Е, кво стана, яде ли, не яде ли?outsider в една друга тема написа:
Е тогава що така силно предчуствам как пак ще ям голям бой?
" Записки по френските състезания "
- Георги_Н
- Мнения: 62
- Регистриран на: Съб Юли 18, 2009 9:35
- Местоположение: Пловдив
- дал Браво: 30 пъти
- получил Браво: 34 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
- outsider
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4570 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
...а бе някакси се надявах да сте ме забравили , и да ми се размине...
Coupe de France Feeder 2016....
Всички подробности от тренировката са превъртяни десет пъти в пространството между двете ми големи уши , което при други хора е заето от мозък.
Изводите са направени , и съм приготвил жълта ужасно лепкава ( и леко преувлажнена) смеска от два-три вида храни за платика.. Царевица , кастери , торен за кълцане , пинки и промишлено количество бял червей допълват атаката. Ще играем "ва банк"! Ше гоним едрото , докато конкуренцията се мъчи с дребосъците! Само да се падне що-годе читаво място , и ела гледай!
В четвъртък и петък на същата река се провежда отборното първенство на Франция , в което ние не участваме , понеже не събрахме отбор - явяваме се директно в събота за основното събитие , индивидуалния турнир. Инфото обаче от отборите не е обнадеждаващо - 20 кила и нещо са резултата на първия отбор , последните за с около 6 килограма. З цял отбор , и за 5 часа...
Сега кво да правя? Да зарежа цялата стратегия , и да се готвя за адски слаб риболов , или да се придържам към първоначалния план? Подпитвам насам-натам , и се уточнява , че рибата е била малко , но почти във всички сектори е имало уловени едри платики. Решавам да не променям нищо...
Тегли се жребият. Понеже индивидуалното състезание събира значително повече участници (293-ма , ако трябва да бъда точен! ) , се налага да се маркира още един участък - 4 сектора по 15 човека. Който не е хранен в четвъртък и петък , нали ме разбирате...
Стискам силно палци да не се падна там и....тарататамммм! Къде иначе? Ама имам един късмет с тиражите тая година...
Стигам до мястото , кво си мислите - че е готово да си разпънеш платформата ли? Хехе...
Първия елемент от оборудването , който се вади от колата е...мачете! - че като се започна едно сечене на храсти и клони - ама от всички страни - "чат-чат-чат!" , щото всички имаха съшитя проблем , и всеки носеше мачете - тва не приличаше на подготовка за състезание , а на предизборна кампания в демократична африканска държава!
На съседа отляво се наложи да му услужа и с брадва , щото мястото му беше декорирано с голямо дърво , което беше протегнало те такъв клон точно пред него - сякво мятане беше невъзможно..
Както и да е , змеделската част мина , даде се сигнала за старт , и аз метнах няколко кошници на 28 метра , два метра зад тревите , както се бяхме разбрали. Кастери , пинки , царевица , бял червей...С първо мятане ми кълве , ситна бабка. Добре! Значи , дистанцията е правилна! Значи , храната работи! Презамятам. Две минути - втора бабка! Екстра! Храня - трето кълване - паднахте ли ми сега?
Мятам пак , с добре заредена с храна кошница , без да знам , че вече хранех...мъртво петно. Рибата се беше изнесла , и като се почна едно чакане , едно въртене на всички видове стръв , един ужас...Откъм съседите - абсолютно същата история. Или всички се бяха ос.али с храната като мен , или риба просто нямаше. Сле дблизо ДВА ЧАСА без пипване , реших да предприема драстични мерки - вкарах Литу , после - бял Трасикс , видях че работата няма да я бъде , откачих влакното от клипса , и минах на 55 метра. Нула внимание от страна на рибите. След още 45 минути , като до края оставаше час и нещо решавам да се върна на старото петно , с идеята , че слабото течение е измело всички направени до момента грешки.Пълня кошницата с глина с фуил , почти без храна , и на третата кошница ми кълве! Фитка. Втора. Трета. ДЕСЕТА....
Нямаше никакъв шанс да го гепя гадния дребосък...минавам на повод 0.10. На кука 18.Три вердеваса - фитка. Два вердеваса - пак фитка , но кълването беше къде по-отчетливо! Закачам ЕДИН вердевас - тва на фидер ми се случва за сефте , и вадя една ситна платичка. Кълването спира - да се чудиш дали не се е въртяла само тя на петното , десетина минути преди края успявам да хвана още една , с което стигам резултата от ПЕт рибета за ПЕТ часа риболов.
Две минути преди края , съседа от ляво вади платика от поне 500-600 грама. Трябваше да си трая aз за брадвата , да те видя как ще да мяташ...
Идва кантара. Тоя отляво има 1.360 , аз съм с 860 грама.( Тва е майна една платика в последния момент...) Отдясно имам 830 грама. След това - 460! После - 280!
Това беше "Бермудския триъгълник" , деа - даже рибата беше изчезнала безследно - вляво и вдясно от "мъртвата зона" имаше по две-три-четири кила , сектора се печели с 6.500. Аз съм 12-ти , което практически убива надеждата ми да се класирам в първата половина на таблицата...комбинацията от лош късмет с тиража и не особено интелигентна игра води до такива резултати... Оставше втория манш , и надеждата да се падна на по-читаво място/сектор. Щото ако потърся подходяща песен за моя късмет , тя звучи така:
продолжение следует...
Coupe de France Feeder 2016....
Всички подробности от тренировката са превъртяни десет пъти в пространството между двете ми големи уши , което при други хора е заето от мозък.
Изводите са направени , и съм приготвил жълта ужасно лепкава ( и леко преувлажнена) смеска от два-три вида храни за платика.. Царевица , кастери , торен за кълцане , пинки и промишлено количество бял червей допълват атаката. Ще играем "ва банк"! Ше гоним едрото , докато конкуренцията се мъчи с дребосъците! Само да се падне що-годе читаво място , и ела гледай!
В четвъртък и петък на същата река се провежда отборното първенство на Франция , в което ние не участваме , понеже не събрахме отбор - явяваме се директно в събота за основното събитие , индивидуалния турнир. Инфото обаче от отборите не е обнадеждаващо - 20 кила и нещо са резултата на първия отбор , последните за с около 6 килограма. З цял отбор , и за 5 часа...
Сега кво да правя? Да зарежа цялата стратегия , и да се готвя за адски слаб риболов , или да се придържам към първоначалния план? Подпитвам насам-натам , и се уточнява , че рибата е била малко , но почти във всички сектори е имало уловени едри платики. Решавам да не променям нищо...
Тегли се жребият. Понеже индивидуалното състезание събира значително повече участници (293-ма , ако трябва да бъда точен! ) , се налага да се маркира още един участък - 4 сектора по 15 човека. Който не е хранен в четвъртък и петък , нали ме разбирате...
Стискам силно палци да не се падна там и....тарататамммм! Къде иначе? Ама имам един късмет с тиражите тая година...
Стигам до мястото , кво си мислите - че е готово да си разпънеш платформата ли? Хехе...
Първия елемент от оборудването , който се вади от колата е...мачете! - че като се започна едно сечене на храсти и клони - ама от всички страни - "чат-чат-чат!" , щото всички имаха съшитя проблем , и всеки носеше мачете - тва не приличаше на подготовка за състезание , а на предизборна кампания в демократична африканска държава!
На съседа отляво се наложи да му услужа и с брадва , щото мястото му беше декорирано с голямо дърво , което беше протегнало те такъв клон точно пред него - сякво мятане беше невъзможно..
Както и да е , змеделската част мина , даде се сигнала за старт , и аз метнах няколко кошници на 28 метра , два метра зад тревите , както се бяхме разбрали. Кастери , пинки , царевица , бял червей...С първо мятане ми кълве , ситна бабка. Добре! Значи , дистанцията е правилна! Значи , храната работи! Презамятам. Две минути - втора бабка! Екстра! Храня - трето кълване - паднахте ли ми сега?
Мятам пак , с добре заредена с храна кошница , без да знам , че вече хранех...мъртво петно. Рибата се беше изнесла , и като се почна едно чакане , едно въртене на всички видове стръв , един ужас...Откъм съседите - абсолютно същата история. Или всички се бяха ос.али с храната като мен , или риба просто нямаше. Сле дблизо ДВА ЧАСА без пипване , реших да предприема драстични мерки - вкарах Литу , после - бял Трасикс , видях че работата няма да я бъде , откачих влакното от клипса , и минах на 55 метра. Нула внимание от страна на рибите. След още 45 минути , като до края оставаше час и нещо решавам да се върна на старото петно , с идеята , че слабото течение е измело всички направени до момента грешки.Пълня кошницата с глина с фуил , почти без храна , и на третата кошница ми кълве! Фитка. Втора. Трета. ДЕСЕТА....
Нямаше никакъв шанс да го гепя гадния дребосък...минавам на повод 0.10. На кука 18.Три вердеваса - фитка. Два вердеваса - пак фитка , но кълването беше къде по-отчетливо! Закачам ЕДИН вердевас - тва на фидер ми се случва за сефте , и вадя една ситна платичка. Кълването спира - да се чудиш дали не се е въртяла само тя на петното , десетина минути преди края успявам да хвана още една , с което стигам резултата от ПЕт рибета за ПЕТ часа риболов.
Две минути преди края , съседа от ляво вади платика от поне 500-600 грама. Трябваше да си трая aз за брадвата , да те видя как ще да мяташ...
Идва кантара. Тоя отляво има 1.360 , аз съм с 860 грама.( Тва е майна една платика в последния момент...) Отдясно имам 830 грама. След това - 460! После - 280!
Това беше "Бермудския триъгълник" , деа - даже рибата беше изчезнала безследно - вляво и вдясно от "мъртвата зона" имаше по две-три-четири кила , сектора се печели с 6.500. Аз съм 12-ти , което практически убива надеждата ми да се класирам в първата половина на таблицата...комбинацията от лош късмет с тиража и не особено интелигентна игра води до такива резултати... Оставше втория манш , и надеждата да се падна на по-читаво място/сектор. Щото ако потърся подходяща песен за моя късмет , тя звучи така:
продолжение следует...
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- outsider
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4570 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Събота вечер , някъде по река Вилен....
С Доминик , който се е класирал 11-ти в сектора си , след няколко откачени риби , треснахме по няколко следсъстезателни бири , и седнахме на тревата да обмислим трезво стратегията за утре. Трезвото обмисляне беше подсиленo с малко мастика и бутилка розе , докато обяснявах Доминик кво мисля за ловенето на плетеняк без фидер гъм , а също как се монтира последния. Дълбокомисления извод беше , че с храната сме се оплескали тотално , и че ситуацията изисква коренно различен подход - след дъжд качулка , ама все още имаше шанс да поправим частично съботното фиаско.
Така че в неделя сутринта нещата изглеждат така:
Храната е Етанг Brune- да мъти и да работи активно , щото вече не става дума за търсене на едра риба - идеята е да се хване квото и колкото може , че работата е дебела - Етанга пък е смесен с малко PV 1 , щото да не излезе от кошницата по пътя ("пътят" е около 4 метра) , малко храна за платика , да има и кво да се яде , ако се завърти някоя риба , и оттам - важната съставка , в зелената кутия : глина (Terre de somme) , която смесвам с фуила , и добавям в кошницата без да я смесвам с храната - сандвич от храна от двете страни , мътилката с фуила по средата.
Приготвям малко фидери , макар че всъщност знам кое ще работи : дълъг , тънък повод , малки куки , максимално леки кошници.
Минавам да видя съседа отдясно - системата на контрол на стръвта е оригинална - всеки контролира съседа си , и забелязвам , че кълца голямо количество торен червей...брато , освен ако не съм се обърал яко(пак..) , ти си на път да си забиеш невероятен автогол...
Стартираме: кошници с храна и фуил , по една МАЛКА щипка пинки или бял в храната , предпазливо , да не стане беля. Десет минути,нищо. Двайсе - още нищо. Съседа oтляво вади риба , към триста грама. Следващия вляво , и той. Половин час: нищо. Съседа отдясно вади някакво рибе от десет грама. "Въобще не беше такава уговорката!" заявявам аз на всеослушание , и всичко прихва да се хили.. .
Някъде около 35 минути след старта най-накрая ми кълве , и вадя първата риба , прилична бабка. Сичко тва - на вердевас. Почвам да правя фитки , опитвам на бял червей (един!) , фитка , вадя го сдъвкан. Ахааааа...Закачвам белия по средата - любим похват на италианците , и вадя втора риба. Пауза за половин час...Тaкива паузи общо взето се получаваха след всяка риба , което даваше възможност да се полюбувам на пейзажа.
