Юрнах Дани да ставаме рано, че да стигнем до Словения по светло. Естествено, за да мога да половя в река Крка. Речено, сторено. Предната вечер обаче ми се обажда Вальо-Нисана да ми каже, че дъждобранът ми е останал в колата му от предишния ни риболов. А прогнозата за времето обещаваше дъжд около Ново Место, както и в Австрия. Така че трябваше да съм подготвен. Хуквам аз към Вальови, но с простия си акъл оставям телефона вкъщи. Пенка уж намира адреса (кръстил съм си навигацията Пенка), ама там само някакви блокове, които не отговарят на това, което ми е казал Вальо. Въртях се около блоковете, гледах по звънците, оглеждах се за колата му - нъцки. Рекох си: майната му, нека ме вали. Сухо дупе риба не яде. Аз и без това не ям риба.
Прибрах се вкъщи и звъннах на Вальо да му се извиня, а той - приятел в нужда се познава - рече: "Утре с Жоро (Кода33) тръгваме в 4:30 за откриването, ще мина през вас да ти го дам тоз пусти дъждобран." Така и стана, и вече спокоен, поехме по първата отсечка от 850 км до Ратеж. Пристигнахме в "Гостилна Вовко" (http://www.gostilna-vovko.si/ - познайте кой им е превел сайта на български
. Горещо го препоръчвам на всеки, който пътува към Италия, Австрия, Германия и т.н.) към 17 ч., разтоварих Дани и малко багаж и беж към реката. Още от София си бях наумил къде точно ще ловя. По пътя натам, близо 25 км от гостилната, закапа дъжд и бях благодарен на Вальо, че ме спаси. Нахлузих дъждобрана и нагазих в реката. А тя една бистра, чиста, никакъв боклук по бреговете, абе кеф на буци! След няколко проби на примамки се ковна и първото кленче:
Последваха го още няколко:
Междувременно дъждът беше спрял, но ме домързя да свалям дъждобрана, а и по небето се носеха едни тъмни облаци, аха всеки момент пак да завали. Измежду тях се показваше и малко слънце.
На този воблер (Мегабас, плиткогазещ) още не бях хващал риба, но там се отчете:
На това място предни години съм хващал добри балканки. Затова смених кленотрепача с блесна и резултатът не закъсня. Две от този калибър:
Стана късно, бях изморен и доволен и реших да се прибирам към хотелчето. Кухнята там е невероятна, правят едно сърнешко, да си оближеш пръстите! Та потеглих обратно, но пътьом спрях за последни хвърляния на един мост, от който съм хващал кленове, щука и распер. Този път обаче нямах пипане, макар че се виждаха добри риби в бистрата вода. Останах си само със снимки:
На следващия ден продължихме към Бад Клайнкирххайм. Това е едно селце в Каринтия, югозападна Австрия. Кумовете ни бяха ходили там миналата Коледа и много ни хвалиха едно хотелче, така че решихме да го посетим и да пробвам австрийските реки и езера, които в района са в изобилие. Пътьом спряхме на още едно място в Словения, където ковнах една хубава балканка:
За повече риболов нямаше време, защото искахме да минем покрай Бохинското езеро. А от него изтича река Сава Бохинка, която се слави с прекрасни пъстърви. За мое съжаление е изцяло в ръцете на мухарите (май ще се наложи да го науча това мухарене, защото там е истински РАЙ!). Ето няколко снимки:
Тук, на вливането на реката в езерото, се виждат две риби, които бяха доста големи. Не знам обаче какви са:
Пристигнахме в Австрия, настанихме се в хотела и аз веднага хукнах към близкото езерце. Не таях особени надежди, защото досега не съм имал особен успех на спининг на затворен водоем. Но там останах приятно изненадан:
Тази снимка не е на фокус, но я пускам заради размера. Щуката не е голяма, но все пак:
Езерцето:
На следващия ден отидох първо до близкия развъдник за пъстърви, където се продават и билетите. В един от басейните имаше
Разпитах към коя река да се насоча, като тайничко си мислех за Драва. Но човекът от развъдника ме разубеди, каза, че била много голяма и доста мътна от снеготопенето. Препоръча река Мьол, която е приток на Драва. Там хванах:
Това е точно вливането на Мьол в Драва:
Излизаха дребни до средни балканки, като доста от тях стояха точно на ръба между по-бавното течение на Мьол и бързите води на Драва.
Следва втора част.
