VI-ти кръг на Спининговата лига ,,Стари Видри,,

[quietriot]

[Marco Polo©]

Тъй! Състезанията приключиха и птиците си отлитат на юг...



Зандера има забрана за участие догодина, та да може и някой друг да пипне златото.
Няколко кадъра от най-бързия, очаквам да видя още много.

Естествено, такова събитие няма как да не бъде отразено от нашите приятели от Хоби ТВ.


Естествено, няма и начин аз да не се набутам в центъра на внимание...

А на тази Марица и гъбите й даже са маломерни



Отбора:















Има една тиква зелена в отбора, ама няма да казвам коя е...


_________________

[jdbc]

[Мунчо]

[Markony]

Как ша нема бе? Я виж каква минималистична физиономия си направил
_________________
NOMINATIONS BUG ...

[bai ves]

и дъждобран............
_________________
www.starividri.org

[joro_olyмпус]

Аз нещо риби не видях?
_________________
www.starividri.org

[Marco Polo©]

Класиране Любимец:
1. Колето Пасарелски - 1910
2. Веско Дъ Лонг - 1780
3. Попето - 1710

Генерално класиране:
1. Стефан Минчев - 253 т.
2. Иван Клинчев - 212 т.
3. Кръстьо Попов - 207 т.
4. Павел Пантев - 165 т.
5. Николай Трайков - 147 т.
6. Даниел Йорданов - 142 т.
7. Валентин Данаилов - 127 т.
8. Стоян Стоянов - 120 т.
9-10 Николай Куюмджиев - 110 т.
9-10 Милен Нинов - 110 т.
_________________

[bendy]

Айде и аз да покажа няколко снимки.
Времето беше преобладаващо - студено, ветровито и мокро, т.е. налице бяха всички предпоставки участниците да се наврат под моста и да се отдадат на дегустиране на всякакъв вид дестилати и концентрати (само Бай Вес прояви здрав разум).





Някъде около 12:30ч. и доста надолу по течението, Веско изчопли един распер, дето го беше ядосал с пляскането си. Естествено аз бях там и направих първа фотосесия на една от призовите рибки.





Минути преди края на състезанието започнахме да се събираме около моста. Оказа се, че и Колето е гепил от реката един распер.

Св.св. Павел и Павел и св.св. Гари и Хари


















Няколко портрета на класици:

Пуристът (макар че тоя кол дето държи хич не е пуристки)



Нинджата



Лимонаденият Джо



Дойде време да се мери, тегли и смята. Всички бяхме сигурни, че Веско и Колето ще вземат купи, просто не знаехме кои. Притесненията и на двамата бяха, че Кръцко ще ги утрепе с количество, което аха да стане.







Тука имаше някакъв спор между Кръцко и неподкупното жури относно размера на една от рибите му.





Следват сложни изчисления.....



и награждаване.



Победителите в този кръг:
1. Колето Пасарелски - 1910
2. Веско Дъ Лонг - 1780
3. Попето - 1710





И победителите за тази година:
1. Стефан Минчев - 253 т.
2. Иван Клинчев - 212 т.
3. Кръстьо Попов - 207 т.











Последва хапване и пийване, обещания за скорошни срещи и съвместни риболови. Бе как си трябва!

И последната снимка е от веселата баничарка

_________________
Стари видри

[Godfather]

Браво, изкарали сте си страхотно!!
Съжелявам че неможах да дойда, но такъв е живота-Марто е по-важен от моите риби

Като гледам Павката на последната снимка, бая гайди слуша

поздрави!
_________________
I'll make him an offer he cant refuse!!!!!!!!!!!!
http://vbox7.com/play:00f5ca22&al=1&vid=

[Мунчо]

