Ветровит пуризъм - сийваломамата...

Форум за спининговия риболов, чиито любезни домакини са майсторите от “Старите видри”.
Аватар
Мунчо
Мнения: 16456
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
Риболов: пуристки
Местоположение: гАбРоВо
дал Браво: 313 пъти
получил Браво: 770 пъти
ЛС/Мейл:

Ветровит пуризъм - сийваломамата...

Мнениеот Мунчо » Нед Сеп 09, 2018 20:40

Ку-ку, скъпи другари, колоси, корифеии и капацитети, скувете уи? Аз днес реших да поскубя - едно, че близо десет дни не бях ходил за риба, а друго, че мероприятието бе планирано с човеколюбивото начало къдя десет часа и кусур. Двама другари си купили нови ладии, а аз както знаете съм изявен адепт на гондолиерството и тази работа не можа да остане встрани от вниманието ми... :lol: :lol: :lol:
Та значи пътуването мина приятно, след като започна навреме :lol: , стигнах обзет от мераци да преследвам непредпазливи твари покрай брега в обраслите прибрежни райони и...
Какво да ви кажа - язовирът вреше и кипеше като море, страдащо от синдром на хипофизното джудже. Не, че вълнението бе като цунами, но имаше 30-40 сантометра, което усетих, след като доверчиво застанах до брега и първата вълна напълни ботушите, втората почти накваси Безценното и за третата вече сварих да избягам два линейни метра назад. Минута преди това се бях угнетил, че съм забравил кутията с мормишките, която както осъзнах с облекчение, днес явно нямаше да ми трябва... Между другото - нямаше твърде и рибари, както и лодкари - ще рече човек, че се намира на яз. Тича, преди да го разрешат за корабоплаване. :lol: Тази работа щеше да стисне сърцето ми с хладна ръка, ако вече не я бе стиснало вълнението...
Оставих колегите да си гласят ладиите и тръгнах по подобаващо наквасения бряг, плътно обрастнал с храстовидна растителност, част от която се намираше под водата - същинска мангрова гора, която както подобава на всяка уважаваща се таката, даваше подслон на безчислена гмеж водни твари - обект на (не)скромните ми въжделения. От постоянното блъскане на вълните в брега се бе образувала разкаляна водна ивица с ширина 3-4 метра, зад която, както установих почти веднага, имаше откровена занимавка. Неприятно усещане остави обстоятелството, че целия бряг е плътно осеян с хиляди дребни мъртви бели рибки. Други видове нямаше - само малки смадочета с разтворени хриле. Предполагам, че се задушаваха в калната крайречна завеса, където попадаха в търсене на плячка или спасение от по-големите си роднини. Поне с това си го обяснявам, но други видове сред мъртъвците почти нямаше, а водата навътре изглеждаше откровено чиста и опредлено не беше вряла като чай.
КАто оставим настрани този иначе трагичен от гледна точка на клетите твари краен личен акт, както би се изразил Сартър, и на още по-клетите торбичковци, които няма да имат възможност да си ги качат по куканите като гирлянди, щом достигнат цяла педя дължина, риболовец имаше. Измъчена работа, но раираните твари проявяваха активност, стига вятъра да не издуха линията зад гърба на човек. Започнах с един грам, като ехидно се присмях на себе си, минах на два със същия резултат и с три вече нещата като че станаха, стига човек да няма мераци да замята на повече от десетина метра навътре... С повече нямаше как, защото така или иначе вече бяхме прехвърлили горния тест на въдицата двойно, пък и естета в мен досадно мърмореше пред това откровеното светотатство. Кълвяха разнообразни по размер костури - от прозрачни индивиди по пръст до приятни екземпляри, които свиваха въдицата в приятни криви и дори изтегляха по някой и друг метър часовникарски прецизен аванс с влакънце размер 0.2. Кълванетата бяха стръвни, но имаше много откачени риби, което обаче по никакъв не помрачаваше прекарването, стигачовек да може да се абстрахира от ураганния вятър и отблясъците на прежулящото като за последно слънце. В един момент бях ощастливен и със слузест бибан - моя отколешна мечта, с която обявих мероприятието за тотално успешно.
