Хептян му изпи чавка мозъка, таз рибарска краста начесване няма, тюх-тюх-тц-тц-тц..." И аз така в пристъп на деРИБИум НЕДременс вчера напът за работа взех, че се вслушах в гласеца на дяволчето Фют, имперсонализиран от другарчето Джейми от Рийдсбърг и наместо да завия надясно за магазина взех, че надиплих циганския катун в задника на добрия стар боен кон Белия Додж и отпраших към Бригсвил. Отбихме се за стръв при един добър познайник, който обича да придружава продадената стока с полезни съвети, в качеството си на дългогодишен риболовен водач и ентусиаст таксидермист (препаратор)
в тоя ред на мисли сега се сещам как стилно е обзавел бараката си от гофрирана ламарина с 6-7 проточни емайлирани вани с разнообразни сортирани и мешани рибета с най-разнообразни размери. Стените от своя страна са окичени с трофеи на цели грамотни Щуки, Бели Риби, Басс, 2-3 килограмови Михалци, Гиздави синджири с едри Костури и тлъсти Слънчаци, не се е ограничил с това, защото е също и трапер и ловец, та има многобройни кожи и трофеи от Еноти, Опосуми, Чакали, Лисици - разбира се - Елени, Пуйки и Катерици (да бе тука на това отгоре ги ядат на яхния, освен тях и гърмящите змии и костенурките плющят в тиганя, пък на мен ми се гнусят като им обяснявам, че обичам да ям Шаран и хайвера му както и жаби и охлюви 
иди че ги разбери...) Това добре, ама баткото имаше наистина полезна информация - извади една топографска карта на езерото - както си му е реда с периферните маркировки на дълбочините, структурните отличия, местата с папурища и потопени дървета и като взе сладкодумно да обяснява в инчове и паундове каквитиму парцали са зашаматили предишните няколко дни и уверено да ни обяснява колко добре ние ще се представим така както ни преценява на първо четене, че направо ми повдигна самочувствието и взех по пода да не стъпвам... хубаво, че Джейми ме освести и се сбогува набързо щото се сети че му се присрало (опа имах предвид, че усети напрежение в участъка на волевия си сфинктер и по еферентен път контролните центрове в главния му мозък го посъветваха да се освободи от чревното си съдържимо по възможно най-скорострелен и безопасен начин
) Да бе - явно тая вечер имам повече време да разтягам за преди контролното утре (гадна кинезилогия ма ще я освестим 
)Добре
По същество В събота на ез. Мейсън се проведе подгрявката на ежегодния риболовен турнир, организиран от местния Lion's Club - о, да и тука имат подразделения, съответно и вчера (неделя) на езерото беше паркинг. Поради факта, че имаше на места половин метрови преспи сняг, аз проявих благоразумието да паркирам на леда в утъпкания участък под кея, Джейми и приятеля му Том, от своя страна предпочетоха да не рискуват с 4тонния си камион да се спускат по леда след като имахме това затопляне от около седмица след нова година, така че на помощ се явиха любимите шейни:
Натоварихме всичко, ама само за да разбера, че ми е нужна по дълбока шейна, или по малко боклуци
ама както и да е, докопах се до "рибарското селище" на леда и кого да видим - Скот, паркирал - разпънал шатра и подскача като шаман с диария около нея и псува всичко що диша, защото някакво зверилище му прехапало влакното и си отнесло последната мормишка в цвят електриково зелен (Вмятам Шамана да не се засяга и да не приема лично, щото всяко приличие с действителни лица, техните прякори или алтер его-изми са пълен съвпадък и никакво мое намерение ~ поне така искам да изглежда )
Какво означава обикновено, като дупнете първите дупки, пуснете стръвта и забодете първото рибе веднага
Ми да и аз така си помислих:"Ще им отпора шошоните
