Напоследък не бях купувал нова макара. Наличните напълно ме устройваха като диапазон от ултралайт до хеви с влакна от #0.6 до #4.0 и дистанции достатъчни да достигна рибите. През лятната отпуска обаче се сблъсках с проблем - солената вода. Лових с Daiwa Zillion J-Dream 7.9, която е подходяща за море. На втория-третия ден се натрупа достатъчно изпарена субстанция и въпреки традиционното външно измиване със сладка вода след риболов, се появиха сериозни задържания в хода. При липсата на инструменти за разглобяване се наложи да кисна макарата в кофата всеки ден за да продължа да ловя. Като се прибрах я разглобих и обслужих както подобава - работи си чудесно. Обаче у мен се загнезди желанието да заприходя нещо по-специализирано за морски риболов. Макара, която освен за солена вода, да е надеждна, лека, бърза, да хвърля предвидимо и далеч леки и тежки примамки с плетени влакна и въобще... нещо като "такова животно нема".
Един ден случайно попаднах на румънски клип в тубата, който предопредели избора ми. Казах си, щом бие на дистанция Daiwa Z2020 - това е моята макара.
2017 SHIMANO EXSENCE DC XG
Накратко, това е модифициран Antares DC 2016 г, специално тунингован за риболов на море с плетени влакна. Тегло 225 гр (измерих 232 гр с навито влакно), с предавателно число 7.8:1 обира 91 см (повече от zillion jdream), 90 мм дръжка, шпулата e стеснена вътрешно с 10% (ширината е 18 мм) и събира точно колкото SV шпула на Daiwa, предавки с малки зъби, и разбира се 4х8 DC "компютър" настроен да управлява спирачката във всеки момент от полета на примамката. Както е писано достатъчно по въпроса, захранване получава от генерирания ток при въртене на шпулата в магнитна среда, подобно на електрогенератор. Ръчните настройки се изпълняват от два ключа. Вътрешният с 4 позиции за избор на влакно - F (флуорокарбон), N (монофил), P (брейд), XP (експертен режим за далечни хвърляния с брейд). Външният ключ с 8 позиции - първите 4 са за аеродинамични примамки, 5 и 6 за стандартни примамки, 7 и 8 за замятане срещу вятъра. Каст контрол бутон в традиционния смисъл няма. Под капачката има винт (не този в средата, а периферния около него) с който се обира страничната хлабина на шпулата, но не е необходимо да се затяга, защото на оста има две пружини, които я държат фиксирана (silent tune). Все пак, ако някой реши, може да я затегне. За сметка на дистанцията, разбира се. И една екстра, която ме зарадва - кликащ аванс (line alarm)! Бях забравил този приятен звук.
- IMG_20181002_144632.jpg (129.49 KiB) Преглеждано 2776 пъти
- IMG_20181002_144638.jpg (90.97 KiB) Преглеждано 2776 пъти
- IMG_20181002_144645.jpg (94.02 KiB) Преглеждано 2776 пъти
- IMG_20181002_144653.jpg (99.4 KiB) Преглеждано 2776 пъти
- IMG_20181002_144658.jpg (118.9 KiB) Преглеждано 2776 пъти
- IMG_20181002_215340.jpg (108.63 KiB) Преглеждано 2776 пъти
И така, навих влакно каквото имах - YGK Frontier x8 - #1.0 и отскочих до Реката за проверка на такъма. Вътрешния ключ поставих на "P", външния на 4. Оказа се, че с всички познати примамки на дунавския риболовец това е правилната настройка за нормални условия. Стабилен каст с характерния за DC системата писък. Няколко метра повече в дистанция и мазен ход при обиране. На позиция "3" слязох с кастмастери и пилкери. Летят поне с 20 % далеч, но влакното осезаемо почва да се надига и със сигурност ,ако се изберат 1 или 2 ще се наложи задържане с палеца. Пълно щастие няма. Проводняването
задължително с притискане на шпулата!!! Иначе става страшно.
Е... няколко пъти чух и песента на аванса, която погали ухото ми, за разлика от истеричния пискък на шпулата. И те така...
- IMG_20181002_175614.jpg (231.27 KiB) Преглеждано 2776 пъти
- IMG_20181002_183805.jpg (91.34 KiB) Преглеждано 2776 пъти