Баластриерен пуризъм след забраната

Форум за спининговия риболов, чиито любезни домакини са майсторите от “Старите видри”.
Мунчо
Мнения: 16627
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
Риболов: пуристки
Местоположение: гАбРоВо
дал Браво: 415 пъти
получил Браво: 923 пъти
Обратна връзка:

Баластриерен пуризъм след забраната

Мнение от Мунчо »

Ку-ку, мили приятели, тъй като не сме си писали цяла бездна от време, както казваше клетия кръвопиец Влади, реших, че трябва да поправим тази вопиюща несправедливост, още повече, че откриването на риболова само по себе си е достатъчно знаменателно събитие. Честно казано, беше ми писнало от пъстърви и с нетърпение чаках момента, когато ще мога да преследвам с изкусителни(и откровено извратени) минимализми клети раирани и нераирани твари, възползвайки се от техните естествени слабости. За тази цел бе направен консилиум, които излезе с решение да бъде посетен обект предлагащ разнообразни обекти за риболов. За да сме обективни трябва да кажем, че разнообразието вълнуваше преди всичко мен, но след като изборът на дестинация ме удовлетвори, великодушно и без мрънкане приех тръгването в шест и тридесет сутринта – в крайна сметка какво са два часа недоспиване между приятели…
Пътуването мина забавно както винаги, въпреки че мераците леко преливаха през прозорците на файтона, за пореден път нездравите ми щения станаха обект на дружески закачки и в крайна степен все пак пристигнахме неусетно.
Гьолът не посрещна застинал в безметежността на отминаващото утро. И подобаващо претрупан от вече открили и преспали мераклии, някои от които бяха паднали там, където ги бе поразил Бакхус. Особено поразителна бе картината, която заварихме край импровизирана маса от фазер, грубо нивелирана върху две издънени тонколони, които пращяха послесмъртно, а около нея бяха нападали няколко индивида, досущ като персонажи от кулминационния момент от кръчмата във филма „Непростимо”. Малко по-надолу пък друг субект бе разпънал палатката си директно върху асфалта на шосето, минаващо покрай кариерите, като по известни само нему причини обаче бе предпочел да прекара нощта уютно свит сред туфа магарешки бодли.
Това кратко описание не бива да ви кара да си мислите, че портите на водното съоръжения бяха отворени безметежно пред нас. Практически всяка удобна дупчица отдавна бе заета от ранобудни мераклии, които без сигнал и ред мятаха дънарки, плющаха с директни телескопи, мятаха тайнствени субстанции във водата и изобщо даваха всичко от себе си в името на месарските измерения на риболова.
Все пак успях да си намеря едно свободно местенце, останало незаето поради обстоятелството, че бе драстично обрасло с всевъзможна висша растителност, подобаващо аранжирана и с дънни закачки. При това – разположено на плиткаж. „Ужасно” – би възкликнал вече зажаднелият за някаква фабула читател. „Прекрасно” възкликнах аз, защото знам много добре, че именно подобни места в изредената конфигурация са идеално обиталище на мирни риби, обект на радикалните ми днешни въжделения, при това в тази условия позволяващи да се извлече максимума от един фин такъм и подход като цяло. Започнах уверено със саморъчна мормишка 0.3 гр. и отличното поликарбонатно влакно Unitika Ester 0.089мм. В тази конфигурация, неависимо от масата на утежнението бях в състояние да достигам дистанции от десетина метра, което за целите на заниманието бе предостатъчно. Така общо взето „утрепах няколко заека с един куршум” - от една страна, както вече казах, постигах някаква смехотворна дистанция, примамката не се закачаше прекомерно в подводните препятствия и минаваше с минимални загуби сред стъблата на водораслите и най-важното - пропадах във водния стълб бавно(влудяващо бавно, би казал някой), което както знам от практиката е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно, ако желаем да ловим целенасочено мирни риби, доколкото е възможно да го правим целенасочено.
Разбрах, че съм прав, когато буквално на третото замятане нещо свенливо подръпна единичното членче на изкуствения хируномус на „Бъркли” и след половин минутка вълнения първата платичка бе факт. Изкефих се много, тъй като на мормо до момента този вид не присъстваше в списъка на трофеите, направих няколко трескави снимки, заметнах отново и след има няма минутка хванах още една същия калибър, Пет минутки по –късно извадих и още една, след което настана затишие, в което пипнах няколко глистави костуретки на активно водене на мормишката. След това отново измъкнах още две платички – педарки и в известна степен удовлетворен открих още едно предимство на местостоянката си -бе изключително удачно аранжирана с дървета, което в съчетание с високия отвесен бряг осигуряващо подобаващ комфорт от вече напичащото слънце. Докато се радвах на тази екстра, нещо безцеремонно отнесе крехката ми линия и след епична борба изкарах на повърхността огромна червеноперка, която ме гледаше укорително, плюеше вода като кофпомпа и по всякакъв начин даваше да се разбере, че ама никак не ги одобрява тези неща. От вълнение отпуснах въдицата, рибата светкавично се навря в плътния пояс водорасли пред мен и си рекох, че всичко приключи. Падна подобаващо дърпане, но тънкото като паяжина влакно се оказа на ниво от успях да я довлека до мен(на ръце, а не с макарата), опощих я грижливо и посегнах да я вдигна за снимка. Тлъстата риба се замята като обезумяла, тръсна се с подскок, а влакното неочаквано(и очаквано всъщност)се скъса със сърцераздирателен плясък, който прозвуча като шамар.
