===Бракониери има и отсам гьола...===

[Алеко]

Здравейте рибно войнство,
как е халвичката напоследък? Реших да ви разкажа какво ми се случи вчера вечерта.
Прибира стареца морните си мощи от даскало, ама така едва едва се смитам от пода като строшена ваза от кАтайски пАрцЯлан на баба ми - и само обмислям кой ще ме изрине от пътя ако заспя на магистралата и се изшия челно в някой дувар неизмазан с кравешки тортички. И гледам аз с премрежен поглед осевата линия, Косе-Босе ми пее изотвъд джама и нацеждам газчица с деснячката, пък дано не ме съпикяса някой съблюдател на ежедневния попътен ред.
Мисля си: "Барем най сетне свърши и таз пуста учебна седмица да мога да се обърна да видя какво става около мене..." А то какво става, ми нищо особено, явно са се раздвижили гадинките, защото покрай пътя имаше натъркаляни поне 10тина сърни, още толкоз мускусни плъха, някоя и друга катерица и - лично за мен най интересния натюрморт - "Лисица с Котка" - аргасани перфектно с подобаващо провлачване на художествена лента от къдрави черва и сплъстена козина, гноясала диря в банкета, но задружно композирани лице в лице като Ромео и ДЖулиета... Шъ знайш.
Моя ред на мисли никога не е дълъг и обикновено върви в кръг, центъра се базира на фокусирано свободно време върху упражняване на най-стария занаят (не бе не е тоя ) - именно риболова Та почесах аз с копитце щиглясалия си врат, отлепих оттам един етикет на "САНЯ" (сигурно ми е останал от 6ти клас) и си рекох: "Ба що не зема аз да се дотътря до реката тая вечер да видим може ли не може ли (кон боб да яде )". Проведох контролните позвънявания, за да се осведомя със текущата ситуация и новините бяха меко казано обнадеждаващи - миграцията на Бялата Риба е почнала да наближава апогей, Крапи са се домъкнали по тихите заливи, Майсторите улавяли често Баби Щуки, Есетри и други благинки. Лошата новина, която се подразбира, е че това предполага реката да се е превърнала в Русенската Тарла...
Оставих баджанака у тях, натоварих снаряжението в колата и привиках Близнака Любо Кисов да ме придружи. Речено сторено - отбих се за стръв и редовната раздумка с ветерана рибар Бил Шлийф и хайде на реката. Редовното присъствие бяха окупирали вече частично най-сладките места. Скот ухилен до уши скубеше риби на всяко замятане - беше уцелил перфектната дълбочина, правилния цвят силиконка, идеалното съотношение на разстоянията от стръвта до тежестта и от тежестта до плувката, събрал очите на играчите в лодките които помпеха с по една сопа във всяка ръка ("С по два пистолета във всяка ръка") и си оставаха само с помпането, а зяпачите по брега не можеха да проумеят какво става:

Ай такива парцали беше зачесал нашия човек и дърпа та се не спира - малолитражните пуща обратно а на всяка риба като я пусне в кофата - гледам нещо посяга към дръжката и чопли там... Мисля си: "Брях, тюх, брей, тоя тиртип, не само че има конска подкова завряна в задника си по рождение за късмет, пъпа му са го яли раци по речните дъна за берекет, ами сега и някаква магия има на кофата си та ги дърпа рибите безпир . "
Попитах, не се стърпях. Оказа се брояч за рибите - дневния лимит е 25бр. Слънчопеци и в залисията на "подборния отстрел" когато наистина "дава" човек губи бройката - поради тая причина нашия герой се снабдил с щракалце брояч - и това щракалце показваше в момента "23" което прави половин 20-литрова кофа Не шамари ами не знам какво заслужава тоя тарикат - не се спира да ги лови.
Връчих на Близнака мухарката, че по лесно се замята с нея с фиксирана плувка на 4 м дълбочина, ама преди да му я преотстъпя окончателно реших да я разгрея и на първото замятане извадих ей тоя мутант:


