Хубаво е човек да ходи за риба в нормално време. Някак съвсем естествено е да тръгне в десет часа, пък когато свърши. Ами ние никога не сме популяризирали ранен край(както знаем, всички неща имат един край, за разлика от кренвирша , който има два) на риболова! Тъкмо напротив – риболова продължава дотогава, докато му е кеф на човек и с важното уточнение, че е изключително важно и да е почнал в момент, когато човек е на кеф. Защото едно е да се нагласиш в момент, когато всичките ти чакри са отворени и аурата ти е светлосиня, а съвсем друго да го сториш в момент, когато дори ентропията във вселената се забавя и се налага да се ориентираш за одушевени и неодушевени предмети посредством кутретата на краката си…
Та нашия излет определено може да бъде причислен към първата категория(той можеше да бъде причислен и към втората категория, но пред реалната алтернатива моя скъп другар да се разходи сам, той подходи рационално и избра този рационален вариант). След като кротко полежах до десет часа и в пълна степен синхронизирах трептенията си с тези на космическите енергии, тръгнах преизпълнен с ведрост, позитивизъм, душевна чистота и изпитващ симпатия дори към Мая Манолова. Както стана ясно половин час по-късно, един риболов може да започне напълно нормално и естествено към единадесет часа, без това да доведе до някакъв страховит катаклизъм от сорта на изчерпване на тоника в кварталния магазин, или примерно фалита на банковата система. ..
Реката ни посрещна леко синееща, определено хладна и височка за сезона, благодарение на постоянните дъждове. До съвсем скоро нивото явно е било опустошително, за което свидетелстваха изпочупените и изкоренени дървета, и буквално изораната край брега гора гора. Между другото, реката бе успяла да прояви и откровено неразбираемо чувство за хумор, както всички същества от женски пол, и бе преместила част от отпадъците от брега върху клоните на дърветата, но не й вързах кусур в името на бъдещото ни разбирателство.
Все се канех да направя един естетски риболов с дребни воблери, както в доброто старо време и пристъпих с мерак към същината на съботния ден. За моя радост кефалчетата реагираха изключително добре на интервенциите ми, независимо от студената вода и скорошните потопи. Масовия размер се варираше в диапазона 15-30 сантиметра, кълването беше постоянно и не се чуваха оплаквания. Рибките с настървение преследваха всевъзможни дребни култови креатури, проявявайки добър вкус и излета протичаше пълноценно и безметежно. Правеше впечатление, че явно заради хладното време, рибите все още масово не са хвърлили хайвер , като на няколко места видяхме и ята от мръстещи кефали. Общо взето, за разлика от моментите, когато водата е по-топла и рибите атакуват рибите с тяло, като често се забождат извън устата, сега масово стръвно и дълбоко глътваха примамката, като нерядко следваше мълниеносна атака в момента на приводняването. Безспорен шампион по този показател се оказа неустоимия култ „Bug Minnow” , като в един момент изпитах реално съмнение дали не хвърлям директно в устата им…
Като цяло не излязоха по-едри риби, ако изключим един достолепен екземпляр над четиридесетте сантиметра, който удари в дебел бързей на „Hypnose” от „Pontoon 21” и след епична борба, продължила близо минута бе докаран за фотосесия. Тук нещата леко се пообъркаха, след като рибока не прояви елементарно благоприличие и възпитание, и след като с мощен скок се изхлузи от ръката ми, докато го позиционирах за увековечаване, успя душмански да забие двете куки на тройката в палеца ми. За щастие бе забоден за устната само с едното жило на задната тройка, така че успях да защипя стъблото й с кохера, за да не се тръска директно върху клетия ми палец (все пак така или иначе успя да го направи достатъчно пъти), и да го притисна към себе си(след това скъпия ми колега сподели, че останал с впечатление, че така съм се развълнувал, че съм хванал едра риба, че съм я прегърнал крепко) и в края на краищата успях буквално да го изтръскам от куката сред ураган от смесени чувства и още по-голямо облекчение. Докато го описвам оставам с впечатление, че говоря за октопод… Накрая останахме аз и хипноуза, който към момента се бе превърнал в част от мен. Пред алтернативата да свием знамената безславно и се явя в Бърза помощ аранжиран с изкуствени примамки, за радост и сеир на медицинския персонал, реших да се оправя сам. От по-миналата година не ми се бе случвало подобно нещо и пристъпих към процедурата с нескрито вълнение и свит стомах. Тройката на корема е изключително неудобна за хващане, и след безуспешни опити да я издърпам с клещи, голи ръце, молитви и майни, най-накрая излезе със сърцераздирателно и още по плъторадирателно скърцане и хрущене. Изключително японско усещане, както се изрази по същия повод известния в мухарските среди апологет бате Райко. Просълзих се от умиление при мисълта, че става дума за собствения ми палец, а скъпия ми приятел сподели, че издаваните междуметия наподобявали тези от финалния етап при изпълнение на сепуку…
Независимо от този дребен гаф, продължихме излета в позитивно настроение, като се изключи обстоятелството, че по необясними причини не правих повече снимки. Рибите бяха все така активни до края на риболова и приключихме с поне по петдесет мерни броя на човек, макар и със стандартни размери, като Роската на няколко пъти успя да хване по два кефала едновременно, като ползваше монтаж с две мухи, както подобава на един завършен капацитет. Екзогенните условия също бяха задоволителни в своята съвкупност - слънцето прежуляше умерено, копривите и тръните не бяха достигнали човешки бой, млечката бе е млечна зрялост, пороите бяха поизринали бунищата край брега, а комарите и папатаците бяха изключително възпитани и отлично се повлияваха от лосион против насекоми „Бочко”. Абе каквото и да ви разправя колегата Рънинг Уайлд, провинцията си има своите предимства…
След около два часа решихме да приключваме и след като за пореден път се загубихме по пътя към каляската (възможно е човек да го стори и в нива, знаейки посоката, както показва категоричната практика), не ни остана нищо друго, освен да пием по един джин с тоник в селската кръчма(1.70 лв. в комбинация големия, за тези, които се возят и са страдали подобаващо). Обичам подобни заведения – всеки ти приказва, сякаш си отдавна изгубения му баджанак, стоковата номенклатура изключва в зародиш нездрави щения, а интериора наподобява златните години на семейство Адъмс…
Та това е, мили друзя, друзки, дрожди, демиурзи, светила, идоли, апологети, адепти, алдехиди и полизахариди! Отивам да се подмивам и да положа нежното си перфорирано тяло хоризонтално, колкото и да ви разправят физиолозите, че това била най-вредната възможна поза…
Вече откачилото се рибе предизвика вълна от радостни чувства в мен , гледайки я него , я перфектно забитата кука , което предизвика релийз под формата на шут и около десетина метра свободен полет преди да цамбурне на ново в ряката . Многж ме изкефиха погледите на колегите кротко ловящи на плувка и дънце в околовръст и вадещи редки пръскачи . Толкоз големо задоволствие изпитах от унилите им физономии разделящи се с куена , че ми подейства като упойка докът се оперирах на място . Ся пръстето ми е удървено уеко и се налага вътрешна поливка с некъф царевичак правен на юг от Желювите виалети .
ще ми мерят и ще ми снимат преди да са откачали рибата 
До сега си виках " Малки са, ще се научат ", сега се замислям дали да не го отдам на старческа деменция 
