За контузиите в спорта
-
- Мнения: 1025
- Регистриран на: Пет Ное 23, 2012 20:28
- Риболов: мухарлък
- Местоположение: София
- дал Браво: 72 пъти
- получил Браво: 154 пъти
За контузиите в спорта
Или иначе казано, гледайте къде стъпвате когато е мокро.
Започвам отдалеч.Няма такава риба като кефалът. Красива, борбена, хитра, отвратителна за ядене. Дори през цялата ми шаранджийска практика, не е имало риба, която така да ми пленява съзнанието. Заради нея се запалих по риболова като цяло. Мач, фидер, а от миналата година и спининг. Целта винаги е била една и съща - РЕЧНИЯТ КЕФАЛ. А сега по същество…
Лягам си в неделя вечер с трептящо сърце и се започва едно въртенев леглото, та чак до 2 часа. По тъмна доба заедно с бат’ Дидо от Риби и Такъми хващаме влака за Своге. Кефали ще ловим. Даже и фотоапарат съм си взел с тънката мисъл да ви събера очите в точка със снимки на кефали по един метър, а може и по-големи. Нямаше 6ч. и телефона звънна. Изскочих от леглото като тапа. Кафе, цигара, кенеф, раницата на гърба, въдицата в ръка и почти на спринт стигам до гарата на Кумарица. Дидо вече е във влака. Бъгавият телефон и видимо развалящото се време не ми помрачиха настроението, ама изобщо. По път лекият дъждец премина в зверски порой. Едвам слизаме от влака. Не издържахме и един час, скрити в чакалнята на гарата и при една 5 минутна пауза в дъжда тръгваме. Изобщо не усетих кога станах вир вода. Не ми и пукаше. В реката имаше от моите рюбими риби. Дидо, като по-опитен ме води на “най-доброто място”. Минаваме едно въжено мостче и започваме леко спускане по едни камъни към реката. Да, ама аз като видях реката и направо на спринт. Сиромашко, па не виждало. Пътеката съвсем логично е кална. Първи пирует, втори пирует и по гръб. При падането се чува загадъчно и зловещо хрупане. Лежа си аз, кален като бивол, гледам небето, откъдето отново е започнало да вали като че ли сипваш с кофа и си викам “К****e, само въдацата да е здрава.” При опита да стана осъзнавам, че хрупането не е било от въдицата. Изпитвам някаква неистова болка в левия глезен. Започва да ми причернява. Веднага се диагностицирам - счупен е. Дидо някак си ме качи до моста и подскачайки на един крак звъня на брат’чеда:
-Алоооу, спиш ли бе?
-Ем, ко да пра’а в 8 сутринта?
-А беееее май си строших кракО. Идвай да ма товариш. (по неизвестни никому причини ние сме с влака. Аз имам две коли, а Дидо една. Ко правим с БДЖ-то…така и не ми стана ясно.)
-Къде си, да те е*а?
-Своге.
-Идвам веднага.
В най-близкото магазинче попадаме на един добър човек, работеш в спешното, които тъкмо излизаше от нощна. Превърза ме човека и зачаках. Болката започна да става нереална. Само майтапите от сутрешната кафе-оперативка на Свогенци ме спират да не ревна от мъка - времето се изясни, дъжда спря и се появи слънце. Кефалите сигурно кълват, а аз не мога да мръдна. След скромните 2ч борба със задръстванията в понеделник сутрин братчеда пристига и тръгваме към Токуда. Тоя път завоите из дефилето не бяха никак забавни. Направо си бяха мъчение. Кацаме в Токуда и срам, не срам се налага да седна в количка. Гледам в земята и псувам. Псувам и гледам в земата. Спускал съм се с въже по 10м отвесен склон да ловя риби, а сега се претрепах на няма и метър от реката, почти на равното. След дежурните майтапи с ортопеда и някаква нова мацка на рентгена се оказва, че съм изтеглил дългата клечка. Дълга, ама не съвсем - скъсани връзки в глезена и възстановяване от поне 3 седмици, през които не трябва и да си помислям за физическа активност. Да, ама както е казал големият Георги Минчев - Стой ли шило в торба? Решавам да покажа характер…
-Докторе, скивай кво….В сряда съм на мач. Атакуваме купата на България от В група и хич не мъ интересуват 3те ти седмици. ЯСНО?
