p_zarkov написа:... като чета се чувствам все едно че съм там !
В такъв случай , те чака доста неприятно преживяване.
Първо - реката от събота :
Никакъв шанс да шпионираш съперника !
И сега....
Както вече ви казах , вчера се налагаше да се мъчим като грешни дяволи на същия гьол , от който стартирахме. Което от друга страна не е лошо - тъкмо да видим дали сме научили нещо за пет състезания...Добрата новина е , че този път няма как да сме 38-ми : има само 28 отбора
Независимо от това , дистанцията между отборите е такава :
просто се чудиш как да си разположиш топ сетите , да не си пречите с комшията - и това е на трето коляно!
За съседи отляво ни се падат братята Метайé - едни от най-силните състезатели в нашия клуб. Уилфрид е шампион на регионалната Лига за миналата година , което не е шега работа.
[Забележка: Регионалната Лига е състезание , в което участват победителите от първенствата на първа Дивизия , на петте департамента , които формират региона. Не знам дали по двама или по трима от департамент. Победителят печели място за първенството на Трета национална дивизия , с което започва дългият , трънлив и адски скъп път към националния отбор на Франция]
Ние с Доминик след всяко състезание правим разбор на нещата , и сме на път да избистрим стратегията на захранване
,която е в основата на всичките ни проблеми.
Hа първото състезание къпирахме храната с фуила с математическа прецизност , в резултат на което нямаше как да ловим и дамата на петното , особено в условията на вятър.
Това беше отчетено като грешка , и на последните две състезания бутахме двете щеки напред , и захранвахме участъка между тях (около метър). Това значително подобри нещата , и в условията на гъста риба изчерпва въпроса. Обаче при малобройна риба , такова пръскане на фуила по цялото петно прави търсенето на рибата трудно , а изчакването на кълавнето - дълго. Вчера решихме да подходим другояче : храним между двете щеки само cъс захранка , а живата стръв я къпираме на малки топчици с двойната пръст.
Всеки пред себе си , за прецизност , хем така дозираме храната според кълването , и не прехранваме дребосъка. Ще забегна малко напред - после при груповия разбор на нещата в клуба ,се оказа че братята Метайé са направили точно същото , и същата храна - което приех направо като комплимент!
Храната : за да не преситим електората , смесихме само Етанг с terre de Somme , плюс малко Гардон. Никакви едри частици; първи проблем : въобще не бях съобразил , че този път нямаме право на фуил! - смесването на пинките с глината се оказа трудна задача , но добавянето на малко клъцнат торен ( за йедру
) помогна да се стегнат топките.
Стартираме: гьола е правоъгълен , гладък като тепсия , няма и полъх , равни прави брегове - и ужасяващо неравностойни места!
Отсреща има пояс от водорасли до 8-ия метър - не пред всички , естествено
, а на места - веднага след треволяците имало и праг. Ние - равно и чисто. Уил и брат му почват да вадят редки и ситни рибета , при нас не върви. Имам едно чукване , пропускам го
, доминик вади една ситна бабушка , която се откачва на един метър от брега...
При нашите хора отляво също спира рязко , и Уил минава на късо ( не , във Франция на никой не му е минало през ума да забрани късото
) Докато ние упорстваме над щеките на 11.50 , той вади две три миниатюрни рибета , и после още толкова тлъсти едри кротушки . Мисля че накрая ни биха с кротушките! После и дребосъка се отрязва , и почваме да се гледаме и да се бъзикаме. Аз спасих капото на 45-та минута , с едно костурче колкото кутрето ми , последвано от второ , и до края на първия манш имам 5 рибета . Доминик има 6. По едно хванахме на късо ,обаче не си беше работа. По пътя към сандвича и бирата , събираме инфо : има отбори , които са КАПО
, има хора с по ЕДНА риба....страхотия.
Обаче , има едно "обаче": съседите отдясно.
-как го направиха тези образи - никой няма идея. Уил и брат му също свиваха рамене...Захраниха като нас , къпираха , почнаха - на същата дистанция. И риба след риба през цялото време.
От двете им страни - мъртвило , те не спряха. Сигурно за първия манш бяха минали стоте броя , и доста по-едри от нашите.
Хубаво - почва втория манш: на щека не ще , на късо - още по-малко. Захващaме се да експериментираме - Доминик лови на късо , аз се разбих да сменям монтажи на щеката. През целия ден правих опити да полегна с торен , че даже и с царевица за евентуална каракуда ( имало , уж) - нищо. Правя все пак няколко дребосъка на щеката , като монтирах дълга линия и подмятах два метра навътре, докато съотборника ми - в последния час , смесва малко от храннта за късо с черен Трасикс. Дотук бяхме опитали червен Трасикс и Литу , ама без резултат. Черния цвят обаче е маскировъчен за дребосъка , и Доминик почва да вади някакви рибета с такъв размер , че не е възможно да се определи вида им
-няма значение! Французите , батко , не само не забраняват късите пръчки.... на такива частни състезания , клубовете по свое усмотрение имат правото да определят свои правила ,
и тука имаме старата система от 5 точки на риба! Всичко това , с цел да се развива и подпомага високотехничния и спортен риболов на дребосък
, и да се "накаже" късметлията с един единствен бонус.
Груба и селска работа са това , бонусите...
В резултат се оказва , че в сектора има и хора с 45 грама , отбори в които единият човек е капо , и ние сме 22-ри от 28.
Уил и Пaскал ни бият с едно място, от целия ни клуб няма нито един отбор в десятката...
Печели се с четири кила (това - сума от теглото и точките от броя на рибетата) Щото отсреща в тревите има хора с по 150-180 рибета
, и коментара на един от победителите - второ или трето място , беше красноречив : "Имам 164 риби , и тежат едно кило - това не е риболов"
Нашите съседи отдясно са втори с две кила и нещо , и рибите им са МНОГО по-едри от нашите : (ние имахме 27 броя общо , Уилфрид и Паскал - 35)
И сега ...кво да ви кажа? като изключим мистерията отдясно
, има съвсем малко неща ,за които се сещам , с които бихме могли да дръпнем напред. Първо , черната храна. Това се оказа важно , ама кой да се сети. Даже малкото количество пинки рискуваше да прехрани рибата , да не говорим , че не я привличаше отдалеч. Днес ми дойде наум очевидното решение за смесване на пинки с глина : трябваше да ги скълцаме наситно с тройната ножица! Най - голямата грешка я направихме (всички) в риболова накъсо. При толкова мако риба късите пръчки са абсолютна простотия. Трябваше да се лови на щека , и храната да се къпира , ако ще и да беше на три метра от брега.
....ква магия бяха направили тези отдясно?
. Ние сме 7-ми от 9 , и в генералното - 34-ти от 43. Това си заслужаваше анжуйското , мене ако питате!
, и съзнанието , че за първи път имам някакъв шанс - все пак е познат водоем! - Лоара взе че пак преля! 
