Пламене, това как си започнал е историята ти.Не се притеснявай да разказваш.ТИ СИ СОМАДЖИЯ и не върви да си притеснителенfn1p написа: аз не съм разказал как съм започнал, защото моето все още не е история, а едно нищо.
Тъй че давай 
Emo-83 написа:Днес беше страхотен ден за мен.Водиха ме на риболв на пастърви.Гранд ривар(20км. от Ниагара) е чудесно място за този вид.Намира се на 80км. от Торонто.Тръгнахме в 5.30 сутринта.И след пътя и кафетата 7h. вече бяхме готови за замятане.Аз естественно.....пълен турист,но ме снабдиха с някаква Дайва и Шимано Страдик.Риболова трябваше да се проведе на стример.Моите хора се запалили по риболова....естествено в Канада.Без грам опит вече за 3-ти път отиват на това място.До сега без успех,но всички около тях с големи улови.Като казвам големи,имам предвид пъстърви в рамките на 7-10kg.
Още по пътя си говорехме,че има някакъв дяволък,които са пропуснали да видят от местните.Сотиването нашите наскачаха от колите.Въдиците им бяха вързани от вкъщи.Аз гледах,като издоена биволица какво трябва да направя.Веднага се лепнах до един местен Канадец без предни заби,за да му скивам такъма и начина на улов.И още зяпайки,като аплио тоя се развика нещо.Огледах се,всички останали риболовци започнаха да прибират куйкли въдиците си.Пак поглеждам у тоя,а въдицата му яко сгъната.След около 5-7мин. борба извади някаква пъстравка с размери около 6кг.Очите ми се изцаклиха и както бях спокоен започах да трепяря от бързане да си направя такъма.Но кога сам ловил на стример у бързо течение,замятайки в средата на реката.През това време го скивам тоя какво прави и крадем от такъма му и занята.А той се скъса от бързане да върне пъстървата във водата.И така наредени 5 човека Българи замятаме уж еднаквите си такъми.В това време се появява Nqu-Mqu....китаец некав.Викам си и тоя требва да ги лови,ще се лепнем до него за да скивам и просим хитринки.Как си го помислих и Mqu се развика.......Фиш on.....което в превод означава риба на въдицата.Пак всички си вадят такъмите бързо под команда и изчакват Mqu да извади рибата си.Тая се оказа дребна.....около 8кг.Сърцето ми щеше да изкочи.Мисля си,сега може да не гепим риба,но занаят ще науча и ще се върна агеин.
Единия от нашите идва да се моли на Mqy-Mqy за пъстървата.Но и тоя станал Канадец....пусна я(предишния път им дал една).
Викам си английски не шпрехам добре,но ако требе Китайски ще научим само да хвана такава риба.Веднага включих чистия ми спасителски език в едиствие.Започнах му неjно...Ескузми......waht is uar name.A тоя се оказа,че не е Mqy,а Бил......,но веднага ми поясни,че не е Laden.Поздравих го на чист английски с думичката браво и веднага си протегнах ръчичката напред.Трябваше да ми даде мънисто.....щото тия нашите бyнаци го мислили това за стереопор.Бил ми отказа в 1-я момент,но след вежливото ми сорри и жалния поглед в очите ми,ме извика при него.Бръкна в раницата и извади една шепа мъниста от гердани,като тия дето ги продават нашите цигани на Каналето и битака.Взех скромно едно,но той ми набута още 5бр.Веднага споделих на нашите,а те вместо да изтарашат Канадците започнаха от мене да искат.Другия гяволък беше в оловото.Много топчета олово зашити с формата на пръчица,като някакъв ширит от нашите парашути да кажем.Това не позволя метайки в средата на течението оловото да се закача по камъните.Освен това повода от флорокарбон,не беше 50санта,а метър и 50см.
Набачках си такъма и отивам да метам,но постоянно дикляз кво прави Бил и Канадеца без зъбите.А те милите за няма и час извадиха по 4-5 такива риби.Като чуех вик Фиш on......стомаха ме свиваше.Те двамата с около 10 рибi(казах ви вече какви)и,а ние 5 човека тъпанари капо.Следваха псувни и всеки се канеше да не стъпва повече там.За 3-ти път гледали мача.
