Кутийка

[wertus]

Нина, хубави цитати си ни дала, ама ще ти цитирам жена ми какво ми рече като прочете постовете ти - Добре че не си от една и съща кутийка с Оскар Уайлд, щото тогава нямаше да припкат край нас дъщерите ни...
П.П. Виж ми подписа, разгледай и имаш една по желание подарък от нас, когато я поискаш !

[nina]

Колко хубави неща правите!!!

[wertus]

Ти виждаш нещата и питаш "защо?". Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "защо не?""
Джордж Бърнард Шоу

[Bistraki]

Миналия път като бях тука, нямах сили да чета много. Сега на втората страничка ми се стегна гърлото. Къде от тъга, къде от красота...

[nina]

Балада за Редингската тъмница

.....
Но чуйте всеки е убивал
любимата жена -
един с отровно нежен поглед
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият с кама.

Убиват, докато са млади,
убиват в старостта, едни със златото погубват,
а други с похотта,
добрите само с нож си служат,
че бърза е смъртта.

Обичал дълго или кратко,
взел много или дал,
убил и лекичко въздъхнал
или сълзи пролял -
убива всеки туй що люби,
не всеки е за жал.

Не всеки тръгва към бесило
с качулка на глава
и с клуп на шията трепери,
пристъпвайки едва,
за да увисне в тъмни бездни
минута след това
....

Лежи в тъмницата край Рединг
един злочест човек,
със зъби ръфа го саванът,
макар и твърде лек,
лежи под огнена завивка,
без име, без ковчег.

И ще лежи, додето Господ
го призове оттам,
излишни са случайни сълзи,
въздишките от срам -
убил е своята любима,
затуй умрял е сам.

Но чуйте всеки е убивал
любимата жена -
един с отровно нежен поглед
друг - с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият с кама.

Оскър Уайлд

[nina]

Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!

П.Яворов

[nina]

....На самия тезгях между отделните преградки за хартиени салфетки, процепите за монета на джук-бокса, солта, черния пипер и кечъпа бяха наредени пасти под големи похлупаци от пластмаса. Където имаше място, стените бяха богато облепени с календари и афиши с най-невероятни, бляскави момичета с напомпани гърди и тесни ханшове — блондинки, брюнетки и червенокоси, винаги така развити в бюста, че ако съди по основния интерес у художника и зрителя, някой посетител от друг животински вид би могъл да заключи, че детеродното огнище у хората се намира в млечните жлези.


Джон Стайнбек
"Безпътният автобус"

[Lemuria]

Най-висшият пример за деен човек, който обединява изключителна целенасоченост на действието с неговата изключителна значимост, е стратегът. Целият живот е война, следователно битката е синтез на живота. А стратегът е човек, който си играе с човешкия живот, както шахматистът с шахматните фигури. Какво щеше да стане със стратегът, ако се замислеше, че всеки ход на неговата игра носи мрак на хиляди огнища и скръб на три хиляди сърца? Какво щеше да стане със света, ако бяхме човечни? Ако човекът наистина чувстваше, нямаше да има цивилизация. Изкуството е убежище за чувствителността, която действието е трябвало да загърби. Изкуството е Пепеляшка, останала вкъщи, защото така е трябвало.

Фернанду Песоа
“Книга на безпокойството”

[Valentina]

Как започват разделите?

от Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца се оказват, зашити с кончета. Няма кой вече твоите тайни да слуша, няма кой в тъмнината до теб да се сгуши. Първо тръгва мечето и с носа научаваш колко пари за първи път да се прощаваш.

Ала още си елф, още пърхаш невинно и сънуваш в сияйния мед на пчелина...
После баба, която садеше лалета и те возеше в приказки с пъстра карета изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла – спи в лалетата - мъничка, тиха и спряла сред каретата, синя пътечка избрала… В тази приказка баба не ще да те вземе - тропаш с крак и се сърдиш на всички големи! И с юмручета кратки ще строшиш гардероба – две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом”? Върху хляба – свещичка мига с огънче слабо и ти сочи – звездичка е станала баба. Как ще става звездичка, без дори да помаха!? Научаваш, че “Сбогом” е бодили в стомаха....

