за тоя си требва паркетче
От 80-грамовите

Цъ! Сека вечер, след работа, по една шепа ситни японци, от скъпите, да са настърви. Тва в продължение на една седмица. На осмия ден се отива с "китаеца-от-левчето-с-ръждивите-тройки" и... БАМ! Резултата е гарантиран.

[Мунчо]

По този начин се закачат извън устата, както показва практиката. От отвращение, щом установят естеството на примамката, се опитват със своеобразен рибешки "шут" да я изхвърлят от водата...