Моята въдица макар и Дайва беше неподходяща.Бил беше с некво фалшиво 3метрово Бъркли medium.За да може да усеща не само оловото тропащо по камъните,а и кога влеза стримера....ангърлесте.
И вече по-спокоен,че поне такъма ми е като техния метам срещу течението.Задържам,като тях без да въртим маkарата.Течението само отнася такъма до брега и чак тогава бързо прибираш.Та метнал сам ви казах с надежда и държа опънат конеца белким усетя потропването.Иииииииииии изведнъж.......О Джизес,закачих товарния влак.Но нали сам тъпанар и се паникьосах....как се викаше на английски риба на въдицата......изкрещяx вместо фиш on.......BIG ФИШ....знаете свикнал сам от сомовете.
Въдицата се огъна на 4-ри,тия нашите търчат като луди.Един за кеп,друг за цигара.....стана си фен-клуб около мене.Оказа се,че на Шиманото,ако да е Strадик...аванса не му е мазен,а нещо гело на пресекулки.Охлабих го за всеки случай повече и запо4нах да давам Гордц(напрежение)на пъстървата.Нашия кеп естествено къс и не стига,дори да легнеш на бента до рибата.Обаче брат ми Бил-Mqy се притече на помощ.....гепихме я....урааааааа.Беше езерна пъстърва около 5-те килограма.
А тия нашите само ме питат как ми е ударила и какво сам усетил.С чуството ми за хумор им отговорих.....празнене.....беше страхотен кеф....още се усмихвам.
Последва още една пъстърва,този път от вида Рейнбоууууу.Тя вече беше дребна,около 3.500кг.Само дето не се насрах от кеF.....
Иco sаshто хвана една пъстърва,около 1.500кг.Но нали сме си Българи.....няма пускане на рибите обратно.Имали сме право на 2 риби за деня.Кво право сме имали,като аз съм без билет,а други 2-ма имат,но са ги забравили.
Естественно че се появиха от Секури с един джип.Застанаха на края на бента и дикляз с бинокъл.За мен беше ясно....риболова свърши.Другите без билети също прибраха такъмите.А нали бяхме на индианска земя,моя кръвен брат Бил-Мqy отиде да провери пъстрвите да не са пълни с хайвер.След опит за доене,се оказа,че всичко е ОК и ги сритахме в тревата.Започнах да съм 1-ви помощник на Китаеца.А той на 5-то метане...туко се провикваше фиш-on.Цялата тази работа траеше около 3ч.Брат ми роберт от Китай ми обясни,че след това спират да кълват по този начин и ги започват на стръв хайвер....близо до брега.Хайвера се закача заедно с едни торбички на куката....без да пробиваш зърната.После се започва едно возене на плувка,като на Струма.Хващаха се понякоя друга риба,окло 2-3кг.,но вече близо до брега.
Вечерта кълването започвало отново на стример,но ние бяхме с мисията Лондон.Трябваше да се запозная лично с Тока-Ихто и да си закупя(не само аз)тютюн за лулата на Мира.
За мен също беше много интересно да пресичаm Гранд Ривар и да търся сiуксите барабар с Мататаупа.
Не мога да ви опиша за какви гледки става въпрос.Тия си гледат коне в дворовете,но не са ония пъстрите дето ходят на лов за Бизони.
Не нямам думи,това не може да се разкаже.....чувството е страхотно.....поне за мен беше такова.
Влизахме от magazin в magazin,които обикновенно са през едно индиан ранчо.Вътре само цигари,алкохол и тотеми.Взех ме си цигари по 2.80$,но после намерихме и други на 1.70$ и ако вземеш 10 stека....един ти дават премиaр шип.Продавачките са само индианки.Тия не стават за нищо.По-дебели са от мен и ако се качат на някои кон,ще му строшат гръбнака.Имало някъде хубави,но те били от други племена.