А пейзажа беше доминиран - като Червения Площад от Кремъл , платото Гиза от великите Пирамиди , като Париж - от Айфеловата кула - от втория съсед вляво , който не спираше да вади риба! Не знам ква вакса беше уцелил тоя тарикат , обаче докато ние се чудехме как да излъжем някое заблудено рибе , тоя си вадеше риба на всяко мятане - се едно не бяхме на същия водоем...
Аз по едно време загубих всякаква риба на петното , и реших да избухам десет кошници с глината с фуил , една след друга през две минути. Резултата беше просто драматичен - петното оживя на секундата , и се започна едно кълване - страхотия. Е , не че в резултат на кълването нещо се промени в резултата - просто правех фитка след фитка , но поне кълвеше.
По едно време успях да хвана заподозрения , който се оказа рибе от полупрозрачния вид - кво друго да очакваш от мътилката с фуил по дъното?
Обаче след двайсе фитки хванах и една прилична платичка , след още двайсе фитки - бабушка.... Така , с много глина с фуил , между фитките докарах резултата за пет часа те до тая умопомрачителна цифра:
Две седмици след турнира , ако трябва да извадя за себе си нещо полезно , което да ми остане от него , това без съмнение е мътенето на дъното с глина и фуил за трудни , гадни водоеми и ловене на дребосък. При това , подадена точно така , отделно от храната , с което не се съсипва последната , ако се окаже че няма нужда от подобни хитрости.
Идва кантара - аз съм оценил на око улова си на около 1.5 кг , обаче се оказва че имам 2.200. Оказва се също , че съм бил всички съседи отдясно ( тоя с торния червей мигаше на парцали ), както и съседа отляво. След това обаче стигахме до основната забележителност на пейзажа , която се оказа пълничък мъжага на име Оливие. Оливието въобще не беше случаен човек , а главорез от елитните части на френския фидер.
По някакъв неведом начин тоя тип беше успял да извади от ебаси безрибния сектор 7кила и половина риба , с което спечели сектора безапелационно ( с общ резултат от 2 н.т , Оливие стана 4-ти в крайното класиране ) . След него следваха други слаби резултати , после един тип с 2.800 , и накрая - тапата с двеста грама повече от мен , със само три риби , едната от които обаче беше дърта платика...
4-ти в сектора? Ухилен до уши , отивам да видя Доминик , който е със същия резултат в неговия сектор , и е още по-ухилен : има малко , но едра риба , хванал е към 4 кила , и благодарение на фидер-гъма няма откачена риба. И той научи нещо от тва състезание...
Победителите бяха ясни от преди състезанието , интригата беше само в какъв ред ще се паднат - от първите 3-ма , двама са от националния отбор , оттам следват хиените от Първа Дивизия , и те така... Общия резултат на челната тройка за двата дни гони стоте кила риба. Аз съм с 3.060 , така че имам още много бой да ям.
Класирам се 156 , което е доста по-добре от миналогодишния резил , и си тръгвам с един голям въпрос : кво беше направил Оливие , че да събере сичката риба на сектора? Има ли някакъв начин да се пресеe сравнително едра риба при хранене с фуил , за да не ти скъса нервите дребосъка , при положение че рибата се лови изключително на малка по размер стръв , която ситнежа може да лапне , и охотно го прави?
....ква магия беше направил тоя тип?
...след обилното хранене в събота , вчерашният ми безрибен сектор взел че оживял. Точно от "мъртвата "зона се печели със 17 кила , има резултати от 15 , 13 , 12 кила...казах ли вече нещо за късмета в тиража?
С Доминик , който се е класирал 11-ти в сектора си , след няколко откачени риби , треснахме по няколко следсъстезателни бири , и седнахме на тревата да обмислим трезво стратегията за утре. Трезвото обмисляне беше подсиленo с малко мастика и бутилка розе , докато обяснявах Доминик кво мисля за ловенето на плетеняк без фидер гъм , а също как се монтира последния. Дълбокомисления извод беше , че с храната сме се оплескали тотално , и че ситуацията изисква коренно различен подход - след дъжд качулка , ама все още имаше шанс да поправим частично съботното фиаско.
Така че в неделя сутринта нещата изглеждат така:
Храната е Етанг Brune- да мъти и да работи активно , щото вече не става дума за търсене на едра риба - идеята е да се хване квото и колкото може , че работата е дебела - Етанга пък е смесен с малко PV 1 , щото да не излезе от кошницата по пътя ("пътят" е около 4 метра) , малко храна за платика , да има и кво да се яде , ако се завърти някоя риба , и оттам - важната съставка , в зелената кутия : глина (Terre de somme) , която смесвам с фуила , и добавям в кошницата без да я смесвам с храната - сандвич от храна от двете страни , мътилката с фуила по средата.
Приготвям малко фидери , макар че всъщност знам кое ще работи : дълъг , тънък повод , малки куки , максимално леки кошници.
Минавам да видя съседа отдясно - системата на контрол на стръвта е оригинална - всеки контролира съседа си , и забелязвам , че кълца голямо количество торен червей...брато , освен ако не съм се обърал яко(пак..) , ти си на път да си забиеш невероятен автогол...
Стартираме: кошници с храна и фуил , по една МАЛКА щипка пинки или бял в храната , предпазливо , да не стане беля. Десет минути,нищо. Двайсе - още нищо. Съседа oтляво вади риба , към триста грама. Следващия вляво , и той. Половин час: нищо. Съседа отдясно вади някакво рибе от десет грама. "Въобще не беше такава уговорката!" заявявам аз на всеослушание , и всичко прихва да се хили.. .
Някъде около 35 минути след старта най-накрая ми кълве , и вадя първата риба , прилична бабка. Сичко тва - на вердевас. Почвам да правя фитки , опитвам на бял червей (един!) , фитка , вадя го сдъвкан. Ахааааа...Закачвам белия по средата - любим похват на италианците , и вадя втора риба. Пауза за половин час...Тaкива паузи общо взето се получаваха след всяка риба , което даваше възможност да се полюбувам на пейзажа.
А пейзажа беше доминиран - като Червения Площад от Кремъл , платото Гиза от великите Пирамиди , като Париж - от Айфеловата кула - от втория съсед вляво , който не спираше да вади риба! Не знам ква вакса беше уцелил тоя тарикат , обаче докато ние се чудехме как да излъжем някое заблудено рибе , тоя си вадеше риба на всяко мятане - се едно не бяхме на същия водоем...
Аз по едно време загубих всякаква риба на петното , и реших да избухам десет кошници с глината с фуил , една след друга през две минути. Резултата беше просто драматичен - петното оживя на секундата , и се започна едно кълване - страхотия. Е , не че в резултат на кълването нещо се промени в резултата - просто правех фитка след фитка , но поне кълвеше.
По едно време успях да хвана заподозрения , който се оказа рибе от полупрозрачния вид - кво друго да очакваш от мътилката с фуил по дъното?
Обаче след двайсе фитки хванах и една прилична платичка , след още двайсе фитки - бабушка.... Така , с много глина с фуил , между фитките докарах резултата за пет часа те до тая умопомрачителна цифра:
Две седмици след турнира , ако трябва да извадя за себе си нещо полезно , което да ми остане от него , това без съмнение е мътенето на дъното с глина и фуил за трудни , гадни водоеми и ловене на дребосък. При това , подадена точно така , отделно от храната , с което не се съсипва последната , ако се окаже че няма нужда от подобни хитрости.
Идва кантара - аз съм оценил на око улова си на около 1.5 кг , обаче се оказва че имам 2.200. Оказва се също , че съм бил всички съседи отдясно ( тоя с торния червей мигаше на парцали ), както и съседа отляво. След това обаче стигахме до основната забележителност на пейзажа , която се оказа пълничък мъжага на име Оливие. Оливието въобще не беше случаен човек , а главорез от елитните части на френския фидер.
По някакъв неведом начин тоя тип беше успял да извади от ебаси безрибния сектор 7кила и половина риба , с което спечели сектора безапелационно ( с общ резултат от 2 н.т , Оливие стана 4-ти в крайното класиране ) . След него следваха други слаби резултати , после един тип с 2.800 , и накрая - тапата с двеста грама повече от мен , със само три риби , едната от които обаче беше дърта платика...
4-ти в сектора? Ухилен до уши , отивам да видя Доминик , който е със същия резултат в неговия сектор , и е още по-ухилен : има малко , но едра риба , хванал е към 4 кила , и благодарение на фидер-гъма няма откачена риба. И той научи нещо от тва състезание...
Победителите бяха ясни от преди състезанието , интригата беше само в какъв ред ще се паднат - от първите 3-ма , двама са от националния отбор , оттам следват хиените от Първа Дивизия , и те така... Общия резултат на челната тройка за двата дни гони стоте кила риба. Аз съм с 3.060 , така че имам още много бой да ям.
Класирам се 156 , което е доста по-добре от миналогодишния резил , и си тръгвам с един голям въпрос : кво беше направил Оливие , че да събере сичката риба на сектора? Има ли някакъв начин да се пресеe сравнително едра риба при хранене с фуил , за да не ти скъса нервите дребосъка , при положение че рибата се лови изключително на малка по размер стръв , която ситнежа може да лапне , и охотно го прави?
....ква магия беше направил тоя тип?
...след обилното хранене в събота , вчерашният ми безрибен сектор взел че оживял. Точно от "мъртвата "зона се печели със 17 кила , има резултати от 15 , 13 , 12 кила...казах ли вече нещо за късмета в тиража?
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- niau
- Мнения: 243
- Регистриран на: Сря Юни 07, 2006 16:58
- дал Браво: 18 пъти
- получил Браво: 22 пъти
- Обратна връзка:
Re: " Записки по френските състезания "
Брей деа тая френска риба. На следващото големи съзтезание може да напълниш фидеро с леб умешан с жито и царевица и да сложиш един ете такъв киликандзер взет назаем от колегите от мухарската секция http://forum.fishing-mania.com/viewtopi ... start=1740 и ще ги избесиш тия риби
Ой Рибо Рибо ...
https://andytruffles.com
https://andytruffles.com
- outsider
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4570 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Напоследък нещо не съм писал в темата. Идеята беше да пиша , след състезание , за което има кво да се пише.
Обаче нещата някакси не се получават - рибата хвърля хайвер , времето не ще да се оправи , тиража все крив...нали се сещате?
Така че ситуацията дотук :
Състезание на малка рекичка - откритие за мен , под ръка ми е , удобна е за разнообразни техники и експерименти. Широка 25-30 метра , дълбока 4-5. Почти никакво течение. В петък направих един кратък излет - тренировка , излизат платички като шамар на фидера (състезанието е "оупън" ) , и безумно количество дребосък на щека. Решавам да ловя само на фидер. За всеки случай товаря и щеката...
Реката:
Кво мислите? Купищата дребосък от петък са потънали вдън земя , хората си дремят над щеките и се оглеждат настрани , аз си дремя над фидера и също се оглеждам..За цяла сутрин имам четири рибета , и то ситни , в паузата за сандвич и чаша вино става ясно , че само тапите хващат нещо , има хора капо(!!!) , повечето са с пет-шест риби... следобедния манш го подхващам така:
..да ми беше казал някой , че ще монтирам кюнеца на състезание с разрешен фидер.. Почва се пак яко озъртане , никой не вади нищо , комшията отдясно вади някви гупи на щеката. Нямам представа как - то трябва да си французин за тая работа...
Докато се оглеждам наляво-надясно , забелязвам как пред мен минава мазен слънчак...ааааа!!! Ти си ценна риба днес , братО! Топ-сета , куката под носа на гадината ( не е много разрешена тая практика , ама ...криза е!) - гепвам слънчака и се връщам на фидера; Литу в храната? - без резултат. Трасикс? Те ви ефекта от трасикса във водата:
И това не помогна , та се заоглеждах за слънчаци , и не след дълго скивАх още един. Повторение на упражнението...да ви спестя подробностите : за целия следобеден манш имам 4 слънчака. Не съм единствения , както се оказа - съседа от другата страна претегли това:
Аз съм с 450 грама , момчето със щеката ни уби с улов от 750 грама с рибета от 2 до 10 грама - шапка му свалям!
Не знам как се прави , и не ме интересува! В риболова който ме интересува , 750 грама се правят с една риба...как чакам лятото , не е истина...
С моите 450 грама се класирам 9-ти от 21 , в единия край има 9 кила , в другия - 5 , след мен надолу са едни резултати от 200-120-80 грама - да ти се дореве...
Следващия уикенд в съседния департамент 44 има двудневен фидер турнир , организиран от Мавер. Искахме ли да отидем? Искахме та ни сe виеше! Ама нямаше начин - по политически причини , се налагаше да отидем на оня гьол...Да , да , на същия!
Онзи , с рибите , които минават през мрежата на живарника. С виолетките на кука 28 и фуил за стърв... на който сме изпробвали всички тактики , и с Доминик сме все последни или предпоследни...
