Дотам и обратно или една пролетна авантюра на Радута лейк, Румъния
Материалът е любезно предоставен от Димитър Тодоров.
В последните години отдавам все повече време на риболова с лодка. Харесвам вятъра в лицето, миризмата на бензин, динамиката и най-вече свободата да избирам къде да ловя. Без ограничения от бряг, течение, вятър и дълбочина. Обичам и да се състезавам със себе си и околните, но тъй като (поне засега) у нас няма много спинингови състезания от лодка, съвсем естествено се заглеждам към близка Румъния. От това, което виждам по форумите им, определям северните ни съседи като авантюристични натури, които обичат да се боричкат и да залагат, да изпитват възможностите си и за разлика от мен, със значително повече опит в тази състезателна посока. Затова..нека е Румъния.
Още от миналото лято следя провеждането на пролетно щукарско състезание в Делтата на Дунав и в ровичкането около него случайно попаднах на тема „Relax Trophy 2016 -eлитно състезание за бяла риба на Радута лейк – всички места вече са заети !” Трето издание. Миналата година лодките са били 20-ина, тази година ще бъдат 45. Голямо боричкане ще падне! Близка, непозната и примамлива дестинация, любимият ми хищник, че и „всички места вече били заети“ - какво повече ми трябва, за да захапя тази идея!
На първо място, освен голямата доза ентусиазъм, ми е нужен надежден партньор, някой лев в повече, защото залозите не са малки, и няколко свободни дни за една тренировка и участие. Решавам веднага, че най-подходящият ми партньор може да бъде само Стефчо Търновски! Стефан Стефанов, първи коридор, България..харесвам го най-малкото, защото лови много, говори малко и винаги отговаря на риторичните ми въпроси с „да“! Освен това, неговият стил и мисъл, техниката и опита му са доста по-различни от моите и от тази гледна точка ще се допълваме добре. Не е разумно човек да си партнира с подобен нему риболовец в състезание. И така, т.1) – партньор намерен.
Финансовият въпрос реших удачно – отказах се от следващите две нови въдици и помолих най-големия и сериозен търговец на риболовни принадлежности у нас, Filstar, за съдействие. Хората от Филстар винаги са ме подкрепяли в авантюристичните ми начинания, за което имат моето уважение и благодарност!
Оказа се, че привидно по-сериозният въпрос с „вече заетите места“,
разреших най-лесно. Писах писмо на организатора и представител на полската фирма Relax в Румъния - г-н Робърт Боанта – и той бързо и сърдечно намери още 5 места за фенове като нас и попита имам ли партньор за участието си и как ще се казва нашият отбор. И така, Filstar Team се появява на хоризонта в лицето на Димитър Тодоров от филма „Всичко е любов“ и Стефан Стефанов - майстор на спорта и късата въдица.
Няколко думи за организацията и регламента.
Състезанието Relax Trophy 2016 се провежда в три дни – три манша от по 9 часа, във всеки от които отборите имат шанс да представят само 5-те си най-добри бели риби – живи и здрави за теглене в сантиметри, след което рибите се връщат обратно, а сборът от сантиметри/точките определя победителя. Мярката е 40 и повече сантиметра, от носа до края на опашката. Няма ограничения, играе се на цялата акватория на езерото. Стартирането първият ден се определя с жребий, вторият ден е по обратен ред, а третият ден тръгват първи участниците с най-много точки от двата предни дни и т.н. От лодка до лодка трябва да има минимум 40 м дистанция, първият пристигнал е първи по право, не се позволява слизане на брега и тролингът е забранен. Total spinning!
Хмм..на теория звучи добре.Тренировката, която провеждам десетина дена по-рано на напълно непознатия ми водоем показва, че леко съм сгрешил в някои прогнози. Първо, водоемът е доста по-голям, отколкото очаквах, и по-сложен. Феновете на шараните може би са слушали и чели доста за това известно езеро, но за останалите да разкажа накратко.
Езерото Raduta lake или Sarulesti по името на едноименното село се намира по „поречието“ на едно дере в равнината на окръг Кълъраш, на 60-ина километра северозападно от Силистра и близо до магистралата Букурещ-Констанца .Представлява няколко последователни големи залива (езера), свързани с по-тесни и стръмни участъци. От север на юг са Зоната с острова, Sarulesti Bay, Залива на хотела, Големият залив при Прясна и накрая, зоната на Стената (баража). Има достатъчно големи и малки плата с плитчини до 1.5- 2 фута, опасни за преминаване с висока скорост. И за да е по интересно, управата на езерото е положила на 4 места стоманени кабели съвсем ниско над водата, които да „свалят на земята“ любителите на високите скорости и потенциалните бракониери. Кабелите са отбелязани и се преминават на бавен ход близо до брега, първият пристигнал преминава първи. Също така има потопени остатъци от къщи, дървета и други палави обекти, които биха потрошили винта на мотора ви, затова първата разходка из езерото задължително се прави бавно и в присъствието на лодката на гид от комплекса, който ви показва опасните места. Времето, прекарано с него си струва.
