Мухи
Публикувано на: Пет Мар 02, 2018 12:12
Абе за риболов не става особено, но за прикаки става. Направи ми впечатление, че никой не пише за риболов с чепарета, стримери, кастмастери...Та да разкажа:
Някъде 83-84-та година с един приятел и две гаджета отидохме за Коледа и Нова година на едни бунгала над стената на яз. Тополница, където живееха семейство мои пациенти с едно разкошно куче – имаха някакво отношение към поддръжката на стената. Там оставихме мацките да разтоварят Трабанта, а ние, след по чаша със стопаните, добре навлечени и с шише Сл. Бряг се запътихме към язовира. Беше под -20 градуса. Стигнахме брега, той на 200 м., стръмен и каменист. Бил е замръзнал до някъде, но през нощта имало буря, която натроила леда и заледила брега на 2 м. Нагоре. Та се закрепихме на камъните горе и ги почнахме. Само дето те не го знаеха.След час безрезултатно мръзнене и преполовена бута колегата вика – лельо, /така си викахме, от филма/ имаш лчепаре?.
Имах, лятото бяяхме при родителите му в Крайморие и всяка вечер ловяхме по кофа сафрид, т.е. граца. Дадох му и започнах яко да му се присмивам. Ама той се оборудва и още на второто замятане вика – удари ми...Пак ми удари. Аз си оставих въдицата, полегнах на камъните с шишето в ръка, запалих цигара и усилих подигравките. Ма той руски възпитаник и продължи.След още 2 замятания видях как му удари 1, 213 пъти и върхът му взе да пие вода – бяхме с руски телескопи, ония по 1., с махнати двете крайни секции и монтирани водачи и макародържачи. Той изкара чепарето с 5-6 25+см. Костури, половината се откачиха и цопнаха обратно, но 3 се озоваха в кофето. Зарязах и шише, и цигари и с треперещи ръце се преоборудвах и аз и...настана сеч.Имаше и десетина 30+ см., но те се откачаха и само един отиде в Кофето. Имаше и вадене на пълно чепаре с 10 риби, но повече от 4 не сме прибирали, другите се откачаха. Напълнихме кофето и започнахме да слагаме в един плик. Тогава се зададоха мацките да ни нагледат, за майтап помъкнали по една голяма кофа, да събираме рибата. Много им се зарадвахме, връчихме им рибата и си поръчахме втора бутилка. И те се зарадваха, защото дойдоха леко облечени. Докато ни донесат поръчката, вече почти бяхме преполовили едната кофа. Заминаха си, ние продължихме с нови сили. Както и да е, напълнихме кофите и преди смрачаване се запътихме към бунгалото. Вътре- баня, ама ние удървени, та чак след 1 мин. Взехме да се разсъбличаме. Накрая пиехме страхотно домашно вино с пържен костур. Спахме като къпани, но на другия ден язовирът беше яко замръзнал, та изкарахме вкъщи, а на следващия ден – към София. По-късно същата зима се пробвахме откъм Поибрене, където вреше от храна за костурите. Чепаретата бяха приведени в съответствие със закона, направих стримери с по-големи куки. Със зор напаравихме половин кофе, при това по-дребни. След това се опитахме наИскър, под „Будното око”, там същия резултат
2. При едно от ходенетата ни на бента на Ореховица, рибата не щеше хда пипне на плувка. На дъно на жабе вечер се хващаше по някой и друг приличен кефар 30-35 см., но не за това бяхме отишли. На блесна – ниенте. Отвъртя ми шайбата и минах на булдо. Да, ама кълвеше на 1-2-3 м. От отсрещния бряг, отсам – нищо.Хайде по моста, та отсреща. И се започна – на всяко замятане, по 2-3 30+ см. Кефали, естествено, най-много един стигаше до мен. Това по обяд в убийствена жега, аз нагазил до над колене И много зловещо периодично някой кефал се мушваше между краката ми, влачейки след себе си две голи куки на сантиметри от ташаците ми.Закачих и един 40+ см., който ме накара да танцувам, няколко пъти прескачайки влакното, докато той минаваше ту отгоре, ту отдолу...