Обикаляики с дjпа нещо ми стана лошо......от друсането беше.Но може и да бъркам,защото на обяd с Митака от кеф ицоцахме едно шише сливовица с гръцки маслини и прошуто за вървеж.
В 3-я magazin вече не влезнах,защото ходих да търся Kapitan драифус и следи от Коза ностра.Обаче това в Канада не може хей така на поляната.Та прескачах едни вади,до де стигна реката.Оглеждах се за сiукси в храстите.....нямаше и повърнах огнената вода.Те добре,че не ни натопиха за нея.Щото аз си мисля,че е като тука на бивака.....дето Твърдишкия донесе от неговата и се започваме.Да но на обществено място пиенето било забранено и за това ракията у едно шише студен чай.Даже нямало право да возиш в колата шише с алкохол.Може ,но запечатано и в bагаjника.....иначе си отлитал с 300$......казаха ми го патили хора.
И прибирайки се по аутобана разбрах,че и цигарите не можело....било контрабанда,а ние возим 2(не stека) маstербокса за лични нужди.
Та днес вечерта сме на сбирка.Ще ядем пъстърви на barbeky.А са извадили още некви видове морска риба.Ште се сбереме към 15 човека с жените.
Утре сам на риболовното изложение,което се открива днес,но не било гот 1-я ден.Кво да праим траем си.....возят ме,като куфар.Kofti,no ina4e got.
,нали знаеш оная приказка за султана..."и това ще свърши". 
Справяш се по-добре от мен, а аз съм човек със самочувствие и приемам другите като равни. Добрият звук идва от добрият кльонк, съобразен с височината на борда, както и положението на тялото спрямо точката на кльонкане. Обърни внимание на последното. Тренира се в лодка(в твоята лодка), а не във вана. Добрият кльонк работи сам, без никакво усилие. Ако не работи така, значи е боклук, като моите. За сериите....това е то- цялата магия. Потопи се в дълбините и мисли. Дай му време да реагира. Пример- Ако е 25м и сериите са през 10сек често идва първо при кльонка, после слиза до стръвта. Брат, следи си сонара, той казва всичко. Не казва само защо идва, а не взема.fn1p написа: П.п - С дървото тренирам, даже започнах да вадя от 10 удара около 7 чудесни за ухото, само незнам как се правят сериите, колко секунди се броят през удар и т.н
Ходя по Марица,тропам,тропам и почвам да мятам и пак тропна няколко пъти и пак мятам десетина пъти със спининга.Е,на реката е друго,в язовира идва от страни и под лодката когато е дълбоко от долу.Не съм сигурен дали има ефект на реката,не съм хванал сом след кльонкането и мятането,така че,при тебе може да е различно.Иска се бучкане и тренировки.Научисе че като доидеш с мен някои път,да има кои да ме сменя Заслужава си този вълнуващ разказ да бъде постнат и тук.Пък може и някой друг да се реши да напише нещо.Времето е идеално за историйки.oldman написа:21 август..................
Язовирът ни пострещна с приветливо време. Леки облачета се виждаха тук-там по небето и лек ветрец къдреше ситно вълничките пред нас. Лятото превяляше и надеждата ни да хванем някоя по-сериозна риба ставаше все по-малка. Въпреки положените старания и постоянство, само дребни сулки и една дузина бели риби имахме дотук през сезона, без да броим закачилите се случайно огромни толстолоби, опъвайки влакното и нервите ни и отивайки си след последвалото откачане.
Разтоварихме лодката и багажа и започнахме неизбежното половинчасово сглобяване и товарене на багажа и въдиците. Избрахме правилните воблери и когато достигнахме необходимата дълбочина, пуснахме въдиците. Моторчето равномерно похъркваше и да се се движим бързо с него беше невъзможно. Затова предпочитахме да се движим на „работен ход” и тролейки да се придвижваме и облавяме перспективните места.
Времето минаваше неусетно и само линията на GPS-а показваше изминалия път. Слънцето препичаше през облаците и ни унасяше в сладка дрямка. Доливахме бензин през няколко часа, хапнахме набързо, вече стана след обед и никакъв удар! Очевидно излетът отиваше към графата „както обикновено” – без риба.
