СОМ НА ТРОЛИНГ 2.31см. с тегло 92кг.

[Emo-83]

Очаквайте дълъг разказ със цветни клипове и картинки.
Рибата е уловена от Жоро и Бисер.

[roro74]

[petraki36]

явно Копринка се записа

[petro_op]

Това Копринка жена ли е някаква

[mdesov]

Това Копринка жена ли е някаква

Не бе . Така се казва сома

[joro1]

Здравейте, колеги. През тези две седмици се изписа много, изказаха се много и различни мнения и коментари, както положителни, така и отрицателни по повод начина на рибарстване, хващане, съхранение( разбирай снимане с улова) и прочие, на сома уловен от мен и Бисер. Затова реших да разкажа, от първо лице какво се случи и как подходихме като цяло към ситуацията.
Знам, че това, което ще прочетете по-долу първо мнооого дълго и второ отново ще породи разгорещени дебати.
Независимво от всичко съм щастлив, доволен и разбира се огорчен от развръзката.
Приятно четене и на слука!

В дните след улова на колегата Росен на язовир Ивайловград беше голяма суматоха. Всички си звъняхме по телефоните и се уговаряхме да тръгнем на там още същата седмица. Първоначално се уговорих с Витята и Васко Едрото, но поради лични причини не успяха да дойдат. И така от приказка на приказка се разбрахме с Бисер да тръгнем заедно с моята лодка. Дойде деня на тръгване. Напазарувахме, натоварихме всичко в буса и потеглихме към Ивайловград. Всичко беше приготвено – въдици, воблери и прочие, но без сонар. Същия беше изпратен в Бургас, за да му се инсталира българско меню. Около 11 часа тръгнахме към язовира. По пътя срещнахме Пацо и Иво и продължихме пътя си заедно.
В ранния следобед най-накрая пристигнахме на язовир Ивайловград. Нетърпелив да започна риболова, добре подготвен звъннах на Емо83 кога ще ми донесе сонара. Това, което чух по телефона не ми се понрави много. Следва да вметна, че Емо83 е с нова лодка и още беше на фаза монтаж на двигателя, което за мен беше лоша новина, защото трябваше да чакам още един ден. Добре че Бисер беше взел неговият HDS9, та можехме да започнем спокойно с риболова. Веднага след това стартирахме с пускане на лодката и още не приготвили такъмите влязохме във водата. Като начало започнахме с риболов на джиг. Не след дълго Бисер хвана бяла риба около 2 кг. И така до края на вечерта той улови още две бели, като едната беше с тегло около 3,5 кг. За съжаление през този ден бях единствено зрител, но пък завършихме вечерта подобаващо като ударихме по едно, две, три...

На следващата сутрин станах рано някъде окол 6:20 ч. Имах странното усещане, че и днес ще съм веселият лодкар и ще гледам как ги ловят другите. Отново стартирахме на джиг. Риболовът беше много тегав. От време на време някой изваждаше по една бяла риба и нищо повече. За целия ден хванах две бели (една на джиг и една на тролиг), а Бисер – нищо. До момента използвахме сонара на Бисер (Lowrance HDS9), защото моят го върнах на Емо83, за да му качат меню на български (както споменах по-горе). Постоянно му звънях кога ще ми докара сонара. Вече започвах да се изнервям. А той „Монтират ми двигателя на новата лодка и тръгвам до час”. Дойде чак в 20 ч. с нова лодка и моя сонар (слава богу). Същата вечер го „глобих” с три от неговите воблери за закъснението;) един nils master и два на spro. И отново приключихме вечерта с едно, две, три....добри домашни ракии.

На сутринта си казах „Днес е денят. Ще се хващат големи риби”. Едва се беше зазорило и вече бях готов за риболов. Излизам от буса, а навън – мъгла. Започнах да се разтакавам – кафе, закуска, вдигане на шум, за да се събудят другите. Но Емо83 изобщо не ме отрази. Затова взех чаша кафе и направо отидох да го събудя. Обслужването беше на ниво, но това кафе щеше да му излезе доста солено. Отново се добрах до кутиите му с воблери и си харесах още два. Той къде на шега, къде сериозно каза „Ей, момче, ще ме оставиш без воблери. Аз на какво ще влача?”, но нали е добър ми даде един на nils master jumbo с думите «Вземи този, сложи го и довечера ще си говорим, но след като ми го върнеш.”


