Гигапуризъм с известни мъки...

[Мунчо]

Тъй, мили приятели, другари, корифеи, капацитети и прочие деривати и дестилати. Пак не съм писал от доста време – от мързел е, трябва да призная(и да го напиша по-бързо, докато не съм измислил някакво оправдание). Но днес бях твърдо решил да уважа празника и да ви уведомя за случилото се, ако ще да свърши дребния костур, дето се казва…
… Напоследък го няма оня юношески плам, който ме караше да се въртя цяла нощ в просъница – интересно защо… Потънал в аналитични мисли неусетно се натоварих в каляската, без да забележа, че е станало седем часа и да се повайкам малко…
Също така неусетно пристигнахме и след известни шеги и закачки всеки драсна нанякъде – един на реката, а друг на намиращото се до нея старо корито. Аз, както подобава на естет и апологет се спрях на второто, тъй като бях планирал да направя целенасочен свръхфин риболов с меки примамки. В гьола живуркаха значително количество неголеми каракудки, червеноперки, бабушки, както и по-тривиални видове като часовници и костуретки, които бяха нарочени за обекти на днешното мероприятие, за което трябва да ви кажа, че бях тръгнал с правилна кошница, а именно въдица с тест до 1.8 грама и полиестерна линия 0.089мм Unitika Ester Area Game – за мен най-доброто влакно въобще създадено за нано и мормо, въпреки че вероятно производителя не е планирал, че го създава за тази цел… За да избегна изкушението на хард риболова, предвидливо оставих у дома всички утежнения над 1.3 грама и глисти над 4 сантиметра и така изгорил всички мостове се концентрирах върху мормото.
Започнах със златиста мормишка 0.4 гр( с досада установих, че покрай съзнателно „забравените” неща съм забравил и тези с черни глави, което ме подразни, тъй като в цъфтящата вода малко контраст нямаше да навреди) и едно членче силиконов хирономус. В бързо темпо наскубах няколко анемични часовника, които разппознах по неврастеничните подръпвания, съчетани с треперливо рязко тръгване на една страна. Вярно, че не бяха големи, но с финия такъм си беше кеф. При следващото хвърляне нещо деликатно взе примамката при пропадането с едва забележимо чукване и първата каркудка бе материализирана за моя радост.
За съжаление малко по-късно пристигна стадо невъзпитани крави, които в комплект с засилващия се вятър ме накараха да се преместя от дигата в търсене на по-спокойна зона от подветрената страна. Споменатия ветрец бе откровено хладен и искрено се зарадвах, че си взех блуза с дълъг ръкав, защото смръщеното като цяло време така или иначе не даваше заявки за изпепеляваща жега.
Вървях по брега и хвърлях в малкото свободни дупки, тъй като цялото село се бе изнесло на риболов, явно със свръхочаквания, защото се дочуваха дискретни разговори за дебели каракуди, щуки с неприлично големи шуки и шарани като първокласник. За щастие бях избавен от подобни тегоби и удовлетворено поскубвах начесто каракудки и часовници, като първите, точно според продължителните ми наблюдения вземаха само и единствено при пропадане на примамката и рязко губеха интерес при придъняването й, за разлика от часовниците, които стръвно я атакуваха именно тогава. При едно от замятанията в непосредствена близост до отсрещната коса тръстики, разделящи корекцията на две, забелязах как в момента на пропадане влакното неврастенично трепна напред и реализирахме първата червеноперичца. Изключително красива рибка с преливащи във всякакви червеникаво-оранжеви оттенъци перки и тюркоазеносиньо гръбче, плавно преминаващо в златно отстрани. Видя ми се малко издължена, по-скоро като бабушка, но крайната горна устна, цвета на очите и положението на перките я издадоха.
Риболова продължи така динамично, като рибките вземаха относително навътре – толкова, че с по-груб такъм нямаше да мога да ги достигна, въпреки че за дистанция в случая е трудно да говорим, но така или иначе с половинграмова примамка хвърлях малко над дванадесет0тринадесет метра - точно колкото ми трябваше за да достигна драките, в които се държаха рибките. От любопитство сложих шпула с по-дебела линия – 0.127 мм и в резултат дистанцията намаля с около 2 метра. Смешно, но достатъчно кълването да се разреди драстично…
Докато се занимавах с подобни емпирични мероприятия с предмъртни спазми по поляната се зададе очукан „Фиат”, очевидно в заника на дните си. Честно казано се очудих как е стигнал дотук, а може собствениците му да си го бяха донесли на ръца… Возилото се оказа в личния патримониум на гелосан млад ром, който освен четири-пет телескопа си беше взел и напращяла ромка. След като трескаво намята въдиците, този Ромео насочи откровените си щения към дамата на сърцето си, която от своя страна ги отбиваше с усърдието на опълченец. Воплите,които издаваше ухажорът бяха толкова драматични и силни, че в един момент с притеснение се запитах какво точно ще се случи, след като рано или късно консумират връзката си и дали този акт няма да бъде съпроводен с приливна вълна и масов мор по рибата… Тези тежки мисли ме накараха да проверя какво се случва на реката и изпълзях от храсталака. Явно присъствието ми до този момент бе останало незабелязано, защото бе съпроводено с драматична конфузия, вселедствие на която Айшето)условно казано) съвсем отряза…
ЛЕсно е да ви кажа, че тръгнах към реката, но изпълнението бе страховито. Водната артерия бе плътно опасана с пояс драки и коприви под дигата, простиращ се десетки метри, следван на джунгла драки и за капак – отвесен бряг висок три метра, рожба на иригационната соцполитика, предвиждаща всяка река да се превърне в култивиран канал с дребното уточнение че все пак той трябва и да се поддържа. Едва се добрах до ръба, вече станал пишман, но така или иначе стигнал - надран, набоден, ожулен и напарен(И нахапан, защото в драките се помещаваше истински комарски мегалополис) се поддадох на нездравото желание да се смъкна долу…
Извадих голям късмет, че нивото на реката бе ниско – при стърузването потънах в тинеста глина до коленете, а водата без малко не преля високите ботуши. Доста смешно, ако изключим, че не можех да мръдна наникъде и вероятно щеше да е нужен малък кран за изваждането ми. Внезапно осъзнах, че излизането ще е истинско предизвикателство, да не кажем нещо повече и си представих какви ще са другарските реакции, ако се наложи да ме вадят(ако ме намерят в драките, разбира се). Вече не просто фъстях като тенджера под налягане, а откровено попсуввах земя и небо, звяр и природа, като щедро включвах и себе си, а воплите на циганора до мен биха изглеждали като славеева песен. Но така и бях слязъл, та в името на пуризма поне направих опит да се обърна към водата, при което вече ботушите преляха и се напълниха с извлек от вода, всевъзможни бурени, с които ги бях напълнил и кал. Ядно заметнах(доколкото можех, защото клонака бе плътно над мен) и почти веднага хванах стръвно кефалче педарка. Рибетата бяха много активни и буквално за още няколко хвърляния докопах пет-шест уклея, обаче в цялата работа вече нямаше удосолствие, а единствно притеснение как ще изляза, така че реших да пробвам как ще стане тази работа на практика…
Стана влудяващо трудно, мръсно и дискомфортно. Когато накрая по някакво чудо се изкатерих, или по-скоро – изпълзях, потен, задъхан и омерзен сред драките, но вече на равно, ми идеше да си изям чорапите от облечение и яд, че може да съм толкова малоумен. Облекчение и яд – доста странна комбинация, трябва да ви кажа…
Обратния път през плътния петдесетметров масив драки ми се видя песен, а поляната – алея в парк. На корекцията нищо не се бе променило – народ навсякъде, младите ромски влюбени явно не бяха консумирали връзката си. Момата бе кръстосала крака така, че на цигансия Роко Сифреди вероятно щеше да му е нужен хидравличен крик. Горкият бе клекнал до въдиците и гледаше втренчено висящите със страшна сила звънци…
Рядко ми се отдава да се заключа, но с последното хвърляне хванах пребледнял от страх часовник като кутре, който увенча с грандиозен финал този бих казал доста поучителен риболов, в които всичко се разви според предварителните ми планове с някои джвакащи изключения… За капак остана да се изпие по един джин с тоник в секслата бакалия. Представете си изумлението ми, когато се оказа, че единствения швепс битер лимон е косовска тунинг версия…
Та това е, мили приятели, другари, корифеи, капацитети и прочие деривати и дестилати. Трябва и да се пописва отвреме-навреме, защото това е непросто солта на форума, а и калта му, ако ме разбирате…

