Ще взема да тракна няколко реда , да видите лесно ли ми е...
Има един куп снимки , от тези които се щаракват в началото на излет/състезание , с цел да се пише евентуално репортаж , и после се оказва , че няма кво да се пише..
По някаква причина , колкото повече напредва сезона , повече се скапва риболова , и трудно се прави читав излет - за състезание да не приказваме.
Те:
- състезанийце миналата седмица ,събота , адски пек , треволяци , две ситни рибета за пет часа.. седя и се моля съседа да не ме бие - не и с тоя монтаж , плийз!!!
Съседа се капотира
, другият беше тапа , седя три часа и половина капо , после до края хвана три риби и остави още толкова в тревите...
В неделя сме на Лоара -
"from a battle I come , to a battle I ride" , пак състезание.
Още първата ми риба е СОМ!
Страшен съм! Ако почвам със сомове , с кво ли ще приключа?!?
"Знаеш ли" - иронично ми подхвърля Жан Мишел (състезанието е по двойки) - "тая риба става и по-едра..."
...Мда:
Приключих с десетина кротушки
, на 9 метра , с екстрахеви , и връх от унция и половина стъкло
, на изтичане с кошница от 30 грама. Уловът пак отиде във водата без да стигне до кантара , Жан Мишел така и не видя кълване. Огромното болшинство от отборите са или капо , или с по една - две риби - за 6 часа. Виж , тоя път жегата ни беше спестена...
..така че вчера най-после се овори вратичка да си спретна един свободен риболов , и реших да не поемам рискове : баби , на един язовир , който е пълен с тях до козирката. Цел: да се избегне капото
- паралелно ще метна един фидер в търсене на митичните платики - щото всеки разправя , че ги имало , но от баби никой не успява да ги хване. За целта приготвям храна , пълна с едра фракция:
Е , кво , не е ли едра?
Това ще го вкарвам с голямата саксия между две "тапи" от храна , после ще мина на пелет фидер , и с топчета от поне 15 мм , че бабите тук са лакоми като депутати..
Храната за бабите е проста , и е едновременно стръв:
Стрелям с малката прашка , в стил "pellet waggler" , дистанцията я определя прашката , около 14-15 метра. Дълбоко е около 4 метра , подвижна сръбска плувка , две яки съчми за дропер - всичкото кълване е на пoвдигане , и ги почвам от самия старт - размера е този:
Платиките са редки ( до края хващам само три) , но ме радва , че успях все пак да мина между бабите.
Които , както вече казахме , са лакоми:
По някое време вятърът се услива , и сменям мача с пикера , на същата дистанция , същата стратегия на хранене , , с директно оловце - разкош.
Резулатът е приятен за първи път от доста време:
Днешният излет беше посветен изцяло на полевия тест на новия ми фидер...
"You're just too good to be true
I can't take my eyes off you
You'd be like heaven to touch
I wanna hold you so much.."
Някво безумно говедо , очевидно наето от Браунинг по грешка , или по някаква социална програма за подпомагане на бивши наркомани , умствено изостанали ,или Господ знае още какво , беше оборудвало ТОЗИ фидер , с връхчета с ами...водачи като за пикер.
Наложи се малко бриколаж , и тая грешка на природата беше отстранена:
Прави впечатление , че фидер с тест 140 грама , е оборудван с връхчета от 2 , 3, и 4 ун , докато по-дългия му , но по-"хилав" брат , с тест 120 гр , е с върхове 3, 4 и 5..да се чудиш за кво му е на тоя змей връхче от две унции..
Удрям клипса на 50 метра , понеже е плитко , и не ми се цопа с тежки кошници , стартирам с 40 грама , при свеж насрещен ветрец. 40 грама изглежда са долната граница , с която с тази пръчка може да се лови на 50 метра ( после при отслабване на вятъра ги стигнах и с 28 , но не си е работа)
От 50 грама нагоре , всичко си идва по местата , като 50 метра се правят без всякакво усилие. После вятърът се поусили , и минах на 60 грамов булет Матрикс , с тва сигурно можефх да стигна и 70 , пpъчката мята 60 и пита за още.
Паралелно правя опити с разни хранилки , да видя как разтоварват стоката:
Опитах да снимам акцията в действие , но тая работа с една ръка винаги дава погрешна представа ( пръчката неизбежно изглежда по-твърда) - все пак , тука сме с платичка от 300 грама - с по-едрите се гъне като медиум , адски впечатлява комбинацията от брутална мощ при мятане , и деликатната акция при вадене - идва ми на ум асоциацията с мощните челюсти на лъвицата , и как внимателно захапва и понася с тях малкото лъвче.
Фидера добре , ще кажете вие - а кво стана с риболова?
Риболова , трябва да се признае , мина в един такъв ...състезателен стил. Не ще бе!
На паткарника , и не ще!
Значи , рибата беше там , и в очевидно огромни количества. От момента на падането на кошницата на дъното , почваха индикациите , като след пет минути нервно гледане на връхчето , което се дърпаше и трепереше като полудяло , вадех червеите непипнати! Лесна била рибата по паткарниците , глупава била...
Че като го ударих на експерименти! Дълги и къси поводи ( от 1 метър до 10 см) , патерностери , подвижни монтажи , хеликоптери ...Общо взето , получавах впечатлението , че рибата просто не щеше бял червей , а аз нямах друга стърв.. айде да опитаме топчета? Пелети , поп-ъпчета , на косъм , на ластиче , на не знам кво.. Някакви измъчени , единични риби .. опитвах дипове , и даже налудничави монтажи от типа дълъг повод с пелета на косъм ( който без да има логика , взе че протработи
)
Остава една последна доза храна , едно последно мятане: ХРУС!
Оправихме въпроса с връхчето от две унции , не ви ли казах , че то няма работа в комплекта на такъв фидер?