Повъртях се напред-назад по брега, доколкото позволяваха копривите и драките, напсувах се подобаващо, привързах с мисълта, че втора подобна риба днес(и кога ли отново?) няма да хвана и продължих, като този път обаче сложих мормишка със светла, сребърна глава. След още няколко хвърляния измъкнах поредната платичка, която обаче не ме зарадва толкова и кисело си помислих колко бързо набъбват мераците на човек…
Няколко минути по-късно обаче последва поредното безапелационно и мощно повличане и след известна борба втората червеноперка бе факт – този път внимателно измъкната мануално, досущ като самороден къс злато, какъвто между другото наподобяваше заради наситените си жълти люспи, плавно преминаващи до масленозелено към гърба, Прекрасна, дебела риба с алени перки, изцъклени очища и укорително нацупена уста. Откачането си беше затрудняващо без кукоизваждвач, защото мормишката бе в гърлото на клетото хайванче, но все пак успях да я извадя относително деликатно и се сбогувахме по живо по здраво, като се изключи гейзера пръски при отплаване, който подобаващо опръска къдриците ми и апарата.
Вече емоционално прелял, изпълних езически танц на радостта и продължих риболова. За час и нещо еуфорично успях да хвана още няколко платички и две едри червеноперки. Напук на устойчивите ми наблюдения за тъмните глави в слънчево време, всичките мирни риби избраха блестящи утежнения, докато костурите избирателно атакуваха черните мормишки, които редувах постоянно. Поеманията на примамката бяха съпроводени с дълбоко поглъщане, досущ като при риболова на естествена стръв на пропадане, когато засичането е комплицирано. КАкто и си ловяхме, между другото, с тази разлика, че бяхме изфинили до крайност щекарския риболов.
Протичащите в драките действия обаче не останаха без внимание. Установих, че някакъв провлечен субект с лисича физиономия втренчено ме зяпа от високото и по някое време с откровени намерения взе да се стътрузва по стръмния скат с прокъснато столче, наръч дънарки, бидонче от маслини със съмнително съдържание и очевидно нацъфтели мераци. Признавам с ръка на сърцето и въпреки вродената ми деликатност, че изпитах неприязън в чистия й вид да споделям и без това оскъдната брегова квадратура с подобен индивид, но все пак изчаках с известна доза злорадство да се предислоцира, след което с благ глас го запитах какви точно смята да ги дяла(и по-скоро – дяламе заедно). Мислел бил, каза, да метнел някоя въдица, а аз съм можел да хвърлям покрай тях – нямало да му преча. Тази детинска вяра в ювелирния ми кастинг не умилостиви обаче каменното ми сърце и го изгоних безцеремонно . Не се наложи да прибягваме до особени вербални колизии – с примирения изнесе партакешите наобратно, мърморейки че навсякъде било заето. Така е, казах аз – затова се става рано, когато се ходи за риба(последното го казах с особено задоволство).
След това се домъкнаха две циганета. По–голямото ме изгледа критично, смръкна наобратно клатещия се около педя под носа му сопол и ме уведоми, че в този гьол живеели ОГРОМНИ слънчаци. Щом чух това, се развълнувах силно и го погледнах благоразположено – по подобен начин Владо Кузо гледа, хм… малолетни ромчета, но с други намерения. Предложих да му подаря няколко куки и корда, но то с достойнство отказа – ловяло само сом. Не било хващало, но бате му познавал един, дето бил хващал. Докато си говорехме непринудено и то се дивеше за какъв точно чеп ги ловя тези риби, с хронометрична честова полагаше по-малкото по врата – с неподправена братска любов, така че клетия изтърсак при всеки плесник почти правеше предно салто, а звуците смътно наподобяваха кльонкане. По някое време му казах да престане, че ще го събори във водата – „Ха, бате – той знаеш ли колко пъти е падал…”…
Неусетно стана време да тръгваме – общо взето слабия конвенционален риболов бе отегчил колегите, а аз на свой ред бях удовлетворен и подобаващо жабясал – ако перефразираме крал Ричард, давах цялото му кралство за един сайдер и малък джин с тоник…
Та толкова за този път, мили приятели, другия път – пак. Дай Боже да има повечко пъти и ищах за писане, защото дето се казва ловенето не е като споделянето, за съжаление…
...
16.jpg
16.jpg (298.51 KiB) Преглеждано 3100 пъти
12.jpg
12.jpg (247.02 KiB) Преглеждано 3100 пъти
13.jpg
13.jpg (187.59 KiB) Преглеждано 3100 пъти
14.jpg
14.jpg (209.55 KiB) Преглеждано 3100 пъти
15.jpg
15.jpg (155.34 KiB) Преглеждано 3100 пъти
1.jpg
1.jpg (222.73 KiB) Преглеждано 3100 пъти
3.jpg
3.jpg (208.13 KiB) Преглеждано 3100 пъти
5.jpg
5.jpg (283.22 KiB) Преглеждано 3100 пъти
7.jpg
7.jpg (201.07 KiB) Преглеждано 3100 пъти
2.jpg
2.jpg (215.48 KiB) Преглеждано 3100 пъти
6.jpg
6.jpg (228.96 KiB) Преглеждано 3100 пъти
8.jpg
8.jpg (159.1 KiB) Преглеждано 3100 пъти
10.jpg
10.jpg (172.62 KiB) Преглеждано 3100 пъти
11.jpg
11.jpg (126.66 KiB) Преглеждано 3100 пъти
БОКА НА УЛЪТО.

