Не мий харно така като знам, че раншкото ми ставане се овенчава с един час кандилкане по магистралите и то за кво!? не да ида да стържа лед през девет махали в десетата и да ям с пълни шепи сняг от недизеловите валежи на Севера, ами да ходя да масажирам гериатрични дирници и мухлясали джулани изпод гъбясали чорапЕ... Пу да търтя аз таз крива нива - ква я мислейми ний ква стана тя...
Та затова не съм ви и писал отдавна - много учене, много бумажтини ... с две думи Бил Гейтс е пе**раст... а Буш го е раждал чичо му...
Февруари за 28-те си дни се оказа много анален месец... Проточи се като локум в смок! За целия месец има няма да съм излязъл 5-7 пъти за риби и при това ялови... Куца история! В редките моменти, когато не съм на училище, не съм на магистралата, не съм на работа, не попълвам безбройни документи и не спя по час-два на денонощие, успях да се добера близо до живоструйната вода и да позаредя батериите...
Не се подлъгвайте от слънчевия изглед, голям мразовит, вкаменяващ студ бълва от всяко ъгълче и изпод всеки тягостен моменент Зима - всичкото слънце и блясък е измамна фасада. Хубавото в случая е, че не съм единствения луд ентусиаст.
Болшинството от рибарите в лодките имаха характерните модни линии за сезона, изразяващи се в така наречените "моржови бивни" вкоренени дълбоко в ноздрите им и обгръщащи двустранно сцепените им от студ усти. След няколко безуспешни опита да заметна линията си в анафора, без да уцеля струпаните айсберги или пък да се подглъзна и да си скърша врата като солета на замръзналите скали стигнах до преломния в кариерата си извод, че ако си сбера такъмите, проведа операция "КРЪГОМ", припаля белия кон и си ида в полуотопления магазин може да удължа страдалческия си живот с година-две и да забавя проявата на неизбежните ревматизъм и артрит.
Това добре ама пуста краста... Реших да се отбия отново пътьом до бента, и да видя как върви играта там. Моля Ви да отделите няколко секунди и да откриете 7те разлики между следните две картинки:
и
Признавам и на мен ми беше доста трудно!
Интересното също беше, че започнах да усещам леко затопляне и нежни тръпки на съмнение, дали всъщност всички на леда не бяхме на една друга, малко по-голяма лодка, но още не го осъзнавахме
Иска се доста плиткоумие да се стои спокойно на лед, 15метра от хора в лодка и общо 40метра от водопад, в капризна река, която е непредвидима като цикъла на баба ми...
Спокойствието е една от майките на риболова...
Кога ще дойде най-сетне пролетта.
