Обрасъл пуризъм с глогинки и трънкосливки

[Мунчо]

Ку-ку, скъпи другари, колоси, корифеи, капацитети, крале на риболова, кларинетисти и прочие карбоксиметилцелулозни съединения. Днес се проведе поредното мероприятие, макар и в известна степен опорочено от ранния час на тръгване. На гьоля бил избил(забележете, какво очарователно определение)уклея, та от ранни зори местата били окупирани, което налагало предприемането на тези драстични действия. Опитах се да придам рационални аргументи на един по-компромисен час на отпътуване, но пред реалната угроза да хартисам, приех все пак да го сторим в седем и половина…
Поне беше близо, та пристигнахме бързо. Общо взето на местоназначението нямаше много народ и респективно местата бяха бол, което ми даде простор за някой и друг ехиден коментар. От ранобудни колеги разбрахме, че активността на едрия уклей и невзрачния червенопер(който бе бабушка, за да сме екзактни) била спаднала драстично, което обясняваше и това излишество от местостоянки. Не, че ме интересуваше, защото така или иначе нямах намерение да ловя уклей… А, като ви казвам „местостоянки”, не бива да си мислите, че същата бяха някакви тривиални такава, предразполагаща към активен отдих, мятане гьотере и предоставящи възможност на човек да остане горд притежател на линията си до края на риболова. Не бях посещавал язовирчето от по-миналата година, но видяното ме втрещи – цялото корито на дерето бе плътно обрасло с акации, върби, свирчовини, трънкосливки, къпинаци и прочие драки, които предвид високото ниво бяха там, където не им е мястото, а именно във водата. Явно това бе недостатъчно, защото подстъпите между живите храсти бяха затлачени с мъртви дървеса, а цялата тази какафония от живаи нежива растителност бе обилно декорирана с битови отпадъци. Между цялата тази навяваща печал картина дерето мъкнеше тягостното си съществувание в нездрав кафяво-зелен цвят...
Помислих си, че при такова количество клони би било извънредно странно и неестествено същите да се намират само над водата и след като в рамките на десет минути скъсах три пъти, със задоволство оцених дълбочината на дедуктивните си способности. Трябва да ви кажа, че това не ме огорчи особено, тъй като предвидливо си бях нагласил достатъчно черясла, давайки си сметка как протича риболова на поляната по това време, но честно казано мащаба на промените бе останал извън кръга на прогнозиране. Предишните участъци, в които ставаше приятен и динамичен риболов на всякакви хищни риби, излезли да преследват препичащия се на пролетното слънце дребосък се бяха превърнали в амазонска джунгла. Откриването на чист участък бе чиста проба късмет, особено като се има предвид, че видимостта бе десетина сантиметра, което допълнитено засилваше неопределеността, но пък за сметка на това даваше възможност на човек да усъвършенства уменията си в изграждане на риболовни линии. След като два остри порива на вятъра метнаха флуорокарбона на драките и загубих двадесетина метра, реших да мръдна към подветрената страна. Мърдането бе лесно като план, но трънкосивките направиха работата достатъчно тягостна, пробождайки небрежно анатомията ми по най-съкровените места. За сметка на това обаче, по пътя поклъвваха дребни костурчета, което избавяше придвижването от монотонност и даваше надежди за приятен иначе пролетен излет.
С известно прецапване и отинване в мочурляка стигнах до набелязаната точка, само за да установя, че същата е узурпирана от( представете си изумлението ми) група дами-риболовки на средна възраст. Едната дори се бе разчекерила дибидюс по карантия на фидерастки стол "Корум" като жаба на слънце. Едвам понесох тази покъртителна гледка, свенливо се прислоних зад синора и самоотвержено се заех с риболова, при което установих с нескрито изумление, граничещо с възмущение, че на конкретното място драки няма...
Около половин час по-късно, след половин квадратен метър найлон за ягоди и женска чехла за баня установих, че и риба няма. Мястото бе дълбочко и явно всичко люспесто се беше изнесло към нагретите плиткажи, където освен това постъпваше прясна вода (доколкото може да е прясно нещо странно наподобяващо боза)от дерето, за да се храни и опложда. Малко по-късно и аз последвах рибешката паплач, защото разговорите на дамите бяха станали прекалено фриволни, кикотеха многозначително и мятаха фидерите(или каквото там мятаха) успоредно на брега и точно пред мен, та бях започнал да се притеснявам за аспектите в които евентуално би се развила една подобна кърска разкрепостеност, при положение, че в драките бяхме сам-самички…
Изправен пред реална опасност да бъда обходен по фланговете и свърша като разкъсания от вакханките Орфей, спешно и спазматично изпълзях на поляната - за пореден път се окалян, набоденна всички къпини, глогинки и трънкосливки. Там установих, че независимо, че активността на рибите падала, брега се бе напълнил с народ до степен да е прекомерно зает. Също така установих, че скобата на макарата междувременно се е отворила и скоропостижно се простих с още тридесетина метра влакно, тъй като би било проява на крещящо безумие да се върна да го разплитам и се лиша от последните си два квадратни дециметра здрава кожа и един-два часа каляващи търпението занимания. От течащите разговори пък разбрах, че от следващия ден се предвиждало арендатора(баси – арендатор) да въведе такса, което обясняваше и подобен наплив.
Помятах тук-таме в свободните от хора дупки в растителността, похванах някое и друго рибе, основно на новия плужек „DAGGER „ на „Фанатик”, който много ми допадна с клатукащата си, свенлива игра, комбиниран с лека главичка. Впечатление ми направи почти незабележимия и неопределен аромат на примамката, за разлика от масовите напоследък тенденции силиконите да се овкусяват с интензивни до неприятност рибени и прочие органични миризми. Очевидно допадна и на рибките, но с приближаването към плододайните участъци загубите започнаха да нарастват драматично, което наложи максимално изфиняване и минаване към праволинеен наноджиг до степен мормишасване. Тази работа допълнително се затрудняваше от обстоятелството, че всяко удобно(отностелно) местенце бе междувременно заето от телескописти, а резките пориви на вятъра, който се бе засилил до деликатен ураган, окончателно объркваха нещата.
Накрая всички тези дребни затруднения ми дойдоха в повече и след като ентусиазма, с който ги комепенсирах привърши, реших да внеса някои дребни промени. Наврях се в горния край на дерето, където тотално минах на мормишки в диапазона 0.4-0.7 грама и нещата придобиха по-нормални измерения, защото почти нямаше хора, драките бяха смъкнати към устието на дерето, а и беше завет. При подобна съвкупност от благоприятни обстоятелства последния час от риболова протече изключително мързеливо и ефективно, като се хванаха значително количество дребни костурчета, две бледи като парафинови свещи невръстни сулки, една бабушка, часовник и няколко кефалчета. С подходящ такъм сетивността бе направо сюреалистична, човек бе в състояние да прави каквото си пожелае с микроскопичната примамка, да долови всяко трескаво помръдване на перките на дребния алчен костур и да преживее заедно с него всеки момент от поглъщането на изкуствения глист. Тази част от риболова също не бе лишена от драматизъм, след като на поредното засичане нещо рязко увисна на края на линията без каквото и да е почукване, с достойнство зави към нанесените край брега драки и всичко приключи спокойно за около две секунди.
Та това е, скъпи другари, колоси, корифеи, капацитети, крале на риболова, кларинетисти и прочие карбоксиметилцелулозни съединения. Толкова за днес, другия път – пак, за да си напомняме, че пуризмът е пуризъм, когато е споделен - иначе се превръща в едно префърцунено и досадно за околните душевно състояние...