Облавяхме методично местата, които ни бяха дали слука преди и правехме широки завои, за да не вадим въдиците. Сменяхме воблерите, дълбочината , скоростта и дистанцията, но нищо. Изведнъж върхът на най-ловящата въдица бавно се наклони и остана в извито положение. Мястото беше дълбоко около шест метра, воблерът газеше на три, така че беше или мрежа , или риба. Спрях двигателя и поех въдицата. Авансът засвири и влакното тръгна да се източва. Явно, толстолоб, помислих си аз, но след малко спря и започнахме играта – напред и надолу и назад и нагоре. Явно беше сом. След половин час рибата беше под лодката, напъваше със сила и не искаше да се предава. Стараех се да поддържам еднакво напрежението в линията – на ръба на възможносттите за здравина на воблера. Шад-рапът, който бях сложил, не ме беше предавал досега, но и не биваше да се напъва повече от необходимото. Мекият връх и монофилът поемаха резките удари и беше въпрос на време да се измори рибата. А тя разчиташе повече на силата си и по- малко на скоростта. За беда задуха ветрец, който охлаждаше челото ми и страстите, но лодката от него започна да се движи към брега. Дълбочината постепенно намаляваше и когато стигна три метра сомът се поизмори и се вдигна към средните слоеве на водата. Опитахме се с греблата да се преместим по-надълбоко, но вятърът се усили и стана невъзможно да се борим с него. След десетина минути рибата се показа отгоре – двуметрово чудовище с огромна уста и мощна дебела опашка!
Вятърът ни носеше към брега и започнах да се страхувам, че може да удари с опашка по дъното и да се откачи. Добре щеше да е, ако имахме канджа, за да ускорим ваденето, но нямахме. Вдигнах очи към хоризонта и видях лодка, която приближаваше към нас. Колегите спряха на достатъчно разстояние, за да не плашат рибата – явно бяха рибари с опит. Попитах ги за канджа, но те ни казаха, че нямат, но сомовете ги ловили с ръце.
Дойдоха бавно към нас, в това време вятърът отново ни задуха, дълбочината стана метър, а лодката почти опря до брега. Адреналинът ми се качи до върха на косата, очаквах всеки момент сомът да удари с опашка по дъното и да се откачи. Единият от колегите слезе от лодката и нагази във водата, прегърна сома и го повдигна и в този момент рибата се разлудува. От резките движения воблерът се закачи за корема му и се откачи от рибата. Изтръпнах при мисълта за забитата в тялото му тройка – преди години имах подобен случай и се наложи да ходя на хирург, за да ми извади куката от пръста. За щастие острието не беше влязло много дълбоко, или колегата беше достатъчно твърд да я извади от тялото си.
С общи усилия рибата беше на брега. Тялото ми се тресеше от натрупаната умора и адреналин. Направихме снимки, които се оказаха в последствие разфокусирани. Благодарихме на колегите ,но развълнувани от улова забравихме да им вземем имената. Без тяхната помощ може би нямаше да извадим рибата. Дойдоха навреме и помогнаха професионално и без корист. Сомът беше дълъг 198 см и тежеше 48 килограма. По-голяма риба не бяхме хващали. Тя се оказа и единственият ни сом за сезона, но важно бе, че човешкото приятелство и взаимопомощ надделяха над инстинкта на рибата.
На всички риболовци пожелавам да срещнат такива приятели по водоемите, а на колегите, помогнали ни за изваждането, пожелавам сомове поне два пъти по-големи от този!
