Коледен пуризъм с известен драматизъм

Форум за спининговия риболов, чиито любезни домакини са майсторите от “Старите видри”.
Аватар
Мунчо
Мнения: 16470
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
Риболов: пуристки
Местоположение: гАбРоВо
дал Браво: 323 пъти
получил Браво: 773 пъти
ЛС/Мейл:

Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот Мунчо » Вто Дек 26, 2017 20:52

Ку-ку, мили приятели, другари, колоси, капацитети, корифеи и прочие риболовни боКове! Дните на годината се изнизват като зрънца от скъсана броеница, а заедно с тях – оставащите дни за риболов. Изкусителното време през последните два дни превръщаше в престъпление излежаването по домашните дивани в преяло и препило телесно състояние или казано с други думи – да не идеш днес за риба бе все едно да идеш в Рим, а да не гръмнеш по Папата…
Воден от подобни благочестиви помисли хапнах леко на обяд, изядох порция десерт състояща се от едно танурче пастърма с няколко парченца домашен суджук и чаша бял пелин и душевно уравновесен реших да прекадя тамян на жертвеника на боковете на ултралайта. Напоследък ходя покрай градските гьолове с такси. Голям кеф – тръгваш когато искаш, връщаш се когато искаш, може да хапнеш някоя бира и да пийнеш две-три кюфтета в наръчна кебапчиера…
Та стигнахме за нула време с любезното съдействие на фискално пластичен таксиджия и …
Ебасимо – гьоля замръзнал. Обидна ледена ципа, дебела сантиметър, но повече от достатъчна. Ледена Така гледа човек, когато примерно установи, че мухи са наплюли домашния патримониум от едрокълцан суджук или дамаджаната с ракия е спукана или нещо по-безобидно от сорта, че гаджето има двама любовници… Всъщност последното не е толкова драматично, ако в подобна сложна връзка има координация. ..
Та повъртях се като маносан по стената напред-назад и аха да кажа на шофьора да сменим дестинацията, когато забелязах, че втичалото на язовира е чисто, пък и отдавна не бях ходил в този район. Което не е никак лесно, като се има предвид, че всички пейзани с претенции душмански са оградили гьолчето с телени мрежи и направо душейки го в урбанистичните си ласки. Помъкнах сломеното си съществувание натам, което не беше лесно, като се има предвид, че цепех направо през синура, където освен бодливо бе и поразкаляно – баш като за най-новите ми кецове. Тези ми тривиални действия бяха и подобаващо озвучени от сонм домашни псета, които виеха синхронно и асинхронно от всички дворове, а за капак се оказа, че едно явно е пуснато на разходка, защото тичаше след мен и ръмжеше заканително. Не беше с големината на Баскервилското куче, но не беше и такова, че да го пренебрегна, така че в принудителната разходка имаше и известни елементи на драматизъм. Нахалната твар ме следваше по петите от време на време подскачаше на педя от краката ми, ръмжейки невъзпитано и издаваше сърцераздирателни звуци, с които освен всичко останало дразнеше дворните твари, които общо взето не оставаха безучастни.
В такава атмосфера достигнахме финалната дестинация, досущ като Амундсен, но с тази разлика, че той е имал шейна. Кучето беше станало съвсем нахално и реших, че е крайно време да предприема някакви мерки, за да се отърва от присъствието му, което създаваше сериозни предпоставки от най-малко съдрани крачоли, тъй като псето бе станало съвсем смело, явно заради безучастието, което проявявах, разчитайки че ще прояви възпитание и такт и ще се разкара да дреме на слънце. Мерките бидоха материализирани под форма на прекрасна, окастрена грубо тояга, която нечия грижовна ръка грижливо бе подпряла на една трънкосливка. И после нека някой каже, че не стават чудеса. По подобен начин в древногръцката митология боговете са давали на героите помощни пособия – кому летящи сандали(тъй като тогава кецове като обувки за свободното време не е имало), кому горгоноустойчив огледален щит, или пък самозаточващ се меч… Побарах я с благововението, с което млад джедай хваща за първи път светлинен меч(или примерно цоцките на гаджето си, в случай, че е умен млад джедай, който се занимава със съществени неща). По нататък нещата се развиха бързо и удовлетворително за мен. Явно гадината до този момент не си бе имала вземане даване с пръчки, защото очевидно окрилена от спирането започна да се върти около мен, решила че стигнали водата или ще плуваме, или ще се хапем. Трябва да призная, че с голямо удоволствие я опасах няколко пъти надлъжно и напречно, внимавайки все пак да не нараня прекомерно животинката физически и душевно, и имах удоволствието да видя отдалечаващите се в галоп задни части, съпроводени с квичене, в което обаче вече нямаше и капка агресия. С един вдъхновен финален бекхенд по тях, достоен за композитор на произведение за ударни музикални инструменти, изцерих душевните недъзи на косматата твар и с това битката с местния Цербер приключи. Почувствах се като Макаренко, вдъхнах топлината на обграждащата ме природа и минах по същество… А, внимателно върнах тоягата точно там, откъдето я взех…
