чичо Док написа:d_nikolov написа:Не издържам психически иначе на Алкател, бръмбъри и патаци държа. Ама 171 страници тема прерових и ни една муха за скобар...... направо ми падна бактерията за 1 час като на Айфон Айфон през зимата при минус 5 градуса.
Нямаш си друга работа, та пусна фитила на Миро... ся ше извади стотина -двеста модела, като поне един ще е успешен такъв още кога лили иванова е била първолак, ама сега да ни изпитва
Хе, хе, аз да не съм КАТ-аджия, че да ви изпитвам
Виж, за пускане на модели, може и да се случи, ама не сега. Тези животинки, скобарите, още веднъж ми доказаха, че са недосегаеми. Ама няма да мирясам.
= = = = = = = = = =
Драго, то на тези 171 страници, само аз съм пуснал сигурно повече от 20-тина имитации на троха. И с ченил, и с
псевдо блоп прежда (уж да потъват), че с нормална блоп прежда друго се получава, и с Моп прежда и с бяла прежда за мартеници (полипропилен), и... и.... Ама те мухите, имитации на троха бяха за други цели. За скобар не съм се сетил.
Една от мухите, които се сещам за "изобретяване" е имитация на водорасло. Другата е на базата на трoхата, ама там си трябва яко работа и експерименти. Е те тук е проблема - експериментите, проверката на място. Иначе, Док правилно се плаши - идеи над 200, ама тестването е проблема. То не е само да ги вържа. То си трябва да се докарат и до схемите на монтажа, да пропадат ли, да плуват ли, нещо средно ли .... Много тестове трябват, щото вчера се убедих за пореден път, че това са едни от най-трудните мухарски риби, наред с толстолобите. Тези не само са трудни, ами и хитри и нагли.
Вчера пробвах над 30 мухи за около 6 часа. Бях точно в 12.30 ч. с мухарката във водата. Всичко продължи до 18.30 ч. Първоначално имаше 3-ма колеги на мястото - 2-ма с телескопи и един нагазил с плувка от към моята страна. Ама докато скоча в ботушите и разпъна мухарката - събраха дисагите и се изнесоха. От скобарите около 1 час нямаше и следа. Излязоха няколко кленчета и толкова.
Към 13.30 ч. Видях първите проблясъци и водача на скобарите. Бяха на около 3 м. от мен. Дълбочината беше около 70 см. Виждаха се съвсем ясно. Водата беше сравнително бистра, щото към 14.00 ч леко помътня и видимостта се влоши. Колега, който дойде с жена си и се настани срещу мен (ловеше на върхарка и на троха), каза, че замътването е редовно и е най-вероятно от златарите в Кюстендил. И така, присъствието на колега срещу мен, ловящ на троха и търсещ скобарите ми дойде дюшеш като база за сравнение.
Човекът си захрани, метна си трохата и зачака. Аз се бях подготвил от вечерта с мухи, които подбрах от кутишките ми (които бях взел, че другите ми са в Софето) и си вързах и няколко нимфи, които Док ми препоръча (зеленката), но без глави, а с утежнено тяло с медна тел, щото не разполагах вечерта с глави. Вързах няколко варианта - като нюанс на цветовете, с дъбинг и с един конец тип "кактус", който използвам от 2 години и от който съм много доволен - от кинкалерията. Вързах си и няколко винилни нимфи (от ръкавица), имитации на кадис ларви, на бял червей и някакви свободни интерпретации, които ми хрумнаха. Бях си подбрал и няколко Моп мухи (5-6 модела), които имах вързани от преди. Подбрах си и няколко нимфи, пак вързани от преди - в различни разцветки. Отделих и няколко сухи за всеки случай, ако има някаква повърхностна активност (каквата нямаше) - като Роял Кочман, няколко имърджъра, няколко имитации на трохи и ...... това, което остана по кутийките също си го взех.
И като се започна едно хвърляне, мамене, смени на мухи, нимфи, имърджърчета, па с една муха, па с две нимфи, па комбинации, па близко, па по-далеч, па тихо, па по-шумно, па срещу течението с извозване, па перпендикулярно на течението, па по течението със задържане и отпускане, па целене в устите им, па подаване на около 1 м. пред устите им, па тънки и дълги типети, па къси типети, па по-дебели типети ....... па каквото се сетиш. Е не щат и не щат. Между смяната на мухите и всичката тази зрелищна и може би комична за страничен наблюдател ситуация, имах няколко кленчета - мерни, но не големи в края на изтичанията и самия край на бързея. Ама аз не ги търсех тях. Дори не ги исках.
И така, след смяната на няколко позиции, щото участъкът го позволяваше и във всяка точка имаше скобари (около 150-200 метра), до 18.00 ч. имах само два леки, много предпазливи, но отчетливи удара - отново на една от Моп мухите, но засечките бяха празни. За сравнение, колегата, който беше срещу мен и ги мамеше на троха, успя да извади един много добър екземпляр около 40 см. и няколко (2-3 бр.)дребни - около 25-30 см. Другото беше няколко мренки, и няколко кленчета.
Накрая, към 18.10 ч. след пълно отчаяние и навдигащ се вътрешен протест в душата ми, реших да заложа за последно на нимфа (не, че не пробвах преди това), като вързах една винилова имитация на кадис ларва като крайна нимфа, а пред нея една зеленка (по идеята на Док), изпълнена обаче с кактусовия конец (прежда) и утежнена с медна тел под тялото. И двете нимфи бяха на куки #14. През цялото време виждах "огледалните" проблясъци пред мен на около 3-4 метра, а зад тях, в паралелния улей на бързея проблясваха други "огледала" на разстояние около 6-7 метра. Подадох първо на близките. Дълбочината - по протежение на улея бе променлива и между 40 см. и 70-80 см. в дълбоката част. Бяха се наредили във военен строй и само проблясваха. Подадох на около 3-4 м. срещу течението, за да могат да пропаднат нимфите до пасажа заради скоростта на течението. Дори виждах бялата кадис нимфа как минава между "огледалата". Три-четири прехвърляния - отново нищо. Тогава подадох в паралелния улей на 6-7 метра, по същата схема. Бях се примирил вече, че няма да успея да заинтригувам нито един екземпляр, ама все пак да пробвам за последно. Последно, но се случи. Леко задържане на линията, засечка и ...... линията натежа, почувствах онази дългоочаквана вибрация в края на линията, която те кара да притаиш дъх и дишането спира. Последва мощен напън срещу течението, водене около 3-4 метра и ....... втората нимфа зацепи в един подводен дънер. След секунда, вече нямаше риба на другия край. Типетът беше 0.12. Заминаха и двете нимфи, но си мисля, че животинчето беше атакувало виниловата кадис ларва, а зеленката беше закачила дънера. Но може да е било и обратното. Това, което извадих беше част от повода на зеленката. Другият повод - на крайната кадис нимфа го нямаше.
Та с това приключи целенасоченият ми 6 часов излет за скобари. Няколкото кефали, които не исках да ми атакуват мухите все пак ми почесоха душичката и ме разтовариха, но двата празни удара, броят на експериментираните мухи и накрая зверчето ми дават доста материал за размисъл. Както и самите условия, при които лових.
Снимки нямам, защото целта ми беше максимално да използвам времето си за експеримент.
Та накрая изпуших една цигарка (първата за целия ми излет, ама после наваксах
), събух си ботушките, приспах мухарката в тубосчето и бъгито замърка обратно. Снощи спах вече по-спокойно. Явно и за тези риби си има цака. Само трябват много целенасочени излети и търпение.
Поздрави.