Взех всичко каквото можах – ядене, въдици, воблери и най-важното новия ми сонар с меню на български. То всеки знае, че съм на ти с езиците, но все пак, трябва да уважаваме българското;).
Пръв в язовира влезе Росен105. След това влязоха с една лодка Косьо, Петко и Вальо. Ние с Бисер тръгнахме някъде към 8:20 ч., заедно с Пацо и Иво. И отново им казах „Момчета, днес ще хвана някоя голяма риба – над 50 кила”. Емо Гочев излезе сънен от буса и му се провикнах да приготвя камерата, за да снима голямата риба дето ще я хвана днес.
Бавно навлязохме в мъглата. Изчакахме на сонара (споменха ли, че е нов и е Lowrance HDS12;)) да се покаже дълбочина от 2,40 м. След това пуснахме първите две въдици с воблери nile master jumbo от Емо83 и spro, газещи до 2,60м, пуснати на около 22-25 м зад лодката. Докато приготвяхме третата въдица видяхме, че воблерите на другите две удрят в дъното. Дълбочината стана около 2,80 м. и спряха да удрят. Спокойни, че всичко ОК, пуснахме и третата въдица с воблер Halco. Тъкмо Бисер пусна въдицата и я сложи на страничната стойка на конзолата, а аз отново погледнах дали воблерите отново не бият на дъното се обърнах и видях, че дълбочината, която се показва на сонара е 3,30 м. Пак поглеждам въдиците – всичко изглежда наред и започваме да приготвяме четвъртата. Точно Бисер я хваща, аз се обръщам и...виждам удара. Първоначално мислех, че отново сме закачили дъното. В паниката си загасих двигателя, хванах въдицата (Tica Wasabi Jigging 2.13m, Tica 12-30lb) и о, ужас – не можах да я извадя от стойката от напън. Незнам как се овладях, но успях да я извадя и усетих, че това не е дъното, а е риба. Часът беше 8:30 ч. Казах на Бисер бързо да извади другите две въдици, че сме ударили „товарния влак”. По светкавично вадене на въдици не бях виждал. Бисер беше като Фитипалди, още не бях довършил изречението, въдиците вече бяха в лодката, а на сонара беше запаметено точка на удара и запис. За по-добър партньор – бърз и съобразителен, точно в този момент, не можех и да мечтая. Въпреки, че досега бяхме рибарствали заедно доста пъти на едно място, това ни беше първия риболов заедно в една лодка. И така. Изведнъж както придърпваше сериозно, аванса започна да свири и не спираше. Видях, че плетеняка ми изчезва за секунди, а отдолу започна да се показва подложката от монофил. Само да спомена, че метража на плетеняка е 125 м. power pro 0.23, макарата – Tica Aries 3500. Оттам Бисер запали двигателя и започнахме да гоним рибата, за да оберем плетеняка и така 20 мин. Мъглата започна да се вдига. Рибата се укроти и взимаше само по 20-30 метра. През това време видяхме(вече без мъгла), че наоколо има шамандури. Покрай нас минаха колеги (които не познавахме) и ги помолихме да ги извадят, за да не ни оплете. Момчетата видяха напъна във въдицата, усетиха, че май е нещо голямо и веднага изпълниха молбата ни. Момчета, които и да сте – БЛАГОДАРЯ ВИ! След това започнахме да звъним на нашите хора. Продължиха да минават покрай нас лодки, които си влачат и да питат какво става, а ние все още не знаехме. Аванси свирят, въдица – на лък.



През цялото време преследвахме рибата с лодката. Колкото и метра да вземе винаги се стараехме да сме над нея. И така час и половина – тя бяга, ние я гоним. Изведнъж нещо изплува на повърхността. Броени секунди след това – още нещо. Какво да видим – умрели шарани между 1,5 и 2 кг.

През това време Емо83 вече беше звъннал на цяла България да каже ,че вече 2 часа борим нещо, ама никой не знае какво. След още 30 мин. на повърхността в интервал от по 5-6 минути изплуваха още два шарана, които бяха още по-разложени от първите два. Емо83 ги видя и каза „Не поръщали,а?Чироз съм видял? А това какво е?” (извадено от контекста на случка, която друг път ще разкажа), след това допълни „Ааа, викате, че тия воблери не ловели” (Май вечерта ще си говорим доста;), а и досега когато ми е давал негов воблер, винаги съм хващал хубави риби), а после добави „Аз ще отида да си поразходя новата лодка още малко, а вие ако има нещо - звъннете пак.” Същото направиха Пацо и Иво, Косьо, Петко и Вальо, а ние с Бисер продължихме борбата. И както знаете тя винаги е „безмилостно жестока”.
Около нас се насъбраха доста колеги, които наблюдаваха с интерес „битаката”. На третия час за пръв път, след едно светкавично взимане от около 30 м. и скърцане на авнаса и достигане на рибата с лодката, я видяхме на около 5-6 м. в целия й размер, плувайки на повърхността. И, о, ужас, беше се зашила на гърба, на около 1,5 м от опашката по посока на главата.

След това реакцията ни с Бисер беше „Е.. си майката, колко е голям”. На пръв поглед ни се стори, че е около три метра. Направо ЧУДОВИЩЕ! Бисер звънна на Емо83 да идва, оттам той направи едно кръгче и започна със снимките. Но не му беше удобно да снима от неговата лодка. Тогава помоли колеги да я вземат, а той да се прехвърли при нас. Така и стана. Вече бяхме аз, Бисер - бързия и Емо83 –фотото. Тогава Бисер се сети, че в лодката нямаме канджа ( то аз никога не съм имал, защото съм против канджосването). Емо83 се провикна на момчетата, които му държаха лодката да ни подадат неговата, която е малка, с въже. Борбата продължаваше вече 3 часа и 20 минути, а рибата не се показа втори път. Нервите ми бяха потънати до краен предел, а Бисер не спираше да повтаря – „Спокойно, спокойно, само не я напъвай. На нея й се разкатава фамилията десет пъти повече от на теб”. След още 10 минути му дадох въдицата на него, за да продължи борбата, а аз да почина малко. Сега той беше изнервения, а аз му виках „Спокойно, спокойно, не я напъвай. Трябва да сме търпеливи”.

