Гадно пуризъмче, за щастие приключило своевременно

[Мунчо]

Горчиви са мъките на неделната екзистенция, в които човек осъзнава неизбежното идване на понеделника и собствената си смъртност, скъпи другари. Умните люде го прекарват в мързеливо изтягане на топло и завет, а другите – по тръни и чукари. Има и специална категория мазохисти, които не се задоволяват с еднократно настъпване на търмъци и друга аграрна утвар, при това с душевно удоволствие…
Вечерята бе обилна и в дамска компания, хапването и пийването сякаш не толкова, защото напоследък организЪма издиша нещо, ставането късно, лягането – рано(относително)… Когато погледнах навън оловносиньото небе, ми се дощя да се заровя обратно в сатененото си ложе, но така или иначе каляската бе спряла пред чертозите и би било проява на лош вкус да се откажа в последния момент, така че се сътрузих с излъчването, с което преди две хилядолетия християнските мъченици са излизали на арената…
Пътуването премина в синхронно мълчание с изключение на генератора на идеята, изявен колега – мухар(който възнамеряваше да лови каракуда на плувка), който непрестанно изливаше светли краски върху бъдещото развитие на излета, докато в един момент последния не замяза на психеделично рошархово петно…
При пристигането ми стана още по-мъчно от комплексното влияние на външните фактори и след като мълчаливо нанадих пособията сломено се закандилках по навлъгналата поляна.
Хора нямаше почти никакви, което както стана ясно се дължало на арендоването на водоема и зарибяването му с шаранчета. Любопитното бе, че собственика не събираше такса и бе оставил водоема за свободно ловене, явно разчитайки на общественото съзнание, което за учудване обаче работеше, защото присъстващите чинно и без покана връщаха малките прасенца, които чат-пат посещаваха куките им. Каракудата обаче се била разредила силно и издребняла, както разбрах от циркулиращите слухове, а освен това кълвяла основно на торни земни червеи, каквито нашия скъп колега-мухар и генератор на идеи не притежаваше, въпреки че чинно се бе запасил с осемнадесет вида стръв, без да броим ароматизирания в три конфигурации кус-кус…
Междувременно времето се свъси съвсем и закапа рехав дъждец, който съдейки по все по-осезаемото задънване на небето отктовено предвещаваше потоп. Скръбно заметнах плужека „Дагър” на „Фанатик”, който ми импонира силно с комплексните си качества, в очакване да се случи чудо. Такова не се случи и час по-късно, което иде да рече, че чудесата са редки явления, случващи се от време-на време по нечия прищявка… Усърдно смених няколко разцветки модели глисти, без какъвто и да е ефект. Междувременно дъждеца спря под влияние на засилващия се до степен скромен ураган хладен вятър, което ме избави от тревогите по навлъгване и ми причини други свързани с изстиване, но за щастие си бях взел достатъчно дрехи и се увих подобаващо. След като разрешихме неотложния проблем с изстиването на снагата, дойде ред да разрешим и този с презентирането и воденето на примамките, защото с лека глава нещата бяха навлезли в сферата на фантастиката и се наложи да огрубим линията с утежения по 2 грама. Не, че беше кой знае какво, но все пак имаше минимален ефект и в с;едващия един част успях да изчопля няколко мининалистични костуретки от зеленчуковата супа, която представляваше в настоящия момент язовира. Най-малото за съжаление се откачи, преди да успея да го увековеча на кадър и да ви го поднеса застинало в безвремие.
Накрая подобаващо обухан се предадох(включително се бях предал да отида по малка нужда, тъй като съществуваше реалната перспектива да се изкъпя) и изтеглих стратегически на относителен завет до втичалото на дерето, където високия бряг създаваше някакъв минимален комфорт – не толкова за ловене, колкото за съществуване. При прецапването се отиних задоволително, установих, че вливащата се в язовира вода е с цвета и плътността на кафяв латекс и за пореден път пророних сълза за изпуснатите непретенциозни домашни алтернативи, които вече бях фетишизирал в съзнанието си. Докато скръбно чепках менталните си блянове нещо рязко и безцеремонно отнесе мормишката, сгъвайки красиво деликатното ми пособие и след едноминутна борба и виртуозно маневриране из гниещата джунгла от треви и клонаци(и не толкова виртуозно щъпуркане и тинята) измъкнах симпатично шаранче, което недоволно грухтеше като прасе и пръскаше вода сякаш провеждаше водосвет. Когато бръкнах да го извадя осъзнах колко студена всъщност е водата – направо ужасно.
Този дребен успех наля вода във фабриката на илюзиите ми и с нови сили и старание се заех с риболова. Изместих се към една по-широка дупка, в която водата бе относително спокойна и започнах да мормишкосвам с удвоени сили. Почти веднага последва отчетлив удар и измъкнах този път кефалче малко над педя на изкуствения китайски бял червей, който бе червен и смърдеше сързараздирателно на нещо, което е изгубило душата си и в момента се разделя с телесната си обвивка. В бърза последователност започнаха да излизат еднотипните му събратя, като допълнително удоволствие в мен създаваше обстоятелството, че монтажа ми с мухарска глава и микрокарабинка работеше изключително удачно, защото изпитвах оправдани съмнения дали няма да се опита прекомерно.
Докато се любувах на многопластовите плодове на труда си усетих хлад. Озадачено погледнах надолу и установих, че от силното вълнения блускащата се в ботушите вода бе влязла вътре и подобаващо наквасила целите ми гащи до коленете, които грееха в красив мръснокафяв цвят. За да е кризата пълна, почти веднага рибите изчезнаха и след няколко анемични опита синхронно и мълчаливо скромната ни компания реши да приключва празните си занимания. Колегата-мухар бе успял да добие петнадесетина каракуди с кански мъки, свързани основно със снабдяването със земен глист, след като бе докарал около сто квадратни метра поляна до дережето на нива след дълбока есенна оран. Цялата му фигура излъчваше гордост, а ефекта на вътрешна и външна удовлетвореност дискретно се допълваше от два пъти омотания около врата му сопол.
Та това е, скъпи приятели - аз мисля да пийна чай с коняк, анализирайки неведомите измерения на общуването с риби и свързаните с това занимание девиации.

[naso]

Aдмирации Мунчо
Само един върхар липсва, за големия шлем

[Pale rider]

Една от причините заради които въобще чета форума....