На 13 август с г-жата имахме годишнина и решихме да прекараме няколко дни на язовир Въча, където Дани беше открила едно много приятно хотелче - Вила Казанова. То се намира на 1-2 км след стената на язовира, по посока Михалково.
Пристигнахме в ранния следобяд и пред нас се ширна тази гледка:
Това се виждаше от прозореца на стая "Океан", в която се бяхме настанили:
След кратка почивка решихме да се разходим до Девин. Пътьом дежурната снимка:
След това обаче стана страшно. Строежът на яз. "Цанков камък" върви с пълна пара.
Тук едно време имаше река, пълна с пъстърви.
От реката не е останало много...
По нататък в посока Девин е мястото, където ще се издигне най-високата язовирна стена в Европа - 208 м. Така поне ми каза управителят на хотелчето. А над стената долината е заприличала на лунен пейзаж. Дърветата по двата склона са окастрени до корен, даже на места изгарят и коренищата. Не снимах, защото ми стана много гадно. Местните пък са доволни - има работа за доста народ още години наред, а и от новата ПАВЕЦ се очакват бая приходи за община Девин.
Но стига с тези черни краски! На следващата сутрин рипнах още по тъмно и тръгнах за риба. Лодка така и не успях да си намеря и за пореден път се убедих, че на Въча без лодка си загубен, ако искаш да хванеш нещо по-различно от уклей и ситен костур. Смъкнах се на едно-две места близо до стената и помятах на блесни и воблери, но нямах пипане. Не ми се биеше път към Михалково, така че слязох на яз. Кричим.
Още съвсем в началото, директно под стената на Въча, има асфалтов път, който стига до водата.
Това е стената на яз. Въча:
Мятках тук:
и тук:
На едно костурчесто воблерче на Салмо ми подгони един доста едричък кефал, но не пожела да го лапне. Това беше единствената риба, която видях. Нивото на водата не играеше много, така че таях някаква надежда за улов, но уви. Едни чичковци, които срещнах, бяха хванали заранта много рано на бял няколко пъстърви-американки, явно избягали от рибарниците, които са по-надолу в язовира.
Собственикът явно ще да е някой голям баровец, щом са му разрешили да опъне яки въжета от бряг до бряг (на снимката не се виждат). Дори да имаш лодка, не можеш да минеш покрай садките.
Малко чукари над водата:
Картинката пред стената на "Въча" е плачевна:
В четвъртък тръгнахме за Банско. Минахме през Девин, Доспат и Гоце Делчев. По пътя, между Девин и Доспат, има едно малко гьолче, образувано от разлива на една рекичка. Винаги съм смятал, че там има някаква риба, но все съм бързал и никога не бях спирал. Чак сега имах тази възможност:
И наистина - в плиткажа вреше от ситни рибки, а отсреща в папура подскочи и нещо по-едро. Домързя ме да обувам ботушите и да мятам, а и г-жата чакаше в колата. Така че продължихме към Доспат и после към Гоце Делчев, където ме чакаше един приятел. Заведе ме на река Места, няколко км над града, посока Банско. Има бент, но го бяха отворили и от големия вир над него не беше останало много. Повървяхме малко срещу течението и помятахме тук:
Никс мамата!
Петъкът си го бях заплюл за отскок до Потами, в Гърция. Който е ходил, знае, че там има яки шарани и кленове. С приятелче от Банско тръгнахме по тъмно и пристигнахме рано, някъде към 7:30. Нивото беше спаднало с най-малко 10 метра в сравнение с юни, когато бях там за последен път.
Водата стигаше до дърветата на отсрещния бряг...
А тук си личи по колоните на моста:
Туй костурче на блесна и една каракудка на царевица на плувка бяха единствените ми риби за едноседмичната ми разходка.
Но не се оплаквам. Видях райски кътчета от България, прекарах една цяла седмица с булката, починахме си, видяхме се с приятели, хапнахме и пийнахме. За финал - залез над яз. "Въча":
Извинявам се за качеството на снимките, правени са с телефон.
!
