Мноого странен излет
Публикувано на: Вто Фев 13, 2018 10:23
Не, че не се очакваше де. Преди да тръгна пих кафе с двама, а който и от тях само като го видя като тръгна за риба и направо се обръщам и се прибирам На всичкото отгоре е и понеделник, уикенда Панега е ошляпана и огазена тотално, не че и другите дни е много по различно. Но отпуската свършва, времето е прекрасно и не е за изпускане. Та товаря катуна и та там Избирам участък, който не съм посещавал от много години, защото беше трудно достъпен и неудобен за риболов. Оказа се, че нещата не са се влоши, а са станали безнадеждни За целия участък от моста за Тодоричене до моста на Луковит, с изключение участъка около първият мост, може да се хвърли на десетина места и то не където ми харесва, а до където мога да стигна. Като от повечето е невъзможно да се извади прилична риба, както сам се убедих. Около моста на Тодоричене нямах пипане, а имаше и кола, та можеше да е проверен участъка преди мен. Тръгнах от страната на Тодоричене по течението, до някъде имаше и други стъпки, но по на татък никой не бе минавал. Явно други толкова луди няма Придвижването е просто мечта, изорано е почти до храсттите. Като вървиш през орането обувките събират кал. Като опиташ да вървиш по границата с храстите се оплиташ в къпини и някакви лианоподобни. Пристъпването до реката е почти невъзможно, за хвърляне да не говорим. Намирам все пак достъп, е брега е висок, под мен има паднали дървета във водата, но мога да хвърля и с малко късмет дори да успея да си извадя и примамката. Да но имам удар, маани ами се и закачи . Рибата е добра, с триста зора я прекарвам покрай дърветата до пред мен и виждам, че е над 50санта.Е на мен ми се видя и над 60, но може и така да ми се е искало. Обаче ситуацията е такава, аз съм с монофил 0,16, брега е над 2 метра, отвесен, дъно не се вижда. Като по чудо имам кеп, но е с къса дръжка та не върши никаква работа, само се закачва по драките От там мога да извадя рибата само с дълъг кеп, но такъв пък не мога да завра до там дори да имам Решавам да отпусна влакното, та рибата да се освободи сама. Той Цецо е предвидлив и е сложил еденични куки без контри, но не е предвидил, че съм талантлив Рибата вместо да тръгне на някъде започна да скача и да тръска с глава и прехвърли влакното през хрилете и го закачи на свободната кука. Ба гооо 1000000 пъти да опитам, няма да успея да го повторя Та не ми остана друго освен да опитам да я дигна за влакното, та Цецооо, ш ми требва друг воблер Продължавам на татък, пак успявам да се провра до реката. Слагам един двуделен, имам го от врачанския серсем ИФчо, га още помнеше какво е риба Беше ходил до Сърбия и беше взел няколко, но той такива не ползва, та не протестира.................. много, като го оттървах от тях Тук мястото е подобно на предното, но няма паднали дървета, за сметка на това има надвиснали клони, та се налага да хвърля пред мен и да оставя течението да го отнесе. Номера мина, махни ами и риба закачих. На размер като предишната, то и ситуацията не беше много по различна. Тази риба обаче излезе разумна и си замина без воблера ми, то добре, че оня серсем едва ли ще иде пак до комшиите . Повече нямах нито удари, нито поне вдигане. За 3-4 километра толкова, макар да ми се видяха поне десет до като издрапах до моста при Луковит. Обратния път до колата ми се видя като песен