[dunavski]

Започнах със златиста мормишка 0.4 гр

Ебаси му аз на мухарката слагам по-тежки мухи, то това докато падне на дъното и ще се разтвори във водата. То бива бива пуризъм, но това надминава всякакви граници.

[Мунчо]

Именно пропадането - бавно и контролируемо, е ключа в риболова на нехищни риби(доколкото въобще има нехищни) на изкуствени примамки. С малко по-дебело влакно става още по-бавно, но пък линията провисва и дистанцията намалява катастрофално. Инак мормишка в случая е условно казано - това е волфрамова глава за нимфа 3 мм, която с куката и припоя тежи около 0.4 грама.

[naso]

Много добра сатурация на цветовете си постигнал приятелю

[Мунчо]

Да, скъпи другарю, но не бива някой да си мисли, че го постигам лесно.

[Iso]

Абе адаш, четох темата и гледах снимките, ама никъде не видях как възбудения "Ромео" е награбил "Дулсинея"? Аз си помислих, че това ще е първата порно-риболовна тема, ама уви.

[dunavski]

Мунчо меже ли да публикуваш не цензурираната версия на темата?
За един приятел питам

[Мунчо]

Нецензурирана няма, тъй като за съжаление Манго и Айше не консумираха връзката си, поради целомъдрието на последната...

[Божидар Иванов]