Другата ми представа за гъсти риби също претърпя известна промяна.
Езерото Raduta е арендовано отдавна и г-н Радута като един умен човек е определил режим на риболов само и единстено catch&release. Това обаче не прави рибите по-радостни и те съвсем не кълват като „пулемьот“. Напротив, хитри и капризни са, улавяни по няколко пъти, те вече познават отблизо репертоара на „стандартните“ риболовци и успеха там изисква голямо познаване на местата и времето, както и по-неконвенционални подходи.
Денят ми за тренировка излетя бързо в записване на тракове за направа на собствени карти с AutoChart Pro, в бърза проверка на потенциално интересни места, набелязани според бреговия релеф и гугъл.мапс и в определяне на поне няколко работещи модела и разцветки силикони.
Майсторът на джиговия риболов Дмитрий Шабалин споделя, че вече не отделя време само и единствено за направа на карти, а по-скоро винаги записват траковете си като плават, и после у дома търсят по нарисуваните фрагменти от карти интересни места и добиват най-обща представа за релефа. Ако едно място им хареса, връщат се друг ден и го картографират напълно. Друг ден за мен няма, затова съм доволен и на малките парчета карта, фрагменти, които ми насочиха вниманието към конкретни зони.
По отношение на силиконите в тъмно-зелената вода с видимост по-малка от 20-ина см сработиха добре един червей (disk worm) в pumpkinseed/chartreuse tail на Big Bite Baits на 7.0 грамова моя round type глава и друг един червей Sexy Impact на Кейтек, този път на 4.0 грамова глава.
Като цяло, силиконът на лека глава и риболовът в брега се оказаха една от основните теми, които практикуваха повечето риболовци на езерото и ме накараха да се замисля, че условията и течението на Дунав стесняват кръгозора ми и вероятно незаслужено пренебрегвам темата. Проверих 5 или 6 точки, хванахме рибки на две от тях и добих увереност, че непознатата вода може би не е толкова дълбока.
Времето лети бързо и ето че дойде уикендът на състезанието. Забелязал съм, че нещата в живота никога не се подреждат така, както ги мислиш и очакваш. След цяла седмица хубаво време, точно за петък-събота синоптиците обещаваха преминаване на пролетен хладен фронт със силен западен вятър, дъжд и покачване в налягането със 15 Hpa в рамките на ден. Това принципно не е добре, още повече за непознат водоем с капризни рибки, но ... се ла ви.
Стефчо дойде по план при мен, натоварихме се и в привечерно време стигнахме с колата и лодката до езерото. А там – коли, лодки, суетня, трескаво пускане на вода и приготовления за утре. Нищо общо с лежерната картинка, която видях по време на тренировката си. Базата е сравнително малка, има места за 30-ина човека, затова останалите фенове като нас спят или на палатки или в хотелче на 30-ина минути и километра на запад. Спах неспокойно, в очакване да намеря лодката си пълна с вода от вълните на наветреният източен бряг, затова станахме рано и пристигнахме навреме за жребия. Първият ден се тегли стартов жребий, игрището вече е пълно с весели хора, които се поздравяват радостно. Попитах един младеж кои от тях са добрите риболовци и отговорът бе – лесно е, всички добри риболовци на Румъния са събрани тук, това е най-оспорваното състезание.
Обзе ме предстартовата треска, реших, че Стефчо ще има по-лека ръка и го бутнах напред да тегли..32..средна работа. Е, каквото -такова.
Всички се втурнаха към брега и по лодките си, до този момент само духаше умерен западняк. Качихме се, запалих, тръгнахме към старта и в този момент някой пусна дъжда. Отдавна знам, че моят модел лодка не е комфортна за кофти време. При силен вятър и дъжд ловя от брега или просто изчаквам някъде да поспре, защото в противен случай лодководачът – ентусиастът аз – става вир вода като мишок, но затова са състезанията - за да изпитат силата и характера ни. Докато стигнем зоната на старта в Големият залив на Preasna станахме като изпрани, а там реших да изчакаме реда си в тълпата от лодки като пусна спот-лок функцията на ел.мотора си и да наблюдавам посоката и броя на лодките, стартиращи преди нас.
Умна идея, но мистър Мърфи бе решил да се повози и той в лодката.
Дойде реда ни за да установя, че дистанционното на мотора е блокирало. От дъжда, от водата по нас или просто от инат, не е от голямо значение.
