През изминалата седмица отново по традиция (станала 10 годишна) се събрахме бивши колеги и семейни приятели на къмпинг Арапя.
Времето бе приятно , слънцето напичаше доволно и околните риболовни дестинации не ни даваха мира за среща с техните обитатели. Задължително в проверките беше включена река Караагач, в която трябваше да бъдат проверени любимите ми за улов атрактивни морски кефали . Наличието им тази година бе в различни големини и бляскането под водата на пасажи със завидни размери бе често и зрелищно явление . Улова на такива риби е свързано с доста майсторлък и немалка доза късмет свързана с фактори като - наличието на солиден и дълъг кеп, помощ от приятел в сюблимният момент и правилна асистенция от негова страна. С всички тези условия успях да се справя отлично и помогнах на колегата ми в резултатният улов на морски кефал с тегло 1,5 кг. За съжаление снимки от мястото на улова му нямам, а с последващите, които му направиха все още не разполагам!
Масовите рибки ,които се ловяха бяха от порядъка на 150 до 300 гр. като кълвяха основно от 10 до 13 часа.- след това жегата ги натискаше и апетита им се изпаряваше.
Малко снимки от района в който риболовствахме-
При първият ни излет наловихме около двадесетина рибки , но при следващите бройката им прогресивно намаля и на третото ни ходене се разписахме само с по една, затова пък вълните в морето намаляха и дойде ред на търсенето на сафрида и другите черноморски обитатели.
Ставането ни всяка сутрин в 5,00 така и не ни натежа заради срещите с красивите пейзажи съсдадени от изгрявящото слънце
Ловихме основно на чепарета
и рибките които успявахме да наловим при всяко излизане не надвишаваше повече от петнадесетина броя, но все пак имаше разнообразие от различни видове.
При два от излетите ни уловихме и няколко "циганки "- така нареченият дребен паламуд, а на няколко пъти имах "късмета "да накича чепарето с макар и дребни - дракони,
Запознах се и с колега каякар, който смело бе навлязъл доста в открито море в търсене на рибните пасажи
при едно от следобедните си влизания получихме стабилна доза адреналин от двуметровите вълни, които ни плискаха непрестанно и накрая малко преди да излезем стомаха ми не издържа на предизвикателството от непрестанното клатене.
В следващите дни вълните понамаляха и ситуацията за мое щастие не се повтори!
В заключение може да се каже, че си изкарахме добре ,заредихме се с емоции, хванахме си рибки и си починахме повече от доволно!
Пожелахме си времето до следващите ни срещи през септемери да мине по-неусетно и отново да се завърнем по тези места
Поздрави!