Е, изпуснах го, де.
Някъде 83-84-та година с един приятел и две гаджета отидохме за Коледа и Нова година на едни бунгала над стената на яз. Тополница, където живееха семейство мои пациенти с едно разкошно куче – имаха някакво отношение към поддръжката на стената. Там оставихме мацките да разтоварят Трабанта, а ние, след по чаша със стопаните, добре навлечени и с шише Сл. Бряг се запътихме към язовира. Беше под -20 градуса. Стигнахме брега, той на 200 м., стръмен и каменист. Бил е замръзнал до някъде, но през нощта имало буря, която натроила леда и заледила брега на 2 м. Нагоре. Та се закрепихме на камъните горе и ги почнахме. Само дето те не го знаеха.След час безрезултатно мръзнене и преполовена бута колегата вика – лельо, /така си викахме, от филма/ имаш лчепаре?.
Имах, лятото бяяхме при родителите му в Крайморие и всяка вечер ловяхме по кофа сафрид, т.е. граца. Дадох му и започнах яко да му се присмивам. Ама той се оборудва и още на второто замятане вика – удари ми...Пак ми удари. Аз си оставих въдицата, полегнах на камъните с шишето в ръка, запалих цигара и усилих подигравките. Ма той руски възпитаник и продължи.След още 2 замятания видях как му удари 1, 213 пъти и върхът му взе да пие вода – бяхме с руски телескопи, ония по 1., с махнати двете крайни секции и монтирани водачи и макародържачи. Той изкара чепарето с 5-6 25+см. Костури, половината се откачиха и цопнаха обратно, но 3 се озоваха в кофето. Зарязах и шише, и цигари и с треперещи ръце се преоборудвах и аз и...настана сеч.Имаше и десетина 30+ см., но те се откачаха и само един отиде в Кофето. Имаше и вадене на пълно чепаре с 10 риби, но повече от 4 не сме прибирали, другите се откачаха. Напълнихме кофето и започнахме да слагаме в един плик. Тогава се зададоха мацките да ни нагледат, за майтап помъкнали по една голяма кофа, да събираме рибата. Много им се зарадвахме, връчихме им рибата и си поръчахме втора бутилка. И те се зарадваха, защото дойдоха леко облечени. Докато ни донесат поръчката, вече почти бяхме преполовили едната кофа. Заминаха си, ние продължихме с нови сили. Както и да е, напълнихме кофите и преди смрачаване се запътихме към бунгалото. Вътре- баня, ама ние удървени, та чак след 1 мин. Взехме да се разсъбличаме. Накрая пиехме страхотно домашно вино с пържен костур. Спахме като къпани, но на другия ден язовирът беше яко замръзнал, та изкарахме вкъщи, а на следващия ден – към София. По-късно същата зима се пробвахме откъм Поибрене, където вреше от храна за костурите. Чепаретата бяха приведени в съответствие със закона, направих стримери с по-големи куки. Със зор напаравихме половин кофе, при това по-дребни. След това се опитахме наИскър, под „Будното око”, там същия резултат
2. При едно от ходенетата ни на бента на Ореховица, рибата не щеше хда пипне на плувка. На дъно на жабе вечер се хващаше по някой и друг приличен кефар 30-35 см., но не за това бяхме отишли. На блесна – ниенте. Отвъртя ми шайбата и минах на булдо. Да, ама кълвеше на 1-2-3 м. От отсрещния бряг, отсам – нищо.Хайде по моста, та отсреща. И се започна – на всяко замятане, по 2-3 30+ см. Кефали, естествено, най-много един стигаше до мен. Това по обяд в убийствена жега, аз нагазил до над колене И много зловещо периодично някой кефал се мушваше между краката ми, влачейки след себе си две голи куки на сантиметри от ташаците ми.Закачих и един 40+ см., който ме накара да танцувам, няколко пъти прескачайки влакното, докато той минаваше ту отгоре, ту отдолу...
Е, изпуснах го, де.