Разкачих акумулатора, вдигнах мотора и избрахме за първа позиция Носа срещу Прясна, който продължаваше изразен и под водата и по чието протежение навремето е имало малка махаличка, а днес – интересен и обещаващ релеф под водата. Тук се прояви предимството на
AutoChart Pro – бях нарисувал прилично парче наша карта и координатите на няколко добри позиции по вятъра стояха в gps-a ми.
Вятърът вече беше станал силен и поривист, продължаваше да вали, и може би затова в този район имаше само две лодки. Избрахме централна позиция на носа, така че да можем да облавяме и двете страни на лодката и започнахме. Пръв съм аз в повечето случаи. Днес започнах като улових стар капишон в кофти състояние на куката си, а след няколко замятания и стара топка. Стефчо каза, че било добър знак и веднага след това улови бяла рибка около 50-те сантиметра на поролонка, която наричаше „Дамата с големия задник“. Зарадвахме се и двамата, закачих отново акумулатора и посегнах да проверя кранчето за отток на вградения живарник преди да включа. Мистър Мърфи ни се усмихна отново и кранчето остана в ръката ми. В отворено положение! Тоест, нямахме и живарник. Нищо, важното е да не спираме да играем! Закачихме рибката на кукан на транеца и продължихме да ловим. Вятърът се усили още, вдигна лоша къса и неприятна вълна, която размъти главата на партньора ми и котвата изтърва. Прибрахме котвата, вдигнах кукана с рибката и сменихме позиция. Половихме, после същото упражнение още два пъти и на втория път установих, че съм забравих кукана зад борда. Дръпнах въженцето, но там вече нямаше никой..моторът бе отсякъл въженцето и единствената ни риба с нашия кукан плуваше някъде. Мдаа..
След няколко часа вълнуващи приключения от този вид, реших да излезем от големия залив с вълните и да се приберем „на завет“ в канала между Preasna и Hotel Bay. Пътьом проверихме още две позиции, но не ни се усмихна нищо, нито пък видяхме някой наоколо да лови.
Така стигнахме до „черешовата гора“, където гъсти клони стърчат от водата и три лодки наоколо дремеха вече от близо час, наблюдавахме ги отдалеч. Харесах малко, но изразено прагче от 2 на 4 метра и започнахме да подаваме по него. В рамките на час имах силен, плътен удар отново на disk червея в тиквено семе и шартрьоз опашле, но офсетника ме подведе и рибата не се закачи. Скоро след това Стефчо го чукна леко риба. Той подсече, поведе я няколко метра, ухили се – „взех я“ - и рибата се откачи!
Инкасирах още едно празно кълване на малко шадче със златен брокат, но не успях да я придумам да клъвне отново. Този участък ни костваше още час и половина. Сменихме отново позиция, изстрелях си яка брада, а после си срязах ръката на скъсана шаранджийска линия с монофил 0.80 мм (!?), докато я дърпах да освободя траекторията.
Проверихме и една стара къща в следващият залив, за която бях чул възторжени отзиви, но нищо. Или закъснявахме след конкурентите или не успявахме да намерим пътя към рибите си.
Тежък ден, мистър Мърфи ни сипа по пълната програма, записахме красива „нуличка“, но това, странно защо, ни развесели и ентусиазира още повече. Силните условия и несполуката са най-добрият учител – опит, който никой няма да ни подари, ако стоим на топло у дома, затова съм дълбоко благодарен за този урок.
Ден втори
След една звучна „нула“, та дори и в три манша, шансовете за победа не са големи, особено на непознат водоем. Затова с партньора ми решихме да „играем“ нашата си игра – да избягаме от непрестанния шум на 50 лодки, които браздят цялото езеро и да ловим търпеливо по малко на брой обещаващи позиции.
Предният ден бях дочул от състезател в базата, че е ловил успешно в Зоната с острова, която повечето смятаха за плитка и скучна, по-отдалечена, затова там се качиха малко екипажи. Обиколихме я внимателно, набелязахме си интересни места и започнахме да ги чоплим едно по едно. Денят бе горещ , ясен и с лек западняк, който обещаваше да усили по обед. Класическата схема казва, че на плитките, „прерийни“ езера винаги се отдава дан на вятъра – лови се в наветрените брегове, и колкото е по-стръмен брегът и силен вятърът, толкова по-близо в брега. Забелязах, че мнозина от румънците пренебрегват тази зависимост, което реших,че ще бъде наше предимство. Харесахме си полегат наветрен склон с микрорелеф (обещаващо начало), който в северната си страната граничеше с 4- метрова „дупка“, а склонът между тях бе стръмен.
