Нямаш търпение, казваш, Соте…
Хм..`ми трябва да се вслушаме в мислите на мъдрите, древни китайци, които убедено твърдтят, че
„Безскрайното търпение дава мигновени резултати” 
,
Много от успехите, в каквото и да бил, идват след като сме спрели да ги очакваме. Забелязал ли си?.. Напоследък даже си мисля,че това може да се окаже и едно от задължителните условия, нещото да се случи! Не е лошо винаги да добавяме още малко от предвиденото. Било то време, метър, грам, въобще нещо да добавим извън предвидената схема. В много от случаите този жест се отплаща подобаващо.( ужасно не бива това да ни е основната мотивация!
)
Сега за риболова..
Имах възможността и тази неделя да опитам „големите”. Мястото е същото, но с по бистра и още по-ниска вода. Вече се чудя до къде ли ще пада водата?! ` Ми то половината дъно вече е на повърхността. А най-чудното е, че въпреки това маловодие рибите си кълват убедително. Как така се случва? Идея нямам.. Хем са големи и би трябвало да са мнооооого хитри и да не взимат от “непознати”
, ама „на” .. Сучва се.
С две думи – страхотен риболов! Откраднах си няколко часа от пътя между Варна и София..Ако не знаете, той вече минава през Тунджа!
Поне за мухарите, де!
Така е, Бранко, като не си вдигаш телефона.. да дадеш сводка за Янтра-та, Тунджа ще е!
Не питайте как съм шофирал, знаейки какво ме очаква.. Избрах уж най-краткия маршрут.,но определено няма да го повторя.. Толкова дупки и препятствия не ми се беше случвало да минавам без джип. Както е и да е, .. за риболова. Реката бе ниска и бистра. Лови се от брега. Това е и хубаво и лошо. Хубаво – защото имам достъп до нови места. Лошо е защото рибата те вижда от далече и ако не си се скрил при подаването губиш шанса за хващането и. Това си беше проблем..Брегът все пак е висок и гол. Хем удобен за ръкомахане, хем си като на сцена.. да те видят от всякъде. Тактиката бе, като застана на едно място., по възможност да не мърдам повече. Рибите се успокояват след бързото пренаместванле. И после, с икономични по амплитуда движения да успея да подам където предполагам ще успеят да се хванат рибите. Трудна работа..До голяма степен обречена, имайки пред вид малката река и голия бряг. Тук там има по някой храст, но все пак.. открито е.. Усещат пущините. Да в първите десетина минути свиквах с новите условия.. Рибите ме виждаха преди аз да ги видя.. Ама се разбрахме.. Не търсих точно тях - дребосъка.. Знам си аз местата вече.. Едни такива дълбоки канали в коритото и едни такива надвесени над водата върби.. Ще видим,надявам се, кой кого!? И нещото се случи.. Намерих перфектното място. Тунел от храсти и дървета.. с изтъняване на водата. Разбирайте издигащо се дъно в дъното на тунела- точно там от където идва водата! По перфектно място за стоянка на голяма риба не можех да си представя! Така си и беше. Позиционирах се и първото подаване беше както го описвах преди.. с цел разузнаване и събуждане на интерес. Не точно в предполагаемото място а малко в страни и не точно в дъното на тунела..Ах каква прекрасна гледка.. Две огромни вълни превърнаха „ канала” в сериозна центрофуга!.. Не взеха от раз, `ма веднага ме ориетираха от къде очакват „ манджата”.. Единият почти излезе от тунела..Видях го.. За миг се зачуддих за типета и системата.. 0.22 все пак си е сигурна работа.., ама знае ли човек..При тази вълнА..какво ли се крие под нея? Сенки не виждах..Всичко бе сянка.. Точно това ми беше предимството.. – не ме виждаха..Подавах от към гърба им! Второто подаване беше успех! Въдицата удари водата.. Мале, мале.. какво чудо се случи.. Мухарка 6-8.. се сгъна като маркуч..Страхотна риба.. Имах шанс,че не нямаше място да маневрира.. Удари точно под върха на пръчката.. на три метра от мен. Е, га ти добичето.. все едно хванах кучето от близката градина.. Единични мощни тласъци.. на объркана риба. Това го усетих. Отварям една скоба.. Обърнали ли сте внимание ,че най-големите кленове имат много особено поведение при ваденето.. Тук ще отговоря на Ники.. Сякаш се шакат от това, че нещо такова въобще им се случва. Явно хващането им ги вади от равновесие, и ги вкарва в ступор от изненада!. Толкова са сигурни в себе си, че това ги прави тотално уязвими към изненади. Шансовете да го извадим лесно е да го направим достатъчно бързо! До като не са се е усетили, че са хванати! Е, ще има един два мощни опита да се откачат, но това с плавно водене е напълно преодолимо. Ники, големите кленове, особено най-големите се вадят по лесно от средните! Стига, разбира се, да са се ковнали на здраво място..Това е.
По-нагоре извадих още един такъв - към кило и половина.. Страхотни риби.. Точно от тези, които така липсват в обичайният риболовпо другите реки. Явно е, че за Тунджа обичайното е поне кило, кило и половина!;-) Дръпнах още няколко по-малки.. по 300-400 г.. ,ма тях няма да ги броим.. те дойдоха след изчерпването на адреналина..`Що ли въобще ги лових?
Само ще заключа : Уникална река с трофейни риби…!
Хм...и едни бавни метрови сенки по дъното.. Кога ли ще им дойде редът?
Д-р Косьо
п.с.
Снимки няма този път.. ще трябва да ми вярвате.
.
А, за "шляпането" , Соте, с което гониш рибите.. `ми за това си харесвам " Грешната"- че не "шляпа"! Цопва си точно колкото трябва, за да им възбуди интереса на рибоците.
.