После някой приятел, ей така, те предава - за броени стотинки плюс махленска слава... И в минути броени онзи сняг в твойте вени трупа, трупа, затрупва сто игри споделени... Две светулки в окото – светлинки вкаменени, се търкулват в тъмата, дето гъста извира, спира плавното лято, топлинката ти спира. И с чукчета звънливи – чук-чук! - пулсът забива сто пирона лютиви в кръвта доверчива – закована е вече – не бълбука, а тлее... Научаваш – далече твойто детство живее. И поемаш натам, дето ставаш голям.

А тогава – тогава любовта те предава. Почва тъй, неусетно, не е никак конкретно – разрешаваш задачи, но на филми не плачеш, храбро скиташ из мрака, ала елфи не чакаш, Дядо Коледа, ех – това старче лъжливо, през комина обратно яко дим си отива – научаваш: мечтата с кош пари се купува, а съня на пчелата... Нека друг го сънува!

После – имаш усмивка, ама смях в нея няма. После – имаш завивка, но не стига за двама. После – мудни камили – се тътрузят неделите, в тежки гърбици скрили тежестта на разделите. И така си пустинен - с онемели пчелини... И така си пораснал, че почти си угаснал.
Как започват разделите? Първо тръгва мечето... А след него, невидимо, си отива детето.
А тогава... Тогава – я, отде те закача едно тайно хлапенце, търпеливо юначе? Под лъжичката шепне и блещука с лунички - абе някак отнякъде те гъделичка! Абе някак и някъде те очаква послушно, а насън вместо Мечо идва то да те гушне. И насън, вместо баба, то те вози с карета до поляната с елфи, лазур и лалета...
Потърси, намери го – след последното дирене научаваш: разделите свършват с намиране.

[Itso]

Благодаря

[nina]

Любовта е винаги ценна, откъдето и да идва. Сърцето, което затуптява бързо, когато се появиш, очи, които плачат, когато си отиваш - това са неща така мили, така скъпи, срещат се толкова рядко, че човек никога не бива да ги пренебрегва.

Ги дьо Мопасан
"Мис Хариет"

[nina]

Поради някаква прищявка на криволичещия си разум, жените са свикнали да виждат у даровития човек само недостатъци, а у глупака - само достойнства; те са изпълнени с най-голяма снизходителност към достойнствата на глупака, защото духовно извисеният човек не може да им осигури достатъчно наслади, които да ги обезщетят за несъвършенствата им.

Оноре дьо Балзак
"Шагренова кожа"

[laplandetza]

Това незнам как се вързва тук, но да споделя. До сега не ми се е случвало , без препоръки , или да познавам даден човек да помагам. Е , случи се , едно португалче, умно момче, високо образовано, подлъгано от разни обстоятелства и сравнително прости хора се нуждаеше от поимощ, помогнах както можах , сега човека се окопити и вече канализира способностите и енергията си, а аз знам , че рискът беше абсолютно оправдан Също знам , промених съдбата на човек с по големи способности от мен и за туй имам поредното запазено място в „ рая„

[nina]

Лапи, и аз не знам какво да ти кажа,освен,че се зарадвах на прочетеното. И се сетих за това:


Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.

Шекспир
сонет 66

[laplandetza]

Ееех, Нинче , ако бях с поне десетилетие или 2 по млад............, умно момиче си!Аз съм идеалист човек, възпитан съм така, получил съм такова познание във вековната ни традиция. За нас е важно да сме в полза на едновремено можещите, знаещите , достойните, така възпитавам и децата си , и това опитвам да обясня на всички около мен, всички които биха го разбрали