Решаваме , че нито ще се харчим за фуил , нито за вердевас , нито ще се мъчим да ловим риба. Плана за състезанието е прост : подпираме щеките на гредите , и чакаме лятото.
За целта бях заредил хладилната чанта с бира , имаше солети и разни бисквитки за мезе , и ни беше обзел тотален непукизъм - сръбваме бира , чакаме лятото (денят беше стиуден ветровит и отвратителен) , и си лафим за фидер , методи , кълцани торни , и дърти платики.
По едно време гледам пред нас играе някакъв дребосък. Що пък не...вадя уклейския телескоп , бодвам пинка , мятам , кълве , вадя рибето на секундата. Към 4 сантиметра. Трябва да е риба , решавам , щото като че ли има люспи. Два грама? Мятам пак , и вадя второ...хммм... Тука има пет точки за риба. Десет рибета правят точките на средна за водоема бабушка... Споглеждаме се с Доминик , и се захващаме да ловим въпросните гупи. И се хилим като ненормални. Щото иронията е убийствена - двама фидеристи , които мразят ловенето на дребна риба , усърдно скубят няк'ви ларви. Новината обикаля за секунди целия гьол , пада страшен майтап. Конец фильма: почват да теглят нашия сектор , тапата е с 438 риби (!) - ние никога няма да стигнем подобна цифра , разбира се - с тегло 1.2 кг.
Имат едри виолетки , поне по 4 грама , десетсантиметрови костурчета , и други такива бонуси , все резултат от ловене с фуил близо до дъното. Ние ловихме на повърхността , и имаме само ларви. Вадим живарниците ...две шепи риба.... почва броенето , което се проточи подозрително дълго , и се оказва че сме хванали - ние с Доминик!!! - 420 броя от въпросната гнус!
С точките на бройка , се класираме 17-ти от 24-25 отбора , което май ни е най-доброто класиране на тъпата локва... ( Общотo тегло - 420 риби беше 560 грама. В тази бройка имаше и една бабушка от близо сто грама, хваната на щеката от Доминик , какато и две бабушки от по 6-7 грама. да речем , че 417 риби тежаха 400 грама... )
...the summer is coming...
- лятото се обяви за открито вчера , на реката , където лових на дистанция миналата седмица. 20 човека , три сектора. Пада ми се място , на което се видях в чудо как да инсталирам платформата - имах нужда от по-дълги крака отзад , отколкото отпред:
Имам кастери , бели , попарени пинки и торен за кълцане. Торният беше почти тотално ритнал камбаната , и се замислих дали въобще да го режа , ама нали без кълцан торен платика не се ловяла...
Всички местни майстори - а конкуренцията беше немногобройна , обаче сериозна - стари муцуни , познати от регионалните първенства , нула случайни минувачи , ми обясниха , че тук се лови наблизо. На 18-25 метра , независимо от плитката вода. Това ми беше достатъчно , да извадя първо от калъфа един хеви фидер , и да се клипсовам на 40 метра. Другите пръчки и трите на 25:
(Работното място беше малко неудобно , както виждате)
Мятам няколко кошници , заредени с пинки на близката , няколко с царевица и пелети на далечната , почвам на близо , с дълъг повод и вердевас. На десета минута - ситна платичка. Добавям към вердеваса две пинки. Следва могъщо потегляне , и сега вече е платика от близо две кила - само 15 минути след старта ...неволно си спомних еднограмовите , хм..."риби" от миналата седмица. Половината Франция се отказва от плувката и минава на фидер? Просто не мога да си обясня защо...
Оттам обаче нещата се влошиха. И тука аз бързо свих в погрешната отбивка: грабнах хевито , и тръгнах да гоня Михаля на 40 метра. И като хванах само една платичка там , минах на 50...
След половин час без резултат , реших че си губя времето (ми те хората ти казаха бе Иване...) и минавам пак на късото. Общо взето , на вердевас и сдългия повод има редки кълвaнeта , които трябва да се изчакват по 6-7 минути. Вадя две-три , обаче тва не е риболова , с който се печели сектор ( не знам кво правят другите , понеже тревите не ми оставят никаква видимост. )
Решавам да проведа един експеримент : за.бавам за момент кълцания торен , пинките и кастерите , и минавам на хранилка "бомб" с чист бял червей и малко храна. Къс повод , 0.14 , яка кука , 4 бели червея. За моя изненада след три-четири минути следва къс , мощен удар , без рибата да се хване...хммм!!! И аз ловя на двa вердеваса? Повтарям. Мощно кълване , засичам и повеждам нещо яко към брега. Рибата измина десет метра , после реши , че си е забравила ютията включена вкъщи , че като отцепи ... повода 0.14 го отнесе без да го забележи , и ми се стори че и един плик отнесе под мишница...
Аз продължавам с експериментите с бял червей , които донесоха още една платика от около 700 грама , но петното започваше видимо да дава признаци на живот , и като че ли щеше да се получи риболов.. само че в следващия момент точно през петното мина моторница , и осъществи полов акт с майката на пейзажа...
Решавам пак да опитам далечното петно - докато рибата се съвземе от уплахата. Нищо. Връщам се на петното , обаче изглежда след такова преживяване , рибата се настройва подозрително , и сега пък на едра кука и дебел повод не щеше. Връщам се към повод 0.12 и малка кука. Бода седем вердеваса. Ррррръццццц!! Втора платика от близо две кила! После вадя някакъв дребосък... минавам на два бели червея на малката кука - тва ми носи втора платика от размер 600-700 грама... До края остава един час - има време да се хване риба... и пак минава лодка през петното...
В последните 20 минути , след значително намаляне на водния трафик , рибата се оживи , и хванах 3 - две дребни е една от 700. Тегля 7.530. Съседа от дясно тегли...7.560! Eбaси ,за трийсе грама...
Тапата е с над 12 кила , което не е чудно - при водоем , в който не можеш да се възползваш от основното предимство на фидера - свободата да си избираш дистанцията , тапите добиват същото зачение , както в плувката. Класирам се 9-ти (пак) от 20. Все пак взимам скромен плик..
Кратък анализ на състезанието: първа грешка , дистанцията. Обаче не тя стана причина за фиаското (щото аз съм убеден , че от моето място можеше да се спечели) - скапаните торни червеи не трябваше да ги вкарвам изобщо , и да наблегна директно на белия червей. Сигурно миналата година така и щях да постъпя. Обаче напоследък нещо стана модно , и едва ли не задължително да се реже червей , а всъщност белия в случая беше по-добрия вариант.
Победителят освен че беше рязал червей , беше и ловил практически само на торен . С такъв резултат:
Обаче нещата някакси не се получават - рибата хвърля хайвер , времето не ще да се оправи , тиража все крив...нали се сещате?
Така че ситуацията дотук :
Състезание на малка рекичка - откритие за мен , под ръка ми е , удобна е за разнообразни техники и експерименти. Широка 25-30 метра , дълбока 4-5. Почти никакво течение. В петък направих един кратък излет - тренировка , излизат платички като шамар на фидера (състезанието е "оупън" ) , и безумно количество дребосък на щека. Решавам да ловя само на фидер. За всеки случай товаря и щеката...
Реката:
Кво мислите? Купищата дребосък от петък са потънали вдън земя , хората си дремят над щеките и се оглеждат настрани , аз си дремя над фидера и също се оглеждам..За цяла сутрин имам четири рибета , и то ситни , в паузата за сандвич и чаша вино става ясно , че само тапите хващат нещо , има хора капо(!!!) , повечето са с пет-шест риби... следобедния манш го подхващам така:
..да ми беше казал някой , че ще монтирам кюнеца на състезание с разрешен фидер.. Почва се пак яко озъртане , никой не вади нищо , комшията отдясно вади някви гупи на щеката. Нямам представа как - то трябва да си французин за тая работа...
Докато се оглеждам наляво-надясно , забелязвам как пред мен минава мазен слънчак...ааааа!!! Ти си ценна риба днес , братО! Топ-сета , куката под носа на гадината ( не е много разрешена тая практика , ама ...криза е!) - гепвам слънчака и се връщам на фидера; Литу в храната? - без резултат. Трасикс? Те ви ефекта от трасикса във водата:
И това не помогна , та се заоглеждах за слънчаци , и не след дълго скивАх още един. Повторение на упражнението...да ви спестя подробностите : за целия следобеден манш имам 4 слънчака. Не съм единствения , както се оказа - съседа от другата страна претегли това:
Аз съм с 450 грама , момчето със щеката ни уби с улов от 750 грама с рибета от 2 до 10 грама - шапка му свалям!
Не знам как се прави , и не ме интересува! В риболова който ме интересува , 750 грама се правят с една риба...как чакам лятото , не е истина...
С моите 450 грама се класирам 9-ти от 21 , в единия край има 9 кила , в другия - 5 , след мен надолу са едни резултати от 200-120-80 грама - да ти се дореве...
Следващия уикенд в съседния департамент 44 има двудневен фидер турнир , организиран от Мавер. Искахме ли да отидем? Искахме та ни сe виеше! Ама нямаше начин - по политически причини , се налагаше да отидем на оня гьол...Да , да , на същия!
Онзи , с рибите , които минават през мрежата на живарника. С виолетките на кука 28 и фуил за стърв... на който сме изпробвали всички тактики , и с Доминик сме все последни или предпоследни...
Решаваме , че нито ще се харчим за фуил , нито за вердевас , нито ще се мъчим да ловим риба. Плана за състезанието е прост : подпираме щеките на гредите , и чакаме лятото.
За целта бях заредил хладилната чанта с бира , имаше солети и разни бисквитки за мезе , и ни беше обзел тотален непукизъм - сръбваме бира , чакаме лятото (денят беше стиуден ветровит и отвратителен) , и си лафим за фидер , методи , кълцани торни , и дърти платики.
По едно време гледам пред нас играе някакъв дребосък. Що пък не...вадя уклейския телескоп , бодвам пинка , мятам , кълве , вадя рибето на секундата. Към 4 сантиметра. Трябва да е риба , решавам , щото като че ли има люспи. Два грама? Мятам пак , и вадя второ...хммм... Тука има пет точки за риба. Десет рибета правят точките на средна за водоема бабушка... Споглеждаме се с Доминик , и се захващаме да ловим въпросните гупи. И се хилим като ненормални. Щото иронията е убийствена - двама фидеристи , които мразят ловенето на дребна риба , усърдно скубят няк'ви ларви. Новината обикаля за секунди целия гьол , пада страшен майтап. Конец фильма: почват да теглят нашия сектор , тапата е с 438 риби (!) - ние никога няма да стигнем подобна цифра , разбира се - с тегло 1.2 кг.
Имат едри виолетки , поне по 4 грама , десетсантиметрови костурчета , и други такива бонуси , все резултат от ловене с фуил близо до дъното. Ние ловихме на повърхността , и имаме само ларви. Вадим живарниците ...две шепи риба.... почва броенето , което се проточи подозрително дълго , и се оказва че сме хванали - ние с Доминик!!! - 420 броя от въпросната гнус!
С точките на бройка , се класираме 17-ти от 24-25 отбора , което май ни е най-доброто класиране на тъпата локва... ( Общотo тегло - 420 риби беше 560 грама. В тази бройка имаше и една бабушка от близо сто грама, хваната на щеката от Доминик , какато и две бабушки от по 6-7 грама. да речем , че 417 риби тежаха 400 грама... )
...the summer is coming...
- лятото се обяви за открито вчера , на реката , където лових на дистанция миналата седмица. 20 човека , три сектора. Пада ми се място , на което се видях в чудо как да инсталирам платформата - имах нужда от по-дълги крака отзад , отколкото отпред:
Имам кастери , бели , попарени пинки и торен за кълцане. Торният беше почти тотално ритнал камбаната , и се замислих дали въобще да го режа , ама нали без кълцан торен платика не се ловяла...
Всички местни майстори - а конкуренцията беше немногобройна , обаче сериозна - стари муцуни , познати от регионалните първенства , нула случайни минувачи , ми обясниха , че тук се лови наблизо. На 18-25 метра , независимо от плитката вода. Това ми беше достатъчно , да извадя първо от калъфа един хеви фидер , и да се клипсовам на 40 метра. Другите пръчки и трите на 25:
(Работното място беше малко неудобно , както виждате)
Мятам няколко кошници , заредени с пинки на близката , няколко с царевица и пелети на далечната , почвам на близо , с дълъг повод и вердевас. На десета минута - ситна платичка. Добавям към вердеваса две пинки. Следва могъщо потегляне , и сега вече е платика от близо две кила - само 15 минути след старта ...неволно си спомних еднограмовите , хм..."риби" от миналата седмица. Половината Франция се отказва от плувката и минава на фидер? Просто не мога да си обясня защо...
Оттам обаче нещата се влошиха. И тука аз бързо свих в погрешната отбивка: грабнах хевито , и тръгнах да гоня Михаля на 40 метра. И като хванах само една платичка там , минах на 50...
