Щастлив съм да Ви уведомя, че днес не се успах, тъй като започнах риболова около единадесет часа - съвсем нормално време за стартирането на всеки пълноценен и хармоничен излет. Мястото на обекта бе избрано в последния момент, при това принудително, тъй като дарбата да шофирам ми е чужда, и се наложи да се оправя с който ми е под ръка, а в случая милите ми създатели, които отидоха да нагледат лятната ни къща на село и пътьом ме стовариха на близкия гьол, където преминаваше немалка част от лятната ми ваканция, когато и аз бях млад... Спомням си, как като хлапе баба ми, Бог да я прости, ме пускаше с триста зора и шестстотин заръки. Започваше се с най-страшната вероятност - да се удавя от ентусиазъм, която тогава ми се виждаше съвсем нереалистична, защото всеки е безсмъртен на млади години, до по приемливи и отработени в практиката варианти, като например отъркалване в тинята, след които ми се спираше достъпа до този сакрален водоем за поне месец. Общо взето тогава педофилите не бяха популярни, за да изпитва клетата ми баба и такива притеснения... то като се замисля и педерстията не беше модерна...
От младините ми бяха останали единствено част от обитателите на язовира, а именно минималистичните каракуди, които както се оказа впоследствие, не са порастнали особено за близо 25 години, откогато си ги спомням... Отдадох го на това, че Твореца явно не е искал да ме разочарова след толкова време. Иначе дупката с площ не повече от десет декара, при това с клизма, беше страховито обрасла с всякаква нисша и висша водна растителност - всичката еднакво гадна, затинена, а на дъното се беше образувала някаква противна зеленикава слуз. Реших да правя по-рехави топки, за да не се набиват в сополивото дъно, а да падат фините и леки частички върху него, където рибите да ги намират по-лесно. Като стана дума за ярми, любимия ми магазин не работеше днес, а попарените ми петъчни въжделения бяха насочени към риболов на бабушка. Неосъществени, те ме оставиха с такава захранка, според мен неподходяща за мероприятието, което наложи да закупя "МУндиал' за каракуда от най-скъпарската бакалия, на цената на ВДЕ-то от евтиния магазин. Това ми напомня да се оплача, че и белия червей беше нехуманно скъп. За торния не мога да кажа нищо, понеже просто не присъстваше в кутийката...
Както и да е, с вълнение, понеже не всеки ден човек се докосва до детството си, омесих ярмата, разпънах сергията(и чудесото
), доовлажних и влязох в ролята на "Дискобол". Докато мятах топките, с тъга си помислих, че кръговото ми вероятно отклонение леко накуцва, но при всяко положение и без усилие събрах храната на четири - пет квадратни метра. След това опнах уипа и пристъпих към любимото си напоследък занимание, а именно щъкне на червеи с прашка. В случая допълнителен елемент на снобизъм внесе обстоятелстото, че са скъпи. Така бях погълнат от канонадата, че пропуснах първото кълване. Докато го изстрадам обаче, последва второ и хванах една каракуда(силно казано), която не просто ме заведе в детството ми, а просто ме хвърли там. Беше сякаш изкочила от спомените ми - десетсантиметрова, с красив златист цвят и мазна, което попречи на увековечаването й на кадро, понеже се въздържах да си гледжосам телефона. Тя беше последвана в бърза последователност от още редица нейни сестри и братя, като категорично надминах преживялия повече от две десетилетия рекорд от двадесет и седем броя. Тайно се надявах да хвана някой и друг дебел кефал(не, че някога ми се беше случвало), каквито едно време обитаваха язовира, привлечени от белия червей, но останах само с голи надежди. Де да знае човек, възможно е просто да са отишли на едно по-добро място, тъй като не ги забелязах да плуват с достойнство в средата на гьола, както някога... Накрая полових специално часовници, само с топ-сета на въдицата. Той е много фин и се оказа голям кеф да скубеш сравнително дебели слънчевки, при това често(не, че недоносените(или по-точно в нашия случай - преносените) каракудки кълвяха рядко), защото се бореха мъжествено, включително и онези, които са били женски. И тях ги върнах обратно без угризения - и без товя гьола се е спардалисал съвсем, та поне да има нещо да влачи плувката. И в тази връзка в най-скоро време ще представя на вниманието ви тематичен и естетски целодневен излет за часовници - нещо без съмнение невиждано от форумната общественост.При всяко положение полових добре( да не говорим, че се отървах от правенето на нектара от праскови, на който се явявам просто консуматор), а и времето се оказа доста милостиво - облачно и не твърде горещо, та нищо повече не може да се желае от цялостния перформънс и комфорт.
Прилагам и две снимки - както гласи японската поговорка красотата се крие в умереността.
п.с. Пичове, какви програми правеха хората преди 12 години, нямате представа! Ей на 'Пейнт Шоп Про"-то, версия 1999 година, дето си ресайзвам на нея снимките, бачка без проблем на "Уиндоус 7"! Дето се казваше в оня виц - к`ви програми имаше едно време, к`ви програмисти - факири... а к`ви педерсти...
