Ревю на Zenaq Plaisir Answer 88 Crazy Hunter
Публикувано на: Нед Ное 25, 2018 12:27
Идва момент, в който всеки рибар се изправя пред избор каква въдица да подбере. Пред такъв бях изправен и аз. Занимавам се с морски спининг от 2013 г., като целта на риболовните ми излети е основно лаврак – риба с много навици и различни хабитати.
До 2016 г. лових с две въдици от среден клас с параметри 8‘6“/7-23 гр. и 8‘8“/7-28 гр. и всъщност бях доста доволен от тях, но двете свършиха по възможно най-неприятния за мен начин - на парчета. След проби на други модели и необмислени покупко-продажби, реших да скоча в дълбокото. Спрях се на Zenaq PA 88 Crazy Hunter, 10-23 гр., създадена за wading game (т.нар риболов газейки). Задавах си въпроса, дали това не е поредната необмислена стъпка от моя страна?! Купувах въдица, която никога не бях виждал и докосвал. След два месеца чакане, въдицата беше в ръцете ми.
За макара избрах Daiwa Certate 2510 PE-H с 8-нишково PE 1.0 влакно и лидер 0.285 мм.
След близо три години употреба ще си позволя да напиша субективно и честно мнение за този продукт. Техническите характеристики са лесно достъпни в сайта на производителя - тук ще наблегна на поведението на въдицата при различни ситуации.
Ето и първите ми впечатления - въдицата е абсолютно изчистена от излишни козметични ефекти, с качествена EVA дръжка, RG водачи, лека и добре балансирана. На „сухо тръскане“ се усеща живот по цялата дължина на бланката, жилава предна секция и задна, която дава усещането за скрит потенциал.
Поведение при кастинг
Първият ми каст не беше сполучлив. Бях свикнал с въдици, които имат доста по-меки предни секции, оттам и навикът ми на замах беше различен. Осъзнах, че грешката е в мен и промених положението на примамката, като я качих по-нагоре. Тук нещата се раздвижиха. Цялата бланка сработи и изхвърли примамката, с минимално напрежение от моя страна. Лек и безшумен кастинг. Моментално възстановяване на строя. Като се замислих – ако съм нагазил до кръста, няма как примамката да виси под определено ниво, защото би се потопила във водата преди кастинг. Очевидно беше вложена мисъл във въдицата и трябваше да ѝ дам време, за да я разбера.
Тестове с примамки
Воблери
Посоченият от производителя тест е 10-23 гр., като посочва за комфортна зона 12-20 гр. Лично аз смятам тези данни за точни, но бих наблегнал на някои подробности, защото всяка примамка иска различно отношение. Въдицата се спрявя отлично при изхвърляне и водене на воблери до 140 мм., стига да са в комфортната ѝ зона. С някои се постига по-голям кастинг, но това зависи от анатомията на примамката. Разбира се, ловя и с по-леки 7-8 гр., но истинския потенциал започва да се усеща от 10 гр. Не съм използвал въдицата с воблери над 153 мм. и тегло по-голямо от 20 гр.
Топуотър
Това е един от любимите ми методи за риболов. В колекцията си разполагам с размери от 85 мм. до 110 мм. повърхностни примамки. Най-леката е с тегло от 8.5 гр, а най тежката – 21 гр. Част от примамките, които използвам са Xorus Patchinko 100, IMA Pugachev’s cobra 90, IMA Silent Salt Skimmer 110, Bassday Sugar Pen 95 f, Duel Silver pop 75, Jackall Mudsucker 110, Lucky Craft Gunfish 95, DUO Realis Pensil 85, Megabait Chihuahua 110 – не усещам никакво притеснение, дори когато изхвърля 21 гр. Най-добри в кастинга са тези, които започват от 10 гр., като Xorus Patchinko 100, Megabait Chihuahua 110 и IMA Silent Salt Skimmer 110.
Относно воденето - всички споменати примамки се движат отлично под контрола на въдицата. При повечето - това става с връх насочен нагоре, при други - по-сведен връх, но това отново зависи от дизайна на примамката, както и презентацията, която искаме да постигнем.