shkarcheto написа:Саше, който с каквото иска да влачи, тук си да излагаш факти и да помагаш с каквото можеш, при условие че имаш желание, верно пускаме си по някое лафче да се ядем от време на време, но не бягай от темата. Знаем за воблерите познанията ти, ама ако реши ще се хване на всички друго , но не и на твоите. Всички имаме арсенал от воблери, кои с по няколко хиляди, кой с по 100-на има и такива и с по 10 и пак хващат. Не ми се пише плява, не искам и да се сещам за стари случки, наи-голямата риба , която сме вадили с Жорката(вечна му памет) беше 70кг, никой не разбра, тихо мълком си го пребрахме и толкова, не се хвалихме мълчахме си,криехме се много. Същата година имахме доста риби около 20-31кг, доста късания и прочие, но никога няма да забравя онзи големия, датата беше 17 август в отвратителен вятър. Тази риба нямаше нищо общо с 70-ката. Грешката тогава беше моя, че се предоверих на такъма и дърпах колкото мога, рибата тогава претри и скъса, не защото влакното беше слабо, обикновенно тогава ловях без повод и нямях слаби места по такъма, но не бях предвидил колко беше глътнал сома. Затегнат драг на макара 8000 с ръка трудно можеш да отпуснеш, рибата си вземаше а всичко свиреше на метал. Но тъй като преди това бях дърпал лодка с тегло 600кг и 2 души в нея с този такъм и не се късаше, бях решил, че няма какво да ме събори, обаче сома си ме събори на колене в лодката. Годината беше 2002. Куката Гамакатсу 10/0 морско изпълнение бяла, тези куки не се изправяха за разлика от черните, стръвта колкото и странно да звучи на много попово прасе, язовира
А. Стамболийски, Пламен Кукенски и близнаците от Павликени ходеха по това време да кльонкат. Близнаците дори ги научихме на много неща тогава, че и кльонкове как се правят им показахме. Не съм се изживявал като учител и не съм парадирал, аз само се уча от опита на колеги и приятели.Пак ти казвам криехме се, имахме и филм сниман с Жорката, искаха тогава да го пускат по една кабелна, май беше ЦентрумГруп. Не се съгласихме, после стана страшно, някой реши да прави пари почна да продава кльнкове и впоследствие знаете резултата.....минаха 10 години от тогава. Та да си продължа, големият не взема с рязък удар, поне за мен е така. Рибата си лапва стръвта и си продължава по пътя си, всички големи риби са ни кълвали по един тертип, имаше много монотонно тежко дърпане с тегло и редки много редки тласъци на главата при които ти се мяташ на другия край на линията като матрьошка в лодката. Там контрол на положението няма рибара върви към дълбокото все едно си хвтрлил котва бавно и монотонно. Аз обаче имах късмет на 2 пъти да я спирам, ама само да я спирам, защото линията беше много здрава и аз въпреки че опъвах с цяло тегло и все сила не можах да помръдна тази риба дори сантиметър и да навия малко на макарата. Няма да ви разказвам цялата случка подробно, резултата беше 20-30 см остъргано влакно дебели следи от протриване и метър дебела слуз, толкова слуз през живота си не бях виждал. Рибата мога да гадая само колко беше голяма, понеже 70ката наподобяваше това, но не беше такъв танк. Затова Емо и компания ти казват, ако си тръгнал да удряш големиа бъди готов, понеже такива риби не удрят постоянно, тогава нямаше тролингисти, нямаше кльонкаджии, освен лодките които се знаехме из цялата страна, нас дори не ни знаеха, освен в региона. Та така мустакатия удари в 11 часа при силен вятър, още ми държи спомен тази риба. Грешката беше моя, реших, че ще е като с другиа големия, ама не бях предвидил, че тази риба беше много голяма,драга свиреше и рибата вървеше надолу при дълбочина 30 м, спрях я 2рия път на около 10-20м, тогава реших че ще сменяме посоката и ще тръгваме нагоре. Тогава разбрах какво е под теб да има риба която не можеш да повдигнеш, а си с такъми за големи риби ИГФА клас. След малко сома пак реши да върви и си взе отново влакно. Е накрая реших, че няма да може повече и приложих японската техника на дърпане, обаче след такова наяждане на влакно следваше неизбежното късане. След това като си говорехме с Жорката, той ми разказваше как пръта пращял все едно всеки момент ще се пръсне, драга свирел на стържещ метал, нали го бях натегнал и решил, че рибата е моя, хахахаха, а сома като тръскал 2-3 пати с глава аз съм изглеждал все едно се клати матрьошка, абсолютно безпомощен. Едно бях сигурен след това си набавих поводи за мерлини, метални и с найлоново покритие, кълванетата не се промениха, но голям повече като този не удари, ако тогава бях с такъв повод със сигурност едни от големите пагони щаха да са мои. Това е само малка част от случката, няма как да ви предам усещането на тези дърпания, но си беше адска машина. Няма смени на посока, няма предръпвания, само бавен и тежък ход, все едно теглиш мъртва тежест. Стига толкова за този сом, надявам се един ден, през малкото време което имам за риба в БГ, да ми удари риба от съшия калибър.......................Здрави линии за предстоящиа сезон колеги.
