Канари
или целта е друга?
-
DOCTORA
- Мнения: 2154
- Регистриран на: Нед Дек 19, 2004 19:27
- Местоположение: АНГЛИЯ
- дал Браво: 305 пъти
- получил Браво: 114 пъти
РЕПОРТАЖА:
И така след кратка но интензивна подготовка успях да домъкна надуваемият каяк до Фуертевентура. Предстояха цели три седмици на интензивен риболов с каяк
!
Да, ама не
За три седмици имаше само три-четири дни с вятър до 7-8 км/ч.
През останалото време духаха ветрища по 15-30км/ч и влизането в морето беше невъзможно.
Първият спокоен ден дойде към края на първата седмица.
Прогнозата беше за 7-8км/ч вятър с посока от морето към брега, следобяда, по време на отлив - добри условия за пробване на каяка за първи път.
Избрах залива на курорта Калета де Фусте, защото при отлив, по средата е само 1,5м дълбок.
Ето ме готов за първото плаване.
Реших първо да отида до бялата шамандура в центъра на залива на около 250 метра от брега.
Гребането на каяка се оказа доста по-трудно отколкото си представях. Това е къс широк каяк с плоско дъно и много високи бордове, направен за спускане по планински реки. Каяка беше много стабилен но се оказа почти невъзможно да се гребе по права линия с него. Така нареченият "тракинг" - способност на каяка да се движи по права линия - беше много зле. Тракинга е много важен за морските каяци. Томката при всяко загребване се завърташе в противоположната посока вместо да се придвижи напред. И най-слабият полъх на вятъра го грабваше като платно на платноходка и каяка се обръщаше с носа към ватъра. При по-силен страничен вятър управлението на каяка беше много трудно.
За да се придвижиш напред единственният начин беше да се движиш по зиг-загов курс като непрекъснато коригираш посоката. Ако само гребеш, ще се въртиш в кръг. При вятър над 12км/ч не е възможно да гребеш срещу вятъра. Гребането беше трудно и поради факта че, облегалката на седалката се накланяше назад и не осигуряваше упора на гърба. Този проблем се реши много успешно с инсталиране на допълнително въже за подкрепа на облегалката, което направих по-късно.
При това първо плаване успях да отида до шамандурата и да се върна с голями усилия поради страничният вятър и отпуснатата облегалка на седалката. Вятъра ме издуха на стотина метра в страни от където влязах, макар че гребях с всичка сила. Бях изминал по-малко от километър а се скапах от умора.
Реших че това стига за днес и си тръгнах.
Както казах по-горе, инсталирах упорно въже зад облегалката което в последствие подобри драстично гребането на каяка.
Беше време да изляза за пръвият каяк риболов. От събраният опит беше ясно че с този каяк единственната тактика беше да се излезе един час преди максимален прилив като се използва течението да те отведе навътре. На този етап трябва да се гребе срещу вятъра. Гребе се докато се стигне дълбока вода където най-добре е да се завържеш за някоя шамандура. Ловиш един два часа и когато започне отлива се отвързваш и като използваш течението на отлива към брега и вятъра който сега ти духа в гръб, се добираш до брега.
Обикаляне наоколо с мятане на блесни и риболов на дъно докато дрифтваш беше невъзможно с този каяк. Нямаше кой да дойде да ме вземе няколко километра надолу по брета.
Проблемът беше че на повечето удобни за влизане и закътани от вятъра заливчета бяха наслагали табели "Риболова забранен". На тези които бяха разрешени, шамандурите бяха на много плитко:
След почти едноседмично чакане един следобяд вятърът утихна до 7-8 км/ч и макар че оставаше само час и половина до залеза аз реших да пробвам първият риболов от каяк на Фуерте!
Влязох при максимален прилив и се отправих към една шамандура на 500м от брега:
След доста уморително гребане успях да достигна до шамандурата и да се вържа за нея. Завъртях въжето с лебедката откъм носа и отпуснах 25м въже от макарата. Течението ме отвлече на 25 м от шамандурата където дълбочината беше 3-4 метра.
Пуснах чепаре с три куки с белена скарида за стръв. Пръта веднага се разтресе и след кратка борба с мултипликатора на Дайва на повърхността изкочи една чудесна двеста и педесетграмова ципура!