Имам няколко възможни обяснения за тоя феномен - или като малко рибе е ползван за стръв и после е откъснат от куката и "пуснат да живее" тоя рибок, или пък го е сграбчила баба щука с ъгълчето на ченето си и после е зарастнал на кестерме, а другия вероятен феномен е да го е вдигал орел от плитчините и това да е отчоплено парченце от филето с граблив нокът(А да не забравя и феноменът не е че ви показвам среден пръст в близък план ами че на рибата и липсва малко месо от гърбината ). Не ми се занимаваше много да му мисля - пуснах го обратно след кадрото и продължих да си глася моя такъм, а Близнака почна да къца ама нещо безуспешно... Докато се бях свил очетири да връзвам примамки и да нижа плувки на новооборудваната въдичка едно хлапе 15тина метра по-надолу от нас се развика "Фана-а-ф! Фанаф, татьо-а! Голямай ш`знайш!"(Свободен превод - Стария ) Понеже като малък съм чел приказката за Лъжливото Овчарче, за Овчарчето Калитко и Овчия Кон ~ първоначално го пренебрегнах с подНОСна фраза: "Не си прав, малкия ... и майка ти и тя хич не е права..." - с идеята че е закачил варовиковия праг и след няколко напъна като за сране ще отпори "джуките на огромната риба" и ще отиде разсополивен при татя си... Всъщност се оказа различна ситуация - варовиковия праг взе че сгъна върха на сопата му и тръгна срещу течението с едно жълтокоремно преобръщане и пенлив плясък на повърхността - странно поведение за мезозойски камък Поизправих аз старата си гръбначна гъсеница и посегнах към "люминовото кепчи" да се притека на младия колега на помощ - традицията повелява ...
Малкия дърпаше рибока на "Дядо вади ряпа" безцеремонно и рязко като византиец робиня. Викам му аз: "...по леко уа батювата,( дан` ти зашия един зад врата ей сега да видим кога ши дърпаш ти ай тъй на)..." Как да е гребнах аз Бялата - че тя като пъпеш тъпкана с хайвер... Река Уисконсин има специални регулации от 4 години насам за улов на Бяла Риба и Вретенарка (Аз така си наричам Walleye & Sauger) 5бройки между 15~20" нито една между 20~28" един трофеен екземпляр >28" е позволен включен в дневната норма от 5 бр. както и на Щука под нашия бент 2бр. над 28" и над бента 1бр. над 32". Така че това изменя коренно понятието "Мерна Риба" - оправдания от сорта ама аз не съм оттука и съм за малко не вървят, защото тези норми са указани навсякъде с ясни табели по паркингите при подстъпите за риболовните места както и в магазините за принадлеждности, стръв и разрешителни. Аз може да съм откърмен в литри и да съм се родил в сантиметри, ама напоследък дишам в галони и се сополивя инчове - та на инДжЕлерското ми очо тая рибка майка, която гребнах определено беше в немерното пространство над 20 инча - прилежният татко дойде изръси едно бързо мерси и награби рибата със все кепа ми и хукна към временния им бивак да "я премери" явно неговите метрологически уреди имаха значителна абсолютна грешка защото рибата наместо да поеме обратно към ряката придоби низходяща траектория към хладилната им чанта
Лових си аз каквото си лових Слънчоперки разни обаче след около 15тина минути келеша се разквича отново Близнака гребна следващия пъпеш и картинката от катедра Мерки и Теглилки се повтори
Не се стърпях и попитах около 10-12 годишния кандидат майстор на спорта колко аджеба големи бяха тея Сулки - и оня се изцепва:
"Мдааааааа на косъм, на косъм бяха 19 3/4 инча са и двете " Брях Евала късметлии ша дойдити вашата рода, късметлии още тарикати - аз вярно може отдавна да не съм улавял стабилна рибка ,ма старото ми подбито око не ма лъжи, че тия двете риби са различни по калибър и двете не минават през на яйчаря шаблона... Побеснях С две извъннормени Бели - Майки в хладилната чанта - двамата хубостници и чирака и майстора продължаваха да ловят най-безцеремонно и самодоволно.
Със Скот се спогледахме и безмълвно набрахме номера на пейджъра на Майк Хорзжевски - лесничея на област Соук. Тук е момента да отбележа, че независимо от късния час - беше към 1930 четвъртък вечер, пичът напусна домашния уют набоде значката и се донесе като фъртуна на брега... където бях останал само аз Двамата шампиони си събраха партакешите и си тръгнаха, както направиха Близнака и Скот преди тях... Само че бай ти Скот е стара кримка - разнищил конспирацията на паркираните возила на баира, кои са наши кои са чужди и изчакал да дойде горския - същевременно успял да ги види как си отиват доволно към курорта където са отседнали... къде ли ами на 100м от там в крайпътния ресторант на вечеря... Предполагам е била горчива - Майк ги изчака при колата, измери рибите - едната 21 1/2 другата 21 инча и им състави акт, обади се късно вечерта да сподели случилото се - отнело му 15 минути нагазил с ботушите в ледената вода, но УСПЯЛ ДА СЪЖИВИ РИБИТЕ с придръпвания за да инициира дишане в хрилете им - добре че все още е толкова хладно та не са изсъхнали Благодари ни и потвърди, че майсторите са си получили заслуженото...
Аз от своя страна приключих излета си хилаво:

Но уловът Ех уловът беше прекрасен .