След половин час без резултат , реших че си губя времето (ми те хората ти казаха бе Иване...) и минавам пак на късото. Общо взето , на вердевас и сдългия повод има редки кълвaнeта , които трябва да се изчакват по 6-7 минути. Вадя две-три , обаче тва не е риболова , с който се печели сектор ( не знам кво правят другите , понеже тревите не ми оставят никаква видимост. )
Решавам да проведа един експеримент : за.бавам за момент кълцания торен , пинките и кастерите , и минавам на хранилка "бомб" с чист бял червей и малко храна. Къс повод , 0.14 , яка кука , 4 бели червея. За моя изненада след три-четири минути следва къс , мощен удар , без рибата да се хване...хммм!!! И аз ловя на двa вердеваса? Повтарям. Мощно кълване , засичам и повеждам нещо яко към брега. Рибата измина десет метра , после реши , че си е забравила ютията включена вкъщи , че като отцепи ... повода 0.14 го отнесе без да го забележи , и ми се стори че и един плик отнесе под мишница...
Аз продължавам с експериментите с бял червей , които донесоха още една платика от около 700 грама , но петното започваше видимо да дава признаци на живот , и като че ли щеше да се получи риболов.. само че в следващия момент точно през петното мина моторница , и осъществи полов акт с майката на пейзажа...
Решавам пак да опитам далечното петно - докато рибата се съвземе от уплахата. Нищо. Връщам се на петното , обаче изглежда след такова преживяване , рибата се настройва подозрително , и сега пък на едра кука и дебел повод не щеше. Връщам се към повод 0.12 и малка кука. Бода седем вердеваса. Ррррръццццц!! Втора платика от близо две кила! После вадя някакъв дребосък... минавам на два бели червея на малката кука - тва ми носи втора платика от размер 600-700 грама... До края остава един час - има време да се хване риба... и пак минава лодка през петното...
В последните 20 минути , след значително намаляне на водния трафик , рибата се оживи , и хванах 3 - две дребни е една от 700. Тегля 7.530. Съседа от дясно тегли...7.560! Eбaси ,за трийсе грама...
Тапата е с над 12 кила , което не е чудно - при водоем , в който не можеш да се възползваш от основното предимство на фидера - свободата да си избираш дистанцията , тапите добиват същото зачение , както в плувката. Класирам се 9-ти (пак) от 20. Все пак взимам скромен плик..
Кратък анализ на състезанието: първа грешка , дистанцията. Обаче не тя стана причина за фиаското (щото аз съм убеден , че от моето място можеше да се спечели) - скапаните торни червеи не трябваше да ги вкарвам изобщо , и да наблегна директно на белия червей. Сигурно миналата година така и щях да постъпя. Обаче напоследък нещо стана модно , и едва ли не задължително да се реже червей , а всъщност белия в случая беше по-добрия вариант.
Победителят освен че беше рязал червей , беше и ловил практически само на торен . С такъв резултат:
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- hypperion
- Мнения: 845
- Регистриран на: Пон Окт 15, 2007 22:38
- Риболов: 95% на щека
- Местоположение: София/НЗ
- дал Браво: 111 пъти
- получил Браво: 4 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Брех, имало и големи риби у Франция, деба .
Страхотен репортаж както винаги, Ванка - мачкай ги тая година!
Страхотен репортаж както винаги, Ванка - мачкай ги тая година!
- outsider
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4570 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
За съжаление , времето не се връща назад - ако можеше , тази година щях просто да я пропусна откъм състезания , и да си ходя за риба за кеф...ама сме се хванали на хорото вече , и така...най-скапаният сезон в историята продължава :hypperion написа: Ванка - мачкай ги тая година!
Неделя , трети юли- някъде по Сена...
Ръми освежаващ юлски дъждец. Не че температурата има нужда от особено освежаване - седемнайсе градуса и без дъждеца вече са си пълно безобразие..
Лятото , доколкото може да се употреби тоя термин , няма празно - дотук са отменени СЕДЕМ състезания , и края му не се вижда. С Доминик се бяхме записали за това състезание , щото е квалификационно за Купата Матрикс наесен , и щото състезанията бяха две - събота и неделя , което а) ни даваше шанс да се адаптираме към непознатата река , поне за втория ден , и б) - осмисляше разходите свързани с пътуване 400 километра (в едната посока). Обаче съботното състезание беше отменено поради високото за сезона ниво на реката , и ето ни на брега...
Шансовете ни не са големи , обаче здраве да има - поне да видим риба - инфото е за едра и много , че напоследък..
"Напоследък."( Две седмици по-рано.)
Два турнира за все същата Купа Матрикс. На река Мен , на мъжки риболов - 50-60 грама на 50-60 метра , яки платики. Кво повече да иска човек от живота?...ами , ако може - ДА СПРЕ ДА ВАЛИ ПОНЕ ЗА ЕДИН ДЕН , ДА МУ Е...
В последния момент организаторите вземат решение да се проведе състезанието на някаква малка рекичка , където не съм стъпвал през живота си - имало платики , баби и илария. Мястото - малко екстремно :
Имам лилии:
Приготвям разни монтажи , храна за платика , храна със сирене за иларията , методна храна за ловене в лилиите отсерща... КАПО
Заедно с доста народ , при това от "батковците"...
Разбора на нещата не успява да изкара на бял свят никакви конкретни грешки , просто рибата се държи само на места , в лилиите няма никой , и така...
Неделя:
След един час без пипване , съседа отдясно - един от най-добрите в департамента , проточва "денят ще мине мнооого бавноооо"
Три часа по-късно , хората се разхождаха , подремваха...
... и от никъде не се виждаше някво движение. Аз опитах кво ли не , ама като няма - няма. Денят измина в любуване на новата ми придобивка , без да я сефтосам с риба:
"ooh , she is a killing machine , she got everithing..."
- КАПО! Баси сезона - от ПЕТ опита да се класирам за Нормандия дотук , имам...ТРИ КАПОТА?
В сектора от 12 човека капо сме 7 , има един с един уклей , и съседа отдясно със стотина грама...
Та те за това бихме пътя до Сена. Щото рибата била едра и много , а течението - адски силно. Намерихте с кво да ме плашите...
Течение не е като да не сме виждали , и арсенала е подбран като за случая ( а трябва да се каже , че течението наистина си го бива!)
-четири фидера с общ тест 700 грама
-четири връхчета с общ тест 20 унции
- четири хранилки с общо тегло 455 грама....
-монофил 0.30 на три от макарите , 0.28 на четвъртата - щото вещи хора "деликатно" ми намекнаха " Плетеняка си го оставяш вкъщи!"
От вещите лица получихме и друго инфо. Всъщност , една от най-важните причини да се запишем , беше екзотиката на водоема : Сена в долното си течение е подложена на влиянието на приливите , и условията за риболов са най-меко казано необичайни..
Приготвям работното място , имам две храни - сирене с няколко вида пелети , и сладка храна за платика. В последната ще добавя шарнджийския микс от снимката по-горе , да се задържи нещо по дъното. Имам два литра бял , и половин кило торен.Почвам пробните замятания - предупреден съм да не минавам 25 метра , ама то и няма как - на 23 метра хранилката от 120 грама просто препуска надолу..
Аз обаче съм измислил техника за отпускане на огромен корем от влакно , при това без да се отказвам от клипса! Мятам , вдигам фидера вертикално назад , даже не вертикално , а в положение "11 часа" , бързо навивам два оборота , кошницата стига до дъното , полагам пръчката на стойката , отпускам двата оборота. Лелииии ма колко съм умен! Би тpябвало да бачкам в НАСА...
120-те грама заспиват на дъното , правя десетина опита , всичко е ОК , и нямам закачки- а реката се слави с обилието на такива...
Контролирам съседите - вдясно , току-що завърналия се от Сърбия Даниел Лаком.
Местен , познавач на реката. Вляво - възрастен състезател , който също като че ли познава реката - "на това място като провеждахме турнирите в началото на 80-тe години"
...ох , ох...
Интересното е , че дистанцията между състезателите е поне 35-40 метра , все едно ловиш сам...
Дават сигнал за тежка. Даниел лови малко по-далеч от мен , на около 25-27 метра. Алан , така се казва чичото вляво , храни на 16-18 метра , с подмятане отдолу - да се чудиш дали и тoй не е бил в Сърбия?
Едновременно с началото на състезанието , започва прилива. Точно затова състезанието е с времетраенe 12:00 - 16:00 ч - за да се хване момента на прилива , по време на който течението поутихвало малко.. В началото нивото беше това:
Храня с платишката храна , засега не риcкувам с миризливата , а и не знам рибата тук как се отнася към пелетите. Не знам абсолютно нищо за тукашната риба , всъщност..
Половин час - нищо. Даниeл - нищо. Алан вади някаква едра риба от късата си дистанция..
Десет минути по-късно - аз - нищо .Даниел - нищо. Алан вади втора риба ,кжоято ме кара да преразгледам оценката си за първата - първата въобще не беше толкова едра..
Наближава краят на първия час , аз съм капо , Даниел е капо , Алан има 4 или 5 риби. Мога да го кажа и по друг наачин : Алан има около десет кила...
Междувременно , нивото на реката се е повишило с около 40 см , и течението е забележимо по-слабо. Тоест , в началото фидера стоеше така (върхът е от 5 ун.):
Сега вече върхът стои прав , и е очевидно прекалено твърд за внезапно променилите се условия. Поглеждам арсенала...мда. Липсата на опит в риболова на такъв водоем ми е изиграла лоша шега , и съм приготвил един тип фидери , с един тест върхове , а реката се променя пред очите ни..
И сега кво правим? Минавам на късата дистанция на Алън? Толкова ли са решаващи 5 метра ? И що Даниел не мръдва от своята , като е без риба (първата я хваща в началото на втория час)? Може рибата да влиза на петното по-късно , Алън да има много по-добро място , или да прави нещо , kоето аз не знам (примерно , да вкарва фуил , какъвто аз нямам)..
Решавам да изчакам още дeсет минути , и в тоя момент се случва нещо , което след състезанието оцених като най- голямото нещастие за целия ден - кълве ми.
Едно единствено късо чукване , което ме накара да остана на това петно - най-голяматa грешка , която можех да направя..
Прилива продължава да покачва нивото на реката. Трябва да се е качило с около 60-80 сантиметра. Ако продължава така , минаващите баржи може и да ни поизмият краката...
Имам второ кълване (вече съм минал на храната с пелетите , и кълцам яко торни) - вадя...змиорка?!? , пъхам я в живарника , вземам от стойката най-лекия фидер (120 грама) , сменям върха с най-лекия възможен (3 ун.) , хранилката - 70 грама. Вече няма нужда да се пуска корем , и така си държи дъното. Течението е намаляло до неузнаваемост , може да се лови ис 50 грама сигурно...Кълве ми пак , и сега рибата се закача в нещо. Чакай бе , нали нямах закачки? Е , сега пък имах!
Ама някаква зверска драка , която един Господ знае как се беше материализирала пред мен. Сега закачах през хвърляне - ама как да си изоставя захраненото петно , като на всичко отгоре почва и да кълве? Към улова ми се прибавя платика от близо кило , втора такава , втора змиорка... После нещо дръпва яко и ми изправя куката Камасан 560 , (12!) ама като карфица...
Междувременно Алан си е загубил ритъма , и започва да лови с 5-6 метра по-навътре ( на него явно не му пука за захраненото петно , а?) Даниел и той е отишъл още по-навътре , обаче не хваща кой знае колко. (Все пак , хваща повече от мен) Аз вадя едра каракуда , като вече съм с 40 грама. И закачам все по-често.. Закачам повода - скъсах поне 15! , влакното над хранилката , самата хранилка... едната я извадих така:
Прилива е стигнал максималната си височина , и сега вече съм на скарата с гумени ботуши , щото най-малката вълничка , и съм мокър. При всяко минаване на кораб , ставаме от платформите и се качваме нагоре , казаха ми за случаи на рибари , отнесени от вълната в реката с цялото оборудване!
Абсолютно елементарния анализ след състезанието , показва че колкото с по-лека хранилка ловиш , повече се закачва - течението я влачи незабележимо , и я забива в закачките. Обаче простото решение - да избухам тежка кошница , да вдигна пръта максимално нагоре , и да ловя с изпънато до кошницата влакно , не ми дойде наум - такива неща човек ги вижда по-късно , лесно и веднага се забелязват чуждите грешки...
Накрая съм изпокъсал сума ти поводи , два цели монтажа (щото като започна пък отлива , течението побесня , и докато се усетя , ми завлече леките кошници в камъните. Накрая пак ловях със 120 грама...), и съм с 4.720 - пет риби.