Час по-късно около нас се бяха събрали всички лодки. Малко след това рибата се показа с опашката към нас и видяхме, че се държи на едно от жилата на едната тройка. Оттам паниката още повече нарасна. Емо83 каза, че ще я канджоса на следващото излизане леко за опашката. Аз му отвърнах, че тая няма да стане. Той ми се разсърди и започна да се моли и кръсти да извадим рибата в лодката. На третото излизане, с опашката на горе, Емо83 каза, че ще я чукне леко с канджата, а аз отново му отвърнах да не го прави, но въпреки това той посегна. Аз му хванах ръката и го спрях. Тогава за първи път видях как на Емо83 му се насълзиха очите и каза „Какво правиш? Рибата не е моя, а толкова много се притеснявам, а ти ми пречиш. Но си прав – така трябва. Започваш да ми се издигаш много в очите”. Докато спорихме рибата се потопи и повече не се показа. След около 10 мин. отново се появи – за четвърти път – и пак с опашката към нас. Тогава Емо83 я канджоса в нея – много финно и нежно. Оттам аз хванах въжето на канджата и си мислех, че вече рибата трябва да е уморена. Все пак бяха минали близо 5 часа борба. Но водата завря и рибата щеше да ме вкара във водата, дърпайки въжето. След няколко неуспешни опита да я прекарам на Бисер да я извади, разбрахме, че няма да стане. Тогава Росен105 ни даде неговата канджа. Бисер подхвана рибата с канджата, но тя се счупи. Колеги, видели счупването на канджата ни предоставиха тяхната. Бисер много внимателно подхвана рибата под устата, като само я задържа леко, а аз я хванах с лявата си ръка. След което я подхванах и с дясната си ръка за устата и използвайки тежестта си паднах назад и я вкарах в лодката. Бисер откачи воблера от гърба й и го хвърли във водата. Тъй като плетенякът се беше оплел в канджата на Емо83, която беше забита в опашката, Вальо (намиращ се в друга лодка) прегриза хипрона в близост до воблера със зъби (!!!). Емо83 започна да пее и танцува, а аз както може и да се очаква бях най-щастливия човек на света.

Стигайки на брега, слязахоме, вързахме сома с въже и започнтахме със снимките.




Опънахме тента, а един колега от Варна ни услужи с кантарта си. За съжаление се счупи – извинявай, колега. Тогава поискахме с Бисер да пуснем сома, но започнаха да ни разубеждават. Трябвало първо да го измерим и тогава. Предвид факта, че вече нямахме кантар (още веднъж, извинявай колега) с Емо83 тръгнахме към селото. По пътя срещнахме един овчар, който ни насочи към близката ферма където можехме да намерим такъв. Взехме кантара (паланца от 60 до 200 кг.) и овчаря, и се върнахме на язовира. Претеглихме сома – точно 92 кг. Премерихме го с ролетката- 231 см.
Направихме си снимки за спомен и го оставихме да се съвземе, за да го пуснем обратно, тъй като все още не беше адекватен.

В неделя все още беше захеметен, но бях убеден, че ще се оправи и Емо 83 ще го пусне (той щеше да остане до края на седмицата).
За мое най-голямо съжаление в понеделник, рано сутринта (някъде към 7 ч.) ми звънна да ми съобщи, че сомът не е успял да издържи.
Веднага след това звъннах на Бисер. Както можеше да се очаква и той се разстрои много.
На финала мога да кажа – беше невероятно щастлив уикенд, но също толкова тъжен старт на седмицата.

[Emo-83]

Следват много клипове и снимки.

[Emo-83]

само ми кажете дали се вижда клипа,защото продължавам с тях

[valkata34]

Не се вижда!

[ICO69]

Вижда се.

[Мънцата]

Изкефих се максимално, докато четях репортажа на Жоро! Все едно бях там! И точно затова призовавам "моралистите" да бъдат по-умерени в коментарите си! Защото лично аз предпочитам да чета такива репортажи /дори и да са "разкази с неочакван край"/, отколкото да НЕ чета нищо! Още веднъж - поздравления за улова, момчета! БРАВО!

[monkey]

Клипът е ОК.

[xaznata]

добре си е ама най съм доволен че имах възможност да гледам от първия ред и доста снимки нащтраках.Жалко за рибето природа ко да се прави.

[Мънцата]

Клипът е ОК.

Емо, чуваш ли хората ко казват?

Пия Bushmills, за предпочитане Single malt

[Emo-83]