Първата риба хваната от бъкар на Канарите!
През следващите двадесет минути хванах още една ципура една двулентова каракуда и една бога.
Дор де се усетя и притъмня. Хотелите запалиха светлините и аз набързо прибрах въдиците и започнах дългото гребане към брета с успешният улов.
За следващият ден синоптиците обещаха вятър от 2-3км/ч
и аз реших този път да отида по-далече - до една шамандура на 2 км гребане от плажа (тя беше на 500м от брега директно срещу нея, но там имаше скали и не можеше да се влезе с каяка). Тръгнах в 9ч сутринта с последният час на прилива и срещу вятъра който се оказа доста по-силен от прогнозата. Духаше 8-10км/ч вятър от към морето.Много необичайно за Фуертевентура небето беше облачно и дори приръмя.След 50 минутно изтощително гребане най-после стигнах заветната шамандура.
Този път след като се завързъх за шамандурата, завъртях въжето с лебедката отзад за кърмата. Така пред мен нямаше въжета, а само открито море пълно с рибки
Тук дълбочината беше 14м.
Отново пуснах чепаре с три куки и белена скарида и веднага последва яростно кълване. Кратка борба и една вкусна Diplodus vulgaris (Seifia на испански) цопна в каяка:
Второ замятане, още по-дзвеско дърпане и след яростна кратка борба от дълбините се показа моята любима морска каракуда Pagrus auriga - ( Redbanded Seabream на английски, La Sama Roquera на испански)
Деня започна добре. Викам си - ще ги скъсам днес!
В този момент до мен изкочи някакъв кривокрак чърен пигмей на джетски и на тъп Махорерски ми казва че тази шамандура била негова и че той я е сложил за да обозначи маршрута на джетските които давал под наем и че имал клиенти които ще карат около нея и аз трябва да се махам. В това време един друг джет с тъмен кривокрак махорерски инструктор отпред и дебелогъза розова германка отзад едва не мина през въжето с което бях се вързал за шамандурата.
Добре че първият махорер се развряка като макак, та вторият махорер успя да завие навреме.
Работата беше ясна, риба тук повече не можеше да се лови. Ща не ща, събрах си въдиците и се отправих на дългото изтощително гребане към брега само с две рибки. Оставих тъпаните с джетските да се боботкат около шамандурата.
Евентуално се добрах до плажа.
Отново последваха дълги дни със силен вятър и накрая като сдтана ясно че вятъра няма да утихне до края на престоя ми на Фуерте, реших да рискувам и да отида за един последен опит в едно заливче на рибарското селце Лас Плаитас. Там имаше шамандури за лодки и кей. Влиза ше се по бетонова рампа.
Залива беше защитен от постоянните североизточни ветрове от висок хълм но като излезеш при най-отдалечената шамандура си изложен на пълната сила на вятъра.
Речено сторено. Въпреки че духаше 10-15км/ч вятър, влязох в морето по рампата и се отправих към най-далечната шамандура на около 250 метра от брега.
гребането беше много трудно но успях да се добера до шамандурата и се вързах за нея с въжето закачено за кърмата на 15м от шамандурата.
Дълбочината беше 4м, не много дълбоко но рибата кълвеше добре. Имах 2 часа до залез слънце.
Започнах да хващам морски костури, любимата ми сама рокера, сарго и за моя изненада папагалска риба - изключителен местен деликатес.
изведнъж кълването спря. Стана ми ясно че в залива е влязъл хищник, най-вероятно паламуд.
Веднага сложих една жива гопа на метален повод и 3/0 кука и я метнах да си плува свободно. Докато чаках нещо да грабне гопата забелязах голямо стадо илария на повърхността. Захраних с малко франзела и това ги подлуди. По дирята на захранката повърхността завря.
Аз сложих кука №14 на флуорокарбонов повод 0.12 вързан директно за основното влокно на блеснарката и с малки снежинки хляб на куката започнах да скубя иларийте - голям кеф. Виждаш цялата акция с поляризационните очила.
Бях изкарал десетина иларии когато мултипликатора с гопата запищя.