"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko

СТАРИ ВИДРИ
Аватар
Д-р Флекс
Мнения: 8721
Регистриран на: Чет Дек 03, 2009 17:56
Местоположение: София
дал Браво: 1372 пъти
получил Браво: 422 пъти

Re: Баластриерен пуризъм след забраната

Мнение от Д-р Флекс »

Конгениално, мили ми приятелю, конгениално! Буквално настръхнах, изчитайки го... :tup:
tzetzo62
Мнения: 28
Регистриран на: Нед Авг 24, 2014 15:33
Риболов: Всякакъв,но най вече плувка.
получил Браво: 1 път

Re: Баластриерен пуризъм след забраната

Мнение от tzetzo62 »

Браво.Винаги чета с удоволствие.Поздрави!
Аватар
naso
Мнения: 3365
Регистриран на: Съб Окт 27, 2007 16:53
Местоположение: София
дал Браво: 95 пъти
получил Браво: 244 пъти

Re: Баластриерен пуризъм след забраната

Мнение от naso »

Знам че ще прозвучи грозно приятелю, но аз ти завидях за тези прекрасни червеноперки :tup:
Alexey
Мнения: 50
Регистриран на: Пон Дек 01, 2014 22:09
Риболов: бяла риба
дал Браво: 42 пъти
получил Браво: 15 пъти

Re: Баластриерен пуризъм след забраната

Мнение от Alexey »

От мен едно брависсимо за способност да забележиш прекрасното във снимките.
Аватар
баш майстора
Мнения: 5803
Регистриран на: Вто Юли 08, 2008 16:24
Риболов: Online
Местоположение: София
дал Браво: 1640 пъти
получил Браво: 1751 пъти

Re: Баластриерен пуризъм след забраната

Мнение от баш майстора »

Въййй, как съм пропуснал да зачета за тоз прелюбопитен метод за рибилов на... бабушки :lol: :lol: :lol:
"Няма риба в реката, само пъстърва, откакто се появи тя и изяде всичката друга риба..."
Публикувай отговор

Обратно към “Спининг риболов”