Ндаммм, човек като вземе да чете темите за големите реки и големите риби остава с впечатлението, че "жабите не смеят да влязат във водата" щото има много зверове и си живеят на сушата, горките земноводни. Нахъсани от Пернишко-Софийското безрибие тенденцията в стил "излет под 300 км. не се брои за излет" стана девиз който следваме вече година време. Колкото по-далече, толкова по големи надежди за трофей които до скоро гледахме само на снимки и цъкаме тц тц тц ... Поредното безумие което извършихме следвайки девиза ни беше след пет дневна относителна тежка работна седмица да яхнем най-бързата кола чиято марка няма да споменавам защото само тя е най... Та тръгване за риба в петък вечер в 21.30 часа когато в време за кръчми и дискотеки едва ли е за всеки, затова в клубО или т.нар. "Отбор черешка" в превод които надявам се да е точен не влиза всеки, нормалните не оцеляват имаше една песен
...
И след 400 + километра, пристигайки след 3.00 часа след полунощ покрихме чл. 2 от Устава на клубО, цитирам " излет под 300 км. не се брои за излет " . Две седмици по рано там, направихме някакъв приличен риболов, приличен, приличен колко да е приличен ? Аз клен - знам си ! Момчетата, клен, распер, сом ... ловат си ги.
Редки, трудни риби и оказа се нещата не са баш така както ги четем по темите и както един местен чичо който се опита да ни убеди с думите как имал две прехапвания и каза още :
- ма щуките не вземат на телен повод и са ето тук на този вир
- еее малко по надолу са кленовете
- а там на острова е сома
- нагоре распери
Наредени като в ЛИДЛ, ред щука, ред клен, ред распер, ред сом ...
Точно тези редове ни накараха да не спим и да сме там за втори път и отново надеждите взеха да се изпаряват още след разсъмване както предния път и след многократни замятания и смяна на примамки не се случваше нищо освен да тренираме кастинга. Закачиха се една две дребни риби които си ги имаме и тук и не представляваха интерес за нас, което доведе до смяна ма мястото на няколко пъти и търсенето на "ред щука, ред сом, ред распер ..." На друго място километри от предишното едър холестеролен кефал 1.5 ~ 1.8 кг. вдигна адреналина на всички, че все пак тука има някакви риби. Аз преследвах това което не съм хващал и успях да арестувам една от целите ми около 1.3 ~ 1.4 кг. които също озари лицата ни.
Времето напредна и последва отново "смяна на кутиите" още нагоре срещу течението, за да се подготвим за нощта и намерим по-добри места по препоръка на ... имахме местен гид
Аз вече бях на предела на силите си и рекох да направя така :
Докато момчетата се спуснаха по реката да търсят хищници и намерихме, паяци, кърлежи, чакали, костенурки ... и жабки ...
Ловихме успешно и воблери, вземат на комбинация от Бразилско мачете и дълго въже размер поне 7 # , 8 нишково ... задължително японско щото сме модерни ...
Вечерта преди втората сутрин събрахме Управителния съвет на КлубО, в стил "Ние се събрахме и аз реших ! " Никакво ранно ставане, наспиваме се, собираме катуно в най-бързата кола на света и се пускаме по реката за пореден рейд. Хубаво но вечерта някои прекалиха леко с разни течности и сабале 6.00 на линия като по часовник буден. Повъртях се и рипнах, сърце юнашко не трае, нямам вкус в устата, бързо кафе на котлона и ся какво да правя. Никой друг Не мърда докато не се разтропах с вратите и една глава се подаде от зеления палат "Кво става, аз бегам по реката" миии беги ... и он фана па надоле. Хъммм аз па що като ида нагоре да препикая храстите да не взема въдичка която просто стоеше разглобена със закачен на нея воблер готова за бой. Предишната вечер разсъждавахме, че трябва да се покаже слънце, за да излязат дребните рибки и по тях хищните да попълнят редовете си "ред щука, ред сом ... "
Първо подаване на бента редовете със щуките бяха празни, второ подаване нямаше и сомове ... Трето подаване нещо ма зе, иии кат ма зеее, и ма натисна надолу бре еййй нали реда със сомовете беше празен !? Дърпам ма то се не вдига, три метра съм над водата, а то натиска надолу викам щук' е ся ми изпапа специалния японски воблер със специални канали и съчмички в него, горкото то отиде си - мислех аз, когато нещо се белна и реших, че наистина не е сом. Дърпаме се много, въдичката мека спагетка от любимите ми, ма не може да го прибере няколко струи вода допълнително усложниха положението, защото рибата изтичаше по тях надолу. Просто позатехнах аванса и чаках да легне. Е легна след някакво време безкрайни минути и сега какво аз горе тя долу, в мен нямам нищо, щипката закачена на чантата в колата, радиото далече, двете кепчета ... в колата. Слязох надолу в циментово наклонено корито с риска да цопна стискайки въдицата. Подхлъзнах се благодарениe на росата и мокрите обувки и ае надолу, ма се улових за един клон и си вися на ръката въдицата обаче не пускам хихи, весело ! Пипам се за ножа, за да го бодна в земята и да се изтегля някак забил единия крак на сантиметри от водата в цимента и ножа го няма и той при кепчето. Изтеглих се нагоре до колкото мога за клона и се гледаме с рибето. Няма щипка, а и да имаше щеше да е безполезна, рибата е поне на метър надолу и аз не мога да я достигна без кеп без да падна. Препипах джобовете и намерих кърпички, навих една на два пръста на лявата си ръка и посегнах към линията. Бавно готов да отпуска ако скочи, направих няколко навивки на линията върху пръстите си защитени от срязване със салфетката или поне се надявах ако има рън да не ме пререже. Леко дръпнах рибата не реагира, тогава плавно, а после рязко я вдигнах само с конеца и се завъртях назад ако къса да падне пред мен...и се запознахме от близо. Какво ли бе бих дал да видя пак сънената физиономия на ... току що излязъл от палатката които се отърваваше вечерна бира къ бърже се ококори когато се прибрах в лагера ...
На прибиране видяхме бърлога на Десептикони, много са лоши тези...неща :
Вероятно преследваха Оптимус ...
To be continued...
Ако умееш да летиш, не казвай на никого, защото не можеш се отърва от учители..
Направо ти завиждам, понеже аз и мойте хора целим бели мрени да ловим, знам какво си преживял, отличен 6! 
Наздраве 