Грабнах пръта и включих аванса. Влакното се опъна и тръгна нагоре към небето
В този момент видях гларуса който беше грабнал гопата от побърхността и се мъчеше да отлети с нея. Като влакното се опъна, той изпусна рибето. Не минаха и пет минути и същото се повтори. Сега обаче се събраха поне пет - шест гларуси и се редуваха кой да грабне гопата от повърхността. Като се опънеше влакното я пускаха.
Стана ясно че паламуд и лефер няма да хвана с тези летящи гадове, пък и иларията се разбяга от цялата какафония. Вече слънцето наближаваше да залязва и аз реших да приключвам с риболова.
На връщане вятърът се беше обърнал на 180 градуса и духаше срещу мен, така че гребането беше доста трудно.
Щом влязох в залива край кея стана по-лесно. Ето как изглеждаше акустирането:
http://smg.photobucket.com/albums/v649/ ... 9Short.flv
А ето го и улова:
Папагаловите риби направиха чудесна прощална вечеря която организирахме с нашите приятели Венци и Жаклина които имат щастието да живеят на този прекрасен остров:
През останалоито време когато духаше твърде силно, от брега се ловеше главно салема, илария и гопа:
Макар че имах няколко добри удара на жива гопа, не успях да хвана бонито(паламуд), лефер или лица.
На блесна лових малко и безуспешно.
Изводът ми е че с този каяк може да се лови при умерен и слаб вятър ако сте във добра форма. Аз, с оперираната ръка не смях да се отдалеча от брега на повече от 500м.
За по-големите риби е нужно да се отиде по-навътре и да се оставиш да те носи течението с километри докато ловиш с жива рибка или изкуственна примамака. За това ти трябва някой който да дойде да те прибере от местото на акустиране. При следващото ми посещение на Фуерте ще организирам и такива риболовни излети с Венци. Пък и ръката ще ми е оздравяла напълно дотогава.
Аз съм доволен че успях да половя с каяка няколко пъти като за начало.
Този каяк не е подходящ за Черно море. Много е бавен. Ако му се сложе мин кота или друг извънбордав електрически мотор, може да стане страхотна играчка за безветренни дни.
В заключение ще спомена че съм много доволен от сонара на флейдън който си купих от и-бея за 30лири и работи безупречно. Показва дълбочината, структурата на дъното и рибата.
Препоръчвам го за каяк.
И така след кратка но интензивна подготовка успях да домъкна надуваемият каяк до Фуертевентура. Предстояха цели три седмици на интензивен риболов с каяк
!Да, ама не
За три седмици имаше само три-четири дни с вятър до 7-8 км/ч.
През останалото време духаха ветрища по 15-30км/ч и влизането в морето беше невъзможно.
Първият спокоен ден дойде към края на първата седмица.
Прогнозата беше за 7-8км/ч вятър с посока от морето към брега, следобяда, по време на отлив - добри условия за пробване на каяка за първи път.
Избрах залива на курорта Калета де Фусте, защото при отлив, по средата е само 1,5м дълбок.
Ето ме готов за първото плаване.
Реших първо да отида до бялата шамандура в центъра на залива на около 250 метра от брега.
Гребането на каяка се оказа доста по-трудно отколкото си представях. Това е къс широк каяк с плоско дъно и много високи бордове, направен за спускане по планински реки. Каяка беше много стабилен но се оказа почти невъзможно да се гребе по права линия с него. Така нареченият "тракинг" - способност на каяка да се движи по права линия - беше много зле. Тракинга е много важен за морските каяци. Томката при всяко загребване се завърташе в противоположната посока вместо да се придвижи напред. И най-слабият полъх на вятъра го грабваше като платно на платноходка и каяка се обръщаше с носа към ватъра. При по-силен страничен вятър управлението на каяка беше много трудно.
За да се придвижиш напред единственният начин беше да се движиш по зиг-загов курс като непрекъснато коригираш посоката. Ако само гребеш, ще се въртиш в кръг. При вятър над 12км/ч не е възможно да гребеш срещу вятъра. Гребането беше трудно и поради факта че, облегалката на седалката се накланяше назад и не осигуряваше упора на гърба. Този проблем се реши много успешно с инсталиране на допълнително въже за подкрепа на облегалката, което направих по-късно.
При това първо плаване успях да отида до шамандурата и да се върна с голями усилия поради страничният вятър и отпуснатата облегалка на седалката. Вятъра ме издуха на стотина метра в страни от където влязах, макар че гребях с всичка сила. Бях изминал по-малко от километър а се скапах от умора.
