Първата ми пръчка беше от издънки на слива.Клоните зелени и ние ги белим с ножката.После на една дъска с джамджийски пирончета я оковаваме да изсъхне на слънцето и да се изправи.След това закалявахме дръвцето в огън.После одех до брадчеда да ми направи втулка,че тя модерна от 2 части.За макара с 6 годишен драг използвах дебела горяла тел.Там намотвах монофила с незнайни показатели и форми.....щото беше размотан от гъбичките за миене на мама.За да се изправи монофила и да не е къдрав го намотавах на лимонадено шише с ония тапи дето се бутаха с палеца.После варех шишето с кордата......ставаше влакно един път(Лопе де Вега,което в превод означава да си ебе куче кожата
).За водачи използвах отново горял кабел.Намотките около тях правех с конци от горяла гума,които после лакирах в червено с на мама лака.След това баба ми нали шивачка и ровех по кутиите за закалени карфици от тия руските.И тогава съм мислил за релийза,защото нямаха контра.Преди да се науча за перата от пуйките слагах коркова тапа от бяло вино Рекацители,че беше по-малка.
След това тръгвах щастлив да хващам каракуди и кленове с батковците.Никога няма да забравя мига,когато улових клен около 2кг. не на скакалец,а на щурец.Действието се развива 70-та година на канала между Младост-1 и Младост-2.
Всъщност риболова започна 3г. по-рано,когато вуйчо ми от Ямбол със своя мотор Симсон с педали ме водеше по Тунджа.Оше си имам белег на левия крак изгорен от аспуха на мотора.Там обаче ловях с модерни работи от арсенала на Уйко ми.
После въдицата от слива бащата ми я счупи в задника,защото с брат ми сме му се смеели за нещо.Та се наложи майка ми да ми купува въдица с 3 сменяеми върха от Съюза.Тя цялата струваше 12 рубли заедно с катушката с която бях,като манекен по гьоловете.
Така неусетно пораснах и станах 6-ти клас.Започнах да си сбирам от закуските(20 или в най-добрия случай 50ст.)кинти за макара Митчел.Следва Нова година,после а честит Рожден ден и така сумата набъбна до 24лв.
С тях и детската си наивност реших,че ще си купя сам Мичел.Отивам в риболовния магазин на Графа и лижем захар през стъкло.Идва един чичко,а оная с цайсите и гадната мутра(още я помним) влиза в склада и му дава Мичел срещу повече кинти.
Редим се и аз,но за мене кур....нямаа и от склада и старшината не дава.Така ходих поне 20 пъти със същия успех.И щото тъпа работа си взех Делфин за морето да ловим лапини на Китен от кея.Горд и с фланелка Пиф на корема,постриган гола глава да си порим вълничките(щото с коси не даваха тогава) се кокорчех при вида на куче,сафрид или попче.
Така и не успях да си купя Мичел от тоя магазин,но когато пораснах към 8-ми клас си купих Рьоби,защото ми писна аванса да ми засича и да си вадим влакното от ролката на бигела.
В тоя ред на мисли се чудя,тия младите копелета като Панцера и Троли,къде са тръгнали с баща си карти да играят.Единия се запали по рибата случайно на 30 годишна възраст и няма никакви спомени от своето детство.А другия ми прави наклон на к.ра на неговия язовир.Там сме ловили сом,а той е бил още в Мадан или най-много да е щъкал прав под масата.
Ако прецени Пайк мнението да ми го премести в моята история.....щото сега ме гепи носталгията да пиша за 62г,кога секоха стотинките.