Минаването протече тягостно с около половин час пълно безклъвие. Хвърлях в коритото на дерето, където бе най-дълбоката част, по прогрения от слънцето плиткаж, пропадах бавно и бързо, тягостно тътрузих по дъното и мандахерцах над него – нула. Нищо, нийенте, нада, нихт. Бря, мама му стара. Отдаден на дълбоки размишления поставих по-голяма глава – два грама и един относително по-едър от използваните до момента глисти – „Фанатик Дагър”, докато размишлявам какви да ги дялам и дали в крайна сметка да не се прибера да подремна, за което не бе необратимо късно. Отдаден на подобни екзистенциални разсъждения забелязах с периферното си зрение, как провисналата линия ле-е-е-е-е-екичко се надигна, засякох инстинктивно и по-скоро стреснато и първата рибка ебе факт. Дребничка, ледена, но рибка. Пълноцветна, шареничка – прекрасна. Продължихме по същата схема – относително едри примамки с лежане на дъното и следене на положението на влакното и риболова приятно потръгна. Беше естетско преживяване човек да наблюдава бавничкото надигане или рязко отпускане на линията, буквално няколко сантиметра, без каквото и да е усещане в ръката или по върха, въпреки че въдицата е зловещо чувствително. Просто кълванетата идваха сякаш от нищото. Рибите се държаха в руслото на дерето, където бе най-дълбоко, групирани около няколко стърчащи във водата дървета, около които за да бъде по-трудно местните жители бяха изхвърлили за удобство и клонаците от подкастрените дървета, така че докато не вадех риби ни най-малко не скучаех. Освен това бях плътно обграден с драки,което налагаше да съм прилежен с размахването на пръчката. Така че когато забелязах, че леда покрай стената се разтопи на няколко места не губи време, а чевръсто се изнесох натам. По някое време се сетих, че вероятно би било удачно да взема и тоягата, в случай, че имам нова среща със зъбатия си другар, но така или иначе той не се видя повече, а и вече бях пристигнал.
Риболовът в този участък бе още по динамичен, като тук кълванетата бяха по-смели и се усещаха в ръката, като имаше и някои особено стръвни особи, които буквално дръпваха аванс. Освен това по някое време рибките се вдигнаха над дъното и започнаха да вземат активно на мормишка. Изобщо имаше постоянна занимавка и удоволствие от прекрасно оползотвореното време. По някое време дочух рускоезична реч и се появи влюбена двойка с фотоапарат, която избра именно този участък за многопластова фотосесия, която завърши със сластно посядане и полягване по мантинелата от страна на руската Дулсинея, която общо взето имаше моята телесна конструкция, но за щастие пътното съоръжение издържа на този напор. По някое време дочух силно изтрополяване и в първия момент си рекох, че се е издънила язовирната стена, но всъщност се оказа, че дамата се е изтърсила на земята. С това нещата се успокоиха и влюбените гълъби се изнесоха. Нямах време да се зарадвам, защото провидението, явно загрижено за моята самота ми изпрати нова разтуха под форма на двама очевидно подграли субекти, които излязоха на терасата на разположена на другия край на язовира и след като ме погледаха кратко, дочух някакъв фалцетен крясък. Честно казано, помислих си, че така звучки мъж, който току-що е загубил невинността си. В първия момент не разбрах нищо, но на третия път чух, че човека пита „Има ли-и-и-и-и-и-и?”. Реших да се направя на глух, но явно бях попаднал на любознателни люде, защото малко по късно въпросът долятя пак, този път в хорово акапелно изпълнение. От учтивост изкрещях( и аз фалцетно) „Няма-а-а-а-а-а” съзнателно не вадейки нищо, защото едно рибе вече бе клъвнало и се разхождаше напред-назад по дъното, и удовлетворени от този отговор двамцата се прибраха обратно.
Аз полових още малко, около четири и половина интензивността на рибките рязко спадна до пълно прекратяване, но така или иначе бях хванал петдесетина екземпляра и бях доволен, макар и незаключен, както винаги. Стана много студено, което освен по вкоченените си пръсти усетих при последното замятане, която кристалчетата лед по върховия водач просто прерязаха линията и така облекчен от прибиране на примамки сложих край на този отлично прекаран следобед.
Та това е, вероятно и за края на годината, мили приятели, другари, колоси, капацитети, корифеи и прочие риболовни боКове! Пия един чай с „Метакса” за вас – бъдете здрави, добри(с тези, които са добри към вас се подразбира, но и с другите, за да им покажете, че може да бъде и различно, колкото и да е безумно раздаването на нереципрочна добрина), изпълнени с любов и вдъхновение!
Прикачи снимка/и
Img_7276.jpg
Img_7276.jpg (204.89 KiB) Прегледано 1970 пъти
Img_7281.jpg
Img_7281.jpg (225.08 KiB) Прегледано 1970 пъти
Img_7285.jpg
Img_7285.jpg (185.06 KiB) Прегледано 1970 пъти
1.jpg
1.jpg (141.08 KiB) Прегледано 1970 пъти
2.jpg
2.jpg (115.3 KiB) Прегледано 1970 пъти
3.jpg
3.jpg (149.54 KiB) Прегледано 1970 пъти
5.jpg
5.jpg (167.11 KiB) Прегледано 1970 пъти
Img_5864.jpg
Img_5864.jpg (82.84 KiB) Прегледано 1970 пъти
Img_7299.jpg
Img_7299.jpg (108.79 KiB) Прегледано 1970 пъти
БОКА НА УЛЪТО.

"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko

СТАРИ ВИДРИ

ivmech
Мнения: 60
Регистриран на: Пет Авг 14, 2015 6:50
Местоположение: Хасково
дал Браво: 26 пъти
получил Браво: 8 пъти

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот ivmech » Сря Дек 27, 2017 7:30

Това литературно творение ако го разгърнеш още малко (да речем в 6 тома) под пари ще останеш ! Евала за труда (да пишеш) , интересно четиво за сутрешното кафе !
:tup:

Аватар
naso
Мнения: 3147
Регистриран на: Съб Окт 27, 2007 16:53
Местоположение: София
дал Браво: 56 пъти
получил Браво: 76 пъти

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот naso » Сря Дек 27, 2017 10:42

Весели празници приятелю! :tup:

Аватар
iordigd
Мнения: 149
Регистриран на: Сря Окт 16, 2013 10:46
Риболов: спининг
Местоположение: Русе
дал Браво: 587 пъти
получил Браво: 30 пъти

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот iordigd » Сря Дек 27, 2017 11:47

Колос си ти Мунчо, колос!
Весели празници!
Жив и здрав да си!

tzetzo62
Мнения: 27
Регистриран на: Нед Авг 24, 2014 15:33
Риболов: Всякакъв,но най вече плувка.

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот tzetzo62 » Сря Дек 27, 2017 18:03

Както винаги-супер.Много здраве и късмет през годината!

Аватар
Макариченков
Мнения: 120
Регистриран на: Пон Мар 06, 2017 3:20
Риболов: морски
Местоположение: Варна^ Палма де Майорка
дал Браво: 33 пъти
получил Браво: 91 пъти

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот Макариченков » Чет Дек 28, 2017 15:59

Мунчо е всеразвита личност с множество вродени таланти. :lol:

:tup:
Стара риба в морето и дърта жена нЕма!

Аватар
minkata
Мнения: 3284
Регистриран на: Пон Дек 20, 2004 10:14
Местоположение: София
дал Браво: 3 пъти

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот minkata » Пет Дек 29, 2017 9:24

Благодаря за увлекателната история, Ице! Успя да ме пренесеш от самотния офис на гьола. Чак и на мен ми се доловиха дребосъци....

Божидар Иванов
Мнения: 383
Регистриран на: Вто Юли 22, 2008 14:58
Местоположение: Габрово-Столицата на хумора!
дал Браво: 13 пъти
получил Браво: 16 пъти

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот Божидар Иванов » Съб Дек 30, 2017 14:36

:tup:
Светът е оцелял защото се е смял!!!
На Бодлива крава ,Бог рога не дава!!!

Аватар
dunavski
Мнения: 347
Регистриран на: Пет Апр 03, 2009 22:59
Риболов: мач, фидер, муха
Местоположение: Rugby - UK
дал Браво: 52 пъти
получил Браво: 362 пъти

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот dunavski » Нед Дек 31, 2017 15:51

Прави ми впечетление, че в твоите излети винаги има някакъв сексуален елемент :roll: :roll: :roll:
Всички искат да отидат в рая, но никой не иска да умре

Божидар Иванов
Мнения: 383
Регистриран на: Вто Юли 22, 2008 14:58
Местоположение: Габрово-Столицата на хумора!
дал Браво: 13 пъти
получил Браво: 16 пъти

Re: Коледен пуризъм с известен драматизъм

Мнениеот Божидар Иванов » Вто Яну 02, 2018 9:45

:tup:
dunavski написа:Прави ми впечетление, че в твоите излети винаги има някакъв сексуален елемент :roll: :roll: :roll:
Светът е оцелял защото се е смял!!!
На Бодлива крава ,Бог рога не дава!!!


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 6 и 0 госта