Понеже ми беше наблизо си позволих по-късно ставане
. Така и така бях излъгал колеги да дойдат да ме вземат директно от нас. Пътуването премина доста интересно. Понеже ми нямаха особенно доверие за ориентацията бяха си пуснали и ЖПСа, с който определено не бяхме на едно мнение от къде да се мине 
и за всеобщо учудване пристигнахме където трябва и когато трябва, вместо в Русе Имахме време само колкото да се облечем и да си кажем здрасти с няколко колоеги. Имах много голямо предубеждение за това състезание. Миналата събота го пробвах този участък и нямаше никаква активност. Вярно че пристигнахме почти на обяд, но успях да хвана само един кефал, вярно добър, към кило и нещо , но нямах никаква заслуга за хващането му. Взе директно с цопването и това беше, нищо друго не се обади. Като изключим заиграването ми с едни расперчета с размер на бабушки от които дръпнах 10на бройки. Оптимизъм ми вдъхваше само започналото застудяване сутрин и вечер и това можеше да е поактивизирило рибата. Стефан и той даде отзиви в тази насока. Решихме нашия екипаж да мине на другия бряг и надолу по течението. При това ниво това бе по-перспективната посока. Баси там където миналата година ловях щуки, сега попера вадеше водорасли от дъното 
. Оставих колегите да ги търсят в по-дълбокото и се отправих надолу . Направих няколко пробни замятания, за да видя как се държи макарата ми след ремонта. Колегата много има да го черпя, държи се точно както когато я взех. Сложих Лонг каст 8 грама, жълтеникавия и подгоних отсрещния бряг. Само за да установя, че за два месеца съм се разглезил с УЛ и съм си развалил мерника. УЛ ми има странната особенност да замята надясно примамки с тегло над теста му 
и по навик компенсирах и с лайта. Получи се почти успоредно на брега замятане с прехвърляне на един втичащ се в реката поток. Точно при излизането от него някой ме тресна здраво, взе ми малко аванс и се кротна. Поведох го, докарах го до мен набързо. Распер , на око 55-60см. Свалих кепа от гърба ( и сега го носех ) и подръпнах малко по-грубо рибата да влезе в него. Обаче тя взе че си замина в първия момент реших, че съм го изпрошнал поради твърдата пръчка, натегнатия аванс и плетеното влакно и започнах да си благославям главата проста 
Обаче като извадих блесната забелязах, че едното жило го няма. Баси, на Лонг каста куките са добри, вярно по-малки от колкото бих искал, но здрави. Явно тази е била дефектна. Ама съм карък, сигурно ако се кача и на кораб ще потъне и или ще ми се падне дефектна свирка за акули, или глуха акула След това начало работата беше ясна. Отдадох се на експерименти с чужди примамки, на къса дистанция, да съм сигурен че няма да хвана нищо Ако се чудите Павката Иванов защо не пише , да знаете че си проверява примамките дали съм му върнал всичките
Като понапече от хорски срам взех че хванах едно расперче да не съм капо.
Мунчо размахваше едно пръчле, на което върха се гънеше само от вятъра , а той твърдеше че дори може да извади риба с него
и даже вече го бил направил. Понеже съм много любопитна гад, реших и аз да го пробвам, нещо в последно време съм се изкилиферчил с това залитане по УЛ . Отивам на мястото където го видях преди малко, а Ицо взел че преджапал на другия бряг, сигурен съм че нарочно го е направил да не му пипна пръчката 
напразни надежди Обаче беше наближило 13ч и реших да изчакам за края на състезанието и за да не стоя да чакам взех че се смъкнах по едни клатещи се камъни до водата, без да падна или да счупя нещо До като си говорехме с Бащицата и той ми обясняваше къде го е изтряскало нещо голямо, аз си замерях вира с Лонг каст 12 грама, с папагалска украска. По едно време една сянка се стрелна и се задвижи след блесната, забързах малко проводката да го провокирам за атака, но не пожела да налапа. Следва я почти до краката ми, можех да му преброя точките и се гмурна в дълбокото отново. На следващата проводка чукна, но не се закачи и повече не прояви интерес, а и нямаше време. Трябваше да се ориентираме към веселата част.