Най-леката повърхностна примамка, с която ловя е Bassday Sugar Pen 95 f с тегло от 8.5 гр. Въпреки, че е извън комфортната зона на въдицата, постига задоволителна дистанция и се води с леки, интензивни движения на върха.
Попери - препоръчвам теглото им да започва от 10 гр. за най-добра презентация. По-леките не създават достатъчно напрежение върху върха на бланката при водене и при възстановяване на строя примамката излиза над водата.
Потъващи пенсили
Използвам такива с тегло между 12 и 21 гр. и размер до 100 мм. Самият характер на тези примамки е такъв, че е вместено голямо тегло на малка площ. Те не създават съпротивление при кастинг, нито при водене. Накратко - въдицата се разбира отлично с тях.
Силикони и джигове
Добър въдичар българин, живеещ в Гърция ми подсказа, че въдицата има много добро поведение със силикони и джигове. Нямах никакъв опит с такива примамки и трябваше сам да открия какво имаше предвид. Оказа се, че не е трудно. Заради характера на бланката, жилавия връх и бързо възстановяващия ѝ се строй, въдицата води отлично джигове с тегло 12-20 гр. При по-тежките подбирам слим форма за по-малко съпротивление във водата. Не препоръчвам по-леки от 12 гр., за да се избегне погрешно навиване на влакно върху макарата (стегнато върху хлабаво), а от там да последва „брада“ при кастинг.
Въдицата има изключителна чувствителност по цялата си дължина, което я прави подходяща за силиконови примамки с утежнение. Минималната промяна в ъгъла на горната секция се усеща моментално в задната част. Използвам джиг глави между 8 и 14 гр. с различна форма за определена презентация. Силиконите, с които ловя са Keitech Shad Impact 4, Keitech Easy shiner 4.5, Coreman Alkali 3.3, OSP Dolive stick 4.5, Lunker City Slug go в различни размери. Въдицата отваря широк хоризонт за експерименти със силиконови примамки. Изключително творчески метод, който с времето ми стана любим.
Строй и работа на секциите
Тъй като моделът е създаден да е удобен при риболов газейки, съответно и поведението на бланката е специфично. Бих определил въдицата по следния начин - бърза и жилава предна секция, твърда и стабилна задна част. Споменах, че минималната промяна на ъгъла в предната секция веднага кореспондира в задната част, т.е предната секция създава напрежение при много малък ъгъл спрямо водата. Това ми дава възможност да използвам потенциала ѝ при вадене на риба, като в същото време имам достатъчно запас в задната част, който да употребя при необходимост.
И да си дойдем на думата – ето впечатлението ми относно уловените риби през годините. Все още не съм попадал на екземпляр, който да ми покаже предела на тази въдица. Най-едрият лаврак уловен с нея е с тегло 3.400 гр., изваден от няколко метра дълбочна. Бланката има потенциал да се справи и с много по-тежки лавраци, като в същото време ми доставя удоволсвие и при вадене на малки екземпляри.
Леферите също са чудесна цел. Стига да атакуват примамката, екземпляри от 3 до 4 кг. не биха представлявали проблем. Хващал съм и маятика в северна Гърция, като най-едрото е между 45-50 см. Тактиката, която използвам при тях е силикон с определена глава, която да създаде „darting“ или стрелкащи се движения под вода.
Най-голямата изненада за мен беше 55 см. паламуд, който хванах в средата на септември. Случи се в залива на Порто Куфо - малко след изгрев, пасажът се доближи до брега в обсега на джиг примамките ми. Сложих 15 гр. джиг Owner Cultiva WJB jig и след няколко интензивни движения, резултатът не закъсня. Не усетих никакъв стрес в поведението на бланката, вадейки рибата. Повече ме притесняваше тънката единична кука, затова към брега отпуснах аванса и след малко рибата беше реализирана. Тази случка потвърди твърдението, че моделът е подходящ за light shore jigging.
Като обобщение бих казал, че моделът е сполучлив за риболов в добро до средно лошо време с умерен вятър. Подходящ е за газене и спининг от брега. Лично аз съм изключително доволен от въдицата - за мен тя откри нови хоризонти в риболова. Силно я препоръчвам за хора, които обичат да експериментират, ловят с малки до среден размер примамки и се наслаждават на борба с едри риби и относително лек такъм.