Едната змиорка падна извън живарника , но и с нея и без нея , все тая. Алан има над 20 кила , Даниел е с окoло десет , като е изпуснал двойно повече риба , отколкото е хванал.
Неговото обяснениe е поводи , нарязани от мидите , които тук били истинска напаст. Миди? Тва за мен досега бе нещо от руския фолклор...
Улова на Алан съдържа някакви чудовищни мъздруги:
Обяснява ми че моята тактика да бинтовам хранилката , така че белия червей да стига до дъното без да се разпилява , е добра за платика , но не за тукашните мъздруги , които шарели по повърxността , и обирали излезлите от кошницата червеи. И после се спускали към дъното , да видят откъде излиза тва лакомство..
И така , предпоследният патрон беше гръмнат за оня дето духа. Oстава само още един шанс за класиране , и не си правя особени илюзии. Обаче тва състезание , независимо от идиотските грешки , бешe едно от най-интересните - чиста екзотика , такъв риболов не се вижда всеки ден..
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- hypperion
- Мнения: 845
- Регистриран на: Пон Окт 15, 2007 22:38
- Риболов: 95% на щека
- Местоположение: София/НЗ
- дал Браво: 111 пъти
- получил Браво: 4 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Мдааа, човек винаги има какво да научи...
Понякога тарикатите носят на баламите вода в кошница
-
- Мнения: 92
- Регистриран на: Пон Ное 22, 2010 18:54
- Местоположение: София ,М.Младенов
- дал Браво: 3 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Браво Ванка ,супер репортаж. Другия път повече и по - големи риби ! Поздрави и успех !
Чистотата е мерило за вашата култура !!
- BOROOO
- Мнения: 1228
- Регистриран на: Сря Юни 22, 2005 13:42
- Местоположение: гр. София
- получил Браво: 12 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
.
Връщайте маломерните риби обратно във водата.
Като ме погледнете трябва да знаете, че аз гледам през вас и се виждам на реката как подавам, водя и ми кълве ...
Като ме погледнете трябва да знаете, че аз гледам през вас и се виждам на реката как подавам, водя и ми кълве ...
- outsider
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4570 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Мъъъъкаааааа...Outsider написа:За състeзателния по-добре да не говорим ( обаче ще се наложи... )
Откъде да започнем? Петък, малко след пладне. Ще тренирам за мачово състезание. Чакайте да ви покажа нещо , преди да разтоваря багажа - и преди да умре батерията на апарата , която премигва като грък пред данъчна декларация... татарамммм!
Тъй. Тренировката за мачовото състезание има за цел да уточни :
а) как реагира рибата на рибни храни и пелети
б) какъв е пробладаващия вид и размер на рибата в момента във водоема , който не съм посещавал от октомври миналата година
Тя НЯМА за цел да уточнява дистанции на риболов ( духа силен вятър) , монтажи , грамажи на ваглери други такива подробности , нито да поошлайфа точността ми с прашката , да речем. Всъщност , предпочитам да не знам как стоят нещата с точността ми с прашката , че рискувам да изпадна в депресия преди турнира..
По тези причини , тренировката за мачово състезание се провежда така:
Забърквам две храни - едната е класическа храна за платика (Браунинг) , жълти трохи , Литу , царевица. Другата - Margin Carp на Sonubaits, Big Carp Krill&Tuna на Bait-Tech, пелети "Владимир Путин" ...не бе ... такова : Red Agresor !
Двете линии са на една дистанция - 40 метра , метнати на десет метра една от друга. Стартираме , след десетина минути имам първо кълване , на класическата храна. Второ. Трето... пето. След пет или шест риби , кълве първата риба на рибната храна , същия размер , платичка като детска длан.
Това продължава около три часа , като рибата е ситна и злояда , и нормалната храна печели 5:1 срещу рибната. Има и две-три риби от по 200-300 грама , все на жълтата храна. И към края на тренировката хващам единствената до момента читава риба -с любезното съдействие на Браунинг...
Остават 40-50 минути до здрачаване , експеримента е проведен , всичко е ясно , ама нали са ми останали сума ти пелети и методна храна , на принципа "пенявиш се не пенявиш ке те ядем" , решавам че трябва да ги изразходвам. Монтирам метод , десет бели на скобата , повод 15 сантиметра , десет минути - типичното зверско методно кълване , платика от близо две кила. Хмммм....
Второ четене , десет минути: същото кълване със замах , повода дава фира...ъъъъъъ? Още три удара на топче 10мм. ванилия до края - един откачен повод (ползвах една скапана джаджа... ) , и две яки платики. И сега кво праим?
Събота. Падам се тапа , нищо не ми е ясно , бъркам класическа храна , малко пелети , удавени пинки и торен за кълцане. Сутринта е тихо , обаче вчерашния вятър много ме притеснява , така че решавам да не се правя на герой , и да храня на разумна дистанция. 31 метра.
На тази "разумна " дистанция , както се оказа впоследствие , едни 11 метра и идваха в повече...
Почваме , ваглер десет грама , на петата минута ми кълве , рибата се откача и за двайсет минути петното се изключва. Имам интересен съсед , някъв чешит , който не спира да си говори сам ("...така...добре , правилно! Отлично , точно в плувката...сега топим влакното...уф , откачи се! - мятаме пак , на същото място..сега пък се оплете?...") - пет часа батко , умрях да се хиля. Човечеца оплиташе на всяко трето мятане , с прашката беше като редосеялка , чупеше едни стойки - цирк! И не спираше да вади риба...
При мен - необяснима история - аз все още си стрелям с прашката отлично , както се оказа , и до дистанцията си стигах ( с 14 грама , щото вятърът задуха един час след старта ) , и си закотвях линията добре , и...не ми кълвеше , ама хич!
До обяд имах 6 риби , средни и дребни платички , след почивката петното просто умря... Съседа вади риба след риба , прави по двайсе фитки на риба - тва на 20 метра , аз си гледам ваглера и пускам буйни бради. Разбих се да спускам и да вдигам тежести ,смених дълбочината от стържене с куката до лежане с един метър влакно - тва със слайдера , бях монтирал три мача , няма бе. НЯМА!
По едно време влакното ми взе да прилича на реотан , режа го , сменям целия монтаж , оставям едни 4 грама на 20 см. от дъното , дропера се влачи на 50 см от основната тежест , кълве , фитка , кълве - втора фитка , кълве -ТРЕТА фитка , остават 30 минути до края , кълве пак , и мача се свива на обръч... опаааа... я да видим сега с повод 0.12 и тъъъъничка кука 16-ка как се вади тва нещо? Десет минути продължи ваденето - така и така се бях о.рал тотално , за къде да бързам , съседа сигурно имаше десет кила риба...и накрая в кепа влиза платика от 1.8кг.
С нея улова ми възлезе на 3.900 - съседа ме бие с ...между 5 и 10 грама.
Класирам се 11-ти от 23-ма , 10-тия взема последния плик....ма колко си зле , Иване , ама КОЛКО си зле...
Доминик е 12-ти , споглеждаме се и почваме да се хилим. "Знаеш ли" - споделя със заговорнически тон Доминик " по едно време тръгвам да презамятам , и установих , че линията ми кой знае защо включва и плувка няк'ва..."
Така де - ние участвахме в тва състезание за та.ака - в неделя на същата ивица се провеждаше фидерен турнир , и точно за него бяхме дошли.
След вечерята сядаме да вържем малко поводи (аз) , и да обсъдим трезво нещата:
Основния въпрос беше на каква дистанция да търсим рибата? На близо , и да се наблегне на много , но дребни? По-далеч (колко далеч?) , и да се търсят едри , макар и по-малко (а ако са едри и много? ) Ако пелетите сработят , може да стане много дебела работа... Чакаме вятъра да стихне , обаче в девет вечерта още духа..
...обаче на здрачаване нещата ще се изяснят - последния слънчев лъч , минал през чаша червено вино , ще изпише на камъка точната дистанция... - не бе - скив кво ста:
Снимките може и да не предават точно картинката , затова ще ви направя коментар от типа "на вашите екрани вдясно" : значи , в първите двайсе метра няма никакво движение по повърхността на водата , освен някъФ микроскопичен гамбуз. Между двайстия и трийстия метър играе доста риба , дребна. между 40-я и 50 -я метър по водата се образуват впечатляващи кръгове от едра риба. Аз решавам да играя на 48 метра , и затова сутринта арсенала е от типа "нема лабаво":
Падам се почти на вчерашното си място , отляво имам англичанин - в тази област се въдят много , който е прост радваща окото гледка: платформата под 45° спрямо брега , две пръчки Дренан , макари Дренан , монофил , кошници от 15 грама , дистанция 20 метра. Сла-дур! Чувам че местните англичани отглеждали кастер с размера на костилка от фурма , и от време на време размазвали всичко живо.
Отдясно изненадата е доста по-неприятна - най-добрия фидерист на съответната област , и познавач на водоема , който не трябваше да е до мен , ама го преместиха по технически причини. Тапа, че и на почти 20 метра от мен , така , да не му пречим.
Той храни на 35 м.
Тука аз правя голяма , непростима и достойна за пълен новобранец грешка : повлиян от вчерашната гледка привечер , плюс скромния си опит от водоема (на Регионалното първенство мин.год. дистанцията беше 48-55), реших да играя както си бях наумил , и оставих Жером да си лови практически сам на 35 метра...
Стартираме. Джони Инглиш (Дейвид , всъщност) вади първата платичка на втората минута. Втора веднага след това . Трета... Леле-леле-леле-леле , къв бой ще ям.
Кълване - влизам в играта. Жером и той...На третото мятане - хрус! Връхчето отива на кино. Цяла година не съм чупил връх , че и повече - сега ли трябваше? Сменям върха , риболова продължава , след половин час при поредното засичане , макарата почва да издава един странен звук... поглеждам я - върти на празен ход , щото...СЪМ СКЪСАЛ ПЛЕТЕНЯКА НА КЛИПСА! Тва ми се случва за първи път откак съм почнал да ловя с плетеняк...Поглеждам нагоре , и гледам как се изнизва така , бавничко през водачите - успявам да го хвана , и откривам , че все пак съм си засякъл рибата , че и е читава на всичко отгоре. Циииирк!!!! -трескаво вързвам плетеняка - ама с хубав , правилен възел , кво си мислите вие? , тръгвам да навивам , и се оказва , че не съм прекарал влакното през ролката на бигела - сега отвиваме шпулата , прекарваме , завиваме пак...рибата си е още там - да припаднеш , кепчосвам я ....ама къв си балък брато , няма втори като тебе...
Към обяд нещата започват видимо да се сг.вняват. Кълването се разрежда , почват фитки , и понеже съм избрал опцията "далеч" , трябва да се примирявам със съпътстващите подробности : връх две унции , кошници от 30+ грама. А едрите тави така и не идват , метода не работи , и риболова е на скимъри. Кълцам торни - по малко! , добавям пинки , въртя разни видове стръв , докато уцелвам работеща комбинация : торен с бял- кълве - ама рязко силно и енергично. Фитка. Гледам Дейвид , така се е отчаял , че се опитва да лови на 35 метра - вижда се че не му се случва често , и му се налага да прави усилия... - значи и при него не е розово. Колко ли преднина има пред мен? Жером и той нещо се е умълчал. Само на мен ми кълве? Ихааа!!! - фитка!
...ще де издебна аз тебе. И като де издебна , ще измисля дума , която да се римува с "издебна" , и която да е в рамките на добрия вкус , и да не дразни модератора....Фитка! Кво става , деа? Почвам да бая на монтажа , тръгвам да удължавам повода , и в тоя момент си спомням , че тая мотика съм я настъпвал вече - вдигам горния стопер на 50 сантиметра над кошницата , за да не си къса устата ситнежа , и правя серия от ситни платички - обаче Жером е напипал някаква вакса , и започва да прави едри! До края на състезанието продължаваме така - Дейвид подсмърча , аз ловя ситнеж , Жером вади едри скимъри. Идва кантара - Жером ни разбива с малко над десет кила. Аз съм с 5.200 , англичанина - с 4.100 ..."стига ми тая награда..."
Докато събирам багажа , идва Гуенаел (който наскоро се класира за 1-ва Национална Дивизия ! ) "Кво става?" - "Ми"-викам -"аз съм с пет кила , съседа - с десет..." "Е" , усмихва се Гуенаел -"аз съм с 4 кила , съседа - с девет..."
Оказва се , че съм 13-ти от 25 , тоя път се дореждам до плик , и съм бил миналогодишния Регионален шампион (14-ти). Мнението на Доминик - който е 12-ти , е че "сме играли много равно и двата дни".
Аз съм на мнение , че играхме като пълни балъци и некадърници , ама си трая..Така безславно мина 250-то състезание в смехотворната ми кариера - айде още толкова , и почваме да ги бием!
(утре пак ще ядем бой - стискайте палци , идва ред на река Мен ..)
