Fishing Mania Форум

Ура, ура, ура!
Най-сетне, след почти тримесечна пауза, отидох на риба, макар и само за час и половина. Записах класическо капо, естествено, но пък имаше слънце и чист въздух. От тук насетне нещата могат само да се подобрят. Заведох и новите придобивки на баня.

Е, все пак е средата на февруари - и да не се подобрят нещата, нормално е да са така...

При вас снегът вече се е стопил, изглежда по-пролетно някакси. Види му се краят на скуката там. При нас все още е снежно и ледясало навсякъде, а риба има само по фризерите, дейба.

sleepwalker написа:При нас риба има само по фризерите, дейба.

А такаааа.......
Сичко ше си кажете вие...сичко !

,, Предстои изграждането на 21-вата поред деривационна ВЕЦ по поречието на Искър.Инвеститор е столичната фирма „Турбоген”ООД, която е депозирала в община Мездра намеренията си. Дружеството възнамерява да се занимава с електропроизводство посредством изграждането на малка централа на левия бряг на р.Искър, в землищата на селата Царевец и Старо село.Бъдещата ВЕЦ”Поповица” ще е с 3 405 киловата обща инсталирана мощност. Инвеститорът предвижда водохващане от потенциала на реката, изграждане на утайник, канали и производствена сграда.Освен това ще бъде рехабилитиран пътят между двете селища, а отклонение от нови 400 метра ще свързва ВЕЦ-а с второкласният общински път.,, Аз лично започвам да се отчайвам за риболова по ИСКЪРО,ВЕЦ,след ВЕЦ,след ВЕЦ....,РЕКАТА ЗАПРИЛИЧА НА ОГРОМНО БЛАТО В КОЕТО КЕФАЛА ИЗЧЕЗВА (БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВЕЦовете).Говори се че ще се построят ВЕЦове при Елисейна и Люти брод,лакомията на някой хора в България е удивителна .Миналата година юни месец чистеха един от ВЕЦ над Мездра,резултата беше мътна вода,тиня,водорасли и стотици килограми измрели кефалчета-около 10см,и това е всяка година умножено по 20(централи).

В петък и събота реализирах две поредни капота. Висока и студена вода, никаква активност на рибите, поне при мен. В събота двамата другари, с които бях, имаха удари на притока на голямата река, аз пък се возих на БеДеЖе-то, за пръв път от години

Цял месец не бях писал в темата, и то не, защото не съм ходил на риба, а защото нямаше какво да ви разказвам. Всяка събота бях на реката, без сторване дори. Едва на 1 април видях рибки, една даже се подлъга да ми подгони воблера, но беше само с няколко милиметра по-голяма от примамката.
Вчера времето не беше обещаващо. Станах рано, мотах се из вкъщи, пих кафета и т.н. и се чудех - да ходя ли, да не ходя ли. А и нещо съм настинал, на съвсем се бях обезкуражил. Но по едно време крастата надделя и тръгнах. След час и нещо пристигнах на предварително набелязаното място. Там има мост, който разрешава да се лови и на двата бряга. Започнах на левия, който по принцип пи е по-удобен, защото по-лесно замятам по течението, отколкото срещу.
Изредих няколко примамки, без успех, разбира се. Времето беше облачно и хладно, водата доста студена, но с поне половин метър по-ниско ниво от предишния път и прилично бистра. Вече леко отчаян, бях решил, че това е поредното капо, видях как воблерът ми подплаши някакви малки рибета, не по-дълги от един пръст. Викам си - я да сложа едно миноуче.
На второто подаване имах подгонване - клен около нормата преследваше примамката току до под краката ми. Надеждата отново проблесна в мен и заметнах към средата на реката. И хоп - първата рибка за сезона.
Това е една и съща рибка, снимана веднъж с фотоапарата и веднъж с телефона.

Така, вече прекършил каръка, продължих спокойно да си мятам. Вече нямаше значение дали ще хвана, и една риба ми беше достатъчна. По едно време ми се обажда един другар и пита дали кълве на това място. Зачудих се как ли пък е разбрал, че съм баш там, а то и той току що пристигнал, заедно с още един приятел, и видели моя ОРЕЛ.
Дойдоха двамцата, поприказвахме, пушихме и минахме на другия бряг, тъй като на отсамния вече бях обловил всички места. Отсреща тримата се изредихме с какви ли не примамки, но никой нищо не хвана. Юнаците поеха надолу по брега, а аз останах на последното удобно и все още необловено място. Сложих един китаец-негър. Църно фофлерче за 95 евроцента.
Първо хвърляне - почукване. Второ хвърляне - нищо. Трето хвърляне - хоп!
Четвърто хвърляне - пак хоп!
Душата ми ликуваше. Цял месец без риба, а сега вече три. Помятах още малко, но повече нищо не се обади и реших да се преместя. На второто място нямаше никаква активност, та тръгнах към последната спирка за деня. Там черният китаец не даде резултат, нито пък миноучето. Та заложих на изпитана примамка, която в летните жеги е много успешна - Мегабас. На третото или четвъртото подаване дойде голямата награда:
Вече можех спокойно да се прибера.