Позиционирахме лодката в дълбочина, така че да облавяме на снос по вятъра целия склон и брега и скоро след това взех първата риба! После и Стефчо взе, после отново аз..красота..и наоколо няма пукната лодка, която да бръмчи, да дрънчи с котви и да ни плашат рибите..идилия!
Решихме да запазим максимална дискретност и спокойствие около точката си, затова периодично я напускахме бавно и облавяхме и други. Намерихме рибки и на плитък, равен нос, но бяха дребни.
Заходите при нашата „златна кокошка“ бяха изразени през няколко часа, за което време взехме 4 добри риби. Този ден риболувахме на поролон с „нормални“ глави спрямо вятъра, което ще рече 10-12 грама.
Вечерта с удоволствие научихме, че денят след фронта е бил труден за всички и сме 7-ми от 48 лодки в класирането за деня. Добра новина, имаше весела част, весели бяхме и ние!
Ден трети
След кратко умуване избрахме да заложим на същата карта. В живота рядко излиза една карта два пъти поредно, но топлото слънце и предстартовата треска ни караха да виждаме нещата в розово.
При един от вчерашните контакти със съдийската лодка за теглене на улова, забелязах, че една двойка състезатели предава хубава риба на устието на плитко, но изразено деренце в брега, за което предположих, че има добра проекция и под водата. Смяна на две позиции, Стефчо казва – имах кълване – и аз долавям рибата с поролонче – разузнавач. Хубава риба 50+ см. Тя обаче е взела дълбоко, вадим примамката с известна загуба на кръв и решаваме, че нямаме време, ще напуснем позицията, за да отчетем и освободим рибата!
Съдийската лодка я няма наблизо, рибата е на ръба, звъня на Робърт и той се оказва наблизо. Мерим рибата и я освобождаваме навреме. С мръсна газ и глисаж се връщаме нагоре, с което обираме свирките на риболовци на плувка по брега и конкуренти на плитка вода, радващи се на вълната ни.
Връщаме се на успешната си позиция от вчера и след кратък дебат решаваме да заложим повечето от времето си на нея. Да, ама не... Всеки ден е различен и през този кълват само дребни рибки по 40+ см, които не ни вършат работа за добър резултат. Отделно от това, кълванетата са слаби, капризни контакти, които не реализирам или откачам. И кълве само на мен, а Стефчо сменя примамка след примамка.
Час преди края, дълго подаване напреки на вятъра ,Стефан коментира колко ми е голям „корема“ на линията, но аз разчитам на чувствителността в ръка на новата си любима въдица за бяла риба - Filstar Jig Master 2.24M 5/21 грама – и чета ясно всеки контакт с дъното. Поредният е по-лек и по-съмнителен, затова лека контролна подсечка и поредната риба 50+ см ни връща настроението! И пак несгода – и тази бяла риба е взела дълбоко, губи кръв и напускането на позицията е належащо! Вдигам ел.мотора, рибата в живарника, „ремонтиран“ с тапа от клечка, мръсна газ и така два километра надолу за предаване и записване на улова ни, а после пак така нагоре в оставащите трийсетина минути. Адреналин, тръпка,западен вятър и палещо лицето слънце, приятел до теб, който се смее... Колко много ми харесва тази игра!
Стефан казва – как ми се иска малко стабилност в лодката... Завъртя ми се главата. „Стабилност“?! - отвръщам аз – най-стабилно е на 2-та метра под земята, Стефчо, а тук и сега сме да играем срещу вятъра и времето, срещу себе си! Той се замисля за миг, а после и двамата избухваме в гръмогласен смях. Животът е прекрасен!
Заставаме на позиция и се борим срещу изтичащите минути. Стефан търси първа, а аз – последна риба. Подавам напречно на вятъра и го оставям да направи лек корем на линията ми.Това ми носи половин секунда повече време, в което примамката ми сякаш застива за момент във водата...лек контакт – разпознавам го безупречно, засичам и..празно. В живота често е така.
И отново газ... бързаме, събираме лодки, колесари, въдици – мръсни, изпотени и доволни - изчакваме да чуем класирането – добрите момчета познават езерото и нрава на хищника, уловили са повече и по-едри от нас. Такава е играта. Едни печелят и се усмихват, други губят и са замислени. Ние сме от третия вид – дойдохме на непознат терен, играхме, както умеем, и сме благодарни за уроците, които ни дадоха времето и конкурентите. Искам да вярвам, че скоро ще играем така и у нас!
P.S. С благодарности към Filstar и семействата ни за доверието и търпението!
Резултатите от финалното класиране:
Ако търсите въдица за джигинг в категория М (ML) и "обичате твърдите въдици" - опитайте с тази. 
Е,сега няма да ми се налага, има отговор на това търсене. 