Забележка: Жером сподели , че нямал кьорава риба в следобедните часове , и от чисто отчаяние , взел че исипал в храната конска доза оризово брашно.
"Повече от самата храна" бяха точните му думи , едва успявал да задържа храната в кошницата. Лекото , мътещо оризово брашно , съставна част от храните за уклей , вдига бяла мътилка , която бързо привлякла дребни платички и бабушки , и работата се пооживила- десетина минути по-късно , дребосъка привлякъл читавата риба , и в полследния час Жером хванал 7 скимъра от около 600-700 грама , докато ние се чудехме как да привлечем някое заблудено рибе...
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- ivelin66
- Мнения: 529
- Регистриран на: Сря Май 13, 2009 21:30
- Местоположение: Русе
- дал Браво: 121 пъти
- получил Браво: 5 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Фина бяла креда около 20 микрона размер (използвана като пълнеж в блажните бои) вдига такава бяла мътилка че оризовото брашно го отказах като пушещ елемент в храната.Слагаш я последна без да я овлажняваш.Иначе става на камък.А в хранилката можеш да си я слагаш директно суха затапена от двете страни.
Team Milo - feel the difference
- outsider
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4570 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
"Много мътилка" в случая не беше същото като "правилна мътилка".ivelin66 написа:Фина бяла креда около 20 микрона размер (използвана като пълнеж в блажните бои) вдига такава бяла мътилка че оризовото брашно го отказах като пушещ елемент в храната.Слагаш я последна без да я овлажняваш.Иначе става на камък.А в хранилката можеш да си я слагаш директно суха затапена от двете страни.
Сега - да продължим:
Събота. Най-големия фидерен турнир от календара на департамента ще започне в 13 часа , което дава време да се приготви всичко , да се намокрят секретните и безотказни захранки , и да се видиш с тоя-оня. "Тоя-оня" , благодарение на името и контактите на клуба-организатор , включва гости от шестте краища на Франция , тигри на седемте морета , шампиони от всякакъв калибър , избрани главорези , тартори и гангстери.
Нивото , тоест , е високо - ще е добре да се избегнат особено глупави грешки , а също - кофти тираж. Тиража е прост: падаш се от 50 място нагоре , колкото по-нагоре , по-добре . Ловиш на 50 метра , избиваш рибата.
Малките места са по-сложни , там нищо не е ясно и грешките се правят лесно..
Тегля 27 - кофти сектор , кофти място , голяма вероятност да се наложи да се "спасяват мебелите" с дребна риба. До мен е Яник - ловенето на дребна е основната му специалност , нещата се усложняват...Приготвил съм храната от сряда ( да , пак сме на река Мен) - комбинация от лека и рехава храна , която да събира ситнежа , с пелети , които да задържат едрата риба. Имам пинки , торни , бели и червени , все със същата цел , да задържат рибата на петното. Духа един доста приличен вятър , надолу по течението , който създава усещането за по-силно течение , отколкото има всъщност. Къде да търся рибата? Ми нямам никаква представа , честно казано. Затова храня две петна - на 28 и 48 метра , да ми е мирна главата. Яник храни на 35-40 , съседа от ляво - на около 40-45. Повечето хора в сектора са избрали дистанцията между 45 и 50 , което е клаcическата дистанция за рeка Мен.
Дават сигнал за тежка , храним и почваме. Кво значи "почваме"? Яник почва да лови риба. Аз почвам да го гледам.
Нещата не вървят - рибите му са средни дребни , и редки , ама моите са...ъъъъ..моите НЕ СА. Не ще бе! Почвам да въртя бели-пинки-торни-вердевас (последния за нищо не става , щото е като едър фуил) -не ще. Минава първия час , аз съм капо , съседа от ляво има някви риби , Яник прави някакъв ритъм , аз сменям поводите с по-тънки , куките - с по-малки , удължавам поводи...ТЦЪ!
Минават ДВА часа... - на река Мен , през август. Теоретично , вече трябваше да имаме по десет кила риба. Или поне по няколко едри тави между дребосъка. Едри тави въобще не се виждат никъде из сектора , нито да се бърка с кепове , загадъчна история. Точно 2:30 след старта на мен ми кълве , и вадя платичка с размера на трамваен билет. Хюстън , имаме проблем!
Яник трябва да гони трите кила , очевидно има нещо , което жестоко съм сбъркал , обаче и на двете ми петна е пустиня , и просто не знам вече кво да скълцам в храната , с къв ритъм да я мятам - пробвал съм от презамятане през минута и половина , до изчакване десет минути - няма. В тоя момент - около два часа преди края , вятърът стихва. Искам да кажа , рязко и тотално. И аз си спомням оня виц - "Из окна дуло. Щирлиц закрыл окно - дуло осталось!" - Ветрово течение , ама другия път!- вятър няма , а реката си тече бая по-яко отколкото в сряда. Не е валяло , няма обяснение , освен да са отворили шлюз по-нагоре по течението...и аз ловя с кошници от 20 -30 грама , и рехава храна... - преувлажнявам храната до смърт , вадя кошница 40 грама , и след пет минути почва да ми кълве. Това не значи "почвам да хващам риба" , разбира се - почвам да се надлъгвам с дребосъка , нищо повече , обаче сега кълването е спряло навсякъде , и май ми кълве едва ли не само на мен. Налучквам някаква работеща комбинация - повод 50 см , 0.12 , кука 16 , две пинки , за което отиват още безценни минути , и до края успявам да настържа 7 риби с общо тегло 1.080 кг. През август бате. На река Мен.
Честито Иване , имам добри новини : от некадърност и простотия не сe умира , слава Богу. Щото ако се умираше , шях да си умра на място като треснат от гръм , и да пропусна националния траур по повод кончината на г-н Президента и половината му правителство...
Лошите новини са , че вероятно съм последен , или ако Съдбата се е смилила малко над мен - предпоследен в сектора (от 23-ма) , и за утре ще играя с много наказателни точки на гърба..
Яник е с около 4 кила , съседа отляво и той ме бие , не си спомням с колко. Яник има руски вердевас с размера на малък торен червей , ама няма да обвиняваме стръвта , струва ми се - ами ако вятърът не беше спрял? Ох , ох...
(От друга страна , ако беше спрял на десетата минута , или въобще да нямаше вятър...)
Отивам да тресна една бира под шатрата , където Жозе изучава протокола. Викам една бира и за него , и подхвърлям "Последен ли съм?" , ама с пълно безразличие , все едно не ме интересува изобщо - "ти луд ли си?" - подава ми листа хартия Жозе - "тва е най-слабия риболов на тая река , откакто се помня". Оказва се , че има хора , които са капо. Хора с по 120 грама , с по 240 , с по 400..а бе - отвял съм ДЕСЕТ човека!
Сметката ми е , че мястото при средно добро изиграване , от съвсем обикновен и неизпъкващ състезател , даваше едни 3-4 кила.И влизане ако не в тройката , поне в петицата. Все някой ден ще стана такъв състезател , заканих се аз , и тръгнах да купонясвам - с организацията на следсъстезателната част от програмата , домакините също се справят много добре - а ние имахме много мъка да давим , и се събраха Райко и Райна...
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- outsider
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4570 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Неделя.
Ставам - "гAз се дига , глАва се не дига" , и с клатушкане тръгвам към шатрата за кафе. След второто решавам че най-вероятно ще оживея - сега да пресeeм торните червеи , и да месим храните. Старта е в 11 ч. - организаторите си познават стоката...
Тиража е готов от вчера - имат няква хитра таблица , с която пращат сичко живо в другия край на ивицата , и на мен сега би трябвало да ми се падне голямо число ...айде 60! Айде 65! Айде 68!!!
.... 15.
Хлъц.
Отляво се пада Никола (произнесено НиколЯ ... а бе - Кольо ). До него - старата ми дружка Жил , и вчера беше през едно място от мен. Вдясно - някво хлапе , което трябва да е пълнолетно , щото кара кола - ама няма такъв вид. Сериозен , екипиран младеж , обаче - фидери Рив , багаж Рив , кофи Рив , калъфи Рив , дрехи Рив.
"На такива момчета ние казваме браво" , нищо че вчера е бил предпоследен в сектора си.
Аз почвам да ровя из саковете , докато се опитвам , през оставащите от снощи алкохолни пари, да избистря няква стратегия за сполетялото ме бедствие... 15 ?!? - в местния плувен басейн сигурно има повече риба... Решавам да замеся по-лепкава и тежка храна от вчерашната , и понеже пак не знам къде да търся рибата , пак ще храня две петна. 28 и 48 метра , що да променям нещата? Забърквам яка порция разнообразни пелети , които ще вкарам на късата дистанция - идеята ми е , че ако всичко живо лови далеч (Кольо е на 45 метра , Рив-чо на 55) , на 28 съм съвсем сам , и може точно там да се завърти едрата платика...
От вчерашната жега живата ми стръв е гушнала босилека , и се опитвам да пресея нещо живо , другото ще се ръга в кошницата - де да имаше клиенти за толкова мръвка , ама хич не ми се вярва..
Монтирам главно гаубици , само един фидер за късото , кошници 40 грама , уж от вчера нещата са ясни
...чакайте малко , всъщност тоя детайл го пропуснах. Значи , нещата не са ясни ИЗОБЩО. Вечерта с компанията седнахме на разбор , и докато видим сметката на уискито , стана ясно , че във всеки сектор , и понякога - на съседни места , са работели тотално различни сxеми , дължини на поводи , комбинации от стръв... Един е направил читаво класиране с дребосък , друг разказва страшни истории за скъсани поводи 0.14 и изправени куки... един ловял само на вердевас , друг си е направил целия резултат на торен.. НЯМA единна сxема , която да може да се приложи навсякъде , с други думи.
Тежка храна. Деceт кошници на 28 метра , основно с пелети и мъртъв бял червей. На далечната бухам пинки , там ще търся квото дойде , като мисля че ще дойде ситнеж. Старт. Тишинааааа....
Минават поне 20 минути , преди Кольо да извади някъв дребосък , и още десетина , за да се разпише и младия Рив. Аз прeзамятам. В началото - на често , после минавам на затворена хранилка и разреждам , не виждам смисъла да вкарам едно кило жива стръв , ако няма кой да го яде. Кълцам и по съвсем малко торен , първата риба я хващам на 55-тата минута. Много по-добре от вчера , поклащам мрачно глава - ама Рив вече има три риби , и едната е към 600 грама..Следващия час и половина е невероятно тегав - Колю има 5-6 рибета от по сто грама , хлапето лови добре , с епизодични бонуси , Жил се чуди кво да измисли , аз съм вкарал Литу , бял Трасикс , Тер дьо Сом - чиста в кошницата , за дискретна мътилка... а бе , имам кълванета. Обаче са редки , и фитките са десет на всяка риба , а рибите - по стотина грама. Hе съм споменал условията на риболов - умерен вятър надолу по течението , който не позволява да се ползва нищо под две унции карбон - баш за ситен силвър работа...
През 20 минути съм мятал по малко храна на късата дистанция , и малко след това съм опитвал - една съвсем ситна платичка , явно рибата не е на късото. Това което е жизнено важно , е да се реши проблема с фитките и да се хване някоя риба , щото около два часа преди края на ман,ша съм с 5 или 6 риби , и нещата започват да се влошават - кълванетата се разреждат повсеместно , хората почват яко да си бъркат в носа , и май кой ловил , ловил...
Аз се хващам на мисълта , че ако тва не беше река Мен , и не беше август , досега да съм минал на повод 0.10 , кука 18 или направо 20 , и да съм тръгнал да търся из хладилната чанта жив вердевас , нищо че е ситен. Зa такива условия ставаше дума , без майтап.
Е да де - ами платиките по две кила? Ами илариите?
....ами голямата тигрова риба , Иване? Ами амазонската електрическа змиорка? Ами щуката -алигатор??? Щото колкото имах от тези екзотични създания на петното си , толкоива имах и едри платики! За секунда се опитах да си представя физиономиите на съседите , ако пред очите им бях извадил щука-алигатор , обаче въображението ми се предаде - а аз извадих класьора , в който имаше останали от зимата пет повода 0.10 , избрах най-ситната кука , изкопах оцелял вердевас , гарнирах го с една пинка и метнах....
Сега би трябвало да ви кажа , че кълавнето уж се подобри. Че нещата като че ли потръгнаха малко , че тва даде някакъв ефект...нищо подобно. Риболова просто мина в друго измерение! Все едно че ме бяха телепортирали на друга река , деа! Да , пак имаше фитки - обаче имаше и ясни , отчетливи кълванета , при които рибата се хващаше безотказно , и само трябваше изключително внимателно да се докара от 48 , и с плетеняк , до кепа.. 5-те ми риби станаха 6 , после 7 , 8 , 9....
