Мале плаша се като я гледам.
Та както и да е.Беше малко по-студено през последните няколко дни и не ни беше до баня.Банята представляваше един туристически душ с обем 25 литра и вършеше прекрасна работа в топло време.Бяхме си купили и сапун който може да се ползва със солена вода,та не воняхме,но пак имахме изглед на изтървани от някъде/еле я/.Наближавахме пак район с високо налягане,гадна ситуация в която си проличава кой и колко нафта има,как ръчка моторетката и кой може да си поправи мотора като стане нещо.Нашия беше с големината на сенокосачка и като го натиснех на 2500 оборота вадеше звук на миксер в изтерия,но до момента нямаше проблеми с него.
Рано сутринта по радио се чу,че не само ние сме нагазили в....... и всички моторясват,но за разлика от тях ние имахме нафта да стигнем до Лас Вегас по изчисления стига да намерим път до там,но пак повечето бяха издухали дизела и сега духаха платната.Поне половината бяха само с по 5-10 галона,докато ние продължавахме да сме пълни или почти-95 галона+ малко в резервоара.Океана приличаше на езеро,грам вятър няма както и никаква вълна-много гадно време за риболов.Никога не ни е вярвял риболова в гладка вода,но това беше лесно обяснимо.Трябваше ни много по голяма скорост от тази с която пътувахме за да могат разните силикони да се подмятат здраво,да имаме вълна зад лодката на която да ги качим или прословутите имитации на летящи рибета които кротко си стояха в куфара с рибарските принадлежносто които пак беше в апартамента под леглото.Не е лесно да си шемет,но на мен ми се отдаваше с пълна сила.
На брата ушите бяха добре,екипажа беше отпочинал,лодката си вървеше нормално и беше време за риболов.Летящите рибоци почти бяха изчезнали,а цвета на океана леко биеше на синьо вместо изумителния лилав цвят през последните 2 седмици.Това ни накара да сменим тактиката в риболова.Нямаше как да премерим температурата на водата,а и нямаше голям смисъл,сутришните температури на въздуха си показваха,че с тия шарении няма да хванем много неща.
4 пръчки във водата-големия пищов на около 150 метра зад нас с марлиноубиеца,на 65-70 метра дебел и платен зелено/черен силикон с 2 единични куки и верига,както и с 3 черно/лилави силикончета на повода.Това поне работеше добре на бавна скорост,малките силикони създаваха ясно видима вълничка пред големия,както и държаха цялата пискюлница на повърхността.Виждаше се как отвреме на време големия изскача над водата и оставя добра диря от балончета с пробитата си глава.Големите ми надежди бяха именно на тоя силикон.
На трето място /30 метра/оставих лилаво/розово,синьо,черен силикон с малъкв синьо/сив пискюл в него двойна кука и тънък повод.Главата му беше вдлъбната и през около 15-20 секунди създаваше голям балон зад куките.
Точно зад задника на лодката /10 метра/се мандахерцаше много малък перушинен лилаво/черен пускюл с двойна кука и повод 60 либри.Бях отпуснал аванса на тая макара доста повече от необходимо,очаквах удар на трети или на близката и се надявах ако нещо забие да минат или през жадната/малко вероятно/или с отпуснатия аванс на първата да развие и целия пасаж да премине покрай втора и трета,които бяха с почти същия цвят на първата.
Нямаше ги шарените Хавайски цветове,нямаше вече скачащи додоси или атакуващи чашата ми с кафе летящи робоци.Надеждите бяха за марлин на последната,заблудена тъна с името ГОЛЯМО ОКО рано сутрин или на залез слънце или ако имахме късмет албокор тъна.Влачехме с около 11 километра в час,а трябваше с поне 15.Е трябваше и голям мотор за целта,както и бенжностанция в средата на океана,а такива нямахме и се опитвахме да излайем някое рибе с това което разполагаме.
Е точно както си влачехме се случи нещо което никога не бях виждал,а и не бях чувал да е възможно или да се е случвало на някои.В ляво от нас на около 150 метра се появи малка вълничка,толкова малка,че приличаше на оставена от надувна лодка с 3 коня мотор.Знаех какво е това,но незнаех какъв вид е рибата.То беше ясно какво е-нямаше какво друго да е освен пасаж от риби.
Скокнах за да се огледам по-ясно.Оглеждам се аз ама нищо немога да различа.Вълничката беше около 400+ метра дълга и явно пасажа не беше никак малък.Със скоростта с която се влачехме беше трудно да се определи накъде са се запътили тия рибета,а не ми се искаше да натискам мотора точно в този момент или да сменям посоката в която се движехме.До тук нищо особенно нали?Ми и аз така си мислех-бяхме виждали с брата големи пасажи как се шмиткат насам натам покрай брега на Сан Диего и тая вълничка беше същата каквато оставяха скумриите.