Тъкмо изливах бозата от напълнените ботуши за пети път, когато другарите пристигнаха с ладиите си в строй 'пеленг". В първия момент беше решено да се сгънат платната, но след това някой предложи да се провери какво се случа на Дарданелите, което гондолиерската общност прие с ентусиазъм. Аз, подобаващо препечен и одухан, честно казано гласувах за скоростно прибиране с междинно хидратиране с джин и тоник, но загубих с три на един гласа и пред перспективата да обикалям брега като маносан още два часа реших да се настаня в единия поплавък, който поне предлагаше пейка. Далновидна работа, защото както се оказа, високите отвесни скали предлагаха сянка и завет - нещо, което установих, когато стигнахме до тях. Тази работа не стана толкова лесно и безметежно, както ви я обяснявам - преди това имаше двадесет минути подобаващо клатене, пръскане, мандахерцане, бръмчене, форсиране, глисиране и прочие прийоми, встрани от светоусещащата поетика на уважаващия себе си естет. Как да е пристигнахме и първата му работа бе да изскоча на първата относително удобна скална тераса - тази работа също не бе лишена от драматизъм, защото лодката внезапно мръдна назад и елегантния ми шпагат аха да стане неелегантен, а аз да цамбукна на двадесетина метра, както безпристрастно показа сонара...
Накратко, тука иначе беше друга работа - удобно, тихо, спокойно, а и постоянно излизаха мерни рибки. Ловяха се пелагично и масовите екземпляри, които излизаха на силикон бяха около педя. За около час хванах двадесетина броя, колегите хванаха също толкова, но осезаемо по-дребни. Отдавам го на различния подход - те ловяха на отвесно мандахерцане с дребни пилкери. Или по-скоро на свръхестествените ми способности.
След около час закачки, риболов и прочие празни занимания, решихме да приключваме - всички вече бяхме уморени подобаващо, небето се засини застрашително, а и ветрецът се позасили застрашително. Последва катерене в лодката - този път обаче не с елегантен шпагат, а по-скоро със спазматично пропълзяване - за щастие лишено от драматизъм.
Последва досадно клатене в продължение на още двадесетина минути, вълнението се бе засилило още повече и возенето бе откровено неприятно, На пристигане всичко живо се пръсна да облекчава физиологични нужди по брега, което също трябваше да се прави с нужния усет, предпазливост и отчитане поривите на вятъра, стига човек да не иска да си оплакне очите, или тези на околните...
Та това е, скъпи другари, колоси, корифеии и капацитети, другия път пак, дай Боже още много други пъти да има какво да си глаголим по един неангажиращ начин. Аранжиран накрая, както подобава, със спиртни напитки с хвойнови извлеци и естествено - "Швепс Тоник", без който консумирането им е профанизация...
Прикачи снимка/и
1.jpg
1.jpg (201.4 KiB) Прегледано 666 пъти
2.jpg
2.jpg (190.35 KiB) Прегледано 666 пъти
3.jpg
3.jpg (181.47 KiB) Прегледано 666 пъти
Img_8770.jpg
Img_8770.jpg (196.22 KiB) Прегледано 666 пъти
4.jpg
4.jpg (148.35 KiB) Прегледано 666 пъти
5.jpg
5.jpg (148.23 KiB) Прегледано 666 пъти
6.jpg
6.jpg (141.24 KiB) Прегледано 666 пъти
7.jpg
7.jpg (84.36 KiB) Прегледано 666 пъти
8.jpg
8.jpg (149.04 KiB) Прегледано 666 пъти
9.jpg
9.jpg (405.36 KiB) Прегледано 666 пъти
БОКА НА УЛЪТО.

"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko

СТАРИ ВИДРИ

NIKI1968
Мнения: 630
Регистриран на: Чет Яну 03, 2008 11:23
Местоположение: София
дал Браво: 71 пъти
получил Браво: 1 път

Re: Ветровит пуризъм - сийваломамата...

Мнениеот NIKI1968 » Чет Сеп 13, 2018 16:53

Ненадминат си, Ицо! И в изказа, и в ултралайт-а! Като два БОКА си!


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 1 и 0 госта