2011 Британска Колумбия

[CellNet]

Малиииии, непослушници такива
искам и аззззззззз, както виждам забавно е било,
следващият път ще си избера ваканция с по дълъг уикенд т.е. ще гледам да има и холидей
големи сте еййййййй

[jazzmena]

Какво приключение! Прилича ми на канадски вариант на Станковите епоси.

Може да е било сравнително безрибно, може да сте натъртили коленете и да сте премръзнали, мокри и изтощени, но контакта с величавата природа си е там и утре ще сте пак обратно там, нали?

Поздрави.

[Cougar]

Малцина от нас се замисляме защо тръгваме в тъмните ледени сутрини към диви и неприветливи места, където всяка крачка е свързана с риск и всяка минута е по-скоро мъчение. Нерационално и убийствено се движим напред в преследване на нещо, което би трябвало да съществува, но малцина са виждали - Моби Дик - белият кит – водещата сила която ни е движила напред с цената на загуби, много загуби.

Както и миналите две съботи, станахме рано, взехме по кафе и запрашихме в тъмнината към място което бях набелязал от Гугъл Ърф – ранчото на Баските.
Преди 2 години бях проучил черния път от източната страна на Томпсън, чието начало е много трудно да се намери както от страната на Ашкрофт (едно малко село), така и от страната на Спенсес Бридж (още по-малко село на 70км разстояние)
Към 7ч. светлината беше достатъчна за да се ориентирам и след стръмно изкачване се отклоних по едва забележим път изглеждащ като входа на ранчо, който след 2 постройки леко се изкачваше и после слизаше стръмно със серпентини към долината на реката.

Пускайки се надолу забелязахме стада елени които пресичаха пътя и тичаха към хълмовете след като явно бяха слизали до реката. В най-ниската си точка пътя се доближаваше до релсите на влака и тук имаше гара – не за пътници а за разминаване на влакове. С пристигането един влак беше спрял, което ни отрязваше достъп до реката. Използвахме времето да направим проучване на терена като се изкачихме с колат нагоре по пътя и огледахме околноста.





В този си участък реката се разливаше и правеше 2 острова, които сега бяха останали на сухо. Под островите имаше железопътен мост и участък изглеждащ прилично, но не и перфектно. Обръщането на колата на тесния път над рекат абеше изпитание. След като се върнахме, влаковете скоро се махнаха и ние преминахме през релсите – доколко това е забранено е под въпрос. После прескочихме ограда от бодлива тел и доста походихме из съвсем диви земи.

Реката ни посрещна обещаващо и слънцето сякаш щеше да се покаже, но вместо това задуха ураганен вътър и падна мъгла. Носех си и прът за муха но поради условията останах с блесната през целия риболов. Скоро след началото хванах и първата риба. Бесим сега вървеше пред мен и нямаше успех, докато аз извадих още 2 риби. Спирахме 2 пъти за да се откъснем от вятъра и пием чай.



Теренът беше изпитание (както винаги) и въпреки ръкавиците и якетата студа се усещаше, но не беше под нулата. Продължителните усилия донесоха доста бели риби за мен и няколко пъстърви, докато Бесим остана без късмет.







Преминахме железопътния мост и обловихме добър участък под него. Вятъра не престана и Бесим се предаде. Лових още около километър по реката закачайки няколко пъстърви и бели риби, но за да ен превърн аденя в мъчение за Бесим, в един момент сгънах и поехме по обратния път. Беше около 3 часа, така че не оставаше много светлина.








Когато доближихме колата към нас на бавна скорост се спусна джип от съседното ранчо. Можех да отгатна какъв е проблема на човека. Това което не можех да си представя обаче беше, кой е човека. След кратка информационна сесия за това какъв е бил деня, личноста подчерта че ранчото било негово и той го бил купил за да можел необезпокоявано да лови (и че ние сме му попречили). Реката разбира се не е частна собственост и след разговор се установи че и по-голямата част от района който сме обловили е индианска територия.



