От месеци не съм писал ... и съответно съм поотвикнал
Постът ще бъде без заглавие, а и ми беше много трудно да му избера подходящо място, но най-накрая реших просто да го позиционирам ей тук.
Ще нарека мястото на излета
"почти като в Германия" поради ред причини.
Дестинацията е адски далечна, целта на пътешествието беше единствено и само да се намери труднодостъпно, много отдалечено, рядко посещавано и съответно държащо разнообразни видове риба, място. Бяхме двама приятели, решени на всичко, за да си докажем, че все още може да се открие, макар и много трудно, местенце по изтормозените ни водоеми, което да те накара да забравиш злободневните проблеми и да се почувстваш поне малко от малко като, примерно, германски спинингист пред бъкащата от рибки река.
Времето беше топло, но ветровито. Мъкнехме много багаж със себе си - храни и напитки, дрехи, но най-вече дисаги с множество разнообразни примамки, които доста тежаха. Аз обичам като костенурка да си тътрузя почти целия арсенал с мен, защото винаги се оказва, че ако човек не вземе някоя, на пръв поглед "ненужна" кутия, пълна я с блесни, я с воблери, неминуемо ще се стигне в един момент до там, че ще ти дотрябва нещо, именно находящо се в тази "ненужна" кутия.
Пристигнахме сравнително рано, като успяхме да стигнем с колата доста близо до водата, промъквайки се през разни коптори. Колегата е доста по зиморничав от мен и след като се ошуби, си обу и ботушките за газене, аз все още си представях, че е лято и реших да пердаша на бос крак. Окичихме се като коледни елхи, гудихме сме си накрая и очилата и нажопахме в бързея. Имаше доста гъста разстителност, през която се наложи да си проправяме път. Камъните в бистрата и сравнително ниска вода не бяха хлъзгави, което не затрудни нито веднъж придвижването ни от място на място. Имахме на раположение три ръкава с множество прекрасни позиции за риболов. Докато газехме из водата се случиха две неща, които ме върнаха в детството ми, приблизително 30-тина години назад. Докато газехме из дебелия бързей, множество рибки подскачаха над водата, пред нас, зад нас, навсякъде около нас, удряха се в краката ни ... беше като в предаване на National Geographic, на няколко пъти ми се насълзиха очите от неописуема радост, не вярвах, че е възможно все още да има неопоскан водоем с толкова много живот и у нас. Освен рибките имаше и много жаби, птици, но най-важното беше, че нямаше себеподобни, о да, нямаше дори и следи от такива, и това беше най голямата ни награда за изминатите стотици километри, както и за само няколкото часа сън. Странно, но не бързахме, не спорехме помежду си, не се разделихме на различни позиции, както обикновено правим, през целият ден ловихме заедно, като се наслаждавахме на полъха на вятъра, на ромула на водата, на едни от последните слънчеви лъчи, които се отразяваха в страните на играещите във водата рибки, на песните на птиците и на липсата на себеподобни. Рибките бяха активни през целия ден и след като надхвърлихме цифрата шейсет рибенца, спрях да броя, а пък спрях да снимам мнооого преди това. Аз експериментирах почти постоянно, като сменях всякакви примамки, докато моят приятел почти през цялото време ловеше само с една единствена блесна. Тази блесна беше и примамка номер 1 за този ден и за мястото "почти като в Германия".
Нямаше проводка без удар, даже два, видимо подгонване или закачена риба, блесната действаше на кефалчетата като магнит. Ако сложех нещо различно от Aglia Long Cast ... с черно листо, кълванетата и извадените рибки намаляваха драстично. Времето ни мина неусетно, изкарахме си прекрасно, не успяхме да загубим нито една примамка, не взехме нито една рибка, не счупихме нито една въдица, никой не успя да падне в дебелите бързеи, които кръстосвахме насам и натам през целия ден. Заредихме батериите подобаващо, независимо че излезе само едно Ласперче и нито едно сомченце!
Поствам само няколко снимчици в стил „Янтралайт” за цвят, дето се вика
Поздрави и наслука на всички
не бях стъпвал градската бара от доста време,получи се интересен риболов с единствен недостатък -размера на улова 