Добре, че не изядох и някой шамар.
-ЗА-БРА-ВИ. Ще се стигне до операция и тогава отиваме на 6 месеца… - Изненадващо добрият тон изчезна.
Оставам безмълвен и започвам да осъзнавам сериозността на положението. Мач на ЦСКА на живо изпускам по-рядко от веднъж годишно, а повече от 3 дни без риболов са немислими. А сега какво…бутат ме в инвалидна количка и три седмици да не излизам от вкъщи. При това трите седмици са само да заздравее самото сухожилие, а повече от половин час да съм прав не се допуска поне шест седмици. Тоя направо ме закопа.
Товарят ме в насипно състояние в колата и към вкъщи. Пия едно от предписаните болкоуспокояващи, което можело да доведе до състояние на депресия и тревожност, обаче аз направо изпадам в истерия: Без риболов. Без любимото ЦСКА. Без алкохол, докато не свършат хапчетата. Без каране на кола. Жената решава, че и секс не може, че да не станело по-зле. Връщам се с месец назад в мислите си и се сещам как останах без работа, по независещи от мен причини и ме скъсаха на държавния изпит в Софийския. Вече започвам да се оглеждам за по-здраво място на тавана от гипс-картон, където да опъна въжето и да се свършват мъките. Вече втори ден не мога и да си помисля да стъпя на въпросния крак, а той си е все така като лапата на Йети. Има-няма 3 пъти по-обемен от другия. За капак на всичко един от най-близките ми хора, който си идва за две седмици годишно в България се прибира тази вечер. От миналата година бяхме планирали едни планини, едни морета…да не ви разправям. Сега ще идва до нас да ми помага да ходя до кенеф. Да рева ли, да се смея ли…
От обяд ми звънят бойните другари, да правим организаицията по надпиването с бири преди мача и с всяко следващо обаждане ми става все по-зле и по-зле.
Оглеждам се за нещо положително…гледам, гледам и се сещам - патериците ми са чистак, бърсак нови. Марка ФОРИ, made in Габрово. Произведени от високомодулно джилезО, акция екстра-хеви(до 100кг). Ей ги на…направо за раздел НОВИ ПРИДОБИВКИ. В понеделник се чака и шината.
Сега отивам да си сипя един компот, понеже бира не може и си пускам мача по Канал3. Как ще го понеса...не знам.
Започвам отдалеч.Няма такава риба като кефалът. Красива, борбена, хитра, отвратителна за ядене. Дори през цялата ми шаранджийска практика, не е имало риба, която така да ми пленява съзнанието. Заради нея се запалих по риболова като цяло. Мач, фидер, а от миналата година и спининг. Целта винаги е била една и съща - РЕЧНИЯТ КЕФАЛ. А сега по същество…
Лягам си в неделя вечер с трептящо сърце и се започва едно въртенев леглото, та чак до 2 часа. По тъмна доба заедно с бат’ Дидо от Риби и Такъми хващаме влака за Своге. Кефали ще ловим. Даже и фотоапарат съм си взел с тънката мисъл да ви събера очите в точка със снимки на кефали по един метър, а може и по-големи. Нямаше 6ч. и телефона звънна. Изскочих от леглото като тапа. Кафе, цигара, кенеф, раницата на гърба, въдицата в ръка и почти на спринт стигам до гарата на Кумарица. Дидо вече е във влака. Бъгавият телефон и видимо развалящото се време не ми помрачиха настроението, ама изобщо. По път лекият дъждец премина в зверски порой. Едвам слизаме от влака. Не издържахме и един час, скрити в чакалнята на гарата и при една 5 минутна пауза в дъжда тръгваме. Изобщо не усетих кога станах вир вода. Не ми и пукаше. В реката имаше от моите рюбими риби. Дидо, като по-опитен ме води на “най-доброто място”. Минаваме едно въжено мостче и започваме леко спускане по едни камъни към реката. Да, ама аз като видях реката и направо на спринт. Сиромашко, па не виждало. Пътеката съвсем логично е кална. Първи пирует, втори пирует и по гръб. При падането се чува загадъчно и зловещо хрупане. Лежа си аз, кален като бивол, гледам небето, откъдето отново е започнало да вали като че ли сипваш с кофа и си викам “К****e, само въдацата да е здрава.” При опита да стана осъзнавам, че хрупането не е било от въдицата. Изпитвам някаква неистова болка в левия глезен. Започва да ми причернява. Веднага се диагностицирам - счупен е. Дидо някак си ме качи до моста и подскачайки на един крак звъня на брат’чеда:
-Алоооу, спиш ли бе?