Човека спомена че е бил ръкводител на Стийлхедното общество в провинцията и се представи. Това име го бях чувал. И не от стийлхедното общество, а от стара снимка на риболовец извадил най-големия стийлхед на муха от Томпсън – риба от 27 паунда (13кг). Като капак разбрах че сега е професор по психология и природни науки в университета Саймън Фрейзър и че живее във Ванкувър.

http://www.youtube.com/watch?v=NkJOZOOXJWk" onclick="window.open(this.href);return false;

Той беше открит, и аз също открито споделих това което мисля по въпроса за „неговата” частна собственост. Това е земята на елените, мечките, койотите и индианците, неговата земя и моята земя.

[ecoplast]

благодарско Жельо, и как се разви историята с въпросният психолог-професор?

[Cougar]

Историята няма да има продължение, освен ако не отида отново да облавям терена пред ранчото на Игор Бояновски (Ehor Boyanowsky).

Снимката му ми беше известна от най-добрата до сега написана книга за риболова на стийлхед по Томпсън ('The Thompson river" от Arthur Lingren) и може да се види на тази страница:

http://flyanglersonline.com/features/gr ... /thompson/" onclick="window.open(this.href);return false;

Игор сега изглежда по-различно, но е в отлична форма за годините си.

[krasimir]

Жельо, като гледам, гледам, гледам и пак гледам тия снимки ще взема да ти дойда на гости най накрая! Нищо, че се интересувам предимно от друг риболов и това ще ми стане интересно.

Нямам думи, неземна пустош и красота!

[Cougar]

Празитите си се развиват най-успешно тук, а особенно тези на държавна работа. Скоро публикуваха заплатите на държавните служители в провинцията:

http://www.vancouversun.com/business/pu ... basic.html" onclick="window.open(this.href);return false;

Някои хора получават държавна заплата от $500,000 до $900,000 за година!

Там е и заплатата на въпросния професор - жалките $98,000 за година.

Скоро намерих програма която ми позволява да виждам статуса на земята - дали е индианска територия, частна земя или държавна. Така видях и територията на професора Бояновски (синя стрелка и синя рамка). През тази голяма територия минава и ЖП линията - пак обозначена като частна (друг собственик), както и пътя - и той с друг собственик.



Ние с Бесим паркирахме някъде край пътя в центъра на петното и преминахме през ЖП терена след което може и да сме прескочили мрежите на Бояновски, които не ограждаха нищо друго освен пасища за сърни и камънаци наслагани от реката преди хиляди години. Някъде час след като почнахме да ловим, се спряхме да пием по чай - духаше постоянен студен вятър от поне 30км/час. Точно тогава дочух нещо като изсвирване на кола, което ме наведе на мисълта че някой се опитва да ни върне при колата. Ние продължихме без да обръщаме внимание на нищо и обловихме участък от над 5км, като се пуснахме под островите и ЖП моста на това място. На големия остров намерихме каравана, маса с навес и барбекю, самоделна детска площадка, както и въдици и риболовна екипировка. Интересното е че при висока вода от Май до Август, собственика на острова не може да стигне тук без лодка.

Когато след блио 4 часа се върнахме към колата, там явно още ни чакаха. При разговора попитах Игор, дали караваната на острова е негова. Той каза че била на индианциате... "Ах, а те как стигат до острова?" питам аз. "Дал съм им разрешение" - казва той.

Интересуваше го какъв е бил риболова. Казах му че сме ловили маломерки. "Това не ми харесва нещо, казва той, би трябва да сте хванали по една две добри пъстърви." "Е, хванахме по нещо, казвам, но нищо особено, как са стийлхедите в района?"

"Те само преминават от тук, и са съвсем малко." - казва Игор

"Какви са шансовете за хващане на стийлхед?" - продължавам разпита

"Нека да го кажа по този начин, за 20 години риболов тук съм хванал 5 риби."

Дума по дума, разбираме че родината ни е една и съща част на света - неговите праодци са от Украйна. Разменяма визитки. Сега като ми дава визитката си, решавам да го контра-атакувам.

"Предполагам, можем да се сързваме с вас, ако решим пак да дойдем насам?"

"Да, но разрешения рядко издавам, искам да запазя тази част от реката." (за себе си)

Та това е положението. Човек уж от нашия край, уж образован, уж светило в риболовната литература, и уж си е хванал рибата на живота и то по време когато е имало 10-на пъти повече стийлхеди в реката от сега. Този човек, ходи по цял свят, или поне до известните реки в провинцията всяка година, а се е хванал за жалкия си имот, който най-вероятно е взел на безценица от същите тези индианци, на които сега дава разрешение да преминат.

Това ако беше имота на Бат Стан, убеден съм че с Бесим щяхме да сме принудени да нощуваме там със скари и вина, и с разкази за хванати и неуловени риби от по метър и половина.

Краси, ако ловиш на пувка из язовири, тук имаш необятни възможности да ловиш на плувка из няколко стотин езера.

[Д-р Флекс]

Това ако беше имота на Бат Стан, убеден съм че с Бесим щяхме да сме принудени да нощуваме там със скари и вина, и с разкази за хванати и неуловени риби от по метър и половина.

Лично аз изпитвам огромни съмнения за това, но да не разводнявам повече темата...извинявам се на Cougar за офтопика, помолих модераторите да позачистят.

[Мунчо]

...
Това ако беше имота на Бат Стан, убеден съм че с Бесим щяхме да сме принудени да нощуваме там със скари и вина, и с разкази за хванати и неуловени риби от по метър и половина.
...

Mда, скапва ги този континент на "неограничените възможности" хората - отдавна го подозирам това нещо...

[Dimo_Rusev]

Не мога да ви разбера, какво ви пречи......пак едни и същи хора дават акъл без да знаят за какво дават акъл. Частната собственост е неприкосновена.......къв бил що бил не е наша работа.Човека си е платил за мястото, законно е и ще си прави каквото си иска.

Ходете за риба и в гората.......по-добре ще ви стане.От много даване на акъл патките умират......

Поздрави

ПС:Специално се извинявам на Жельо за намесата в темата

[krasimir]

Пума днес попаднах на интересно клипче...

Замислих се какво ли би станало, ако това се случи в България? Дали рибите ще бъдат оставени да мигрират...

[valeri hinkov]

Ще мигрират със сигурност, ама към домовете и в хладилници.

[Cougar]

Пума днес попаднах на интересно клипче...
Замислих се какво ли би станало, ако това се случи в България? Дали рибите ще бъдат оставени да мигрират...

Краси, тези риби представляват малък интерес за хората в Северна Америка. Това са чъмове (кучешка съомга), които са храна само за индианците.

В напредналия стадйй на миграцията, никой вид тихоокеанска съомга не е кулинарно изкушение.

[Станимир]

В напредналия стадйй на миграцията, никой вид тихоокеанска съомга не е кулинарно изкушение.

За съжаление тук живеем в страна, в която скобарите и платиките се считат за "кулинарно изкушение" от някои.... хм.... индивиди...

Благодаря за красивите снимки и разкази, които споделяте с нас! Така поне за малко сме далече от "хората" тъпчещи чували със скобар "за зимнина"

[Cougar]

Последните три седмици успях да стигна до реката само един път за риболов от 3 часа. Денят беше доста студен и температурата явно беше около -10’С защото повече от три замятания без почистване на водачите не можеха да се направят.
Бях в горната част на реката под Савона, където стийлхедите може би още не бяха стигнали. Така или иначе не открих нито един от тях.



Всички други риби и горски обитатели си бяха на местата. Хванах голямо количество американки и бели планински риби (сигове) в местата които очаквах.
От реката излизаха изпарения като от горещ чай. Предполагам температурата на водата е около 6’С, което си е поне 16”С разлика с въздуха.














http://www.youtube.com/watch?v=b9iOk8PqkKs" onclick="window.open(this.href);return false;

Докато вървях към добрите вирове в местноста Уолашин, пред мен пребяга стадо от 10-на сърни. Те се изкачиха по един от голите хълмове в ляво от мен и изчезнаха. Едва тогава видях че нещо плува в слепия ръкав на реката в дясно от мен. Този ръкав е също поне 150м широк. Една от сърните се беше върнала и беше решила да бяга в друга посока. Останах да наблюдавам докато тя накрая излезе от другия бряг и започна да подскача по смешен начин, който явно и помогна да се отърси от повечето вода по козината и. За елените и водните птици, тези температури и ветрове изглежда н еоказват влияние.

Проверих и биковете пъстърви под езерото и съомгите кохо на Адамс. Хванах набързо по една, колкото да се уверя че всичко е наред.