" И взех да изчислявам пак как да ги подреждам по леда по видове на отделна купчинка Слънчаците на отделна Костуранките, та да си организирам добре работното място и като види мама да не каже: "Пак си си оставил чорапите на кухненската маса, гиди дърти мързелан, и после да отлети на юг с прелетните скакалци "... Мислех си аз такива блажни хубавини, ама не би, в последствие забодох още няколко Костурчета ама от модела "Стрижок`05", някоя и друга Слънчогледова семка и се почна една безплодна експериментация не бе на очи от Костур, от Слънчак, че не прегазих законите ли и не спуснах в дупката спъцърканите мощи на един рибок прегазен безславно на ледената магистрала от поредния камион профучал на броени метри от дупката в която къцам... Безславно провесиха нос Том и Джейми, те също надърпаха нечетен брой бодливци и взеха да въртят шии към брега. Видя му се края, също се видя, че моята изобретателност, не помогна - изрових от кофата с рибетата попадналите по грешка дребосъци:
Оказа се че Костуря Бодливки не рачи да руча, нито пък местните "Каленици":
Общоприетия мит е, че тея рибета са толкова фантастично вкусни и примамливи, че дори мирните риби не могат да се примирят с тоя факт и вземат, че ги изяждат
.Ми явно не е бил деня правилен или пък не съм слязъл от леглото с правилния крак, щото ни мирни ни натовски риби не налетяха на моите дарения... С две думи - сбрахме багажа, теглихме по една лековита храчка през рамо на север и след няколко връщания за разпилян багаж от моята вярна шейничка (дето вървите ще й отпоря) решихме да потеглим към Рийдсбърг. Да посетим курортното водоемче на къмпинг Лайтхаус Рок.
Пътьом реших да се проявя като кавалер и да помогна на две моми в беда, бяха отбили рязко в дясно пуснали аварийните, разгърдили якетата да покажат червените спасителски бански и се тюхкат и маят що да сторят та да запалят бараката... Предложих им да се обадя на пътна помощ, пък те през това време отново да пробват и тя взе, че запали
единствения коментар на Джейми беше: "Поне в пазвата им надникна ли?" луда работа Да ви кажа честно въобще не съжалявам, че отидохме на това гьолче в Рийдсбърг. Оставихме дарението си от 2.50 на глава в един плик пред офиса на къмпинга и надупкахме по няколко дупки и дори не успях да наредя първите капани когато някой се изкряка: "ФЛАГ
" Чак да ти се слепне косата по тила и да се впие в плетената шапчица... И се почна 
Записах 2 бързи Басса над половинка на капаните. И дръпнах един маломерен на плувка:
Това капаните с флагчета са голяма работа - не само защото ако си късметлия рибата се улавя почти сама, ами защото може да се ползват за индикатори - в плитки водоеми кой участък държи ятото, в дълбоки водоеми коя дълбочина
Като се "изчерпи" една дупка просто местиш капана в нова и през останалото време си кльоцаш с ей такава линия:
Незнайно защо - доста необичайно за бистрата подледна вода, рибите в тоя гьол придиряха само по-тлъстата мръвка - именно 2-3 восъчни ларви на примамката със спукан корем и изцедено съдържание та да правят ароматен привлекателен облак.
Джейми ползваше сонар на Vexilar хубава глезотия е тая - показва както дълбочината на водния стълб както и преместванията на примамката и рибите в реално време като черти с различна интензивност на градуираната кръгла скала - обикновено активните риби се оцветяват в оранжево-червено.
Аз не можах да се сафирясам как се ползва тая джаджа и предприех следната тактика - след като разбрах с оловната щипка каква е дълбочината - фиксирах плувчицата (чисто символична) на 10тина см от дъното и започнах поетапно издигане с припомпване и паузи на всеки 2-3см и после поетапно спускане с подобни незадължително равномерни интервали... При повдигането плувката трепва при удар макар и висяща свободно из въздуха на влакното а при спускането ако рибата поеме стръвта при поредното спускане корема не се изправя и последва засичане... резултата е приятен:
Ама Джейми наистина си показа майсторлъка с това огромно Крапи:
Голямо добиче е за вида си над 600г и около 35см
Не казвам, че не се представих добре и аз де
Почти 5кг прясна рибица... Ми ко да прайм месари, пък и къфмитиму хирурзин съм станал като ги филирах излезе кило и половина чисто месо.
А за любопитните относно мойта каубойска история по нова година ми вижте ми подаръка ...
Ми засега толкоз, Драги ми Смехурко, следващия път ще продължим...
