PUX Handcraft Lures
Публикувано на: Съб Яну 17, 2015 13:33
Целта на тази тема е да показвам в нея примамките които правя, а също така и да ми е по-лесно да намирам неща което съм правил преди време, когато реша да видя докъде съм я докарал .
Първо, няколко думи за концепцията, която следвам:
- от доста години ловя основно пъстърва с изкуствени примамки, така че нещата които правя са предназначени изцяло за този риболов
- правя примамки за себе си /допускам възможността това да се промени в даден момент/, като във всяка примамка се опитвам да заложа конкретна характеристика, според моментното ми разбиране за този вид риболов
- стремя се, освен специфичните изисквания за конкретния модел, да постигна и една обща характеристика – примамката трябва да „работи“ леко и мазно. Леко означава примамката да сработва и при много бавно движение. Мазното движение е по-трудно за обяснение, но най-общо, това означава да се запазва характера на играта при възможно най-широк диапазон от скорости. Много воблери имат „спъната“, насечена игра – или по начало, или след преминаването на някаква граница в скоростта на водене. Сами по себе си тези изисквания елиминират до голяма степен свръхтежките воблери /които преди 7-8 г. навлязоха от морския в пъстървовия риболов/ и дайверите. За да не бъда разбран погрешно – не твърдя, че „спънатите“ воблери ловят лошо – просто мен не ме кефят! А какво друго ти остава, когато не кълве, освен да се кефиш на играта на примамката
- много съм доволен, когато направя воблер, който работи еднакво добре и при 4-те основни вида водене – равномерно, туич, джиг и пропадане
- опитвам се воблерите да са максимално издържани като визия. Разбира се, играта е водеща, но с примамка, която радва окото се лови по-приятно!
- използвам най-качествените материали и компоненти до които имам достъп – балса, волфрам, неръждаема стоманена тел, пропионат, CAB лак, смола. Влагам максимално старание и не пестя време, „за да станат нещата“ . Мисля, че като качество на изработка, моите воблери вече не отстъпват на фабричните!
И така, нека открия темата с новата модна тенденция, която забелязвам сред серийните воблери :
Бях забравил каква мизерия е седефа ... но си припомних . Като гледам снимката, дори Smith страдат от „таа ваджия“ и търпят критика!
Моята интерпретация по темата: балса, фолио, седеф, смола – 70 мм, 6 гр.:
И още един: балса, фолио, седеф, смола - 69 мм, 5.6 гр.:
Първо, няколко думи за концепцията, която следвам:
- от доста години ловя основно пъстърва с изкуствени примамки, така че нещата които правя са предназначени изцяло за този риболов
- правя примамки за себе си /допускам възможността това да се промени в даден момент/, като във всяка примамка се опитвам да заложа конкретна характеристика, според моментното ми разбиране за този вид риболов
- стремя се, освен специфичните изисквания за конкретния модел, да постигна и една обща характеристика – примамката трябва да „работи“ леко и мазно. Леко означава примамката да сработва и при много бавно движение. Мазното движение е по-трудно за обяснение, но най-общо, това означава да се запазва характера на играта при възможно най-широк диапазон от скорости. Много воблери имат „спъната“, насечена игра – или по начало, или след преминаването на някаква граница в скоростта на водене. Сами по себе си тези изисквания елиминират до голяма степен свръхтежките воблери /които преди 7-8 г. навлязоха от морския в пъстървовия риболов/ и дайверите. За да не бъда разбран погрешно – не твърдя, че „спънатите“ воблери ловят лошо – просто мен не ме кефят! А какво друго ти остава, когато не кълве, освен да се кефиш на играта на примамката
- много съм доволен, когато направя воблер, който работи еднакво добре и при 4-те основни вида водене – равномерно, туич, джиг и пропадане
- опитвам се воблерите да са максимално издържани като визия. Разбира се, играта е водеща, но с примамка, която радва окото се лови по-приятно!
- използвам най-качествените материали и компоненти до които имам достъп – балса, волфрам, неръждаема стоманена тел, пропионат, CAB лак, смола. Влагам максимално старание и не пестя време, „за да станат нещата“ . Мисля, че като качество на изработка, моите воблери вече не отстъпват на фабричните!
И така, нека открия темата с новата модна тенденция, която забелязвам сред серийните воблери :
Бях забравил каква мизерия е седефа ... но си припомних . Като гледам снимката, дори Smith страдат от „таа ваджия“ и търпят критика!
Моята интерпретация по темата: балса, фолио, седеф, смола – 70 мм, 6 гр.:
И още един: балса, фолио, седеф, смола - 69 мм, 5.6 гр.: