Вода няма, почти... Камъни обаче има. И кал. И народ - всеки скубе със страшна (или станна) сила, според възможностите и инструментариума. Общо взето, скоро няма да има нито риба, нито вода...
Както сочи прологът, днес постихме този прехвален и лелеян от риболовците в радиус 150 км водоем. "Сопот" е разположен в красива местност, практически в полите на Балкана. Оказа се, както винаги, че кълването е било довчера, а днес ще караме на огризки... Още с пристигнането ни направи впечатление жалкото колчество вода, останало в язовира - почти една плюнка, включитено водоизместването на натопените вътре лодки... И митингът от риболовци, разположени буквално през пет метра един от друг. Всеки лови според това, което му прошепне висшия разум, или демоните в главата му. НАй-тъсени са местата в близост до кулата, която сиротно стърчи на сухо между камъните като... бе сещате се като какво... Камънака по стената е такъв, че практически прави невъзможно използването на примамки, които работят около дъното, или в директна близост до него, като джигове и ратлини, стига разбира се да нямате фабрика за такива. Отделно язовирът е дотолкова душмански източен, че на стената е останала дълбочина не повече от 3-3,5 м. Из водата се мандахерцат гондоли, от които тягостно подръпват по някое рибе с елементи на пресекване. Общо взето кълват костурчета по около 15 см, като по-едрите са по-скоро желание за самоизтъкване, отколкото действителност. Примамката почти няма значение - аз лично смених около двадест вида блесни и воблери с еднакъв успех, докато спряха претакането на гьола.
В един момент обслужващия персонал на язовира, в численост десетина души, се покатери на кулата, в продължение на два часа въртя една ръчка, след което източването спря. Това предизвика кански вопли от посетителите, сравними с тези, при напускането на Египет от Мойсей. Един чичка, седящ до мен изстена досущ като Иисус на кръста:"Свърши се!" и действително почти веднага, след като водата спря да изтича от язовира и да шуми в кулата, костурът спря да кълве. От този момент нататък най-ефективни се оказха матови блесни с медна окраска, като държа да заявя, че не сторих някакво кой-знае какво чудо с тях... Общо взето уловените от мен костурчета бяха с масов размер около 15 см, като може би десетина достигаха 20 см, без нито един по-едър.Общата бройка достигна 37 анемични екземпляра за близо осем часа риболов. Няма зависимост между размер и използвана примамка. Освен това хванах четири сулчици по педя, пускането на които предизвика истински водопад от емоции...
Риболовът беше доста труден, едно заради неудобния терен/релеф, а друго, че поради високата пренаселеност, се наложи да ловя практически на брегова ивица не повече от 5 метра. Поради изключително ниско падналото ниво, са се появили много закачки, не само от естествен произход, но и от екзогенен такъв - омотани между камъните корди за дъно и прочие, като практически всяко водене на примамката до дъното е свързно с досадни тегления на практически цялата гама монофили, предлагани от магазинната мрежа... Забравих да спомена мидите, които са облепили камънака, твърде успешно протриват дори и брейдовете, а тези, имали нещастието да останат на сухо придават на атмосферата специфичният аромат на нещо, отишло в един по-добър свят. Както казах, че най-търсените места бяха около кулата, където се ловяха незабележимо по-едри екземпляри. Аз имах щатието да улуча за съседи двама изключително приятни и компетентни колги от Троян, с които бе удоволствие да си правим компания по време на риболова. Същите ловяха с мач и директен телескоп и заловиха доста едър уклей и бабушка. Споделиха, че язовирът е изключително приятнадестинация за зимен риболов - нещо което сигурно ще е интерсно на практикуващите го, стига до зимата да остане вода...
Прилагам и малко снимки, повече ням нужда - то и няма какво да се види. Епилог също няма, защото няма и какво да се каже...