-Ем, ко да пра’а в 8 сутринта?
-А беееее май си строших кракО. Идвай да ма товариш. (по неизвестни никому причини ние сме с влака. Аз имам две коли, а Дидо една. Ко правим с БДЖ-то…така и не ми стана ясно.)
-Къде си, да те е*а?
-Своге.
-Идвам веднага.
В най-близкото магазинче попадаме на един добър човек, работеш в спешното, които тъкмо излизаше от нощна. Превърза ме човека и зачаках. Болката започна да става нереална. Само майтапите от сутрешната кафе-оперативка на Свогенци ме спират да не ревна от мъка - времето се изясни, дъжда спря и се появи слънце. Кефалите сигурно кълват, а аз не мога да мръдна. След скромните 2ч борба със задръстванията в понеделник сутрин братчеда пристига и тръгваме към Токуда. Тоя път завоите из дефилето не бяха никак забавни. Направо си бяха мъчение. Кацаме в Токуда и срам, не срам се налага да седна в количка. Гледам в земята и псувам. Псувам и гледам в земата. Спускал съм се с въже по 10м отвесен склон да ловя риби, а сега се претрепах на няма и метър от реката, почти на равното. След дежурните майтапи с ортопеда и някаква нова мацка на рентгена се оказва, че съм изтеглил дългата клечка. Дълга, ама не съвсем - скъсани връзки в глезена и възстановяване от поне 3 седмици, през които не трябва и да си помислям за физическа активност. Да, ама както е казал големият Георги Минчев - Стой ли шило в торба? Решавам да покажа характер…
-Докторе, скивай кво….В сряда съм на мач. Атакуваме купата на България от В група и хич не мъ интересуват 3те ти седмици. ЯСНО?
Добре, че не изядох и някой шамар.
-ЗА-БРА-ВИ. Ще се стигне до операция и тогава отиваме на 6 месеца… - Изненадващо добрият тон изчезна.
Оставам безмълвен и започвам да осъзнавам сериозността на положението. Мач на ЦСКА на живо изпускам по-рядко от веднъж годишно, а повече от 3 дни без риболов са немислими. А сега какво…бутат ме в инвалидна количка и три седмици да не излизам от вкъщи. При това трите седмици са само да заздравее самото сухожилие, а повече от половин час да съм прав не се допуска поне шест седмици. Тоя направо ме закопа.