Автор: Васил Танев
До 2016 г. лових с две въдици от среден клас с параметри 8‘6“/7-23 гр. и 8‘8“/7-28 гр. и всъщност бях доста доволен от тях, но двете свършиха по възможно най-неприятния за мен начин - на парчета. След проби на други модели и необмислени покупко-продажби, реших да скоча в дълбокото. Спрях се на Zenaq PA 88 Crazy Hunter, 10-23 гр., създадена за wading game (т.нар риболов газейки). Задавах си въпроса, дали това не е поредната необмислена стъпка от моя страна?! Купувах въдица, която никога не бях виждал и докосвал. След два месеца чакане, въдицата беше в ръцете ми.
За макара избрах Daiwa Certate 2510 PE-H с 8-нишково PE 1.0 влакно и лидер 0.285 мм.
След близо три години употреба ще си позволя да напиша субективно и честно мнение за този продукт. Техническите характеристики са лесно достъпни в сайта на производителя - тук ще наблегна на поведението на въдицата при различни ситуации.
Ето и първите ми впечатления - въдицата е абсолютно изчистена от излишни козметични ефекти, с качествена EVA дръжка, RG водачи, лека и добре балансирана. На „сухо тръскане“ се усеща живот по цялата дължина на бланката, жилава предна секция и задна, която дава усещането за скрит потенциал.
Поведение при кастинг
Първият ми каст не беше сполучлив. Бях свикнал с въдици, които имат доста по-меки предни секции, оттам и навикът ми на замах беше различен. Осъзнах, че грешката е в мен и промених положението на примамката, като я качих по-нагоре. Тук нещата се раздвижиха. Цялата бланка сработи и изхвърли примамката, с минимално напрежение от моя страна. Лек и безшумен кастинг. Моментално възстановяване на строя. Като се замислих – ако съм нагазил до кръста, няма как примамката да виси под определено ниво, защото би се потопила във водата преди кастинг. Очевидно беше вложена мисъл във въдицата и трябваше да ѝ дам време, за да я разбера.
Тестове с примамки
Воблери
Посоченият от производителя тест е 10-23 гр., като посочва за комфортна зона 12-20 гр. Лично аз смятам тези данни за точни, но бих наблегнал на някои подробности, защото всяка примамка иска различно отношение. Въдицата се спрявя отлично при изхвърляне и водене на воблери до 140 мм., стига да са в комфортната ѝ зона. С някои се постига по-голям кастинг, но това зависи от анатомията на примамката. Разбира се, ловя и с по-леки 7-8 гр., но истинския потенциал започва да се усеща от 10 гр. Не съм използвал въдицата с воблери над 153 мм. и тегло по-голямо от 20 гр.
Топуотър
Това е един от любимите ми методи за риболов. В колекцията си разполагам с размери от 85 мм. до 110 мм. повърхностни примамки. Най-леката е с тегло от 8.5 гр, а най тежката – 21 гр. Част от примамките, които използвам са Xorus Patchinko 100, IMA Pugachev’s cobra 90, IMA Silent Salt Skimmer 110, Bassday Sugar Pen 95 f, Duel Silver pop 75, Jackall Mudsucker 110, Lucky Craft Gunfish 95, DUO Realis Pensil 85, Megabait Chihuahua 110 – не усещам никакво притеснение, дори когато изхвърля 21 гр. Най-добри в кастинга са тези, които започват от 10 гр., като Xorus Patchinko 100, Megabait Chihuahua 110 и IMA Silent Salt Skimmer 110.
Относно воденето - всички споменати примамки се движат отлично под контрола на въдицата. При повечето - това става с връх насочен нагоре, при други - по-сведен връх, но това отново зависи от дизайна на примамката, както и презентацията, която искаме да постигнем.
Най-леката повърхностна примамка, с която ловя е Bassday Sugar Pen 95 f с тегло от 8.5 гр. Въпреки, че е извън комфортната зона на въдицата, постига задоволителна дистанция и се води с леки, интензивни движения на върха.
