Та отдаде ми се възможност да отида до Ванкувър, Британска Колумбия. Няколко думи за града.
Още на летището ме посрещнаха плуващи сьомги...
Иначе града е красив, чист, не особенно населен. Някак си хората там изглеждат твърде спокойни, красиви, спортуващи. Абе знам ли сравнявайки погледите с на хората в България или дори в Европа имаше някаква силно усещаща се разлика в тази посока.
Няколко снимки от първия ми ден във Ванкувър.
Във Ванкувър посетих OpenStack summit. Голяма конференция над 200 фирми и 5000 души, много хора та чак да ти се замае главата от чудесии и технологии.
Ако някой се интересува аз слухтях доста за разни подобни неща
Добра дума заслужава Филип Стоев от Галера, който май беше единствения българин с презентация на събитието.
Дано на следващия съмит имам пак възможност да отида и да покажа и някой от нашите работи
Та толкоз за съмита време е да минем по същество и да насочим пътеписа към риболовната тематика.
Най-хубавото на това пътуване бе, че успях да откопча 2 дни след конференцията и да успея да посетя Terrace, BC мястото където се спотаява българската пума.
Terrace e спокойно място където се стига с минимален на вид самолет и около 2 ч полет от Ванкувър.
Ще ме извиняват Candaian Air ама с такава барака не бех летел от врмето на комунизма
Пристигнах при Желю Петък верер, хапнахме пийнахме и аз окапах бързо бързо (там все още си страдах от jetlag, то дет се вика и сега си страдам, пък и покрай конференцията имахме доста работа.
След вечеря се настаних в Coper River Motel. Хубаво място на хвърлей от река Скина по-голяма от Марица в долното й течение и с течение дет няма аналог в България.
Първите впечатления (и последните) от мотела бяха, че е по-добре зареден (откъм спининг и мухарски такъми) от доста от БГ риболовни магазни.
и си е ловджийско и рибарско свърталище.
Риболова започна Събота сутрин като към 8:00 бяхме на вода
Мястото което подбра Желю е една река дето се изтича от едно езеро като това бе една от малкото реки и места дет въобще можеше да се доближи в района по това време. Причината бе в топлото време и стапящите се ледници.
Започнахме риболова от началото на езерото и тръгнахме като кораби надолу по реката.
Рибките не закъсняха.
Сега сигурно сте свикнали на некви чудовища от темите на Желю, е не е баш така. Има ги има ама далеч не се хващат лесно и много зависи кога и къде и т.н. Аз лично бях напълно доволен тъй като можах да се насладя на голяма част от ендемичните, постоянно пребиваващи видове в района.
Рибите бяха не само пъстърви ами имаше и някъква странна риба дет за мен мяза на мряна, за Желю на клен, но като цяло се храни с риба и взема смело и решително като товарен влак и след това изпада в анемия и се вади кат платика.
Ето тука още един хубаво огънат прът.
Риболова бе изключително на мокри мухи, които си беха живи стримери по нашите БГ стандарти
Риболов на суха сигурно е възможен, но трябва да се има впредвид, че то там по това време дори и като е слънчево няма много, много мухи. Съответно липсата на муи във въздуха води и до липса на ларви във водата и рибите си набиват месце
Т.е други риби. Риболова продължи ритмично, като в един момент дори успяхме да преджапаме реката.
След преджапването нещо не се видехме много у риби, ами по скоро се утепахме от път
Той пумата си е свикнал ама аз дет се вика не съм, особенно като се има впредвид, сравнително тежкия терен както за риболовуване, но най-вече за достигане до местата за риболов. Риболова продължи и на връщане като по скоро бе съсредоточен на определени места, който вече знаехме че държат повечко риби. Джапането нагоре по реката не че не беше възможно, но си е адски трудно. Тъй че човек трябва да се движи нагоре по брега и да слиза надолу по реката в сравнитело лимитирани участъци от по 100-200 м.
Та так половихме там до обяд и следобяд решихме, че е време да се пробваме на големата река дет принципни има минимален шанс и за некоя Сьомга.
Да поясня на сьомгите не им е сега сезона. Те тепърва започват да идват и пика е някъде след средата на Юли. Разбива се има си различни видове, всяка идва горе долу в различен диапазон, но като цяло така стоят нещата.
