След огромна пауза в моя скромен мухарлък, най-после успях да се добера до любимия ми от десетилетия водоем. Водоемът ме посрещна с много кал и тиня в района на ловното поле. Водата спада с часове. На ден около 20-30 см. Само преди две седмици, заливът беше залив, а сега е като кална пустиня. Единствено коритото на реката все още загатва, че там преди седмица-две е имало бурен живот на водните обитатели.
За две седмици направих няколко слизания до водата за по около 1-2 часа. Първият ден (28.07.2015 г.) премина под девиза: Разпъни шнура, натопи мухата и си припомни как не трябва да го правиш.
Някои неща, колкото и да си ги правил, не се ли практикуват редовно се позабравят и се губи формата. Целта ми за тези първи час-два беше да потопя колкото мога повече мухи, вързвани от няколко години назад и натрупани в кутийките в очакване на заветния момент. И както си ги тествах муха след муха, на една от стримеретките ми последва зверски удар. Нямах време дори да реагирам. Стримеретката (тип Уоли) беше вързана на #14 кука, а типетът ми беше 0.12 мм. Мощното животно си замина заедно с типета и стримера като гладно пиле налетяло на домат. Усещането обаче беше невероятно. Имаше и още няколко други дребосъка, но последния удар ме върна в играта.Два часа ми бяха напълно достатъчни да приключа излета за деня с оптимизъм, че старото куче още не е за изхвърляне
.Последваха още три излета в следващите няколко дни със същата продължителност. Многото мухи, които тествах, работеха с променлив успех. Имаше заловени разбойници, клендури, няколко бабушки. Щуките за сега ме пренебрегваха, но ще дойде и техния ред. По причина, че наблегнах главно на малките муху и стримери. Е, разбира се, то няма да съм Jagger, ако не изпусна и някое друго рибе. Нещо тези куки без контри не мога да им свикна още. На река е по-различно. Там дистанциите са по-къси. В условията на затворен водоем обаче, при по-големи дистанции, правя някои грешки, които трябва да отработя. Иначе кефът си е кеф. И както се казва в една песен (модифициран текст), "и ако до всяка изпусната риба застанат по още две закачени, тогава..., тогава ще настъпи такъв живот, че само си викам ДАНО!"
За да приключа с приказките и да премина към същината на темата - Каракудата, ще кажа само още две изречения за линията:
Мухарка #8/9 клас, шнур #8 клас, лидер - съставн от монофил на три секции: 0.45 мм/0.30 мм/0.20 мм. Типет - според мухата/стримера от 0.12 до 0.16 (монофил).
За каракудата: тегло 2.47 кг., дължина 0.55 см. Хваната е вчера след едно друго късане от подобен звяр и едно откачане на негов събрат. Същия такъм. Типет 0.14 мм. Мухата е показана във филмчето. Воденето на мухата - също във филмчето. Водоемът - ще го разпознаете във филмчето. Екшънът с моренето и ваденето - пак във филмчето. Другото късане и откачането не са показани във филма за този излет.
Последно да добавя само, че тинята е толкова коварна, че на места се затъва около 20 см, а само след две крачки затъваш до колене. Ако някой реши да се пробва, Умната.
Приятно гледане. Дай боже всекиму.
. Голям майтап беше. Добре, че камерата не беше включена. Цирк. Сега съм живнал малко, та гледам да наваксам. Доста съм се отпуснал в кастинга и трябва яко да поработя тези дни. То малко си личи и от клипа 
