Re: 2018 Британска Колумбия
Публикувано на: Пон Сеп 17, 2018 0:28
Ходих до Китванга миналата седмица с две пръчки - спининг и мухата, като наблегнах пак на спининга. Имах добър стийлхед в самото начало, но след няколко минути борба се откачи. След това деня продължи по същия начин. Извадих едно кохо, и изпуснах още 2-3 стийлхеда. Бях намокрил аванса на макарата и това бе част от причината, но като цяло основното беше късмета. Аванса в последствие го подсуших и оправих.
Вчера разходката беше по р.Копър. Забелязах че водата се беше почти напълно избистрила, която е рядко явление за Септември. Другото рядко явление е че снега е почнал да вали по високото. Сутринта си взех кафето и карах по горския път мислейки си как е рано и сигурно още никой няма нагоре. Уви, както винаги това беше много далече от истината. Видях един паркиран трък, после втори, после група от тръкове, после някой идваше срещу мен. Това съвсем ме изненада, да се връщат вече когато трябва да отиват. Спрях. Рибиоловеца ми каза че на 27-я километър пътя е затворен и работниците не пускат да се минава нагоре. Щели да отворят в 9:30 за малко и после на всеки 2 часа.
На 27-я километър имаше още 3-4 тръка чакащи да заминат нагоре, докато ловящите мятаха наблизо из реката. Интересно че много от тях бяха с плувки и доста големи тежести. Така че се наложи да изчакаме около половин час. Когато времето наближи пред бариерата застанах три тръка в конвой. Ако пътя беше достатъчно широк може би щяха да чакат на стартовата линия с надута гас като на рали.
В 9:30 те се изстреляха нагоре; аз след тях а други зад мен по неясна причина нямаше. Може би се забавляваха добре в долния участък или бяха пропуснали часа. От трите тръка единия сякаш замина по р.Клор, другите два паркираха там където аз щях да паркирам и щях ада облавят в близката околност.
А аз си носех колелото за да продължа нагоре с него. От тук нагоре водата е по-бърза и реката изглежда по-малка. Съответно по-малко хора имат интерес да ловят. Вчера на практика не видях друг да лови.
Започнах от първото място на което обичайно хващам риби. Нямаше нищо, но като стигнах лрая му, ми направи впечтление че от други бряг преди изтичането на реката, водата изглеждаше дълбока и с подходяща скорост. Съответно нагазих навътре и заметнах там. След като се пуснах няколко метра надолу в това добро според мен място, имах вземане. Бях си сложил нов повод, но той беше тънък като за умерени по размер пъстърви, не като за съомги. Така че гледах да не напрягам много линията. Съответно ваденето беше много трудно. Рибата влезе в бързеите измежду камънака, премина под някакъв голям клон, мойто ходих да повдигам за да освободя кордата. В този момент нямаше напражение и рибока би трябвало да се откачи от куката безз контра. Но не, беше още там. Така се спуснах още на 30 метра надолу и извадих стийлхеда на едно от последните възможни места. върха на куката беше минал веднъж през устта и после се беше закачил втори път отстрани, затова нямаше откачане и се вижда колко време ми отне и на мен да махната куката след като обърнах рибата на правилната страна.
Върнах се пак на мястото. Видях че кордата се беше много затегнала около халката на мухата, от дългата борба, но не презавързах. След две замятания имах свирепо вземане, при което мухата ичезна. Върнах се на брега, разрових се из раницата и намерих подходящ повод като за стийлхед.
На следващия вир започнах от самия бързей и дълбокия участък без надежди нещо да вземе там. Изненада. Някакъв стийлхед взе в средата му направо в дълбоката вода. Може да се беше вдигнал 1-2 метра до мухата. И тук не беше удобно за вадене и слизах на 20 метра надолу за да намеря някаква брегова ивица. След тази риба стигнах до долния участък на вира където обичайно хващам по нещо. И този път намерих стийлхед близо до другия бряг. До тук имах 3 извадени риби и 1 скъсала.
С колелото се качихме до Китнаяква и вира при големите камъни. Сега водата тук беше много бистра и достатъчно плитка за да може всяка риба да ме види отдалеч. Течението също беше по-слабо от нужното. Резултата беше нула.
Тръгнах с колелото наобратно из шубрака и тъкмо малко преди да излезя на пътя усетих някакво странно явление. Правих лек завой и сякаш върха на въдицата отиде по-близо до задната гума. Погледнах и видях това което не исках да виждам. Върха на въдицата липсваше. Кордата се беше също скъсала. Предполагам самата корда е попаднала в колелото и е дръпнала върха там, както и да е, 9 сантиметра от въдицата ги нямаше. Събрах липсващото парче от под колелото и за момент помислих че за днес съм приключил. В крайна сметка 3 риби е повече от добрър риболов на муха.