Реших че това стига за днес и си тръгнах.
Както казах по-горе, инсталирах упорно въже зад облегалката което в последствие подобри драстично гребането на каяка.
Беше време да изляза за пръвият каяк риболов. От събраният опит беше ясно че с този каяк единственната тактика беше да се излезе един час преди максимален прилив като се използва течението да те отведе навътре. На този етап трябва да се гребе срещу вятъра. Гребе се докато се стигне дълбока вода където най-добре е да се завържеш за някоя шамандура. Ловиш един два часа и когато започне отлива се отвързваш и като използваш течението на отлива към брега и вятъра който сега ти духа в гръб, се добираш до брега.
Обикаляне наоколо с мятане на блесни и риболов на дъно докато дрифтваш беше невъзможно с този каяк. Нямаше кой да дойде да ме вземе няколко километра надолу по брета.
Проблемът беше че на повечето удобни за влизане и закътани от вятъра заливчета бяха наслагали табели "Риболова забранен". На тези които бяха разрешени, шамандурите бяха на много плитко:
След почти едноседмично чакане един следобяд вятърът утихна до 7-8 км/ч и макар че оставаше само час и половина до залеза аз реших да пробвам първият риболов от каяк на Фуерте!
Влязох при максимален прилив и се отправих към една шамандура на 500м от брега:
След доста уморително гребане успях да достигна до шамандурата и да се вържа за нея. Завъртях въжето с лебедката откъм носа и отпуснах 25м въже от макарата. Течението ме отвлече на 25 м от шамандурата където дълбочината беше 3-4 метра.
Пуснах чепаре с три куки с белена скарида за стръв. Пръта веднага се разтресе и след кратка борба с мултипликатора на Дайва на повърхността изкочи една чудесна двеста и педесетграмова ципура!
Първата риба хваната от бъкар на Канарите!
През следващите двадесет минути хванах още една ципура една двулентова каракуда и една бога.
Дор де се усетя и притъмня. Хотелите запалиха светлините и аз набързо прибрах въдиците и започнах дългото гребане към брета с успешният улов.
За следващият ден синоптиците обещаха вятър от 2-3км/ч
и аз реших този път да отида по-далече - до една шамандура на 2 км гребане от плажа (тя беше на 500м от брега директно срещу нея, но там имаше скали и не можеше да се влезе с каяка). Тръгнах в 9ч сутринта с последният час на прилива и срещу вятъра който се оказа доста по-силен от прогнозата. Духаше 8-10км/ч вятър от към морето.Много необичайно за Фуертевентура небето беше облачно и дори приръмя.След 50 минутно изтощително гребане най-после стигнах заветната шамандура.
Този път след като се завързъх за шамандурата, завъртях въжето с лебедката отзад за кърмата. Така пред мен нямаше въжета, а само открито море пълно с рибки
Тук дълбочината беше 14м.
Отново пуснах чепаре с три куки и белена скарида и веднага последва яростно кълване. Кратка борба и една вкусна Diplodus vulgaris (Seifia на испански) цопна в каяка:
Второ замятане, още по-дзвеско дърпане и след яростна кратка борба от дълбините се показа моята любима морска каракуда Pagrus auriga - ( Redbanded Seabream на английски, La Sama Roquera на испански)
Деня започна добре. Викам си - ще ги скъсам днес!
В този момент до мен изкочи някакъв кривокрак чърен пигмей на джетски и на тъп Махорерски ми казва че тази шамандура била негова и че той я е сложил за да обозначи маршрута на джетските които давал под наем и че имал клиенти които ще карат около нея и аз трябва да се махам. В това време един друг джет с тъмен кривокрак махорерски инструктор отпред и дебелогъза розова германка отзад едва не мина през въжето с което бях се вързал за шамандурата.
Добре че първият махорер се развряка като макак, та вторият махорер успя да завие навреме.
Работата беше ясна, риба тук повече не можеше да се лови. Ща не ща, събрах си въдиците и се отправих на дългото изтощително гребане към брега само с две рибки. Оставих тъпаните с джетските да се боботкат около шамандурата.
Евентуално се добрах до плажа.
