Продължих със миджа на Андрю Уилямс. На път за езерото срещнах компания от 4-ма младежи които ми беше ясно бяха направили някоя свинщина на мястото - всички компании тук това правят, без изключение. Намерих останки на огън на най-хубавото място на което имаше трева и също кутия от кола нарязана на парчета след което парчетата бяха изхвърлени в езерото, а някои и в огъня. Под мен на първия вир под езерото вече двама ловяха. Болшинстовото тук са с идеята за ранното ставане и стигане на реката и окупиране на някое място. Аз по тази причина нямам шанс да съм първи но пък успешно се класирам като последен, след като ранобудниците капитулират до обяд и след това вече нямат сили.
Нагазих в езерото и започнах да замятам, но по някаква причина нищо не грабваше миджа. Така докато не стигна срещу една скала на другия бряг. Шнура явно беше задържан от нещо и аз засяках. Не беше кътфрот. От водата изскочи един стийлхед и се впусна нанякъде. След това скочи пак. Двамата на вира под мен чух че коментират. Не ми беше ясно дали миджа би извадил стийлхед но в последствие след доста борба рибата стигна брега.
И това с моята мухарка 5-ти клас и плуващ шнурт.
Върнах се там където бях хванал рибата и продължих. След още 2 замятания имах второ вземане, усещане за тежест и откачане. След още две имах пак вземане, закачане на стийлхед, който се впусна нагоре по езерото , скочи над водата и се откачи.
Сгънах пръта и с Чарли поехме надолу към края на плитчините, което са около 1-2 км по реката. Там водата набира скорост и вировете са очертани. Докато ходехме натам, трябваше да прекосим реката. Това стана над други двама рибари, ловящи из плиткото. Те ни видяха и докато ходех по пътеката из гората надолу ги наблюдавах как бързаха да излязат и да стигнат на пътеката с явнат аидея да ме изпреварят.
Нямаха шанс защото ходя доста бързо. Когато бяха стигнали до мястото от което щяха да се качат напътеката аз вече бях там над тях. Единият веднага зададе въпрос: "Колко надолу отиваш?"
"Аз ходя way down" му отговорих.
"Ние отиваме до скалата", ми казва той с надежда че аз няма там да отида........
Да щях да пробвам един вир под скалата, но го оствавих на тях. Щом искат да ловят там, техен е.
Ние с Чарли се отклонихме, прекосихме реката Колдуотър и се пуснахгме на един хубав вир до релсите на който есента бях извадил един огромен стийлхед и изпуснал още два. Минах през вира с плуващия шнур и миджа но резултатите бяха нулеви. Предположих че това е заради плуващия шнур. Носех друга макара с потъващ. Смених. Сега пак нямаше активност. Смених миджа с друг подобен който имаше опашка и беше на кука номер 14 с дълго рамо. Някъде в средата на вира имах вземане и излезе един дребен но пъстър кътфрот.
След като го пуснах, на следващото хвърляне от това място закачих друг, по-голям който се откачи. Хвърлих пак. По съвсем същия начин шнура описа дъгата си, стигна долу под мен където предишните две риби бяха взели и сега отчетливо взе трета риба. Но не беше кътфрот.
Оказах се закачен за някакъв голям стийлхед.
От тук беше една мъчителна борба, от която на човек могат само да го заболят ктките. Да го бях скъсал, но не исках да губя мухата на Андрю Уилямс.
Така че в крайна сметка извадих и тази риба.
Не беше от най-красивите риби. Липсваше и едната устна и парче от опашката отгоре. Но да се извади това чудовище на кука №14.......
Знаех че кукат аби се изправила и за това не натисках прекалаено на пръта. В крайна сметка куката се беше поизправила, но най-странното е че видях трудност да я махна от рибата - полу изправена дребна кука без контра!
Хвърлих още някой и друг път. В края на полезрението ми от лявата страна влезе някакъв обект плуващ по реката. Не можах да определя какво беше защото половоната беше под водата. Заметнах за да го хвана, но с потръващия връх и замятане което не мина над обекта, не успях. Можях да изтичам до долния край на вира и да се опитам там да нагазя и хвана нещото, но не исках да плаша Чарли който току виж решил да ме последва. Така че нещото отплува надолу.
В един момент се усъмних да не е била моята раница. Със свито сърце стигна там където бях я оставил, но моята си беше там.
Така че продължихма да се спускаме по реката, да я пресичаме и да ловим където искаме без никаква повече конкуренция.
(това е само страничен канал на реката)
Стигнахме до голямото паднало дърво.
Тук точно под дървото намерих скрити кътфроти, които удряха плашливо и повечето не се закачаха за да стигнат плиткото. Но тези които стигнаха изглеждаха доста добре.
Чарли изглеждаше като катерица на дървото.
След като извадихме 3-4 риби от това място продължихме надолу. Но ми се стори че миджа не е удачен за тази бърза вода, а също се виждаха дребни рибки из плитчините. Смених мухата с имитация на малка рибка, пак на Андрю. В един вир където реката прави остър завой на 45' намерих още кътфроти. Не баха по едри. Хванах още 6-7 поне.
Наложи се да обикаляма около заблатен участък, да се движим покрай рекат апои нови маршрути, пътеки и без пътека и в крайна сметка след само още един изваден кътфрот, се вдигнахме до релсите на влака (който никога не минава тук) и се върнахме по тях нагоре.
С имитацията на малката рибка претърсихме мястото под падналото дърво и извадихме някой и друг кътфрот.
След това се качихме нагоре до "скалата" или по-скоро острова на който държа Чарли понякога. Имаше един рибар който ловеше в края на вира отдолу. Когато свърши и се качи към мен, попита дали не съм видял апарата му. Казах му че съм видял нещо прилично на черна раница да плува по реката. Той каза "Да това е той, къде го видя?"
Тъжна картина. Бях го видял на километър надолу, полу-потопена раница във реката , която щеше да отиде на дъното при първото дърво преграждащо пътя и, а такива бол.
Собственика явно разбра че е безсмислено да се опитва да спасява каквото е имал. Никой повече не можеше да го спаси.....дори и аз.
Той си замина. Когато стигнахме последния вир пд езерото, там вече нямаше никой.
Смених отново с плуващ шнур и вързах пак миджа. Нямаше и следа от кътфроти. Виждаха се планински бели риби. Но те не вземаха миджа. Може би не го харесваха.... Единствените риби които налитаха на тази ларва на комар бяха стийлхедите.
Имах удари от поне пет, извадих три. Абсурдана история. Сега е време когато тези риби почват да хвърлят хайвера си. А те продължават да вземат уставно някакви дребни ларви предназначени за другите водни обитатели.
Не съм ги вадил от водата и се надявам че техния лош избор не е довел до кой-знае какви последствия. Водата ще се вдигне тези седмици и вероятно ще се появят повече долита / бикови пъстърви. Възможно е да дойдат и свежи стийлхеди от океана.
https://www.youtube.com/watch?v=iZq3i94mSsQ