Но в последствие реших че мога да продължа да хвърлям с това което е останало от пръта. Когато пръта се скъси, класа му би трябвало да се покачи. Така че ако сега имах прът от 9пти клас, това беше пак подходящо за шнура ми който беше 9-ти клас.
.....СЛЕДВА (нямам време да довърша)
Вчера разходката беше по р.Копър. Забелязах че водата се беше почти напълно избистрила, която е рядко явление за Септември. Другото рядко явление е че снега е почнал да вали по високото. Сутринта си взех кафето и карах по горския път мислейки си как е рано и сигурно още никой няма нагоре. Уви, както винаги това беше много далече от истината. Видях един паркиран трък, после втори, после група от тръкове, после някой идваше срещу мен. Това съвсем ме изненада, да се връщат вече когато трябва да отиват. Спрях. Рибиоловеца ми каза че на 27-я километър пътя е затворен и работниците не пускат да се минава нагоре. Щели да отворят в 9:30 за малко и после на всеки 2 часа.
На 27-я километър имаше още 3-4 тръка чакащи да заминат нагоре, докато ловящите мятаха наблизо из реката. Интересно че много от тях бяха с плувки и доста големи тежести. Така че се наложи да изчакаме около половин час. Когато времето наближи пред бариерата застанах три тръка в конвой. Ако пътя беше достатъчно широк може би щяха да чакат на стартовата линия с надута гас като на рали.
В 9:30 те се изстреляха нагоре; аз след тях а други зад мен по неясна причина нямаше. Може би се забавляваха добре в долния участък или бяха пропуснали часа. От трите тръка единия сякаш замина по р.Клор, другите два паркираха там където аз щях да паркирам и щях ада облавят в близката околност.
А аз си носех колелото за да продължа нагоре с него. От тук нагоре водата е по-бърза и реката изглежда по-малка. Съответно по-малко хора имат интерес да ловят. Вчера на практика не видях друг да лови.
Започнах от първото място на което обичайно хващам риби. Нямаше нищо, но като стигнах лрая му, ми направи впечтление че от други бряг преди изтичането на реката, водата изглеждаше дълбока и с подходяща скорост. Съответно нагазих навътре и заметнах там. След като се пуснах няколко метра надолу в това добро според мен място, имах вземане. Бях си сложил нов повод, но той беше тънък като за умерени по размер пъстърви, не като за съомги. Така че гледах да не напрягам много линията. Съответно ваденето беше много трудно. Рибата влезе в бързеите измежду камънака, премина под някакъв голям клон, мойто ходих да повдигам за да освободя кордата. В този момент нямаше напражение и рибока би трябвало да се откачи от куката безз контра. Но не, беше още там. Така се спуснах още на 30 метра надолу и извадих стийлхеда на едно от последните възможни места. върха на куката беше минал веднъж през устта и после се беше закачил втори път отстрани, затова нямаше откачане и се вижда колко време ми отне и на мен да махната куката след като обърнах рибата на правилната страна.
Върнах се пак на мястото. Видях че кордата се беше много затегнала около халката на мухата, от дългата борба, но не презавързах. След две замятания имах свирепо вземане, при което мухата ичезна. Върнах се на брега, разрових се из раницата и намерих подходящ повод като за стийлхед.
На следващия вир започнах от самия бързей и дълбокия участък без надежди нещо да вземе там. Изненада. Някакъв стийлхед взе в средата му направо в дълбоката вода. Може да се беше вдигнал 1-2 метра до мухата. И тук не беше удобно за вадене и слизах на 20 метра надолу за да намеря някаква брегова ивица. След тази риба стигнах до долния участък на вира където обичайно хващам по нещо. И този път намерих стийлхед близо до другия бряг. До тук имах 3 извадени риби и 1 скъсала.
С колелото се качихме до Китнаяква и вира при големите камъни. Сега водата тук беше много бистра и достатъчно плитка за да може всяка риба да ме види отдалеч. Течението също беше по-слабо от нужното. Резултата беше нула.
Тръгнах с колелото наобратно из шубрака и тъкмо малко преди да излезя на пътя усетих някакво странно явление. Правих лек завой и сякаш върха на въдицата отиде по-близо до задната гума. Погледнах и видях това което не исках да виждам. Върха на въдицата липсваше. Кордата се беше също скъсала. Предполагам самата корда е попаднала в колелото и е дръпнала върха там, както и да е, 9 сантиметра от въдицата ги нямаше. Събрах липсващото парче от под колелото и за момент помислих че за днес съм приключил. В крайна сметка 3 риби е повече от добрър риболов на муха.
Но в последствие реших че мога да продължа да хвърлям с това което е останало от пръта. Когато пръта се скъси, класа му би трябвало да се покачи. Така че ако сега имах прът от 9пти клас, това беше пак подходящо за шнура ми който беше 9-ти клас.
.....СЛЕДВА (нямам време да довърша)