Ето че и тази година крастата ме отведе до тропиците и по скоро до Андамановите Острови в сърцето на Индииския Океан.
Това малко парченце на каратата земя политически принадлежи към Индия, но географски е по-близо до западния бряг на Тайланд. До преди десетина години достъпа на чужденци е бил силно ограничен. Не че сега "ври" от тях – ние общо взето бяхме единствените. Любопитно за мен бе да разбера, че на няколко малки острова живеят откъснати от човечеството туземни племена. Индииското правителство е забранило всякакъв контакт с тях..не че те го искат. Една от вечерите прекарахме с бърборлив бивш военен пилот който сподели че преди няколко години негов приятел се прибрал със забита стрела в пода на пилотирания от него хеликоптер.
Природата на островите е умопрачителна. 75% са запазени за национален парк представляващ тучна джунгловидна вегетация пълна с пъплещи насекоми, влечуги и птици.Рифовете около тях са тюркоазено зелени пълни с всякакви морски създания. За съжаление обаче останалите 25% от острова/ите са урбаницирани (силно казано) и експлоатирани по индииски – което може да се види на някои от снимките.
Предполагам обаче,че това не е обект на взаимния ни интерес затова да премина към риболова. Аз и италианските агенти – Алесандро и Джовани пристигнахме горе долу по едно и също време в късния следобяд на 07 Май след унищожителен 27 часов полетен маратон, съчетан с няколко инфарктни ситуации породени от „добрата „ организация на индииския превозвач – Джет Еируеис, индииската инфраструктура и начина им на работа(ако си мислите че Българите са дезорганизирани, елате да видите индииците). Това че ми изгубиха багажа и трябваше да ловя с на хората въдиците и имам един чифт гащи не го броя. Иначе индииците са мили, любезни, вежливи и уважителни хора. Контакта с тях е някак си топъл и приятен.
Риболова започна на следващия ден и продължи 5 дни. Активноста на рибата и интезивноста на риболова варираше в зависимост от вида рибите и начина на риболов.
Започнахме силно със жълтопери туни които разпръскваха стада дребосъци само на няколко километра от столицата на острова – Порт Блеьр.Мускулестите, набити и хлъзгави тела в съчетание с високочестотни трептения на тялото правиха снимките с тях почти невъзможни и подобни на мазни турски борби. Риболовствахме само 5-6 часа... жегата, интензивния риболов, яките риби, липсата на тренинг и часовата разлика си казаха думата. Върнахме се в пристанището рано, рано с над 30 уловени риби.
На втория ден хванахме няколко туни на път за обитаниятна на ГТ (Гигантско Травали). ГТ-тата обаче пасуваха и въпреки многоброините опити, на повърхностни примамки уловихме няколко дребни ( за тамошните стандарти). Предполагаемата причина бе непоносимата жега, която нажежяваше до 35 градуаса повърхноста на водата. Дълбоководния джигинг бе по-упешен като брой уловени риби и интензивност (особенно на една от точките), не и по качество. Няколко от уловените по този начин кучезъби туни или директно късаха повода на джиговата кука или чупеха самия джиг (странно, но го видях с очите си). Единствената уловена риба се прости с тялото си и до повърхноста Алесандро докара само главата, прецизно отрязана от хирургично острите зъби на кръстосващите дълбините многобройни акули.
На следващия ден продължихме да упорстваме. ГТ-тата се представиха с 2 трофейни риби ( за тамошните стандарти – средни, 30 тина килограма) в следствие на минимално намаление на температурите и разкъсаната облачност. Прибавихме няколко дребни риби към общата сметка ,които не устояха на поперите и отидохме да пробваме по-дълбочките места на джигинг. Метода се отчете с няколко класни ГТ-та и други видове – коралова пъстърва, голямо-око травали, гупер и т.н
Четвъртия ден бе дъждовен, ветровит и за щастие доста успешен. На повърхностни примамки заковахме няколко сериозни тупалки, всички от едно място непосредствено преди пристигането на тропическа буря. В допълнение записах 50 плюс килограмова бяловърха акула, която за наше щастия се откачи непосредствено до лодката.
Последния ден беше дъждовен, но за разлика от очакванията не особено резултатен. Отново гости на куките бяха средни ГТ-та. В пристъп на отчаяние на едно от добрите джигинг места (подводна планина с връх на 100 метра под водното равнище) заложих (ме) жива скумрия докато почивах (ме) между сериите. Няколко минути след това голям марлин реши да опита вкусната хапка но при засичането „изплю“ куката.
На шестия ден се изви тропическа буря, която ни възпрепятства да излезем в открития океан и обрече да чешем дребни коралови рибета (някакъв вид снапери) сред боклуците на пристанището.
Та това е от мен....по късно тази година са възможни включвания от други недокосвани от мен рибни видове!
Прилагам няколко снимки в разбъркан ред.
супер 
Благодаря! 