Товарят ме в насипно състояние в колата и към вкъщи. Пия едно от предписаните болкоуспокояващи, което можело да доведе до състояние на депресия и тревожност, обаче аз направо изпадам в истерия: Без риболов. Без любимото ЦСКА. Без алкохол, докато не свършат хапчетата. Без каране на кола. Жената решава, че и секс не може, че да не станело по-зле. Връщам се с месец назад в мислите си и се сещам как останах без работа, по независещи от мен причини и ме скъсаха на държавния изпит в Софийския. Вече започвам да се оглеждам за по-здраво място на тавана от гипс-картон, където да опъна въжето и да се свършват мъките. Вече втори ден не мога и да си помисля да стъпя на въпросния крак, а той си е все така като лапата на Йети. Има-няма 3 пъти по-обемен от другия. За капак на всичко един от най-близките ми хора, който си идва за две седмици годишно в България се прибира тази вечер. От миналата година бяхме планирали едни планини, едни морета…да не ви разправям. Сега ще идва до нас да ми помага да ходя до кенеф. Да рева ли, да се смея ли…
От обяд ми звънят бойните другари, да правим организаицията по надпиването с бири преди мача и с всяко следващо обаждане ми става все по-зле и по-зле.
Оглеждам се за нещо положително…гледам, гледам и се сещам - патериците ми са чистак, бърсак нови. Марка ФОРИ, made in Габрово. Произведени от високомодулно джилезО, акция екстра-хеви(до 100кг). Ей ги на…направо за раздел НОВИ ПРИДОБИВКИ. В понеделник се чака и шината.
Сега отивам да си сипя един компот, понеже бира не може и си пускам мача по Канал3. Как ще го понеса...не знам.
stancom написа: Иначе и аз се бях замислил за 4x4, но след няколко посещения на Северозапада, вече сериозно се замислям за хиликоптер.
-
- Мнения: 1423
- Регистриран на: Сря Май 03, 2006 17:05
- Местоположение: Монтана
- дал Браво: 1733 пъти
- получил Браво: 35 пъти
Re: За контузиите в спорта
Заеби
Пускай молба за "Абичите"
Пускай молба за "Абичите"
Спининг клуб "Абичи"
Секция "Тежък джърк и тежък рок"
Секция "Тежък джърк и тежък рок"
- babydoctor
- Мнения: 15953
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 7:59
- Местоположение: София
- дал Браво: 46 пъти
- получил Браво: 160 пъти
Re: За контузиите в спорта
Не мрънкай, алкохола и секса не са ти забранени, освен ако оная ти работа не ти се мотае между глезените - тогава верно имаш проблем. Слагай масирано лед, стой в покой, ще се оправиш по-бързо. Особено ако ЦСКА бие, а тя ще...Като се сафирясаш, идвай при мен за дооправяне в 5-та градска - 0884-249-323. Къде па там успя да се утрепеш, баси късмета...
Каква е тая участ бе, народе - какъвто и байрак да се развее, дръжката му все ти е отзад...
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???
-
- Мнения: 16627
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
- Риболов: пуристки
- Местоположение: гАбРоВо
- дал Браво: 415 пъти
- получил Браво: 923 пъти
- Обратна връзка:
Re: За контузиите в спорта
E, можеше да уцелиш и по-късата клечка, ако разполагаше с провинциални ортопеди... Не, че в крайна сметка пак нямаше да стигнеш до София, но след около 6 месеца мъки...
БОКА НА УЛЪТО.
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
-
- Мнения: 1025
- Регистриран на: Пет Ное 23, 2012 20:28
- Риболов: мухарлък
- Местоположение: София
- дал Браво: 72 пъти
- получил Браво: 154 пъти
Re: За контузиите в спорта
То дългата клечка май беше, че тъщата е хирург в Токуда и минах по тъча с чакането, иначе не ми се мисли колко време щях да вися.
Иначе мястото на злополучните събития е ето това -
https://www.google.bg/maps/dir//42.9587 ... a=!3m1!1e3
Иначе мястото на злополучните събития е ето това -
https://www.google.bg/maps/dir//42.9587 ... a=!3m1!1e3
stancom написа: Иначе и аз се бях замислил за 4x4, но след няколко посещения на Северозапада, вече сериозно се замислям за хиликоптер.
