aphala написа:sarmata69 написа:....Мuитко пък имаше ново Кроа което трябваше да видим дали може да води силикони или да го връщаме в магазина....
Ще го бъде ли Кроато или ще поема обратно към магазина
А...не ми е минавало и през ум да се връщаме в магазина!
Без да съм натрупал достатъчно впечатления, ще кажа, че за момента добре се спогаждаме, но на тия години съм се научил, че не бива да се бърза с генералните изводи и трябва да се внимава, когато човек казва "Никога..."
Така че…..ко‘т тако‘а…
Даже, за разлика от общоприетото мнение, че това е най-ужасТната дръШка правена някога за въдица, ще спомена, че на мене па ми аресва, де*ба....Както Мучно, мъдро е казал "Един аресва попадията, а друг попа" та.....
Ей ги, как се спогаждат със едната макара
Но.....абе нямаше да пиша, ама не моа се удържа.
Какво се оказа повратно за мен, в този изпълнен с изненади и разочарования ден ! (освен лошото време, което пак объркаха метеоролозите и зверския лед който бе учудващо много за всички)
‚начи, докa'т си меткам аз, балансирайки в/у едни камънаци и псувайки очакваната НЕактивност на костурите, нещо ме накара да погледна към "палавите" (думата е ключова в случая) както Мучно ги нарече, колеги, които бяха сякаш някак усамотени на ....щях да кажа "на другия бряг", но всъщност бяха на около 20 метра от мен.
Та гледам ги аз, Здравко (автора на темата) си бе хванал пръчката, а Петьо Вукадинов застанал плътно зад него, нещо му говори ли, обяснява ли ..!? – неразбрах (тук интуицията ме накара да запаметя кадъра в телефона си…)
Незнайно колко малко след това, пак погледнах и ....
О, УЖАСТ !!!!!
Здравко все така здраво се държеше за ...пръта…., но Петьо....ах, какво правеше Петьо !?!?
В това време, уважаваният от всички нас, Петър Вукадинов, старателно и някак доволно, си запасваше вече панталона, все така плътно застанал зад Здравко.....
Тук за мен риболова (ако така мога да нарека разходката до ледено Цонево) приключи...
Нещо сякаш се счупи в мен (ма добре, че не беше Legend Xtreem-a…)
В съзнанието ми за заредиха кадри, от евентуалното „приключение“ на момчетата, но не дадох воля на въображението си, т.к. на тия години вече, прекалените емоции, могат да са не толкова здравословни за мен.
Бях потресен, объркан и замислен !
Как се променят хората, дееба...
Но...пък съм чувал, че от мъжката любов, по-силна НЯМА !
До тук спирам с писането и оставям всичко на въображението на аудиторията, след като се видят и снимките.
