Fishing Mania Форум

ПАЕЛЯ
по 300 гр., калмари, 300 гр. миди, 300 гр. цели скариди
ориз - 300 гр.
една зелена и една червена чушка
грах 300 гр.
1 глава лук
3-4 ск. чесън
2 лъжици доматено пюре
шафран, ако е капсула – 1 брой
червен пипер
сол
вода или пилешки бульон към 750 гр. – зависи от ориза

В подходящ дълбок тиган запържвате скаридите, след тях калмарите, добре изцедени, така че да избегнете варене, и накрая мидите, добавяте лука, ситно нарязан, чушките на кубчета, чесъна и ориза с още една лъжица зехтин, запържвате доколкото позволява, и накрая добавяте шафрана, червения пипер и доматеното пюре. Сваляте от котлона.
Изсипвате всичко в тавичка, добавяте пилешкия бульон, граха и солта и печете на 200 градуса.
Снимките са молко кофти, но поне има доказателства :





Баварски хляб с масло от джинджифил
около 1 малка бира
100 гр. маслини
3-4 сушени домата
50 гр. орехи
30 гр. тиквени семки
1 лук
1 яйце
пресен джоджен
пресен босилек
1 чаша бяло брашно
3 чаши черно брашно
4 с. л. зехтин
1 бакпулвер
1 ч. л. сода



Нарязвате лука ситно и запържвате.
Отделно смесвате брашното, бакпулвера, содата. Добавяте запържения лук, маслините, сушените домати, ситно накълцани - за по-лесно накиснете за минута в топла вода, после яйцето, орехите и семките после бирата и разбърквате. Идва ред и на босилека и джоджена, ако е необходимо, добавяте брашно или бира, така че да се получи меко тесто. Пропорциите са малко условни, но понеже не готвя по рецепти, не си и записвам какво слагам, правя снимки и по тях възпроизвеждам, чувствайте се свободни на аранжименти, макар че тестените произведения изискват повече респект.
Печете на фурна -200 гр. по преценка.

Джинджифиловото масло не е голяма философия.
Докато маслото омекне, настъргвате ситно пресен джинджифил – за половин пакетче масло парчето джинджифил трябва да е горе-долу с размерите на воблер ружно паче – 3.3 см. Тук е важно да си набавите прясна мащерка - десетина стръкчета. Обрулвате листенцата, дръжките обикновено са жилави и може да оставите настрани, останалото нарязвате ситно. Добавяте сол по ваш вкус.

Роле "Ле - мур"



Месото - по ваш вкус.
Тук интересна е плънката:
Зелени маслини, каперси, сушени домати, стафиди, броколи или бланширан зелен фасул, малко чесън, риган, босилек, копър, лимон, зехтин. Отгоре намазвате ролето с мед. В тавичката печете, заедно с нарязан на шестнайсетинки портокал, стафиди, лимон и малко бяло вино.

Бъдете здрави и приятно гладни Поздрави!

Заинтригува ме направо, но според мен ти джаста - праста импровизираш в кухнята. Което, разбира се е много добре. Какво имам предвид - паелята се прави традиционно от пилешко, телешко, свинско и всички останали зеленчуци. В Бавария надали са и чували за подобен хляб. Така, че тези рецепти които аз също ще интерпретирам е добре да се нарекат "Импровизациите на Лемурия". Иначе много рядко се паля, ако обаче ме обземе музата и най-вече имам време - ела да видиш, какво става тогава - жената е направо готова за развод. Като опита творенията става много любвеобвилна....

joro_olyмпус написа:според мен ти джаста - праста импровизираш в кухнята.

joro_olyмпус написа:паелята се прави традиционно от пилешко, телешко, свинско и всички останали зеленчуци.

За паелята не си прав, точно те тая рецепта за паеля си я нося от Блянес, от едно испанско ресторантче до пристанището и е съвсем автентична. Испанците правят паеля от каквото им попадне. Само дето в морската паеля слагат пилешко месо, ама аз джаста-праста малко го прескачам нарочно.