Отново последваха дълги дни със силен вятър и накрая като сдтана ясно че вятъра няма да утихне до края на престоя ми на Фуерте, реших да рискувам и да отида за един последен опит в едно заливче на рибарското селце Лас Плаитас. Там имаше шамандури за лодки и кей. Влиза ше се по бетонова рампа.
Залива беше защитен от постоянните североизточни ветрове от висок хълм но като излезеш при най-отдалечената шамандура си изложен на пълната сила на вятъра.
Речено сторено. Въпреки че духаше 10-15км/ч вятър, влязох в морето по рампата и се отправих към най-далечната шамандура на около 250 метра от брега.
гребането беше много трудно но успях да се добера до шамандурата и се вързах за нея с въжето закачено за кърмата на 15м от шамандурата.
Дълбочината беше 4м, не много дълбоко но рибата кълвеше добре. Имах 2 часа до залез слънце.
Започнах да хващам морски костури, любимата ми сама рокера, сарго и за моя изненада папагалска риба - изключителен местен деликатес.
изведнъж кълването спря. Стана ми ясно че в залива е влязъл хищник, най-вероятно паламуд.
Веднага сложих една жива гопа на метален повод и 3/0 кука и я метнах да си плува свободно. Докато чаках нещо да грабне гопата забелязах голямо стадо илария на повърхността. Захраних с малко франзела и това ги подлуди. По дирята на захранката повърхността завря.
Аз сложих кука №14 на флуорокарбонов повод 0.12 вързан директно за основното влокно на блеснарката и с малки снежинки хляб на куката започнах да скубя иларийте - голям кеф. Виждаш цялата акция с поляризационните очила.
Бях изкарал десетина иларии когато мултипликатора с гопата запищя.
Грабнах пръта и включих аванса. Влакното се опъна и тръгна нагоре към небето
В този момент видях гларуса който беше грабнал гопата от побърхността и се мъчеше да отлети с нея. Като влакното се опъна, той изпусна рибето. Не минаха и пет минути и същото се повтори. Сега обаче се събраха поне пет - шест гларуси и се редуваха кой да грабне гопата от повърхността. Като се опънеше влакното я пускаха.
Стана ясно че паламуд и лефер няма да хвана с тези летящи гадове, пък и иларията се разбяга от цялата какафония. Вече слънцето наближаваше да залязва и аз реших да приключвам с риболова.
На връщане вятърът се беше обърнал на 180 градуса и духаше срещу мен, така че гребането беше доста трудно.
Щом влязох в залива край кея стана по-лесно. Ето как изглеждаше акустирането:
http://smg.photobucket.com/albums/v649/ ... 9Short.flv
А ето го и улова:
Папагаловите риби направиха чудесна прощална вечеря която организирахме с нашите приятели Венци и Жаклина които имат щастието да живеят на този прекрасен остров:
През останалоито време когато духаше твърде силно, от брега се ловеше главно салема, илария и гопа:
Макар че имах няколко добри удара на жива гопа, не успях да хвана бонито(паламуд), лефер или лица.
На блесна лових малко и безуспешно.
Изводът ми е че с този каяк може да се лови при умерен и слаб вятър ако сте във добра форма. Аз, с оперираната ръка не смях да се отдалеча от брега на повече от 500м.
За по-големите риби е нужно да се отиде по-навътре и да се оставиш да те носи течението с километри докато ловиш с жива рибка или изкуственна примамака. За това ти трябва някой който да дойде да те прибере от местото на акустиране. При следващото ми посещение на Фуерте ще организирам и такива риболовни излети с Венци. Пък и ръката ще ми е оздравяла напълно дотогава.
Аз съм доволен че успях да половя с каяка няколко пъти като за начало.
Този каяк не е подходящ за Черно море. Много е бавен. Ако му се сложе мин кота или друг извънбордав електрически мотор, може да стане страхотна играчка за безветренни дни.
В заключение ще спомена че съм много доволен от сонара на флейдън който си купих от и-бея за 30лири и работи безупречно. Показва дълбочината, структурата на дъното и рибата.
Препоръчвам го за каяк.
Последно промяна от DOCTORA на Съб Мар 28, 2009 13:54, променено общо 3 пъти.
Успеха в риболова има две тайни:
1- никога не казвай всичко което знаеш!