Тази пролетна забрана ми се стори безкрайна! Но ето, че и тя отмина. Вчера, 3 юни, с отбор верни другари посетихме Софийската селска бара, т.е. река Искър, в района на предградието Своге. От петък вечер умувахме дали да ходим, че нали го даваха уж да трещи и камъни да падат от небето. Като станах сутринта в събота, небето беше мрачно, улиците мокри. Но до към 8,30 облаците се разнесоха, слънцето напече и душата ми започна да крещи "Хайде на рибаааа!"
Развъртях телефоните и след час вече пътувахме. На първата спирка заложих на доказалия се още преди забраната повърхностен воблер Мегабас и не сбърках. Само след няколко подавания имах почукване, а след още две и удар. После и моят племенник Никола се отчете. Преместихме се на следващото място, където преди забраната бях направил хубав риболов. И този път с Никола избрахме първо отсамния бряг. Той направи сефтето с бърза риба 37 сантиметра. И докато си я снимаше, и на мен ми удари, пак на Мегабасчето. Докарах рибата до под краката ми, беше сигурно към 36-37 см, и аха да я вдигна, тя взе че се откачи. На следващото подаване последва нов здрав удар, още по-голям и дебел клен лапна воблера. Този път дори успях да вдигна рибата над водата, но и тя не пожела да позира за снимка.

Малко по-късно Никола извади още две хубави риби, а аз имах няколко почуквания. На отсрещния бряг Ники и Станимир въртяха безуспешно, докато в един момент и на Ники не му излезе късметът. На този отсрещен бряг си имам едно местенце, на което почти винаги съм хващал. Затова минах моста, хвърлих няколко пъти над "моето" място, само да видя колко силно е течението от тази страна, и тихо се придвижих до "онова" място. Подадох Мегабаса, задържах го в течението докато се доближи до брега и... бам. Дойде време за обяд и отидохме в предварително набелязаната кръчма. След няколко напитки и шницели слязохме пак до реката. Тук за моя голяма изненада Мегабасчето не проработи. Затова сложих един БайВес и резултатът не закъсня. Три бързи рибки, от които първата скокна във водата преди да я снимам. Така приключи този прекрасен ден. За финал малко информация за реката. Нивото беше може би с 30-тина сантиметра по-високо от нормалното за сезона, но предвид дъждовете, които се бяха излели над региона, си беше ок. Също и цветът, само една идея по-мътен. Рибите кълвяха на оранжево и червено (Никола хвана неговите на червено-златист КъцаКълве), както и на главиняр с червена глава. На друго не бутаха.

Благородна завист ме разкъсва, приятели. Следващият път повече

Две рибки от вчера. Реката беше леко замътена, но с ниско ниво. Имах и зверски удар от един дебелак, докарах го до брега, хванах го зад хрилете да го извадя от водата, но ми се изхлузи, та няма снимка.

Лятото е почти в разгара си, още преди да е настъпило наистина. Днес следобед имах малко време и отидох до близката бара. На първото място, за мое голямо учудване дълго време нямах пипане. След час и нещо и изредени няколко вида примамки все пак се закачи един рибок. На отсрещния бряг имаше друг колега, който също въртеше на спининг. Видях го да вади две риби, после изчезна нанякъде. Аз също минах на другия бряг, където Мегабас-чето хвана втори клен. На това място повече нямах удари, та се преместих. На новото място, с други воблери хванах още 4 рибки.

След словенските приключения бях доста притеснен как ще стъпя пак по брега на българска река и най-вече - какъв ще бъде риболовът. И понеже миналата събота имах други ангажименти, още тогава си казах, че днес след работа ще отида до Искъра, пък ако ще и разтопено олово да капе от небето.

Оказа се почти толкова горещо, но първото място, което избрах, беше на сянка, така че се търпеше, въпреки че в очите ми непрекъснато капеше пот от веждите. Реката ме посрещна изненадващо висока и мътна, не го очаквах, след като цяла седмица не беше валяло. Започнах с любимия повърхностен Мегабас, на който на второто или третото подаване имах здрав удар, но не се закачи. Смених още една-две примамки и понеже риболовът се очертаваше тегав, реших да пробвам на клатушка, мейд ин Чайна. Имам два комплекта Япада, носих ги и до Словения, но там така и не ги пробвах. Сега им дойде редът.
Имах и още един удар на клатушката, но нъцки. После сложих една Култива.
Това е една и съща риба, да не си помислите, че съм хванал две

Повече риби и удари на това място нямах, та тръгнах към моста, за да мина на отсрещния бряг. По пътя срещнах трима млади колеги, също спинингисти, но не знам какво са направили. Ако четат тук, нека се обозначат.

На другия бряг слънцето печеше неумолимо и беше сигурно 10 градуса по-горещо. Метнах два-три пъти на уж най-дашните места, но рибите ги нямаше. И за да не получа слънчев удар, си бих камшика.

Преместих се няколко километра нагоре по течението, където късметът отново ми се усмихна.
Имаше и един гигант!
На третото място нямах и подгонване дори, така че си останах с половин дузина рибки. Като за един следобед в най-голямата жега беше добре, мисля си аз.

Алеко няма ги вече големите топалки изпокриха се.Риболова нещо е тегав последните дни.

TRAP написа:Алеко няма ги вече големите топалки изпокриха се.Риболова нещо е тегав последните дни.

Така е, но това не пречи да се ходи там.

Разбира се че не пречи.