Подкарах аз с надеждата да ги наближа под ъгъл,но си останах само с тая надежда както ми стана ясно след около 2 минути.Бяха се насочили точно към нас и нямаше мърдане,или нещо щеше да клъвне или да стресна целия пасаж.50 метра пред носа на лодката водата се размърда и пасажчето потъна.Напразно гледах с надежда да се появят отново или нещо да забоде на близката въдица-тя беше най-подходяща като големина за вълничката която видях.Надявах си се аз и се оглеждах като гърмян заек,но нищо особенно.Нищо обаче аз така си мислех.Пред мен нищо,зад мен нищо,но няма кой да погледне какво става ПОД мен.Ми най-накрая се сетих и се оцъклих-пасажа беше точно под лодката на около метър под повърхността на водата.Хиляди/МИЛИОНИИИИИ/малки рибета плуваха заедно със скоростта на лодката подредени като аптекарски шишета.Беше толкова бистро и без грам вълна,че всичко си беше само за снимка.Големината им беше като на нашенския паламуд,но с по-малко заостренаопъшка и по-тъпа глава.Плуваха си под нас и не се притесняваха от шума на мотора.Съзерцавах си ги аз поне 2 минути и реших,че след като неискат дкалват ще им се наложи да си поиграят с мен.Леко завих наляво,целия пасаж зави заедно с мен,дръпнах мотора малко и забавих,но и те забавиха,завих надясно и те завиха с мен.Бе тия риби не са чак толкова глупави.Поглеждам от към десния борд,но не се вижда нищо.Леко като балерина пристъпих и се взрях във водата-ми нищо.Тъкмо мислех да се преместя на левия за да продължа със сеира и първата риба се покажа зад лодката.Нямаше и 10 секунди и пасажа беше от моята страна.Бе на тия малко им пука,че съм грозен и всяка уважаваща себе си риба би избягала с плясък на опашка като ме види.Ма я да ги пробвам тия риби колко ги кефя.
Бързо се премествам на десния борд и клякам близо до борда.Ша си играят с мен а???Ми да играеха си.Не минаха и 15 секунди и първата си покажа мъцината,а след още 15 целия пасаж беше пак отдясно.Бех тия риби много любопитни.
-Кво праиш бе???
-Ми играя си.
-Кво се моташ из океана,с какво толкова си играеш.
Ей това брата-малко да променя посоката и веднага усеща.
-Бе едно стадо диви риби се влачи заедно с нас и ме следи къде ходя.
-Това дето си го ял снощи да не го повтаряш,ти си откачил,какви риби ще те следят точно тебе в средата на океана?
Ми аз откъде да знам какви бяха,никога не съм виждал такива,но пак бяха някаква любопитна порода.Такова нещо ми се е случвало с делфини и то много често-плуват от страната на която седи екипажа и като се преместим се местят и те,но за ято глупави рибета никога не бях чувал.
Изведнъж целия пасаж се гмурна в дълбокото,целия пасаж е малко грешно казано.Една от тях стоеше точно там където клечах и аз.След около 20 секунди изчезна и тя.Това неможе да бъде,но на мен ми се случи.
Рибите бяха идеялна големина за стръв и се надявах в района да се е завяртяла някоя тъна или марлинче.Последния пискюл беше малко по-голям от техния размер,но втория и третия бяха тяхната големина.Ма големи надежди имах за прясна рибка.
Поглеждам аз върха на големия пищов.Седи си кротко,но малко огънат и влакното ми се стори малко по-изпънато.Ей пак сам закачил някакво водорасло.Хванах влакното с ракаи започнах да обирам.В много случаи правя една гадна грешка,а именно не ползвам макарата за да си пребера влакното,а си го дърпам като въже.По-бързо става и ми е по-лесно,но пак ако клъвне нещо и ще ме остави замислен.
Нищо не клъвна,но пак силикона идваше на зиг/заг.5 секунди по-късно ми стана ясно,че това не е само силикона ами идва и нещо заедно с него.Лелеее какво да правя сега,ако отпусна влакното можеше да се откачи,а ако продължавам да го дърпам може да побеснее и да се оплете в корема на влакното които отпусках.Много ми се искаше да видя какво е успяло да налапа тия куки и да няма силици да дръпне аванса.Е верно е,че аванса го бях стегнал като на подарена макара,но поне да беше огънало въдицата.