1- никога не казвай всичко което знаеш!
-
SELVA
- Вносител
- Мнения: 1290
- Регистриран на: Съб Ное 05, 2005 22:48
- Местоположение: София
- дал Браво: 42 пъти
- получил Браво: 30 пъти
- Обратна връзка:
Мерси за репортажа. По мойте критерии се е получило много добре. Аз сигурно за цяла година няма да хвана 10 вида риба
Очаквах повече от каяка, но явно са си такива надуваемите, пък и е имало вятър. Хубава почивка. Важното е, че ръката е добре и е готова за нови подвизи.
"Евентуално се добрах до плажа" (eventually=най-накрая)
Очаквах повече от каяка, но явно са си такива надуваемите, пък и е имало вятър. Хубава почивка. Важното е, че ръката е добре и е готова за нови подвизи.
"Евентуално се добрах до плажа"
(eventually=най-накрая)Lago.bg - Надуваеми лодки, електрически двигатели Haswing, оборудване, сонари
Респект на такъви българи!!! 
-
RIMOHIT
- Мнения: 3909
- Регистриран на: Пон Юни 13, 2005 19:10
- Местоположение: Бургас-Стара Загора
- дал Браво: 40 пъти
- получил Браво: 21 пъти
Оказа се , че пак съм прикован в офиса... та почвам с въпросите .. и коментарите естествено 
Та относно трекинга.Наистина с плоско дъно май няма начин как да е добър ако няма рул или нещо от сорта , но ми се струва че има и още един фактор.Самия каяк е доста широк.От друга страна страничните балони дебели.Това налага загребване под по малък ъгъл спрямо хоризонта . При мен забелязах в началото още , че се беше получило едно такова въртене .Взех да греба по прибрано и се оправи.Освен това и самото гребане стана по ефективно.Като е широка лодката няма как да стане.На моя каяк му обърнах куките на страничното въже да гледат надолу защото ръката ми се плъзга по борда при това гребане и се удря в нея.Това , разбира се са просто разсъждения на глас.
Наистина такъв разнообразен улов ми напълни душата.Върна ме в детството , когато с едно бурканче земен червей и въдичка обикалях по пресевните и се хващаше всичко без пъстърва и скобар... (просто ги няма тези риби там)
При условията , които описваш пробва ли да хвърляш котва?Няправи ми впечатление , че все шамандури търсиш.Мислиш , че котвата няма да удържи на приливите/отливите и вятъра ли?
Това за сонара е чудесна новина.За тези пари и само дълбочината на дъното да ми показва пак ще съм доволен.Ей такова нещо бих си взел.Малко компактно....
Айде като се сетя друго пак.....
ПОЗДРАВИ ОТНОВО ЗА ПРЕКРАСНИЯ РЕПОРТАЖ!
.. и коментарите естествено Та относно трекинга.Наистина с плоско дъно май няма начин как да е добър ако няма рул или нещо от сорта , но ми се струва че има и още един фактор.Самия каяк е доста широк.От друга страна страничните балони дебели.Това налага загребване под по малък ъгъл спрямо хоризонта . При мен забелязах в началото още , че се беше получило едно такова въртене .Взех да греба по прибрано и се оправи.Освен това и самото гребане стана по ефективно.Като е широка лодката няма как да стане.На моя каяк му обърнах куките на страничното въже да гледат надолу защото ръката ми се плъзга по борда при това гребане и се удря в нея.Това , разбира се са просто разсъждения на глас.
Наистина такъв разнообразен улов ми напълни душата.Върна ме в детството , когато с едно бурканче земен червей и въдичка обикалях по пресевните и се хващаше всичко без пъстърва и скобар... (просто ги няма тези риби там)
При условията , които описваш пробва ли да хвърляш котва?Няправи ми впечатление , че все шамандури търсиш.Мислиш , че котвата няма да удържи на приливите/отливите и вятъра ли?
Това за сонара е чудесна новина.За тези пари и само дълбочината на дъното да ми показва пак ще съм доволен.Ей такова нещо бих си взел.Малко компактно....
Айде като се сетя друго пак.....
ПОЗДРАВИ ОТНОВО ЗА ПРЕКРАСНИЯ РЕПОРТАЖ!
hobie revolution 13