Mили приятели, най-напред искам да кажа, че съм благодарен за предоставената възможност да прекарам деня в компанията на толкова хубави хора и да се заредя с положителна енергия за месеци напред, подобно на един емоционален акумулатор. Не веднъж съм казвал, че за мен общуването е всичко, а даже и нещо повече!
Състезанието мина отлично, по мое мнение, независимо от прищевките на времето, не което напук участниците противопоставиха доброто си настроение. Аз лично за първи път посетих реката в този участък и останах изключително впечатлен от мащабите и перспективите, които предлага на рибарите. Ако състезанието беше проведено месец по-рано, мисля, че щеше да има и риба за консерви.
При започване на състезателната част, реших да се отправя към отсрещния и по-плитък бряг, където общо взето имаше и доста по-малък наплив, а и можех да джапам из водата като русалка. Неслучайно започнах да мятам точно под моста, защото от произведенията на френските класици е известно, че падналите жени намирали убежище точно на такива места, но за пореден път останах разочарован, тъй като от XVIII век насам е изтекла много вода... Последното е майтап, но съм длъжен да го уточня, тъй като във форума има един човек, който приема всичко, което кажа за чиста монета, вследствие на което ми пише драматични ЛС-та за обяснение. След като установих, че съм сам долу, като се изключат маниите ми, както и вселелата група под отсрещната колона, които целеустремено унищожаваха туба с червено вино под вещото ръководство на фронтмена бай Вес, аз почувствах внезапна слабост и уплаха от връхлетялата ме самота и се наложи да се подкрепя със съдържанието на манерката, която предвидливо бях подготвил предварително. След това, вече на себе си, реших да премина към същинската част. Още когато гледах от моста, тази част от реката ме привлече с дебелия бързей, който тук течеше като канал, както и обещаващия разлив над него с порастналата в реката върба. Започнах да мятам поликарбонат и цветни метали в реката и почти веднага започнах да вадя неголеми рибки, но често. Любопитно е, че различните видове сякаш бяха концентрирани в определени части от участъка пред мен. Хванах четири расперчета в спокойната част от реката зад падналата върба, като всички удари бяха практически веднага след повеждането, а кефалите кълвяха между туфите с водорсли в дълбокия бързей под моста, най-често при задържане на воблера на място, като играеше под напора на течението. Общо взето бяха необходими примамки със стабилна игра на силна вода и равномерно газене. Тъй като водата беше леко замътена, избирах ярки разцветки, които са ми любими и не ме разочароваха за пореден път. Пробвах и на тежка блесна в разлива пред мен, където местен жител ми каза, че имало сом, с надеждата да прибавя и този билологичен вид в галерията на славата си, наред с останалите сортове риби и други трофеи. В един момент, точно когато заваля и задуха леден вятър, буквално с последователни хвърляния успях да заловя и два скобара, които съвсем целенасочено бяха захапали блесната, която поради значителната си тежест от 3.88 гр и специфична конструкция "ореше" дъното, въпреки буйнте талази.
Малко по-късно пристигна и Недко, който имаше нездрав вид и беше посинял от студ досущ като елечето си. Наложи се да го свестя със съдържанието на горепосочената манерка, при което просто чудодейно той придоби нормален телесен цвят за броени секунди. После като един истински приятел от благодарност, подобно на Ихтиандър, той наджапа под моста и спаси любимия ми воблер(с цвят "икура"), което щастливо избавление беше моментално и отново полято с живителни флуиди. Забравих да кажа, че Нелко донесе със себе си и известна доза карък, тъй като освен няколко анемични подръпвания риба повече не извадихме. Разменихме си въдиците, за да пробваме чуждия инструментариум и тръгнахме да се разхождаме по реката. Много приятни местенца видяхме, скъсах два воблера на неспасяеми места и тъкмо когато дойде края на състезанието, установихме, че сме видяли и сметката на шотландския спирт
Та с това приключи и риболова, после последва метролочгичната част, Попето извади много гръндж сак, сравним само с качулката на Стоянчо. Накрая и напълно естествено закончихме в кафаната на гр.Любимец, където според мен се проведе и най-добрата част от събирането. Жалко само, че нямаше достатъчно голяма маса, за да седнем всички на едно място! Още веднъж казвам, че влагодаря на всички са компанията, радвам се, че се срещнахме наживо и с уважаемия Цербер, който не бях виждал цяла година. Няма да изреждам повече, за да не изпусна някого което би било трагично за ранимата ми душа.

п.с. Специални благодарности на двамата Павели от РусИ, които минаха специално през Габрово, за да ме съберат с всички Вас. Сутринта минаването на заснежената шипка беше в известна степен притеснително. Компанията по време на пътуването беше просто отлична, развиха се ползотворни дискусии по редица интересни въпроси. Отделно мерси на Павката - Сестрата, който ме спаси от жадна смърт, тъй като ме беше срам да влезя в ОМВ-то в Казанлък с риболовния екип...

п.п.с. Благодарности и на другата силна група с баничарката за редовните поздрави с песни по телефона! Там настроението е било велико. Много съм щастлив, че все пак накрая Мишко преразгледа позицията си и позволи отново да танцувам на жена му по гащи, а и без такива!
























п.п.п.с.
Забележете физиономията на Попето на тази снимка - същински събирателен образ на Джокондата и Аполон Белведерски:


_________________
Ще остана само по парфюм

"МВР спря онлайн библиотека, излови 6-ма престъпници, качвали Шекспир"

Пърхотът е просто рога на прах.

www.starividri.org

[HAPPY FINE]

Абе някой да ми е виждал рибата? Ей тук я оставих.
_________________
www.dreamtheater.net
www.yngwiemalmsteen.com

[ecoplast]

Стояне, да не ти свиха рибата? Попето много маскиран, едвам го различих от фона
_________________
„Еми това съм аз – дух на манекен в тяло на Волтер“
„Тия новите ми шорти са толкова тесни, че си личи не само от кой пол съм, ами и от кое вероизповедание“
„Много се извинявам, обаче човек не може да мирише така. Не и ако е жив.“

[stoev]

[Leo]