П.П. Саше знам къде съм бъркал, не ми прави разбор на случката. Емо надявам се поне от части да съм разказал нещо
Emo-83 написа:Първата ми пръчка беше от издънки на слива.Клоните зелени и ние ги белим с ножката.После на една дъска с джамджийски пирончета я оковаваме да изсъхне на слънцето и да се изправи.След това закалявахме дръвцето в огън.После одех до брадчеда да ми направи втулка,че тя модерна от 2 части.За макара с 6 годишен драг използвах дебела горяла тел.Там намотвах монофила с незнайни показатели и форми.....щото беше размотан от гъбичките за миене на мама.За да се изправи монофила и да не е къдрав го намотавах на лимонадено шише с ония тапи дето се бутаха с палеца.После варех шишето с кордата......ставаше влакно един път(Лопе де Вега,което в превод означава да си ебе куче кожата
След това тръгвах щастлив да хващам каракуди и кленове с батковците.Никога няма да забравя мига,когато улових клен около 2кг. не на скакалец,а на щурец.Действието се развива 70-та година на канала между Младост-1 и Младост-2.
Всъщност риболова започна 3г. по-рано,когато вуйчо ми от Ямбол със своя мотор Симсон с педали ме водеше по Тунджа.Оше си имам белег на левия крак изгорен от аспуха на мотора.Там обаче ловях с модерни работи от арсенала на Уйко ми.
После въдицата от слива бащата ми я счупи в задника,защото с брат ми сме му се смеели за нещо.Та се наложи майка ми да ми купува въдица с 3 сменяеми върха от Съюза.Тя цялата струваше 12 рубли заедно с катушката с която бях,като манекен по гьоловете.
Така неусетно пораснах и станах 6-ти клас.Започнах да си сбирам от закуските(20 или в най-добрия случай 50ст.)кинти за макара Митчел.Следва Нова година,после а честит Рожден ден и така сумата набъбна до 24лв.
С тях и детската си наивност реших,че ще си купя сам Мичел.Отивам в риболовния магазин на Графа и лижем захар през стъкло.Идва един чичко,а оная с цайсите и гадната мутра(още я помним) влиза в склада и му дава Мичел срещу повече кинти.
Редим се и аз,но за мене кур....нямаа и от склада и старшината не дава.Така ходих поне 20 пъти със същия успех.И щото тъпа работа си взех Делфин за морето да ловим лапини на Китен от кея.Горд и с фланелка Пиф на корема,постриган гола глава да си порим вълничките(щото с коси не даваха тогава) се кокорчех при вида на куче,сафрид или попче.
Така и не успях да си купя Мичел от тоя магазин,но когато пораснах към 8-ми клас си купих Рьоби,защото ми писна аванса да ми засича и да си вадим влакното от ролката на бигела.
В тоя ред на мисли се чудя,тия младите копелета като Панцера и Троли,къде са тръгнали с баща си карти да играят.Единия се запали по рибата случайно на 30 годишна възраст и няма никакви спомени от своето детство.А другия ми прави наклон на к.ра на неговия язовир.Там сме ловили сом,а той е бил още в Мадан или най-много да е щъкал прав под масата.
Ако прецени Пайк мнението да ми го премести в моята история.....щото сега ме гепи носталгията да пиша за 62г,кога секоха стотинките.