Попери - препоръчвам теглото им да започва от 10 гр. за най-добра презентация. По-леките не създават достатъчно напрежение върху върха на бланката при водене и при възстановяване на строя примамката излиза над водата.
Потъващи пенсили
Използвам такива с тегло между 12 и 21 гр. и размер до 100 мм. Самият характер на тези примамки е такъв, че е вместено голямо тегло на малка площ. Те не създават съпротивление при кастинг, нито при водене. Накратко - въдицата се разбира отлично с тях.
Силикони и джигове
Добър въдичар българин, живеещ в Гърция ми подсказа, че въдицата има много добро поведение със силикони и джигове. Нямах никакъв опит с такива примамки и трябваше сам да открия какво имаше предвид. Оказа се, че не е трудно. Заради характера на бланката, жилавия връх и бързо възстановяващия ѝ се строй, въдицата води отлично джигове с тегло 12-20 гр. При по-тежките подбирам слим форма за по-малко съпротивление във водата. Не препоръчвам по-леки от 12 гр., за да се избегне погрешно навиване на влакно върху макарата (стегнато върху хлабаво), а от там да последва „брада“ при кастинг.
Въдицата има изключителна чувствителност по цялата си дължина, което я прави подходяща за силиконови примамки с утежнение. Минималната промяна в ъгъла на горната секция се усеща моментално в задната част. Използвам джиг глави между 8 и 14 гр. с различна форма за определена презентация. Силиконите, с които ловя са Keitech Shad Impact 4, Keitech Easy shiner 4.5, Coreman Alkali 3.3, OSP Dolive stick 4.5, Lunker City Slug go в различни размери. Въдицата отваря широк хоризонт за експерименти със силиконови примамки. Изключително творчески метод, който с времето ми стана любим.
Строй и работа на секциите
Тъй като моделът е създаден да е удобен при риболов газейки, съответно и поведението на бланката е специфично. Бих определил въдицата по следния начин - бърза и жилава предна секция, твърда и стабилна задна част. Споменах, че минималната промяна на ъгъла в предната секция веднага кореспондира в задната част, т.е предната секция създава напрежение при много малък ъгъл спрямо водата. Това ми дава възможност да използвам потенциала ѝ при вадене на риба, като в същото време имам достатъчно запас в задната част, който да употребя при необходимост.
И да си дойдем на думата – ето впечатлението ми относно уловените риби през годините. Все още не съм попадал на екземпляр, който да ми покаже предела на тази въдица. Най-едрият лаврак уловен с нея е с тегло 3.400 гр., изваден от няколко метра дълбочна. Бланката има потенциал да се справи и с много по-тежки лавраци, като в същото време ми доставя удоволсвие и при вадене на малки екземпляри.
Леферите също са чудесна цел. Стига да атакуват примамката, екземпляри от 3 до 4 кг. не биха представлявали проблем. Хващал съм и маятика в северна Гърция, като най-едрото е между 45-50 см. Тактиката, която използвам при тях е силикон с определена глава, която да създаде „darting“ или стрелкащи се движения под вода.
Най-голямата изненада за мен беше 55 см. паламуд, който хванах в средата на септември. Случи се в залива на Порто Куфо - малко след изгрев, пасажът се доближи до брега в обсега на джиг примамките ми. Сложих 15 гр. джиг Owner Cultiva WJB jig и след няколко интензивни движения, резултатът не закъсня. Не усетих никакъв стрес в поведението на бланката, вадейки рибата. Повече ме притесняваше тънката единична кука, затова към брега отпуснах аванса и след малко рибата беше реализирана. Тази случка потвърди твърдението, че моделът е подходящ за light shore jigging.
Като обобщение бих казал, че моделът е сполучлив за риболов в добро до средно лошо време с умерен вятър. Подходящ е за газене и спининг от брега. Лично аз съм изключително доволен от въдицата - за мен тя откри нови хоризонти в риболова. Силно я препоръчвам за хора, които обичат да експериментират, ловят с малки до среден размер примамки и се наслаждават на борба с едри риби и относително лек такъм.
Автор: Васил Танев