Та на нас шанса ни бе в това да хванем или стилхед(1 на половин милион) или чинук (1 на милион) или бикова пъстъра (по вероятно, но пак малко като се има впредвид нивото на водата.
Ако предното място за риболов изискваше сравнително добра физическа подготовка, то това си беше направо идеално за онези пичове от Дискавъри дет ядат червей, страх ги е от мечки и се промъкват през пущинаците дорде достигнат некви следи от човешка дейност.
Желю взе Чарли за да елиминираме поне мечките от уравнение
Реката изглеждаше те така. Ако имаш дупе влизаш и ловиш. Място за хвърляне (дори и на спининг ниет).
Терена беше е те такъв.
Те го те и Чарли.
Прехода беше около 1 км (по мое мнение), по пътя имаше подаръци оставени от нашите приатели мечоците. Явно хапват добре и също така добре и тропат
Следи от бобри също не липсват. Глей ги тия мишки кви дървете гризат.
Още малко снимки на реката. Това беше мястото което Желю си беше набелязал и където се знаеше, че течението е леко по слабо, т.е рибите сигурно ще са там, че то и те не са будали да се бутат в най-големия въртоп.
Та престрашихме се да влезем и неусетно почна риболова. Желю бе с двуръкова мухарка, а аз със спининг.
Първи изрева Желю - риба...
Рибата бе бикова пъстърва.
През това време аз ловях на спининг като примамката беше голямат клатушка в крещящо оранжево-червен цвят. Да спомена контри не са позволени...
Не след дълго и аз се отчетох
Накрая рибата не издържа на фотосесията и със един скок се изсули
Часът беше вече към 18:00 и решихме, че след като не сме капо е добре да се омитаме. Все пак съпругата на Желю ни чакаше към 20:00 на вечеря, а прехода си беше преход
Та така на другия ден решихме да не се завираме пак на това място, а да отидем до съседния град Китимат.
Хората подробно ни информират какви са рибите и кво ли още не.
Лошото е, че на Китимат дори и не успяхме да влезем в реката...
Та решихме да се върнем на предишното място на реката, която се изтичаше от езерото.
Риболова си беше тегав, ама ето Желю даже хвана съкър
Мятахме яко ама рибате се беше попокрила.
Въпреки това все пак хванхме по някой и друга пъстърва.
Желю хвана една от местните бели риби. Дет не са никакви бели риби, а нещо с мастна перка и вероятно братовчед на липана.
Аз също хванах от микса между мряна и кефал.
Малко от красотата на мухарския риболов.
Последната ми риба за деня и за престоя в Терас беше от белите риби.
Вечера хапнахме и си казахме чао. Желю благодаря на теб и твоето семейство!
Това беше един от най-прекрасните риболовни излети дет съм имал.
Сутринта тръгнах рано рано към Ванкувър. Малко снимки от полета и летището.
Във Ванкувър бях към 8:00 ам и имах доста време до другия полет.
Реших да се поразходя до аквариума им и Стенли парк.
Първото място от където минах бе Coal Harbor.
Тоз дългокракия не знам какво лови. Риба във водата не видях...
След това стигнах до аквариума. Малко прехвален ми се видя. Т.е може би защото съм бил и на други дет ми харесаха повече.
Снимах малко arctic char.
И един кит-убиц
В крайна сметка това което ми хареса повече бе Стенли парк.
Малко коментари. София (пък може би и България) като цяло се поразхубави напоследък. Барнаха градинките, окосиха тревата.
Време е да се помисли и за малко красота в парковете, пък и по улиците. Едно време се учеше ландшафтна архитектура. Май е време за повечеко подобни специалисти в България.
Те и малко снимки от нормалните трасета.
Още малко красоти и дърворезби от един мини парк до Coal harbor
Накрая ви казвам чао с тази закачлива дърворезба (всеки сам да си го разбира и тълкува вдъхновението на твореца при изработката на тоя чвор)....
По-здрави
Дип че Ники изчезна на далече, та не мога да го лепна, да минем 10-15 километра пеш и накрая да се радва и на 2-3 кленчета по една педя, ако хванем, та да му се наместят чакрите 