Кольо гледа втрещен - на него не му кълве изобщо , Рив вече има стабилен улов , и макар и да е забавил ритъма , води нашата част на сектора безапелационно (55 метра? Или имаше друг фактор? ).
В тоя момент Кольо вади платика от поне две кила , ако не и повече...неспортсменска проява , нe бях очаквал такава пoдлост от него ..аз продължавам , около 40-50 минути преди края вече имам 12 риби , и не знам дали да се радвам - налучках ваксата в безнадежден сектор , и тва вече приличаше на риболов - или да си скубя брадата от яд , че не се сетих по-рано...В тоя момент следва поредното кълване , и пръчката се свива. Упс .
Ми ся? 0.10 , кука 18 номер..48 метра...."най-голямо разстояние , е туй което ни дели..."
Внимателно докарвам рибата до 5-6 метра от брега , идва без особена съпротива , и решавам че не е толкова едра , обаче като стигна до брега , дзверо реши дa си покаже рогата , наложи се да се развие аванса до дупка , и да се употребят за вкарването на платиката в кепа почти десет минути - съседите вече се чудеха кво съм хванал , и само дето не прихнаха да се смеят , когато се оказа че е рибе от окoло кило...Сега внезапно бях в играта - с тази риба , плюс другите 12 , бях изкатерил един Господ знае колко места нагоре - оставаха точно 40 минути...сега кво правим?
Имаше две опиции. Едната - да се разкара изстрадалият повод 0.10 , да се смени СЪС СЪЩИЯТ ТАКЪВ , и де се продължи в същия дух до края. Разумна , предпазлива сxема , без излишни рискове , хващаме още 5-6 дребосъка ( дребосъка е със средно тегло 150 грама , да ви кажа) , и квото сабя покаже. На мен не ми допада такъв подход , не ми е в характера изглежда... - Кълцам торни в кошницата , сипвам от бялата мътилка - ( още една платика , и Кольо е мъртъв! ) , мятам. Четири минути , повтарям. И сега - чакаме едрото...
...десетина минути по-късно , нещастното , самотно невронче , което обитава огромната кухина , разположена между двете ми уши , започна да проумява кво се е случило.
А именно , че петното ми съдържаше същата разнообразна ихтиофауна като центъра на пустинята Гоби , майна. Петното беше умряло безвъзвратно , ама не беше получило инфаркт , нито хранително отравяне , и не беше загинало в автомобилна катастрофа - не! - с двете бомби аз все едно го бях застрелял между очите с ревoлвера на Мръсния Хари , и в оставащите трийсетина минути ,вместо да се изкача няколко места нагоре в класирането (никой нищо не хващаше) , аз проведох мислен разговор със себе си , в който подробно и без да спестявам подробности , обясних на събеседника си кво мисля за него. И не срещнах никакви възражения...
Кантара ми даде 2.940. Колето е с 3.160... найс , а? Ривчо е с над пет кила , младежа се справи отлично.
Печели тапата - шест кила и нещо (с 4 риби!) Гуенаел е 4-ти в сектора с 3.5 кг , за такъв риболов става дума..жалко за него , вчера беше пръв с над 9 кила , надявах се да спечели турнира. Аз съм 8-ми , тоя път съм отвял 15 човека , и с това се класирам 34-ти от 69 човека. Пликовете , които на тоя турнир са тлъсти , свършват с 20-я в класирането , обаче за останалите има (до последния човек!) по бутилка от легендарното бяло вино Лейoн , което ще отворя , като направя читаво класиране... тъкмо да поотлежи.
Кеф ми е че реших кръстословицата - нищо че бeше със закъснение , и че пре.бах последните 40 минути. Само че след неделята идваше ами..понеделник.
И да знаеш как е трябвало да ловиш вече не върши никаква работа , нали?
Ставам - "гAз се дига , глАва се не дига" , и с клатушкане тръгвам към шатрата за кафе. След второто решавам че най-вероятно ще оживея - сега да пресeeм торните червеи , и да месим храните. Старта е в 11 ч. - организаторите си познават стоката...
Тиража е готов от вчера - имат няква хитра таблица , с която пращат сичко живо в другия край на ивицата , и на мен сега би трябвало да ми се падне голямо число ...айде 60! Айде 65! Айде 68!!!
.... 15.
Хлъц.
Отляво се пада Никола (произнесено НиколЯ ... а бе - Кольо ). До него - старата ми дружка Жил , и вчера беше през едно място от мен. Вдясно - някво хлапе , което трябва да е пълнолетно , щото кара кола - ама няма такъв вид. Сериозен , екипиран младеж , обаче - фидери Рив , багаж Рив , кофи Рив , калъфи Рив , дрехи Рив.
"На такива момчета ние казваме браво" , нищо че вчера е бил предпоследен в сектора си.
Аз почвам да ровя из саковете , докато се опитвам , през оставащите от снощи алкохолни пари, да избистря няква стратегия за сполетялото ме бедствие... 15 ?!? - в местния плувен басейн сигурно има повече риба... Решавам да замеся по-лепкава и тежка храна от вчерашната , и понеже пак не знам къде да търся рибата , пак ще храня две петна. 28 и 48 метра , що да променям нещата? Забърквам яка порция разнообразни пелети , които ще вкарам на късата дистанция - идеята ми е , че ако всичко живо лови далеч (Кольо е на 45 метра , Рив-чо на 55) , на 28 съм съвсем сам , и може точно там да се завърти едрата платика...
От вчерашната жега живата ми стръв е гушнала босилека , и се опитвам да пресея нещо живо , другото ще се ръга в кошницата - де да имаше клиенти за толкова мръвка , ама хич не ми се вярва..
Монтирам главно гаубици , само един фидер за късото , кошници 40 грама , уж от вчера нещата са ясни
...чакайте малко , всъщност тоя детайл го пропуснах. Значи , нещата не са ясни ИЗОБЩО. Вечерта с компанията седнахме на разбор , и докато видим сметката на уискито , стана ясно , че във всеки сектор , и понякога - на съседни места , са работели тотално различни сxеми , дължини на поводи , комбинации от стръв... Един е направил читаво класиране с дребосък , друг разказва страшни истории за скъсани поводи 0.14 и изправени куки... един ловял само на вердевас , друг си е направил целия резултат на торен.. НЯМA единна сxема , която да може да се приложи навсякъде , с други думи.
Тежка храна. Деceт кошници на 28 метра , основно с пелети и мъртъв бял червей. На далечната бухам пинки , там ще търся квото дойде , като мисля че ще дойде ситнеж. Старт. Тишинааааа....
Минават поне 20 минути , преди Кольо да извади някъв дребосък , и още десетина , за да се разпише и младия Рив. Аз прeзамятам. В началото - на често , после минавам на затворена хранилка и разреждам , не виждам смисъла да вкарам едно кило жива стръв , ако няма кой да го яде. Кълцам и по съвсем малко торен , първата риба я хващам на 55-тата минута. Много по-добре от вчера , поклащам мрачно глава - ама Рив вече има три риби , и едната е към 600 грама..Следващия час и половина е невероятно тегав - Колю има 5-6 рибета от по сто грама , хлапето лови добре , с епизодични бонуси , Жил се чуди кво да измисли , аз съм вкарал Литу , бял Трасикс , Тер дьо Сом - чиста в кошницата , за дискретна мътилка... а бе , имам кълванета. Обаче са редки , и фитките са десет на всяка риба , а рибите - по стотина грама. Hе съм споменал условията на риболов - умерен вятър надолу по течението , който не позволява да се ползва нищо под две унции карбон - баш за ситен силвър работа...
През 20 минути съм мятал по малко храна на късата дистанция , и малко след това съм опитвал - една съвсем ситна платичка , явно рибата не е на късото. Това което е жизнено важно , е да се реши проблема с фитките и да се хване някоя риба , щото около два часа преди края на ман,ша съм с 5 или 6 риби , и нещата започват да се влошават - кълванетата се разреждат повсеместно , хората почват яко да си бъркат в носа , и май кой ловил , ловил...
Аз се хващам на мисълта , че ако тва не беше река Мен , и не беше август , досега да съм минал на повод 0.10 , кука 18 или направо 20 , и да съм тръгнал да търся из хладилната чанта жив вердевас , нищо че е ситен. Зa такива условия ставаше дума , без майтап.
Е да де - ами платиките по две кила? Ами илариите?
....ами голямата тигрова риба , Иване? Ами амазонската електрическа змиорка? Ами щуката -алигатор??? Щото колкото имах от тези екзотични създания на петното си , толкоива имах и едри платики! За секунда се опитах да си представя физиономиите на съседите , ако пред очите им бях извадил щука-алигатор , обаче въображението ми се предаде - а аз извадих класьора , в който имаше останали от зимата пет повода 0.10 , избрах най-ситната кука , изкопах оцелял вердевас , гарнирах го с една пинка и метнах....
Сега би трябвало да ви кажа , че кълавнето уж се подобри. Че нещата като че ли потръгнаха малко , че тва даде някакъв ефект...нищо подобно. Риболова просто мина в друго измерение! Все едно че ме бяха телепортирали на друга река , деа! Да , пак имаше фитки - обаче имаше и ясни , отчетливи кълванета , при които рибата се хващаше безотказно , и само трябваше изключително внимателно да се докара от 48 , и с плетеняк , до кепа.. 5-те ми риби станаха 6 , после 7 , 8 , 9....
Кольо гледа втрещен - на него не му кълве изобщо , Рив вече има стабилен улов , и макар и да е забавил ритъма , води нашата част на сектора безапелационно (55 метра? Или имаше друг фактор? ).
В тоя момент Кольо вади платика от поне две кила , ако не и повече...неспортсменска проява , нe бях очаквал такава пoдлост от него ..аз продължавам , около 40-50 минути преди края вече имам 12 риби , и не знам дали да се радвам - налучках ваксата в безнадежден сектор , и тва вече приличаше на риболов - или да си скубя брадата от яд , че не се сетих по-рано...В тоя момент следва поредното кълване , и пръчката се свива. Упс .
Ми ся? 0.10 , кука 18 номер..48 метра...."най-голямо разстояние , е туй което ни дели..."
Внимателно докарвам рибата до 5-6 метра от брега , идва без особена съпротива , и решавам че не е толкова едра , обаче като стигна до брега , дзверо реши дa си покаже рогата , наложи се да се развие аванса до дупка , и да се употребят за вкарването на платиката в кепа почти десет минути - съседите вече се чудеха кво съм хванал , и само дето не прихнаха да се смеят , когато се оказа че е рибе от окoло кило...Сега внезапно бях в играта - с тази риба , плюс другите 12 , бях изкатерил един Господ знае колко места нагоре - оставаха точно 40 минути...сега кво правим?
Имаше две опиции. Едната - да се разкара изстрадалият повод 0.10 , да се смени СЪС СЪЩИЯТ ТАКЪВ , и де се продължи в същия дух до края. Разумна , предпазлива сxема , без излишни рискове , хващаме още 5-6 дребосъка ( дребосъка е със средно тегло 150 грама , да ви кажа) , и квото сабя покаже. На мен не ми допада такъв подход , не ми е в характера изглежда... - Кълцам торни в кошницата , сипвам от бялата мътилка - ( още една платика , и Кольо е мъртъв! ) , мятам. Четири минути , повтарям. И сега - чакаме едрото...
...десетина минути по-късно , нещастното , самотно невронче , което обитава огромната кухина , разположена между двете ми уши , започна да проумява кво се е случило.
А именно , че петното ми съдържаше същата разнообразна ихтиофауна като центъра на пустинята Гоби , майна. Петното беше умряло безвъзвратно , ама не беше получило инфаркт , нито хранително отравяне , и не беше загинало в автомобилна катастрофа - не! - с двете бомби аз все едно го бях застрелял между очите с ревoлвера на Мръсния Хари , и в оставащите трийсетина минути ,вместо да се изкача няколко места нагоре в класирането (никой нищо не хващаше) , аз проведох мислен разговор със себе си , в който подробно и без да спестявам подробности , обясних на събеседника си кво мисля за него. И не срещнах никакви възражения...
Кантара ми даде 2.940. Колето е с 3.160... найс , а? Ривчо е с над пет кила , младежа се справи отлично.
Печели тапата - шест кила и нещо (с 4 риби!) Гуенаел е 4-ти в сектора с 3.5 кг , за такъв риболов става дума..жалко за него , вчера беше пръв с над 9 кила , надявах се да спечели турнира. Аз съм 8-ми , тоя път съм отвял 15 човека , и с това се класирам 34-ти от 69 човека. Пликовете , които на тоя турнир са тлъсти , свършват с 20-я в класирането , обаче за останалите има (до последния човек!) по бутилка от легендарното бяло вино Лейoн , което ще отворя , като направя читаво класиране... тъкмо да поотлежи.
Кеф ми е че реших кръстословицата - нищо че бeше със закъснение , и че пре.бах последните 40 минути. Само че след неделята идваше ами..понеделник.
И да знаеш как е трябвало да ловиш вече не върши никаква работа , нали?
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- outsider
- Мнения: 2665
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 178 пъти
- получил Браво: 4570 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Понеделник. На работа? Ква работа бе , ние имаме ...работа дa вършим : пак там , трети манш.
Третия "манш" е всъщност независимо състезание - последната ми възможност за класиране за Купата Матрикс през октомври в Нормандия. За справка : дотук съм пробвал ШЕСТ пъти , и имам ТРИ капота (...)
Никога не съм имал по-добри шансове: не само че това ще е единственият полуфинал на водоем , който познавам , и след два дни състезания на него , ами и много от участниците са вече класирани , и не участват в класирането за финала. Класират се седем човека , има два сектора тегля...
35.
Е не можах да изтегля голям номер и това е! (В таблицата ще ме видите на ном. 15 , тва са технически подробности. Номера беше35)
След вчерашния суперфин риболов цяла вечер си блъскам главата как да храня за дребна риба , като едновременно с това събирам едрата , ако се завърти такава , и храната за едра да не прехранва дребната? И го измислих! Че и потвърждение получих после , от много високо ниво състезател , че това е правилната тактика.
И така:храним с храната за дребна риба - ситнофракционна , тъмна , но лепкава (течението..) . Добавяме пинки и ..торен червей , кълцан много на едро , почти цели червеи. Дребосъка си кльoпа пинките и не налита на големите хапки , едрата риба има кво да яде.
Оглеждам терена : вляво е Бернар. Добър състезател , обаче не ме притеснява: той вече е класиран за финала от предишен полуфинал. Отдясно е Лоран , който още не е класиран ,и е старо куче и много добър фидерист.. Обсъждаме нещата , куца зона , дистанцията е ясна , няма кво да му мислим , и двамата клипсоваме на 50 метра , Бернар играе на по-късо - около 35-40.
Такава тактика улеснява избора на материал - само три фидера , не храня петно наблизо.
Сменям шок лидерите - след цял ден маане вчера , в най-критичното място се образува една такава чупка:
(точно до самия гумен стопер , вляво) , независимо от това , че лидера е дебел , а кошниците бяха леки.
С помощта на италианската каучукова индустрия - пък може и да е била силиконовата такава , реших проблема с халките за закачване на куката. ( За съжаление , на любимите ми фидери няма такава халкичка , мааму стара ) :
Бъркам храните - едната , като вчера. Другата - Сону Марджин Карп , за евентуално подбиране на едра риба , ако се окаже , че условията са се променили - ама не ми се вярва много. Лоран вече е почнал да кълца торен , аз бъркам в хладилната чанта....
.... и кутията с червеите я няма. Бях ги оставил вечерта на хладно място в къщи и...
Добре, станалото , станало..Сега какво? Имам пинки , почти литър бял червей , и риболов , който поне досега не изискваше много "месо". Ще се борим с квото имаме...
Дава се сигнала за старт , кошницата цопва на 50 метра точно в целта , презамятане след две минути , точно в целта , още две минути , пак там. Петно метър на метър? На 50 метра такова петно сочи липса на всякаква амбиция , баце - аз целя петно "кето една човешка длан - но по-голямо то не ми е нужно" - без майтап , никога не съм бил толкова точен , направо се чудя на себе си. Тва да си забравиш най-важната стръв в къщи било адски мотивиращ фактор , деа!
На десетата минута - всичко около мен дреме , забивам първата платичка ( към 200 грама) - "ако продължаваш така" , вмята Лоран - "няма да останем приятели за дълго"..
Правя втора платичка , трета... когато стават пет , Лоран има две , Бернар е капо , и аз се успокоявам малко. Няма червеи? Е , и? Хвърлям поглед към бедстващата конкуренция , и се усмихвам под мустак , а в главата ми се формулира фраза в бъдеще време , която съдържа глагола "късам " и множественото число на съществителното "трътка".
Е , точно тва не трябваше да си го помислям! Кълването рязко се промени , започнаха къси , резки кълванета ( в целия сектор , се оказа впоследствие) , и рибата просто нямаше улавяне. Когато успявах да хвана някоя , тя можеше да бъде както от 100 - 150 грама , така и петсантиметрова ларва , да се чудиш как успява да свие върха , че и от такава дистанция...
Следващите два часа и нещо минаха като в сън - ние налучквахме , налучквахме , налучквахме , без да уцелим никакъв начин за системно улавяне на гадния дребосък. С Лоран се борехме риба за риба , без до края да може да се каже кой ще бие. Бернар потъна като Титаник , грешката с дистанцията се оказа фатална.. Аз опитах кво ли не - от една самотна пинка на кука 18-20 и повод 0.10 , до шест бели червея на повод 0.18 , и хеликоптерен монтаж - кълвеше абсолютно на всичко , и по един и същ начин - късо кълване , сдъвкана стръв , никой на куката. Поводитe - от 120 до 10 сантиметра , промени в монтажите... (само метод не пробвах). Новините от рънърите са , че е така нaвсякъде , а другия сектор е много по-зле , с изключение на големите номера. ( Да не повярваш..)
Десет минути преди края се сещам кво не съм опитал - колкото и да е невероятно! - не съм нанизал пинката по цялата дължина на куката ... преди две години , когато ловях само дребосък , щях оттам да почна - сега , когато само методи , хеликоптери и пелети са ми в главата... е , не се сетих. Бодвам пинката , мятам - повода е 0.10 , следва внимателно и малко по-силно кълване , засичам... РРРЪЪЪЪЦЦЦЦ!!!!Дръп! ...дзъннн...
Гадния морски кефал се е въртял на петното , и търпеливо е чакал да стигна до възможно най-тънкия монтаж , за да ме пре..е! Остават пет минути , повод 0.12 , повтарям операцията : платичка в живарника. Край. Не знам дали това щеше да свърши работа , ако бях опитал по-рано, дали е имало кефал през цялото време , да метна един метод.. Не знам нищо , освен че съм се ос.ал на собствен терен , и че тая година ще видя Нормандия през крив макарон. Тръгвам да прибирам багажите в сака , отварям го...
...и намирам кутията с торния червей.
Както се оказва , Лоран ме бие - аз съм с 1.800 , Бернар е с 150 грама , класират се седем човека , но при толкова много вече класирани , се стига до 22-рия в таблицата за да се попълни квотата. Лоран е 23-ти , адски гадно..
Аз съм на безопасна дистанция назад( 29) , така че не поне няма да ме е яд , че са ми хлoпнaли вратата под носа.
Иване , Иване....
Третия "манш" е всъщност независимо състезание - последната ми възможност за класиране за Купата Матрикс през октомври в Нормандия. За справка : дотук съм пробвал ШЕСТ пъти , и имам ТРИ капота (...)
Никога не съм имал по-добри шансове: не само че това ще е единственият полуфинал на водоем , който познавам , и след два дни състезания на него , ами и много от участниците са вече класирани , и не участват в класирането за финала. Класират се седем човека , има два сектора тегля...
35.
Е не можах да изтегля голям номер и това е! (В таблицата ще ме видите на ном. 15 , тва са технически подробности. Номера беше35)
След вчерашния суперфин риболов цяла вечер си блъскам главата как да храня за дребна риба , като едновременно с това събирам едрата , ако се завърти такава , и храната за едра да не прехранва дребната? И го измислих! Че и потвърждение получих после , от много високо ниво състезател , че това е правилната тактика.
И така:храним с храната за дребна риба - ситнофракционна , тъмна , но лепкава (течението..) . Добавяме пинки и ..торен червей , кълцан много на едро , почти цели червеи. Дребосъка си кльoпа пинките и не налита на големите хапки , едрата риба има кво да яде.
Оглеждам терена : вляво е Бернар. Добър състезател , обаче не ме притеснява: той вече е класиран за финала от предишен полуфинал. Отдясно е Лоран , който още не е класиран ,и е старо куче и много добър фидерист.. Обсъждаме нещата , куца зона , дистанцията е ясна , няма кво да му мислим , и двамата клипсоваме на 50 метра , Бернар играе на по-късо - около 35-40.
Такава тактика улеснява избора на материал - само три фидера , не храня петно наблизо.
Сменям шок лидерите - след цял ден маане вчера , в най-критичното място се образува една такава чупка:
(точно до самия гумен стопер , вляво) , независимо от това , че лидера е дебел , а кошниците бяха леки.
С помощта на италианската каучукова индустрия - пък може и да е била силиконовата такава , реших проблема с халките за закачване на куката. ( За съжаление , на любимите ми фидери няма такава халкичка , мааму стара ) :
Бъркам храните - едната , като вчера. Другата - Сону Марджин Карп , за евентуално подбиране на едра риба , ако се окаже , че условията са се променили - ама не ми се вярва много. Лоран вече е почнал да кълца торен , аз бъркам в хладилната чанта....
.... и кутията с червеите я няма. Бях ги оставил вечерта на хладно място в къщи и...
Добре, станалото , станало..Сега какво? Имам пинки , почти литър бял червей , и риболов , който поне досега не изискваше много "месо". Ще се борим с квото имаме...
Дава се сигнала за старт , кошницата цопва на 50 метра точно в целта , презамятане след две минути , точно в целта , още две минути , пак там. Петно метър на метър? На 50 метра такова петно сочи липса на всякаква амбиция , баце - аз целя петно "кето една човешка длан - но по-голямо то не ми е нужно" - без майтап , никога не съм бил толкова точен , направо се чудя на себе си. Тва да си забравиш най-важната стръв в къщи било адски мотивиращ фактор , деа!
На десетата минута - всичко около мен дреме , забивам първата платичка ( към 200 грама) - "ако продължаваш така" , вмята Лоран - "няма да останем приятели за дълго"..
Правя втора платичка , трета... когато стават пет , Лоран има две , Бернар е капо , и аз се успокоявам малко. Няма червеи? Е , и? Хвърлям поглед към бедстващата конкуренция , и се усмихвам под мустак , а в главата ми се формулира фраза в бъдеще време , която съдържа глагола "късам " и множественото число на съществителното "трътка".
Е , точно тва не трябваше да си го помислям! Кълването рязко се промени , започнаха къси , резки кълванета ( в целия сектор , се оказа впоследствие) , и рибата просто нямаше улавяне. Когато успявах да хвана някоя , тя можеше да бъде както от 100 - 150 грама , така и петсантиметрова ларва , да се чудиш как успява да свие върха , че и от такава дистанция...
Следващите два часа и нещо минаха като в сън - ние налучквахме , налучквахме , налучквахме , без да уцелим никакъв начин за системно улавяне на гадния дребосък. С Лоран се борехме риба за риба , без до края да може да се каже кой ще бие. Бернар потъна като Титаник , грешката с дистанцията се оказа фатална.. Аз опитах кво ли не - от една самотна пинка на кука 18-20 и повод 0.10 , до шест бели червея на повод 0.18 , и хеликоптерен монтаж - кълвеше абсолютно на всичко , и по един и същ начин - късо кълване , сдъвкана стръв , никой на куката. Поводитe - от 120 до 10 сантиметра , промени в монтажите... (само метод не пробвах). Новините от рънърите са , че е така нaвсякъде , а другия сектор е много по-зле , с изключение на големите номера. ( Да не повярваш..)
Десет минути преди края се сещам кво не съм опитал - колкото и да е невероятно! - не съм нанизал пинката по цялата дължина на куката ... преди две години , когато ловях само дребосък , щях оттам да почна - сега , когато само методи , хеликоптери и пелети са ми в главата... е , не се сетих. Бодвам пинката , мятам - повода е 0.10 , следва внимателно и малко по-силно кълване , засичам... РРРЪЪЪЪЦЦЦЦ!!!!Дръп! ...дзъннн...
Гадния морски кефал се е въртял на петното , и търпеливо е чакал да стигна до възможно най-тънкия монтаж , за да ме пре..е! Остават пет минути , повод 0.12 , повтарям операцията : платичка в живарника. Край. Не знам дали това щеше да свърши работа , ако бях опитал по-рано, дали е имало кефал през цялото време , да метна един метод.. Не знам нищо , освен че съм се ос.ал на собствен терен , и че тая година ще видя Нормандия през крив макарон. Тръгвам да прибирам багажите в сака , отварям го...
...и намирам кутията с торния червей.
Както се оказва , Лоран ме бие - аз съм с 1.800 , Бернар е с 150 грама , класират се седем човека , но при толкова много вече класирани , се стига до 22-рия в таблицата за да се попълни квотата. Лоран е 23-ти , адски гадно..
Аз съм на безопасна дистанция назад( 29) , така че не поне няма да ме е яд , че са ми хлoпнaли вратата под носа.
Иване , Иване....
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III