- sandista
- Мнения: 4210
- Регистриран на: Чет Сеп 11, 2008 18:48
- Риболов: Spinning
- Местоположение: Враца/ The "Great" Capital
- дал Браво: 97 пъти
- получил Браво: 178 пъти
Re: За контузиите в спорта
Колега, вслушай се в съветите на експертите. Пускай не молба, ами шише ракия до Абичите
Ние кленовете сме ги разгадали къде зимуват и редовно се надлъгваме с тях. Определено може да ти помогнем с някой друг полезен съвет
Що се отнася за контузията, не се притеснявай, почивай си и ще се оправиш. Такива случки имаме,че лекарите не искаха да помогнат( наложи се да ги измоля за упойка и сам си реших проблема с лични инструменти). Имашме и един случай с брутално забито жило в живец на показалец, много дърпане, кръв и "дезинфекция" в полеви условия
п.с. жената те е излъгала, кажи й,че няма опастност...
Ние кленовете сме ги разгадали къде зимуват и редовно се надлъгваме с тях. Определено може да ти помогнем с някой друг полезен съвет
Що се отнася за контузията, не се притеснявай, почивай си и ще се оправиш. Такива случки имаме,че лекарите не искаха да помогнат( наложи се да ги измоля за упойка и сам си реших проблема с лични инструменти). Имашме и един случай с брутално забито жило в живец на показалец, много дърпане, кръв и "дезинфекция" в полеви условия
п.с. жената те е излъгала, кажи й,че няма опастност...
Live your life in such a way that when your feet hit the floor in the morning,
Satan shudders & says:"Oh crap....he's awake!!!"
Go Fishing! Leave nothing but steps, take nothing but pictures!
Satan shudders & says:"Oh crap....he's awake!!!"
Go Fishing! Leave nothing but steps, take nothing but pictures!
- баш майстора
- Мнения: 5803
- Регистриран на: Вто Юли 08, 2008 16:24
- Риболов: Online
- Местоположение: София
- дал Браво: 1640 пъти
- получил Браво: 1751 пъти
Re: За контузиите в спорта
Репортаж в стил Станко от Чомаковци. Бас ловя, че ти е рода, ама далечна щото въдицата е оцеляла, а оня не им прощава. Иначе излета ти го пишем успешен.
п.п. Желая ти бързо възстановяване!
п.п. Желая ти бързо възстановяване!
"Няма риба в реката, само пъстърва, откакто се появи тя и изяде всичката друга риба..."
-
- Мнения: 365
- Регистриран на: Чет Авг 21, 2014 9:25
- дал Браво: 11 пъти
- получил Браво: 248 пъти
Re: За контузиите в спорта
Не се ли уреди да гледаш мача от пистата, пък макар и в инвалидна количка?
- Алеко
- Мнения: 11053
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 5:45
- Риболов: Спининг, през забраната малко плувка на платено.
- Местоположение: София
- дал Браво: 142 пъти
- получил Браво: 754 пъти
Re: За контузиите в спорта
Знам го това място, слизането е доста коварно.empar написа:То дългата клечка май беше, че тъщата е хирург в Токуда и минах по тъча с чакането, иначе не ми се мисли колко време щях да вися.
Иначе мястото на злополучните събития е ето това -
https://www.google.bg/maps/dir//42.9587 ... a=!3m1!1e3
Пожелавам ти бързо оздравяване, а в това време отивам да ти изловя кефалите.
-
- Мнения: 272
- Регистриран на: Пон Мар 18, 2013 0:40
- Риболов: на куршум
- Местоположение: софия/пловдив/бургас
- дал Браво: 39 пъти
- получил Браво: 5 пъти
Re: За контузиите в спорта
Извадил си късмет колега, аз така преди 10 г. съм за риба с брат ми на едно язовирче и обикалям насам натам и стигам до едно кално дере и решавам да прескоча калта и да скокна на сухо, явно обаче се надцених в лъвския скок ама вече беше късно,пришземих се на десен крак който се хлъзна хлъзна в калта, осука се и чух само едно ПУК..........
