Баси...

[Мунчо]

Кво направи тази Европа - усмърти нашите музи... Гледам всички са налегнати от поетична импотентност...

[babydoctor]

Кво направи тази Европа - усмърти нашите музи...

Тц...пренастройваме ги в хармония с одата на радостта

[Мунчо]

Посвещавам следующото изпълнение на приемането ни в Европейския съюз:

Ъ-кхъм.

Ра-а-а-а-адо-о-о-о-ост, ти-и-и-и дете-е-е-е от рая-а-а-а-а,

ти небесе-е-е-е-е-ен ве-е-е-е-есел пла-а-а-а-а-м,

ний притъпваме-е-е-е-е в омая-а-а-а-а-а-а,

о-о-о-о богиньо-о-о-о-о, в твоя-а-а-а-а-а хра-а-а-а-ам!

Твоя-а-а-а-ат весе-е-е-е-е-ел ча-а-а-ар спо-о-о-оява-а-а-а-а

ту-у-у-у-УЙ що-о-о-о-о све-е-е-е-етски-и-и-и нра-а-а-ав дели-и-и-и,

братя-я-я-я всички-и-и-и-и люде-е-е-е-е ства-а-а-а-ат

що-о-о-о-ом с криле-е-е-е-е пове-е-е-е-еш ти-и-и-и-и!

[babydoctor]

Я как живна

[pantasy]

Посвещавам следующото изпълнение на приемането ни в Европейския съюз:

Ъ-кхъм.

Ра-а-а-а-адо-о-о-о-ост, ти-и-и-и дете-е-е-е от рая-а-а-а-а,

ти небесе-е-е-е-е-ен ве-е-е-е-есел пла-а-а-а-а-м,

ний притъпваме-е-е-е-е в омая-а-а-а-а-а-а,

о-о-о-о богиньо-о-о-о-о, в твоя-а-а-а-а-а хра-а-а-а-ам!

Твоя-а-а-а-ат весе-е-е-е-е-ел ча-а-а-ар спо-о-о-оява-а-а-а-а

ту-у-у-у-УЙ що-о-о-о-о све-е-е-е-етски-и-и-и нра-а-а-ав дели-и-и-и,

братя-я-я-я всички-и-и-и-и люде-е-е-е-е ства-а-а-а-ат

що-о-о-о-ом с криле-е-е-е-е пове-е-е-е-еш ти-и-и-и-и!

ЛУУУУ-У-У-У-У-У-Д

Я по-добре иди до ряката да помяташ малце

[docenta]

СТРОПА ЗА ГРОПА НА ЕВРОПА

Европа тропа в гардеропа,
а шопа копа и не копа,
ма копа на Европа гропа!!!

[райчо китов]

ДЕНЯТ премина в еуфорията от Новата Година,
неусетно подчинихме,глави горди няколко века,
паднаха пред волята на няколко човека.
Усети се изведнъж прилив на бунт. Безмълвен.
Четеше се в погледа.
Страх и безсилие.
Нещо като гняв, нещо като отчаяние.
Силно вълнение, обърканост.
Щеше да се случи неизбежното, всеки трепет го подсказваше,
всяка съпротива беше излишна.
Влизаме в Европата.
Бореше се, бореше се яростно,
диво, не се предаваше,
а нещо в него искаше да се предаде,
възбуждаше се при мисълта да се предаде,
унасяше се, ставаше му приятно,
отпущаше се на течението.
Оставяше на силите да го водят към края.
Лекота го изпълваше.
Tопло му ставаше, трепетно.
Ужасяващото предчувствие го нямаше.
Европата.
Примирението действаше като упойка.
Близкият край беше безразличен.
Но се опомняше, миг преди да скъса с всичко.
Безнадеждно беше, знаеше,народа.
Нямаше да може да се бори още дълго, знаеше.
Безсмислено беше,
но продължаваше,
продължаваше точно защото беше безсмислено.
Не се замисляше защо удължава страданието,
защо се бои от неизбежното?
Защо не може да го приеме след като е естествено?
Защо е тази ярост в битка обречена да бъде изгубена?
Скоро нямаше да има спомени.
Хиляда и нещо години история,
веч е история.
Не трябваше да бегаме от Анагория.
Сега премина през тунел.
Тунелът къс, а след туй светлина…
Скъса се връзката с живота,
две огромни ръце го хванаха и вдигнаха високо,
там където силният е слаб,
а слабият е вещ,посуда..

[joro_olyмпус]

Кво направи тази Европа - усмърти нашите музи... Гледам всички са налегнати от поетична импотентност...

Но пък сме наблегнали на свинско, винско и рибешко. За Райо остана алегория и метафора.

[virbela1]

Откакто сме в Съюза
замре и наща муза.
Изсъхна ни перото
лапнахме май дървото.