Тиквички по градинарски
много дребни тиквички
10 малки моркова
глава чесън
олио
два домата
копър
сол


Избирате си малки дребни тиквички. Без да ги белите, по дължина правите дълбоки прорези, по-точно улеи – средно по три успоредни през около сантиметър и половина.
Посолявате и намазвате тиквичките с малко олио.
Сварявате десетина морковчета и ги нарязвате на лентички. Изчиствате глава чесън, ако не е от българския, нарязвате по-големите скилидки, така че да ви е удобство да „инкрустирате” с тях тиквичките. Редите както е на снимката. Добавяте двата белени и нарязани домата към изрезките от тиквичките, остатъка от морковите и чесъна, малко копър и сол и редите около тиквичките.

Гондоли
патладжани
моркови
чушки – различни цветове
домат
праз
чесън
магданоз
олио


Суровите патладжани издълбавате. В тиган запържвате нарязяните на ситно зеленчуци, ако искате добавяте кайма, прибавяте чесъна и магданоза. Посолявате празните гондоли, напълвате ги и печете във фурна.

Роладини и лазаня

За лазанята: 10 кори лазаня: спанак, сметана, синьо сирене, твърдо сирене – Грано Падано, 1 яйце, мляко, масло. Задушавате спанака с маслото, добавяте сметаната, синьото сирене и пармезана, редите лазанята. Заливате всеки слой лазаня със сос от прясното мляко, разбитото в него яйце и малко сол, така че да покриете лазанята, настъргвате кашкавал, загръщате с ал. фолио и печете на 200 градуса, около 40 минути.
*Млякото и разбитото яйце, успешно заместват класическия сос бешамел
За роладините - десетина роладини /спагети за пълнене/, доматено пюре, чушки, пиле, царевица, яйце, пушен кашкавал. Смесвате всичко в подходящ съд. Пълните цилиндрите със сместа от продуктите и ги заливате догоре с доматен сок, настъргвате кашкавал, малко риган и покривате с ал.фолио и печете на 200 градуса, около 40 минути.

За декорация: стрък спагети, 10 тортелини и 20 равиоли
Украсявате с предварително сварените стрък спагети, тортелини и равиоли



Лодки

Избирате еднакви на вид картофи, измивате ги добре и ги печете цели на 200 градуса, докато омекнат. Изваждате ги от фурната, разрязвате ги на две, издълбавате вътрешността, отделяте я в купа и смесвате с каквото искате – примерно саздърма, кашкавал, кисели краставички, чушка, едно яйце… Напълвате отново и ги печете.



Още малко идеи за декорация.



В общи линии това е. Идеята ми всъщност беше да дам отправни точки за въображението ви.
Повече няма да досаждам, само след десетина дни пада забраната на пъстървовия риболов и приоритетите ми накланят везната в съвсем друга посока.
Поздрави!

Страхотни рецепти! Ама как ги пускаш точно по обяд....

Хич не досаждаш, пускай още!

Благодаря много! Нямам думи, имам слюнки...

Хич, ама хич не досаждаш. Аз само чакам малко време да ми остане и започвам да ги възпроизвеждам, като отсега си мисля за леки корекции просто, защото така ми по вкуса. Например, не обичам сметана и някои такивамити дреболии. Чакаме още рецепти!

Мила ми Лемурия,

Съвсем официално те каня като си направя ресторант, да станеш главен готвач. Само от външния вид на гозбите, на човек му потичат лигите, пък какво остава ако ги помиришеш и вкусиш!

Благодаря, че сподели това вълшебство, като предизвика и други да си покажат творенията.

jazzmena написа:Мила ми Лемурия,
Съвсем официално те каня като си направя ресторант, да станеш главен готвач.