[баш майстора]

Ти са не спре!

[Владимир]

Горките зародиши Педофил такъв

[Макариченков]

Добре е, че има картинки...

[patter]

Използването на фин такъм си има своите отрицателни страни. Няма как да ползваш въдицата за отбрана от зли кучета и фриволни рибарки.

[quietriot]

Муня коя е таз пръчка ?

[Мунчо]

Туй е матагито, Васко.

[quietriot]

Туй е матагито, Васко.

Бате, моля те оправи си цветовете на фотоапарата , червенее страшно , отделно за нагъзени на макс , мислех че само Платиката е кьорав и си надува джърковете да му се продават по добре ма явно и теб нещо те кефи преекспорнирането.

[Мунчо]

Тъй е, Васко - кефи ме снимките да преливат от цвят, достатъчно време после ще ни бъде тъмно. Откакто открих super vivid режима се родих.

[quietriot]

Тъй е, Васко - кефи ме снимките да преливат от цвят, достатъчно време после ще ни бъде тъмно. Откакто открих super vivid режима се родих.

Дайба туй порно и тук ли ни полази

[stancom]

ПрЪво, не е ли ти раншко, да се страхуваш от фриволни рибарки ?
Фторо, кЪ не те е срам да наречеш тази поляна обрасла Сериозно се замислям дали да не те поканя да половиш пОрзрачни кленчета по една бара, да видиш какво значи обрасло с всякъкъв възможен бодиляк, или да поизчакам да се понадигне и копривата
ТретУ , гледам че си проявил здраФ разум и си оставил кречеталото в къщи

[Мунчо]

И тук ще стане съща полянката след някой месец...
Кречеталото има някои слабости за микроджиг, както вече съм казвал - затова не го ползвам за тази цел.

[naso]

Между цялата тази навяваща печал картина дерето мъкнеше тягостното си съществувание в нездрав кафяво-зелен цвят...

Това е покъртително направо

[bat.galin]

разход 30 м влакно...
кой знае какви мрежи си плел от него за "фидеристката" , ама пролетно време е така
и сега сериозно : няма как този репортаж да е пълен без упоменаване цвета на бигела