в първия момент нищо не усетих и даже пробвах да си наместя изскокналия настрани глезен, после взех да се припотявам, взе да ми ставалошо
добре че беше брат ми с 300 зора ме извади от дерето от там на колата в окръжна в Пловдив, снимка и диагнозата трималеоларна фрактура /тройна/ на глезена, операция пич..........пирони, пластини............
3месаца гипсова шина, 3 месеца рехабилитация...
и с футбола приключих....
тази година пролетта пак за риба си навехнах коляното, пак късмет - 2-3 седмици патерици
Скоро ги разправях тези ми премеждия на един приятел и той ми вика : От тая риба ще се осакатиш ве момче....
пс. скорошно оздравяване ти пожелавам.
пс2 трябва да се внимава много, човек като е на риба, намокри се, изкаляй се ама не предприемай разни рисковани маневри , че после кофти
в първия момент нищо не усетих и даже пробвах да си наместя изскокналия настрани глезен, после взех да се припотявам, взе да ми ставалошо
добре че беше брат ми с 300 зора ме извади от дерето от там на колата в окръжна в Пловдив, снимка и диагнозата трималеоларна фрактура /тройна/ на глезена, операция пич..........пирони, пластини............
3месаца гипсова шина, 3 месеца рехабилитация...
и с футбола приключих....
тази година пролетта пак за риба си навехнах коляното, пак късмет - 2-3 седмици патерици
Скоро ги разправях тези ми премеждия на един приятел и той ми вика : От тая риба ще се осакатиш ве момче....
пс. скорошно оздравяване ти пожелавам.
пс2 трябва да се внимава много, човек като е на риба, намокри се, изкаляй се ама не предприемай разни рисковани маневри , че после кофти
- babydoctor
- Мнения: 15953
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 7:59
- Местоположение: София
- дал Браво: 46 пъти
- получил Браво: 160 пъти
Re: За контузиите в спорта
Е, не можеш да избираш - ски състезател съм бил, автомобилен и бойни изкуства, но най-сериозните ми травми са от риболов - а внимавам, не е да не...bulgarian написа:пс2 трябва да се внимава много, човек като е на риба, намокри се, изкаляй се ама не предприемай разни рисковани маневри , че после кофти
Каква е тая участ бе, народе - какъвто и байрак да се развее, дръжката му все ти е отзад...
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???
Re: За контузиите в спорта
Колега намери връзка с някой спортен лекар имаш опит с кикбоксьори. Има начини за ускоряване на зарастването.
Хормон на разтежа, Нандролон, Окситестотерон.Специални протеини и някой други не особено разрешени неща.Еднократна терапия няма да навреди толкова много.
Също и физиотерапия с УВЧ и Магнит.
Хормон на разтежа, Нандролон, Окситестотерон.Специални протеини и някой други не особено разрешени неща.Еднократна терапия няма да навреди толкова много.
Също и физиотерапия с УВЧ и Магнит.
-
- Мнения: 16627
- Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
- Риболов: пуристки
- Местоположение: гАбРоВо
- дал Браво: 415 пъти
- получил Браво: 923 пъти
- Обратна връзка:
Re: За контузиите в спорта
Koлега, стой настрани от спортни лекари! Спортистите са машинки за пари и затова ги "лекуват" по такъв начин, че се "възстановяват" за 30 дни, а на 30 години не могат да ходят, спят с крака на възглавници и се чудят къде да си ги сложат... Нямаш нужда от подобни "терапевти" - по-добре да е малко по-дълго, ако щеш - досадно, но както трябва. Срещу злополуки никой не е застрахован и не зависят от волята ни, но последствията човек в значителна степен може да минимизира с акъл.
Иначе физиотерапията действително е добра идея.
Иначе физиотерапията действително е добра идея.
БОКА НА УЛЪТО.
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ
"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko
СТАРИ ВИДРИ