Благодаря за приятната покана, jazzmena. Веднага се размечтах. Представям си малко семпло ресторантче над бистра рeка, вътре по стените зад плексиглас - стари плакати на джаз легенди. В кухнята аз си кълцам jazzта–праЗта аншоа за салата „Цезар” на фона на Майлс Дейвис, отляво на чугунената плоча цвърчи ципура, отдясно на котлона къкрят раци. А на трета маса обещаващо похапва инспектор на Мишлен. Само дето, ако продължавам така да си мечтая и да пускам рецепти в работно време, скоро вярно ще си търся работа. Ще потърся още снимки за някоя идея, само да има време.

Въх, звезда от Мишлен ! Дерзай, Лемурия , пък знае ли се!
Браво за старанието!
Поздрави!

Мария, ти си истински Артист!!
Това се вижда лесно..,особено,когато съм гладен!

Винаги се възхищавам на хора,които правят нещата да изглеждат лесни..

Поздрави!

Lemuria написа: Благодаря за приятната покана, jazzmena. .......

Определено ми допада. Сега се сетих за един ресторант покрай Рилската река по пътя за манастира. Идеално като място. По обстановката вътре може много да се работи и да се импровизира.
Музиката също може да е много разнообразна. Майлс е доста екстравагантен, но какво би казала да похапваш от тези красиви и вероятно вкусни неща, докато ти звучи Пат Матини... или Дайвид Санборн или пък защо не Джордж Дюк....
..... та дето викаш, да вземем да поработим малко

Благодаря на Lemuria, за превъзходните рецепти, не знам дали ще мога да постигна същото съвършенство, но ще се опитам
П.П. Някъде по горе причетох някакъв въпрос за калмари
Препоръчвам ви да не ги варите, преди панирането. Просто ги поръсете със сода бикарбонат (сода за хляб) разбъркайте ги и ги оставете за 20 минути, да поседят. После добре ги измийте и ги подсушете (това последното е много важно, защото иначе все едно пържите ръчни гранати). След това се панират, с каквато искате панировка и се пържат.
Стават различни и много по крехки
Поздрави

Благодаря за Паелята. Стана СУПЕР

Малко е рано за козунаци, ама така... колкото да поддържам темата цветна, поствам малко снимки и рецепта на един солен билков козунак. По Великден, когато става голямта миграция на съседски козунаци, между сладкишите се отваря много удобно място за нещо солено.
Замесвате си някое класическо тесто за козунак с мая, повече яйца и масло, но без захарта - само лъжичка, заради маята.



Докато втасва, си подготвяте три купчинки мат'риал, с който ще „оцветите” и овкусите трите плитки на козунака.



Бяла плитка – сухо сирене, може и козе, около 200 гр., пармезан, чеснов прах. После отгоре ще поръсите с ким.

Зелена плитка - секви пресни зеленилки, спанак, магданоз, джоджен, маточина, коприва, копър, лобода, босилек, мащерка. След като ги измете и нарежете ситно, ги подсушете с кърпа. Добавяте шепа белени тиквени семки, ако искате може да сложите и синьо сирене, но предварително го разронкайте. После отгоре ще поръите с маково семе.

Червена плитка – сладък червен пипер, пушен кашкавал, сушени домати. После отгоре ще поръсите със сусам.



Месете леко и внимателно добавките към тестото, за да не се пресече. За всеки случай, можете да добавяте малко масло.



Оставяте тестата да втасат, сетне оплитате и отново ги оставяте да втасат.



Намазвате го с жълтък и наръсвате отгоре подправките.



Мятате в печката и печете. Ако го правите някъде по затънтените селаца например, има риск да ви спре токът за момент, както на нас миналата година. Въпреки това, може и да не е бухнал като Cumulus-humilis-ите на Митко Тодоров , козунакът си остава вкусен -ентусиазмът на тази рецепта е като че ли достатъчен:





В Родопите вече поеха рецептата и местните жени я правят виртуозно по свой тертип, съчетавайки иновации с традиции: