Склеротичен пуризъм с кръвосмучещи елементи

[Мунчо]

Ку-ку, мили приятели другари, корифеи, капацитети, идоли, икони, мухарски богове и богоборци и ти, Миро - здравейте! абе кво стана напоследък - никой нищо не споделя, не пуска една снимка, колкото да покаже, че скубе в кресчендо. Единствено Миро като един Александър Матросов е закрил с тялото си зейналата амбразура на българското мухарство, ама за да я запуши квалитетно ттрябва да разполага с тялото на Годзила...
Та, значи, решихме днес с другия най-стар мухар от Габровска селищна система - Роската Пернишки(а не Русенски, въпреки че бившата му жена беше от Русе) да идем да заметнем комплексно на едни реки, дето са удобни за посещение в еднодневен излет и речено-сторено. Сега Роската е малко садист, ако помните отпреди и по някаква необяснима причина рече, че непременно трябвало да се тръгне в седем часа, понеже имало два часа и кусур път. Това със сигурност не съм ви го казвал, обаче преди години моя скъп другар рече, че предостатъчно сме разчитали на хорската милост и по случай четиридесетия си рожден ден изкара книжка, купи си кола и започнахме да се самозадоволяваме... Напоследък дори на няколко пъти изпреварва моторни превозни средства в движение, но това е една история, която ще ви разказвам друг път...
Та както и да е, значи малко се подразних от тези нездрави ранобудни мераци, обаче повече ме подразни работната събота, така че се съгласих след половин час спорове(при които като аргумент Роската изтъкна обстоятелството, че ако желая мога да дойда и по-късно), естествено цяла нощ не спах от вълнение и на сутринта с вид на препикано мушкато се настаних в каляската. Действително бавно и славно за няма два часа и кусур стигнахме, потънали в схоластични разговори, изсипахме се с нетърпение от каросерията, като грахови зърна от шушулка, и започнахме да гласим който каквото си носи...
Ми бръкнах в сака - нещо ми го няма... Бръкнах пак - ми папките ми с годишните приключвания бяха там, но по необяснима причина ми нямаше макарката и кутийката с квазиинсектите. Описах две циклоиди по посока на часовниковата стрелка около возилото, три на обратно - няма. За всеки случай огледах детайлно вътрешния интериор още веднъж, колкото да установя, че съм си забравил и въдицата. Мамимуимайкайба, както викаше старшината бай Виолин в школата, докато не викаше "Калмуци, яйце ли искате да ви беля, бе???"… Мамимуимайкайба…
….
За щастие, моя скъп моторизиран другар-самарянин незабавно ме извади от бездната на сквернословията и умопомрачението, посредством резервния си комплект(хората освен, че не страдат от деменция са и предвидливи) мухарски пособия. Самото му естество и гигантска харизма незабавно ме върнаха в лоното на доброто възпитание и с благоговение, пред което изваждането на Екскалибур от скалата от крал Артур мяза на пипане на пишка от осмокласник, се докоснах до този сакрален артефакт. Ще попипате какъв е той, мили приятели другари, корифеи, капацитети, идоли, икони, мухарски богове и богоборци и ти, Миро. При това с оправдано любопитство. Казвам ви веднага - ранно родбилдинг изпълнение от култовото тунинг студио „ИВП Фишинг Ънлимитед Сълюшънс”, на три части, четвърти клас, осем фута… В интерес на истината малко късичка ми се видя, но то с дълга всеки знае… И някак несправедливо беше точно тя да се окаже в колата, при положение, че разполагаме с още три шедьовъра на майстора. Но ние ги съхраняваме в гардеробите…
Роската ми даде няколко нимфи(всъщност почти всичките си такива, четен брой, тъй като милия е страстен поклонник на сухата муха), не бяха божествени, но каквото-такова. Алтернативата да прекарам излета в кротка дрямка на задната седалка, или да се превърна в хронист беше по-досадна.
За шнура няма да ви казвам нищо, защото на мен шнур не ми трябва…
Между другото, рекицата се оказа с доста височко след дъждовете ниво, студеничка и леко замътена, влачеща всевъзможни дребни клонки и листенца. Досадно, като изключим обстоятелството, че в такива моменти рибките сякаш не са твърде активни… Изпитах леко притеснение, което обаче почти незабавно бе изпратено на заден план от една пъргава рибка, която ме зарадва прекомерно, а за награда аз я опощих внимателно от напъплилите я седем пиявици. Между другото тя, както и последвалите я рибки, бяха в добро здраве, без следи от наранявания – оставам с впечатление, че на тази река тези твари ползват рибите не за храна, а като някакъв обществен транспорт…
Хванах още три рибки, след което поучих настойчиво обаждане от Роската да сменим реката, тъй като условията не предразполагали към риболов на суха муха – нещо с което бях склонен да се съглася. Натоварихме се на каляската и със скоростта на охлюв-маратонец се поктерихме на другия баир. Там реката се оказа още по-висока и мътна, но за сметка на това и по-труднодостъпна… Ми, к’от-такоа… С първото хвърляне оставих последните две по-тежкки мухи на отсрешния клон, барабар с единственото парче флуоресцентен лидер(нямата представа как се зарадвах, след като го открих смачкан на топка на дъното на единия джооб на елека и какво внимателно разплитане посветих на това усукано парче полимер втора употреба)… Мамимуимайкайба…
Ми, к’от-такоа… Чунким Айзък Уолтън само с флуоресцентни индикатори е ловил, ще кажете вие и ще бъдете напълно прави. И на него не му е било лесно, клетия, както и на мен… Няма да ви казвам какво взиране беше, очите ми станаха като на охлюв, хванах измъчен една рибка, но си беше случайна работа, признавам честно… Повъртях се като мушичав и накрая усуках около кордата една тънка зелена сламка. Не беше особено есетично, даже никак, но се оказа що-годе функционално. Та улових още няколко пъстръвки и половин шепа пиявици, облъсках подобаващо пръстите на краката в мътилката, набодох се на тръни и бодили, пътьом отделих време и на алпинизма, отделно каталясах от протягане в борба за някой сантиметър дължина горница и мерака ми поизтля. Точно в този момент звънна колегата – щастлив. В позибистрените участъци край брега бил хванал няколко рибки на суха муха…
Тръгнахме навреме, за да изпреварим задаващия се дъжд, опитахме местната боза с подсладители, която съдържаше такова разхищаващо щедро многообразие „Е”-та, че вероятно след два литра човек се сдобива с нетленно тяло завинаги. Кой да ти очаква, че древната тибетската тайна на самомумификацията е разкрита точно в с. Галата... Не отдавам значение на тези неща, но за всеки случай си взех и един „Бъдавайзър” от кварталната бакалия. Роската, както подобава на един образцов шофьор, се задоволи с „Дерби Портокал” и нездрав кроасан изглеждащ така, сякаш магазинерката цяла сутрин е стояла върху него… Навръщане изпреварихме три коли в движение, един мотокултиватор, теглещ ремарке и майка с детска количка.
Та това е, мили приятели другари, корифеи, капацитети, идоли, икони, мухарски богове и богоборци и ти, Миро. Моля ви се – пишете и вие! Всички знаем, че чукчата е писател, а не читател…

[Д-р Флекс]

Милими богоравни приятелю, не само велеречив като Омира си ти, но си и един регионален Хелмут Нютън дейба! Дори клет недовидец като мен разпозна обектите, които сте посетили, по точките на рибите, а снимката на пръскача направо кърти!

[Драго]

царот на дългийо разказ. Да се чуди чуьек къде ги набарахте тез пиявици . Иначе съм забравял: елек, макара, мухи, но въдица никога.

П.п. 666 е най-важния елемент

[чичо Док]

Джизъз форевЪр

[jagger1]

Видехте ли бре? Който се труди и списува у форума редовно и Господ, ако и да е регионален Началник-Бог споменува специално името му. А вий попадате в графата корифеи, капацитети, идоли, икони, мухарски богове и богоборци . Хак да ви е

Ице, няма страшно. Нямам тяло на Годзила, ама муи колкото щеш. Моите били все грозни, калпави, двойно по-големи по квадратура, несиметрични. Айде, аз не показвам риби, щото нали мухите ми са калпави и не ловят. Добре де, ама техните, като са убавици и все Оригинали, що си траят? А? Що си траят? Нема ни да гъкнат, ни да мъцнат. Ще ги зарина с муици

Ице, благодаря ти за споделеното. Неповторим си. А реката е с идеален цвят.

[stancom]

....За всеки случай огледах детайлно вътрешния интериор още веднъж, колкото да установя, че съм си забравил и въдицата. Мамимуимайкайба.…

Ха, да видиш на мен какво ми е





ПП Като така и така не ползваш мухарката по предназначение що изобщо се мъчиш, ами не си вземеш уипа, хем няма да се пресягаш, хем ще стигаш на всякъде

[jazzmena]

Страхотен както винаги!

..... ако е на тази същата река... то там май всяка пролет рибките са си с пиявици по тях. По-късно през сезона се нормализира работата, но това като че ли не пречи на популацията.