Прав сте, колега - Пеньо Пенев има гигантски стихове, макар и вулгарни, ако човек не ги гледа в дълбочина. Ето този например е ярък пример за наличието на Фън Шуй практики у нас преди повече от половин век :
"Еби им майката на другите и в себе си утеха намери и ако в себе си утеха не намериш - еби си майката и ти."
Съзнателно не го излагам в цензуриран вид, защото не иде на клисарите на поезията, да кастрят колосите й.
Бърнс по нашенски
- joro_olyмпус
- Мнения: 11699
- Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
- Местоположение: Част от седмицата в София
- дал Браво: 6 пъти
- получил Браво: 9 пъти
- Обратна връзка:
А аз защо си мисля,че това стихотворение е творение на моя градски П.Славейков даже го знам цялото наизустМунчо написа:
"Еби им майката на другите и в себе си утеха намери и ако в себе си утеха не намериш - еби си майката и ти."
Когато цъфнат теменугите
и тежък ден на мъки заблести
еби им майката на другите
и с виното утеха намери.
И ако виното не струва,и
ако виното горчи
еби им майката на другите
и с курвите утеха намери.
И ако курвите са лоши,и
ако курвите са зли
еби им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш
еби си майката и ТИ!
Правилно колега, ако цензурираш твореца-губи се живеца.Мунчо написа:Прав сте, колега - Пеньо Пенев има гигантски стихове, макар и вулгарни, ако човек не ги гледа в дълбочина. Ето този например е ярък пример за наличието на Фън Шуй практики у нас преди повече от половин век :
"Еби им майката на другите и в себе си утеха намери и ако в себе си утеха не намериш - еби си майката и ти."
Съзнателно не го излагам в цензуриран вид, защото не иде на клисарите на поезията, да кастрят колосите й.
Все едно да цензурираме гола картина на Рубенс или Пикасо?
Пък и кой ли творец, не е писал поне веднъж вулгарно!
(за някои не знаем, за други не щем да признаем)
Две хубави очи..............
Две хубави гърди, пак същото звучи
ама , не баш.
Доста поука съм си взел оттука:
СВЕТИ ПЕТЪР И КОЗАТА
Ханс Закс
Вървеше си Христос веднъж
със Петър, този славен мъж,
и там, край някакво си село,
подзе светията несмело:
"Прости, Учителю, но нб -
дивиш ме с твойта добрина!
Макар и да си всемогъщ,
светът е все един и същ:
безбожникът клевети вред
благочестивите наред,
а злото шири се безспир
по земния греховен мир!
Ядат се людете ти, ето,
тъй както рибите в морето,
а ти все гледаш и мълчиш,
наместо да се разгневиш
на таз човешка неуправа,
но тя комай не те смущава!
Да имах, ех, година, аз
божествената твоя власт,
друг ред бих турил на земята -
ще залича глада, войната,
ще спра грабежи и лъжи,
че туй безкрайно ми тежи!
С десницата си, ей я нб,
ще сея мир и добрина,
та клетият човешки род
да заживей честит живот!"
Исус въздъхна: "Петре, май
си мислиш ти, че в този край
да властваш по-добре ще можеш
и ред на всичко да наложиш?"
"Така е! - свети Петър рече.
- Да подобря аз искам вече
тоз жалък свят с порядък нов!"
Исус отвърна му с любов:
"Божествената своя власт
в ръцете ти предавам аз -
да управляваш в този ден
делата земни вместо мен!"
Потръпна благият светец,
огрян от божия искрец.
И виж, насреща се задава
женица бедна и болнава,
окъсана и босонога,
с една козица криворога.
Щом стигна кръстопътя, тя
с отпаднал глас й прошептя:
"Върви и Господ да те брани
от буря, вълци и капани!
Защото аз сама, за бога,
да крача с тебе веч не мога,
а трябва да изкарам днес
и някой грош за хляб злочест,
че вкъщи гладните дечица
ме чакат и берат душица!
В ръцете божи те предавам,
на него само се надявам!"
Па сетне тъжно сбърчи чело
и с пъшкане възви към село.
Исус усмихна се и рече:
"Е, Петре, ти си Господ вече
и чу на бедната молбата.
Смили се и вземи козата
за днес под своята закрила,
пази я от нечиста сила,
а почне ли да се смрачава,
върни я читава и здрава
в дома на клетата жена.
Върви и струвай добрина!"
След тия думи Петър сбара
добичето и го подкара
към пасището край реката,
че тучна беше там тревата.
Но бе козата буйна, млада,
не спираше се сред ливада,
а ту се шмугне в храсталак,
ту по баира тръгне пак
или побегне, без да чака,
и Петър гони я в трънака.
С прегракнал глас, до кръв издран,
стои светецът, в пот облян,
а слънцето пече без жал
и в болки Петър тръпне цял.
Най-сетне свършва този ден
и блед, посърнал, изнурен,
по мрак светецът бавно връща
козата в схлупената къща.
Погледна го Исус игриво,
засмя се, па подхвана живо:
"Е, Петре, още ли ламтиш
делата земни да редиш?"
Отвърна Петър с морен глас:
"О, Боже, твойта свята власт
от плещите ми ти свали!
Ах, мъдростта ми позволи
едвам една коза да водя,
по дирите й в страх да бродя.
Прости ми, Боже, глупостта
и чуй от моята уста:
Догде съм жив, не ще желая
властта ти аз да обладая!"
Христос отсече: "Петре, знай:
де можеш, правда ти раздай!
Но божите дела сега
предай във моята ръка!"
превод от немски: Венцеслав Константинов
Рибата отново - не кълве!
Във безсилието си-пиша стихове.
Да се четат след векове!
Дори във тази епопея,
думите не мога аз да надживея!
Сънувах се- на пиедестал,
дори спечелих и медал?
Духовна дарба, Боже, си ми дал?
Да опиша собствения си провал?
Пиедесталът ,явно е мираж,
Като джакпота в новия тираж?
На Земното сме още роби,
тежат ни земните тегоби!
Спирам до тука,
че усещам махмурлука.
(затова и нямам слука)
Пих една ракия,
и ги написах ...тия.
П.С. Хайде толкова от Деко,
и дано да Ви е леко!
Във безсилието си-пиша стихове.
Да се четат след векове!
Дори във тази епопея,
думите не мога аз да надживея!
Сънувах се- на пиедестал,
дори спечелих и медал?
Духовна дарба, Боже, си ми дал?
Да опиша собствения си провал?
Пиедесталът ,явно е мираж,
Като джакпота в новия тираж?
На Земното сме още роби,
тежат ни земните тегоби!
Спирам до тука,
че усещам махмурлука.
(затова и нямам слука)
Пих една ракия,
и ги написах ...тия.
П.С. Хайде толкова от Деко,
и дано да Ви е леко!